След видяното тази вечер се замислих дали обяснението защо това

След видяното довечера се замислих дали обяснението за какво това е минимум играната пиеса на Шекспир в България не е тъй като тя е най-глупавата му пиеса. Но тъй като виновността надали е в барда и творчеството му, претърпяло епохи, повода несъмнено е някъде другаде.
  Може би е в мен. Не знам дали познавате това чувство за некомпетентност, когато хората към вас се смеят на нещо на сцената – като да вземем за пример въртящ се вибратор, изкуствено шкембе или непристойни телесни звуци – а вие седите в неразбиране и някак си ви става все по-тъжно. Точно по този начин се усещах през днешния ден, а съдейки по празните места след антракта и диалозите във фоайето след края на спектакъла – не бях единствена. 
  Може би е в постановката. Осъвременена в цялостна степен – с нелоши костюми, хубави декори и вкарване на мобилните телефони като неразделна част от действието, само че също по този начин с доста неприлични шегички и даже един-два настоящи политически намека, извънредно неуместни. Почеркът на британския гост-режисьор Ръсел Болъм си проличава във всяка сцена. Поне половината театър наподобява съвсем на филмчетата за Бени Хил или Мистър Бийн, които са смешни в действителност, само че не ни се сервират под името на Шекспир. Има жена с брада, неуместно момче с шина на врата, двойка лесбийки и две гей двойки – всичките щастливо женени най-после. Актьорите падат, стават, търкалят се, плезят се, кикотят сe без причина и от самото начало крещят – тук Рени Врангова се старае изключително доста. 
  Жалко, тъй като пиесата има капацитет да бъде забавна и приятна за гледане. Преди всичко в случай че е най-малко на половина по-кратка – три часа и половина бутафория са прекалено много за завършек на работния ден. Историята за двете уиндзорски съпруги, които отмъщават на Сър Джон Фалстаф за неискрените му похвали и ухажвания, е задоволително обикновена и занимателна. Филип Аврамов като Сър Джон прави и невъзможното да наподобява безапелационен под всички подплънки, перуки и изкуствени мустаци и през множеството време съумява. Иван Бърнев и Стефания Колева са чудесни и смешни, на моменти даже трогателни. Никой от останалите участници обаче не е на тяхното равнище.
  Напоследък Шекспир стана известен и доста поставян създател на българска сцена. Ако погледнем на „ Веселите уиндзорки “ като на опит, добре е да има и подобен взор, една опция на всички драми в стихове (уиндзорките са в проза). Просто това не е моята опция.