Децата на София искат повече място и време за почивка и игра
София, 17 април 2018 - Национална мрежа за децата провежда допитване измежду най-малките
поданици на столицата за това какво мислят за своя град и от какво развиване има потребност той.
Изследването цели да разбере по какъв начин малчуганите от разнообразни възрасти, обществен статус и
краища на града се усещат и претърпяват градската среда, какви са рестриктивните мерки им, какво
харесват и не харесват, какво разпознават като нужда във връзка с средата, по какъв начин си
показват града си в бъдеще и така нататък Проучването е проведено по самодейност на Визия за
София и в него вземат участие над 70 деца и близо 20 детски експерти, които обобщават и
проучват споделеното от децата.
Изследването е част от стъпка 3 от основаването на Визия за София, в която се вършат
изследвания и се завърши събирането на информация по разнообразни тематики, свързани с
развиването на града. Поводът за неговото осъществяване, е че разполагаме с нищожни познания за
мненията и упованията на децата, свързани с бъдещето и развиването на града. За техните
проблеми нормално приказват възрастните и разказът за прекарванията им в града постоянно е
пречупен през призмата или на родителя, или на детския служащ, или на различен трети човек,
зает с възпитанието и образованието им.
Проведеното проучване разрешава на децата да изразят своята визия за града от първо
лице, оценявайки средата, която населяват, по отношение на техните усещания, обучение, обществен
статус, възраст, дарба да се движат свободно или не и възприемат града и частите от
него, който посещават и населяват. Проучването си слага три съществени цели. От една страна
се изследва средата, в която децата живеят и се разпознават набор от вероятни проблеми
в нея. От друга страна, се изследва достъпът на децата до разнообразни градски пространства
по отношение на разнообразни материални, времеви и обществени фактори от всекидневен порядък. Третата
цел е да се изследва вероятният предстоящ град, в който децата желаят да живеят. Към мненията
на децата се прибавя и разказът на детските служащи, които прекарват с тях огромна част от
деня.
За реализиране на задачите на проучването е основан просторен въпросник, на база на който са
извършени 12 фокус групи с деца и експерти, работещи с деца. Във фокус групите се
включват деца на възраст от 4 до 18 години с разнороден обществен статус, здравословно
положение и етническа принадлежност. Изследването е качествено и търси роман от допустимо
най-широк набор от деца с друго всекидневие, само че никога не може да се
преглежда или цитира като представително за децата в София.
Резултатите в проучването демонстрират, че при по-малките деца и при тези от кварталите отвън
централните елементи на града може да се приказва за очебийно общностен живот. Прекарвайки
голяма част от времето си в квартала, където живеят и учат, децата построяват трайни връзки,
а от време на време това важи и за родители им. Специалистите от квартални учебни заведения свидетелстват,
че с помощта на това е елементарно и дейното им замесване в дейности.
Времето за социализация и отдих и свободното време преобладават разказите на и за всички
деца. Най-силно е привличането им към зелените и открити свободни пространства – градинки
и паркове, а най-характерни за София за тях са местата отдих и просвета – паркове, градинки,
пързалки, място за колелета, храм-паметника Александър Невски („ Златната черква “);
Народния спектакъл. Колкото до неналичията и проблемите на техните квартали и райони, и измежду
всеобщата група деца, и измежду тези от ромски генезис, има единогласие по два съществени пункта –
незадоволително зелени пространства за отдих и прекомерно замърсяване на улиците и въздуха.
Отчетливо се появява като „ привлекателен център “ молът – „ там постоянно има няколко деца от
детската градина “. „ Разхождат се, майките пазарят, децата си играят в някакви местенца или
и те се разхождат. “ Често молът попада и при децата от ромски генезис. По отношение на
подвижността във физическото пространство децата претърпяват града си в по-значим мащаб от
този на обособения квартал. Ето за какво усложненията в напредването им зависят не толкоз от
възрастта, колкото от обществените разлики посред им.
Всяка от извършените фокус групи приключва с въпроси за това по какъв начин си показват „ по-добрата
София “. Най-често посочваните проблеми на града (в този ред) са: замърсяване; прекомерно
доста (и паркирали) коли, здания – рушащи се, незавършени и некрасиви; полицията;
дискриминация при децата от ромски генезис. В отговорите се набелязват и четири съществени
области за развиване на София, които могат да бъдат систематизирани по този начин: повече
благоприятни условия за превозване на свободното време, социализация и достъп до култура;
възстановяване на средата инфраструктурно и естетически; възстановяване на изискванията за
напредване и превоза в града; справяне със замърсяването.
С целия текст на отчета, който ще бъде оценен като част от данните за града в
направление Хора на Визия за София, можете да се запознаете тук.
За да следите и участвате в процеса, можете да се абонирате за бюлетина на Визия за София
тук: https://vizia.sofia.bg/ или да следите Фейсбук страницата на самодейността тук:
https://www.facebook.com/ViziaZaSofia/
поданици на столицата за това какво мислят за своя град и от какво развиване има потребност той.
Изследването цели да разбере по какъв начин малчуганите от разнообразни възрасти, обществен статус и
краища на града се усещат и претърпяват градската среда, какви са рестриктивните мерки им, какво
харесват и не харесват, какво разпознават като нужда във връзка с средата, по какъв начин си
показват града си в бъдеще и така нататък Проучването е проведено по самодейност на Визия за
София и в него вземат участие над 70 деца и близо 20 детски експерти, които обобщават и
проучват споделеното от децата.
Изследването е част от стъпка 3 от основаването на Визия за София, в която се вършат
изследвания и се завърши събирането на информация по разнообразни тематики, свързани с
развиването на града. Поводът за неговото осъществяване, е че разполагаме с нищожни познания за
мненията и упованията на децата, свързани с бъдещето и развиването на града. За техните
проблеми нормално приказват възрастните и разказът за прекарванията им в града постоянно е
пречупен през призмата или на родителя, или на детския служащ, или на различен трети човек,
зает с възпитанието и образованието им.
Проведеното проучване разрешава на децата да изразят своята визия за града от първо
лице, оценявайки средата, която населяват, по отношение на техните усещания, обучение, обществен
статус, възраст, дарба да се движат свободно или не и възприемат града и частите от
него, който посещават и населяват. Проучването си слага три съществени цели. От една страна
се изследва средата, в която децата живеят и се разпознават набор от вероятни проблеми
в нея. От друга страна, се изследва достъпът на децата до разнообразни градски пространства
по отношение на разнообразни материални, времеви и обществени фактори от всекидневен порядък. Третата
цел е да се изследва вероятният предстоящ град, в който децата желаят да живеят. Към мненията
на децата се прибавя и разказът на детските служащи, които прекарват с тях огромна част от
деня.
За реализиране на задачите на проучването е основан просторен въпросник, на база на който са
извършени 12 фокус групи с деца и експерти, работещи с деца. Във фокус групите се
включват деца на възраст от 4 до 18 години с разнороден обществен статус, здравословно
положение и етническа принадлежност. Изследването е качествено и търси роман от допустимо
най-широк набор от деца с друго всекидневие, само че никога не може да се
преглежда или цитира като представително за децата в София.
Резултатите в проучването демонстрират, че при по-малките деца и при тези от кварталите отвън
централните елементи на града може да се приказва за очебийно общностен живот. Прекарвайки
голяма част от времето си в квартала, където живеят и учат, децата построяват трайни връзки,
а от време на време това важи и за родители им. Специалистите от квартални учебни заведения свидетелстват,
че с помощта на това е елементарно и дейното им замесване в дейности.
Времето за социализация и отдих и свободното време преобладават разказите на и за всички
деца. Най-силно е привличането им към зелените и открити свободни пространства – градинки
и паркове, а най-характерни за София за тях са местата отдих и просвета – паркове, градинки,
пързалки, място за колелета, храм-паметника Александър Невски („ Златната черква “);
Народния спектакъл. Колкото до неналичията и проблемите на техните квартали и райони, и измежду
всеобщата група деца, и измежду тези от ромски генезис, има единогласие по два съществени пункта –
незадоволително зелени пространства за отдих и прекомерно замърсяване на улиците и въздуха.
Отчетливо се появява като „ привлекателен център “ молът – „ там постоянно има няколко деца от
детската градина “. „ Разхождат се, майките пазарят, децата си играят в някакви местенца или
и те се разхождат. “ Често молът попада и при децата от ромски генезис. По отношение на
подвижността във физическото пространство децата претърпяват града си в по-значим мащаб от
този на обособения квартал. Ето за какво усложненията в напредването им зависят не толкоз от
възрастта, колкото от обществените разлики посред им.
Всяка от извършените фокус групи приключва с въпроси за това по какъв начин си показват „ по-добрата
София “. Най-често посочваните проблеми на града (в този ред) са: замърсяване; прекомерно
доста (и паркирали) коли, здания – рушащи се, незавършени и некрасиви; полицията;
дискриминация при децата от ромски генезис. В отговорите се набелязват и четири съществени
области за развиване на София, които могат да бъдат систематизирани по този начин: повече
благоприятни условия за превозване на свободното време, социализация и достъп до култура;
възстановяване на средата инфраструктурно и естетически; възстановяване на изискванията за
напредване и превоза в града; справяне със замърсяването.
С целия текст на отчета, който ще бъде оценен като част от данните за града в
направление Хора на Визия за София, можете да се запознаете тук.
За да следите и участвате в процеса, можете да се абонирате за бюлетина на Визия за София
тук: https://vizia.sofia.bg/ или да следите Фейсбук страницата на самодейността тук:
https://www.facebook.com/ViziaZaSofia/
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ