Служебният кабинет подготвя Закон за еврото
Служебното държавно управление приготвя законопроект за приемане на еврото, който да внесе в идващото Народно заседание. Надеждите са той да бъде дискутиран и утвърден до началото на 2023 година, с цел да върви по проект приемането на единната европейска валута, планувано за 1 януари 2024 година Това разгласи вицепремиерът по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов, който с решение на държавното управление през днешния ден стана част от координационния съвет за влизане на България в еврозоната, оповестява Българска стопанска камара.
Приемането на така наречен „ Закон за еврото “ е процедура, която стартира с влизането на прибалтийските страни във валутния съюз. Нормативната рамка урежда конвертирането на националната валута в евро по сметки, обменянето на национална валута в евро в кеш, както и периодите, възможни цени и оптимален размер на въпросните дейности.
На процедура законът ще обхване точките, изписани и в плана на Плана за приемане на еврото.
Припомняме, че Хърватия одобри закона през май тази година, а от 1 януари 2023 година става пълновръстен член на еврозоната. Тя и България влязоха дружно във валутно-обменния механизъм ERM-2, само че съумя да извърши нужните промени по-бързо.
Перспективата за присъединението на България към еврозоната става още по-мъглива с прогнозата на финансовия министър Росица Велкова за влизането на страната в процедура по свръхдефицит, което би нарушило критериите за влизане в еврозоната.
“Трябва да се създадат някои стъпки във връзка с фискалната политика, тъй че тя да бъде устойчива дълготрайно. Такива сигнали усещаме в целия свят – общото обръщение на срещата в Джансън Хоул предходната седмица бе за водене на рестриктивна парична политика, само че и рестриктивна фискална политика ще бъде нужна за преодоляване на инфлацията “, разяснява тематиката Пеканов.
Той удостовери, че служебната власт резервира задачата от 1 януари 2024 година за влизане във валутния съюз.
Приемането на така наречен „ Закон за еврото “ е процедура, която стартира с влизането на прибалтийските страни във валутния съюз. Нормативната рамка урежда конвертирането на националната валута в евро по сметки, обменянето на национална валута в евро в кеш, както и периодите, възможни цени и оптимален размер на въпросните дейности.
На процедура законът ще обхване точките, изписани и в плана на Плана за приемане на еврото.
Припомняме, че Хърватия одобри закона през май тази година, а от 1 януари 2023 година става пълновръстен член на еврозоната. Тя и България влязоха дружно във валутно-обменния механизъм ERM-2, само че съумя да извърши нужните промени по-бързо.
Перспективата за присъединението на България към еврозоната става още по-мъглива с прогнозата на финансовия министър Росица Велкова за влизането на страната в процедура по свръхдефицит, което би нарушило критериите за влизане в еврозоната.
“Трябва да се създадат някои стъпки във връзка с фискалната политика, тъй че тя да бъде устойчива дълготрайно. Такива сигнали усещаме в целия свят – общото обръщение на срещата в Джансън Хоул предходната седмица бе за водене на рестриктивна парична политика, само че и рестриктивна фискална политика ще бъде нужна за преодоляване на инфлацията “, разяснява тематиката Пеканов.
Той удостовери, че служебната власт резервира задачата от 1 януари 2024 година за влизане във валутния съюз.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ