Война без край: Защо САЩ неутрализират само управляемите нива в екстремистки групи
Смъртоносната офанзива с нож от предишния уикенд в Рединг, западно от Лондон, беше неприятно увещание, че опасността от тероризъм не е отминала.
Но какво да кажем за по този начин наречената " война против терора ", оповестена от американския президент Джордж Буш през 2001 година? Все още ли продължава? И в случай че не, това беше ли успех или огромна загуба на пари?
Близо 19 години от деня, в който Америка беше нападната на 11 септември 2001г., хиляди американски военнослужещи остават ситуирани в Афганистан, Ирак, Персийския залив и Африканския рог. Ударите с дронове в отдалечени райони на света не престават да са ориентирани към обвинени терористични водачи. Бюджетите за битка с тероризма в целия свят се раздуха до астрономически размери, с цел да посрещнат безчет закани.
Саша Хавлилек, изпълнителен шеф на Института за стратегически разговор, следи тази война от самото й основаване. Тя упорства, че има разлика сред реториката и действителността:
" Реториката беше прекъсната от момента, в който президентът [Барак] Обама пое поста [през 2009 г.], само че в реалност имаше доста повече последователност, в сравнение с раздор в тактиката на войната против тероризма. Добре знае се, че по време на администрацията на Обама те всеобщо ускориха офанзивите с дронове да вземем за пример, в Афганистан и Пакистан. И с всички диалози за „ Америка преди всичко ” в този момент... мисля, че съществува необятното разбиране, че това е ликвидирано... в действителност видяхме продължаващо разгръщане на Съединени американски щати антитерористични интервенции. ”
Решителна група врагове
Това мнение значително се удостоверява от индивида, назначен от президента Доналд Тръмп за координатор на Държавния департамент на Съединени американски щати за битка с тероризма, дипломат Нейтън Сейлс. Попитах го дали тази война - както в началото е замислена от администрацията на Буш - е завършила?
" Не, борбата в огромна степен продължава. Ние печелим борбата, само че продължаваме да се борим против съдбоносен зложелател или би трябвало да кажа решителна група врагове. "
Той показва образеца на Ислямска страна (ИД), при който обширна многонационална коалиция сполучливо отстрани последния от физическия халифат на джихадистите в Багуз в Сирия предходната година, както и неговия водач Абу Бакр Ал Багдади. Въпреки това, признава той, филиалите и мрежите по ИД към момента са доста дейни по целия свят.
Констатацията се съдържа и в, оповестените от Държавния департамент, годишни разбори за тероризма в международен мащаб.
Обявявайки началото на " войната против терора ", президентът Буш съобщи - " или с нас, или против нас ". Нямаше приблизително състояние, не се допускаха фини нюанси в Близкия изток с неговите непрестанно изменящи се съюзи и привързаности.
В Ирак, в който Съединени американски щати и Англия нахлуха през 2003 година, тази безкомпромисна позиция трансформира евентуалните съдружници във врагове, поставяйки основите на разрастващото се и през днешния ден световно джихадистко придвижване.
Мина Ал Ораби е редактор на вестник ОАЕ The National. Тя е от Мосул, вторият град в Ирак, който беше унищожен по време на борбата за изтласкване на ИД от улиците му.
" В Ирак ", споделя тя, " имаше ясни случаи, когато Съединени американски щати " лимитират " иракската страна. Например, през 2003 година решението за разформироване на полицията и военните, решението да се слагат без работа десетки хиляди, в случай че не и стотици хиляди млади мъже... с концепцията, че те би трябвало да бъдат изцяло изключени от страната, които се трансфораха в ядрото на Ал Кайда в Ирак и по-късно ядрото на ИС. "
Далеч от края
В тази война бяха позволени и други политически неточности, които, въпреки и по-късно обърнати от президента Барак Обама, не престават да имат последици и през днешния ден.
Задържането на стотици обвинени без правосъден развой в залива Гуантанамо, практиката на „ изключително предаване “ – завързване на очите на обвинени в гнет и преместването им със самолети по целия свят към базите на Централно разузнавателно управление на САЩ, където те бяха подлагани на продължителни и „ засилени разпити “.
Всичко това беше употребявано от критиците на Запада, с цел да подкопаят моралния му престиж. Посланик Сейлс от държавния департамент на Съединени американски щати споделя, че „ светът е научил доста уроци за това какво работи и какво не, и ние сме използваме тези уроци в нашите сегашни подходи “.
Той е изключително нервиран от тези критици на залива Гуантанамо, в това число западните сътрудници на Вашингтон, които в този момент изоставят жителите си в запустели лагери, пръснати в Сирия и Ирак. Той споделя, че тези страни би трябвало да ги приберат назад.
Невъзможно е да се дефинира тъкмо какъв брой коства „ Войната против терора “, само че множеството оценки надвишават 1 трилион щатски $. По-голямата част от тези средства е изразходвана за " кинетични " военни дейности, както и за събиране на разследваща информация и удари с дронове. Само една дребна част е ориентирана към предварителната защита - насочва хората към пътя на екстремизма.
Шираз Махер от лондонския Институт за проучване на радикализацията на Кралския лицей има вяра, че тази война е помогнала да породи доста други проблеми в обществото през днешния ден.
„ Ако погледнете на неща като по-широката Ислямска страна и Сирия и Ирак..., “ споделя той, „ тогава това подхранва степен на ксенофобия в Европа, която подхранва известна степен на съмнение и неприязън към мюсюлманите, което се превежда като злост към бежанците и бежанската рецесия, която беше резултат от Сирия. Така че можете да видите каскадна поредност от последствия. Затова мисля, че е заслужено да се каже, че „ Войната против терора “ надалеч не е завършила в доста връзки “.
Така че ще има ли в миналото край тази аморфна акция? Ще достигнем ли момента на „ Мисията изпълнена “, който да постави завършек на по този начин наречената война против терора? Малко евентуално е. Защото сходно на престъпността, тероризмът може да бъде редуциран единствено до това, което чиновниците назовават " управляеми равнища ". И през днешния ден към този момент съществува нова опасност, тази на крайнодесния екстремизъм, нещо, което евентуално ще вдъхне нов живот на това, което наподобява е война до безкрайност.
* Информация: Франк Гарднър, BBC. Превод: БГНЕС.
Но какво да кажем за по този начин наречената " война против терора ", оповестена от американския президент Джордж Буш през 2001 година? Все още ли продължава? И в случай че не, това беше ли успех или огромна загуба на пари?
Близо 19 години от деня, в който Америка беше нападната на 11 септември 2001г., хиляди американски военнослужещи остават ситуирани в Афганистан, Ирак, Персийския залив и Африканския рог. Ударите с дронове в отдалечени райони на света не престават да са ориентирани към обвинени терористични водачи. Бюджетите за битка с тероризма в целия свят се раздуха до астрономически размери, с цел да посрещнат безчет закани.
Саша Хавлилек, изпълнителен шеф на Института за стратегически разговор, следи тази война от самото й основаване. Тя упорства, че има разлика сред реториката и действителността:
" Реториката беше прекъсната от момента, в който президентът [Барак] Обама пое поста [през 2009 г.], само че в реалност имаше доста повече последователност, в сравнение с раздор в тактиката на войната против тероризма. Добре знае се, че по време на администрацията на Обама те всеобщо ускориха офанзивите с дронове да вземем за пример, в Афганистан и Пакистан. И с всички диалози за „ Америка преди всичко ” в този момент... мисля, че съществува необятното разбиране, че това е ликвидирано... в действителност видяхме продължаващо разгръщане на Съединени американски щати антитерористични интервенции. ”
Решителна група врагове
Това мнение значително се удостоверява от индивида, назначен от президента Доналд Тръмп за координатор на Държавния департамент на Съединени американски щати за битка с тероризма, дипломат Нейтън Сейлс. Попитах го дали тази война - както в началото е замислена от администрацията на Буш - е завършила?
" Не, борбата в огромна степен продължава. Ние печелим борбата, само че продължаваме да се борим против съдбоносен зложелател или би трябвало да кажа решителна група врагове. "
Той показва образеца на Ислямска страна (ИД), при който обширна многонационална коалиция сполучливо отстрани последния от физическия халифат на джихадистите в Багуз в Сирия предходната година, както и неговия водач Абу Бакр Ал Багдади. Въпреки това, признава той, филиалите и мрежите по ИД към момента са доста дейни по целия свят.
Констатацията се съдържа и в, оповестените от Държавния департамент, годишни разбори за тероризма в международен мащаб.
Обявявайки началото на " войната против терора ", президентът Буш съобщи - " или с нас, или против нас ". Нямаше приблизително състояние, не се допускаха фини нюанси в Близкия изток с неговите непрестанно изменящи се съюзи и привързаности.
В Ирак, в който Съединени американски щати и Англия нахлуха през 2003 година, тази безкомпромисна позиция трансформира евентуалните съдружници във врагове, поставяйки основите на разрастващото се и през днешния ден световно джихадистко придвижване.
Мина Ал Ораби е редактор на вестник ОАЕ The National. Тя е от Мосул, вторият град в Ирак, който беше унищожен по време на борбата за изтласкване на ИД от улиците му.
" В Ирак ", споделя тя, " имаше ясни случаи, когато Съединени американски щати " лимитират " иракската страна. Например, през 2003 година решението за разформироване на полицията и военните, решението да се слагат без работа десетки хиляди, в случай че не и стотици хиляди млади мъже... с концепцията, че те би трябвало да бъдат изцяло изключени от страната, които се трансфораха в ядрото на Ал Кайда в Ирак и по-късно ядрото на ИС. "
Далеч от края
В тази война бяха позволени и други политически неточности, които, въпреки и по-късно обърнати от президента Барак Обама, не престават да имат последици и през днешния ден.
Задържането на стотици обвинени без правосъден развой в залива Гуантанамо, практиката на „ изключително предаване “ – завързване на очите на обвинени в гнет и преместването им със самолети по целия свят към базите на Централно разузнавателно управление на САЩ, където те бяха подлагани на продължителни и „ засилени разпити “.
Всичко това беше употребявано от критиците на Запада, с цел да подкопаят моралния му престиж. Посланик Сейлс от държавния департамент на Съединени американски щати споделя, че „ светът е научил доста уроци за това какво работи и какво не, и ние сме използваме тези уроци в нашите сегашни подходи “.
Той е изключително нервиран от тези критици на залива Гуантанамо, в това число западните сътрудници на Вашингтон, които в този момент изоставят жителите си в запустели лагери, пръснати в Сирия и Ирак. Той споделя, че тези страни би трябвало да ги приберат назад.
Невъзможно е да се дефинира тъкмо какъв брой коства „ Войната против терора “, само че множеството оценки надвишават 1 трилион щатски $. По-голямата част от тези средства е изразходвана за " кинетични " военни дейности, както и за събиране на разследваща информация и удари с дронове. Само една дребна част е ориентирана към предварителната защита - насочва хората към пътя на екстремизма.
Шираз Махер от лондонския Институт за проучване на радикализацията на Кралския лицей има вяра, че тази война е помогнала да породи доста други проблеми в обществото през днешния ден.
„ Ако погледнете на неща като по-широката Ислямска страна и Сирия и Ирак..., “ споделя той, „ тогава това подхранва степен на ксенофобия в Европа, която подхранва известна степен на съмнение и неприязън към мюсюлманите, което се превежда като злост към бежанците и бежанската рецесия, която беше резултат от Сирия. Така че можете да видите каскадна поредност от последствия. Затова мисля, че е заслужено да се каже, че „ Войната против терора “ надалеч не е завършила в доста връзки “.
Така че ще има ли в миналото край тази аморфна акция? Ще достигнем ли момента на „ Мисията изпълнена “, който да постави завършек на по този начин наречената война против терора? Малко евентуално е. Защото сходно на престъпността, тероризмът може да бъде редуциран единствено до това, което чиновниците назовават " управляеми равнища ". И през днешния ден към този момент съществува нова опасност, тази на крайнодесния екстремизъм, нещо, което евентуално ще вдъхне нов живот на това, което наподобява е война до безкрайност.
* Информация: Франк Гарднър, BBC. Превод: БГНЕС.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ