Сметките излизат, но много ще боли: 22% ДДС, замразени пенсии
Служебният кабинет е пресметнал по какъв начин може да се понижи дупката в хазната на 3%. Но това изисква доста мъчителни ограничения.
Според в този момент оферти план от служебния министър на финансите Росица Велкова, бюджетния дефицит е от 6,4 на 100 по консолидираната фискална стратегия, която включва държавния бюджет и този на Националния застрахователен институт и Националната здравноосигурителна каса. Законопроектът за 2023 година е публикуван на интернет страницата на Министерството на финансите.
-->
Тези данни са заложени и в Средносрочната макроикономическа прогноза, показва Българска телеграфна агенция.
От МФ дефинират това като " доста утежняване " на бюджетното салдо, което се дължи на " влезнали в действие нормативни актове, предопределящи приходите и разноските ".
Това е резултат от политически решения и признати законодателни промени от последните Народни събрания, свързани с промени в данъчното законодателство по отношение на въвеждане на данъчни облекчения и на понижени данъчни ставки с негативно отражение върху бюджетните доходи, нарастване на разноски с непрекъснат темперамент (като да вземем за пример пенсии, обществени разноски и възнаграждения), както и неосъществени европейски и национални капиталови стратегии, допълват от министерството ръководено от Росица Велкова.
Бюджетният недостиг ще остане на ниво над 3 на 100 и през 2024 и 2025 година, предвиждат от МФ. За идната година се чака отрицателната разлика сред приходите и разноските в държавната хазна да доближи 5,2 % от Брутният вътрешен продукт, а през 2025 година - 4,6 % от Брутният вътрешен продукт.
В тази връзка Министерството на финансите позволява в своята Средносрочна макроикономическа прогноза вероятност Данъкът върху добавената стойност /ДДС/ да се усили от 20 на 22 на 100, а корпоративният налог - да нарасне от 10 на 15 на 100.
Уточнението тук е, че тези ограничения не са заложени в законодателната рамка на бюджета, само че са част от Средносрочната макроикономическа прогноза.
Освен това се показва възможност данъкът, плащан от едноличните търговци, да се усили от 15 на 20 на 100.
Според МФ увеличено Данък добавена стойност би внесло в хазната в допълнение 1,63 милиарда лева, от увеличените корпоративни налози пък се чакат спомагателни приходи в размер на 2,3 милиарда лева
От министерството допълват, че поради понижените ставки за Данък добавена стойност на хляба, книгите, бебешките артикули, парното и природния газ, ресторантьорството и кетъринг услугите хазната може да загуби тази година 503 млн. лева
Очаква се след прибирането на 100 % от дивидента на държавните предприятия в хазната да постъпят 1,7 милиарда лева
От МФ показват, че в случай че пенсиите от първи юли не се усилят, това ще спести на бюджета 1,14 мрлд. лева
Според в този момент оферти план от служебния министър на финансите Росица Велкова, бюджетния дефицит е от 6,4 на 100 по консолидираната фискална стратегия, която включва държавния бюджет и този на Националния застрахователен институт и Националната здравноосигурителна каса. Законопроектът за 2023 година е публикуван на интернет страницата на Министерството на финансите.
-->
Тези данни са заложени и в Средносрочната макроикономическа прогноза, показва Българска телеграфна агенция.
От МФ дефинират това като " доста утежняване " на бюджетното салдо, което се дължи на " влезнали в действие нормативни актове, предопределящи приходите и разноските ".
Това е резултат от политически решения и признати законодателни промени от последните Народни събрания, свързани с промени в данъчното законодателство по отношение на въвеждане на данъчни облекчения и на понижени данъчни ставки с негативно отражение върху бюджетните доходи, нарастване на разноски с непрекъснат темперамент (като да вземем за пример пенсии, обществени разноски и възнаграждения), както и неосъществени европейски и национални капиталови стратегии, допълват от министерството ръководено от Росица Велкова.
Бюджетният недостиг ще остане на ниво над 3 на 100 и през 2024 и 2025 година, предвиждат от МФ. За идната година се чака отрицателната разлика сред приходите и разноските в държавната хазна да доближи 5,2 % от Брутният вътрешен продукт, а през 2025 година - 4,6 % от Брутният вътрешен продукт.
В тази връзка Министерството на финансите позволява в своята Средносрочна макроикономическа прогноза вероятност Данъкът върху добавената стойност /ДДС/ да се усили от 20 на 22 на 100, а корпоративният налог - да нарасне от 10 на 15 на 100.
Уточнението тук е, че тези ограничения не са заложени в законодателната рамка на бюджета, само че са част от Средносрочната макроикономическа прогноза.
Освен това се показва възможност данъкът, плащан от едноличните търговци, да се усили от 15 на 20 на 100.
Според МФ увеличено Данък добавена стойност би внесло в хазната в допълнение 1,63 милиарда лева, от увеличените корпоративни налози пък се чакат спомагателни приходи в размер на 2,3 милиарда лева
От министерството допълват, че поради понижените ставки за Данък добавена стойност на хляба, книгите, бебешките артикули, парното и природния газ, ресторантьорството и кетъринг услугите хазната може да загуби тази година 503 млн. лева
Очаква се след прибирането на 100 % от дивидента на държавните предприятия в хазната да постъпят 1,7 милиарда лева
От МФ показват, че в случай че пенсиите от първи юли не се усилят, това ще спести на бюджета 1,14 мрлд. лева
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ