Дъщеря ми ме обвинява, че съм разбила семейството й
След сватбата децата пристигнаха да живеят в моя апартамент. Помагах им за всичко.
Останах напълно сама. Дъщеря ми е ядосана, даже не се обажда. Забранява ми да се виждам с внучката. Толкова доста съм й пособия и най-после ме упреква, че съм разрушила фамилията й.
Никога не съм се опитвала да се меся в живота й. Просто желаех да оказа помощ. Самата тя ме е молила да й оказвам помощ.
Полина се омъжи доста рано. Беше единствено на 18 години. Зетят е с 6 години по-голям. Тя приключи учебно заведение, само че не пожела да продължи образованието си. Мъжът й също не е приключил университет. Опитах се да ги насърча. Тогава никой не ме послуша.
След сватбата децата живееха при мен. Нямаха къде да отидат. Помагахме си взаимно. След месец се разбра, че Полина е бременна. Постоянно беше нервна и крещеше. Намекнах им, че би трябвало да си търсят личен дом и получих скандал в отговор.
Свързах се със сватовете и те дадоха обещание да им оказват помощ да си вземат жилище. Трябваше да се обадя на някогашния си брачен партньор и да му желая малко пари. Каза ми, че е завършил с издръжката. Наложи се да изтегля заем.
След раждането Полина се възвърне постепенно. Аз й помагах от самото начало. Вършех домакинската работа на две места. И всичко се проточи. Виждах, че Полина е по-добре, само че не отхвърляше помощ. Възползва се от мен и моята добрина.
Внучката порасна, само че нищо не се промени. Все още пристигам и оказвам помощ на всеки, с каквото мога. Дадох всичко от себе си. По това време децата към момента го оценяваха. Казах им, че би трябвало да създадат ремонт. Зетят непрекъснато си намираше оправдания. Така, последователно стопираха да приказват за това.
Реших да върша всичко сама. Платих материалите, открих майстори. Взех децата назад вкъщи. Но вместо признателност, получавах единствено упреци. Аз вземам решение всичко вместо тях и постоянно желая да предвождам.
Върнаха се назад в жилището. Спряха да ми се обаждат. Разбрах, че са наели бавачка.
Реших, че би трябвало да поговорим за това спокойно. Поканих ги на рождения си ден. Зетят, апропо, по този начин и не се появи. Дъщеря ми се опита да го оправдае пред мен.
Обадих му се вечерта. Той сподели, че е прекомерно късно и затвори. Не смятах да се отхвърлям.
Отидох в жилището на идващия ден. Зетят сподели същинското си лице.
Припомних му, че съм купила и ремонтирала жилището за своя сметка. Но той ми сподели, че в него живее щерка ми. Изгони ме от жилището.
Те се скараха. Никога не съм ги чувала да викат по този начин.
Вижте още: Близките ми се подиграваха, че съм чистач
Обадих се на щерка си след няколко дни. Тогава тя съобщи, че аз съм отговорна, че брачният партньор й желае да подаде молба за бракоразвод.
Попитах единствено по кое време мога да видя внучката си. И тя ми сподели “никога ”.
Надявам се да й мине скоро и да промени решението си.
Често ли се карате с децата си?
Какви са аргументите?
