Вежливата сдържаност на НАТО
След сирийските офанзиви в провинция Идлиб Турция се надява на солидарността на НАТО. Но измежду западните съдружници недоволството е огромно и никой те желае да се свързва с Русия, написа немското издание Frankfurter Allgemeine Zeitung в своя публикация, която предоставяме без редакторска интервенция.
На 28 февруари сутринта в Брюксел се организира незабавно съвещание на Съвета на НАТО . Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу иниицира съвещание в сходство с член 5 от Договора на НАТО, в който е записано, че страните по контракта организират взаимни съвещания, „ когато съгласно една от тях нейната териториална целокупност, политическа самостоятелност или сигурност на една от страните е застрашена. ” Това е шестият път в историята на Алианса, когато срещата се организира на такова съображение и пети път – по самодейност на Турция.
По данни от дипломатическите кръгове на съвещанието представител на Турция е призовал съдружниците да осъществят в цялостен размер комплекса от ограничения за поддръжка на страната му.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг е показал реализирането на тези ограничения, а по този начин също и поддръжка в противовъздушната защита благодарение на системи Patriot.
Твърди се, обаче, че в съгласувания през 2015 година пакет ограничения е влизало и въздушното наблюдаване за надзор на турското въздушно пространство. Но откакто през октомври 2015 година Турция смъкна съветски военен аероплан, навлязъл във въздушното ѝ пространство, за това не е бил подготвен нито един от съдружниците.
Другите страни не биха желали да влязат в открит спор с Русия – и това не се е трансформирало и до през днешния ден. Съюзниците непрестанно мислят по тази причина каква още поддръжка могат да окажат на Турция, сподели Столтенберг след съвещанието.
По време на предходни съвещания мнозина страни подлагаха на критика остро турската интервенция в Сирия . Но те не харесаха и решението на Ердоган за закупуването на съветската система С-400, която е несъвместима с Противовъздушна отбрана на Алианса. Има даже опасения, че посредством системата Москва би могла да разбере военни секрети.
Затова Вашингтон се отхвърли да доставя на Анкара най-модерния си военен аероплан F-35 – това би била договорка за милиарди.
Представителят на Съединени американски щати в НАТО Кей Бейли Хътчисън разяснява обстановката по този начин:
„ Надявам се, че президентът Ердоган ще разбере кой е негов благонадежден сътрудник и кой не. Те виждат какво е Русия.... в случай че те нападат турските войски, то това би трябвало да даде превес над всичко останали, което се случва сред Турция и Русия . ”
Германското държавно управление също застана на страната на Анкара.
Председателят на комисията по външна политика в Бундестага Норберт Рьотген заяви, че „ би трябвало да се подчертае,че в тази ситуация с съветските и сирийските бомбардировки става дума за тежки военни закононарушения, защото гражданското население съзнателно се нападна, убива и изгонва. ” Той настоя най-накрая да се „ осъди безапелационно и да се окаже истински напън върху Русия, в това число и опасност за въвеждане на наказания. ”
Говорителят на обединението ХДС/ХСС по външнополитическите въпроси Юрген Хардт съобщи, че основната отговорност носи Русия. По думите му бойните дейности в Идлиб „ би трябвало да бъдат прекъснати неотложно. ” Според него е пристигнало време „ Европейският съюз да стартира да има забележима роля в сирийския спор. ”
Междувременно държавното управление в Москва показва увереност да продължи настъплението, без да обръща внимание на Турция.
Ще се изостри ли борбата сред Русия и Турция? Турция би могла да изтласка Турция от северните райони на Сирия.
Междувременно в Турция се водят разногласия за това дали да се блокират Босфора и Дарданелите. На 28 февруари две съветски фрегати, снабдени с крилати ракети и неведнъж взели участие във военни интервенции в Сирия, гладко минаха Босфора и Дарданелите към Средиземно море. Това демонстрира, че Москва държи конците в своите ръце.
В комплицираните връзки сред Турция и нейните западни сътрудници назрява още един спор. На 28 февруари Европейската комисия се сблъска с въпроса дали Европа не е застрашена от нова бежанска вълна от Турция. Според анализаторите Путин се държи, като последовател на силовата политика, на който е безразлична ориста на хората. Явно Путин желае да предизвика нови миграционни потоци, с цел да окаже напън върху Европейски Съюз и най-много към този момент върху Германия.
На 28 февруари сутринта в Брюксел се организира незабавно съвещание на Съвета на НАТО . Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу иниицира съвещание в сходство с член 5 от Договора на НАТО, в който е записано, че страните по контракта организират взаимни съвещания, „ когато съгласно една от тях нейната териториална целокупност, политическа самостоятелност или сигурност на една от страните е застрашена. ” Това е шестият път в историята на Алианса, когато срещата се организира на такова съображение и пети път – по самодейност на Турция.
По данни от дипломатическите кръгове на съвещанието представител на Турция е призовал съдружниците да осъществят в цялостен размер комплекса от ограничения за поддръжка на страната му.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг е показал реализирането на тези ограничения, а по този начин също и поддръжка в противовъздушната защита благодарение на системи Patriot.
Твърди се, обаче, че в съгласувания през 2015 година пакет ограничения е влизало и въздушното наблюдаване за надзор на турското въздушно пространство. Но откакто през октомври 2015 година Турция смъкна съветски военен аероплан, навлязъл във въздушното ѝ пространство, за това не е бил подготвен нито един от съдружниците.
Другите страни не биха желали да влязат в открит спор с Русия – и това не се е трансформирало и до през днешния ден. Съюзниците непрестанно мислят по тази причина каква още поддръжка могат да окажат на Турция, сподели Столтенберг след съвещанието.
По време на предходни съвещания мнозина страни подлагаха на критика остро турската интервенция в Сирия . Но те не харесаха и решението на Ердоган за закупуването на съветската система С-400, която е несъвместима с Противовъздушна отбрана на Алианса. Има даже опасения, че посредством системата Москва би могла да разбере военни секрети.
Затова Вашингтон се отхвърли да доставя на Анкара най-модерния си военен аероплан F-35 – това би била договорка за милиарди.
Представителят на Съединени американски щати в НАТО Кей Бейли Хътчисън разяснява обстановката по този начин:
„ Надявам се, че президентът Ердоган ще разбере кой е негов благонадежден сътрудник и кой не. Те виждат какво е Русия.... в случай че те нападат турските войски, то това би трябвало да даде превес над всичко останали, което се случва сред Турция и Русия . ”
Германското държавно управление също застана на страната на Анкара.
Председателят на комисията по външна политика в Бундестага Норберт Рьотген заяви, че „ би трябвало да се подчертае,че в тази ситуация с съветските и сирийските бомбардировки става дума за тежки военни закононарушения, защото гражданското население съзнателно се нападна, убива и изгонва. ” Той настоя най-накрая да се „ осъди безапелационно и да се окаже истински напън върху Русия, в това число и опасност за въвеждане на наказания. ”
Говорителят на обединението ХДС/ХСС по външнополитическите въпроси Юрген Хардт съобщи, че основната отговорност носи Русия. По думите му бойните дейности в Идлиб „ би трябвало да бъдат прекъснати неотложно. ” Според него е пристигнало време „ Европейският съюз да стартира да има забележима роля в сирийския спор. ”
Междувременно държавното управление в Москва показва увереност да продължи настъплението, без да обръща внимание на Турция.
Ще се изостри ли борбата сред Русия и Турция? Турция би могла да изтласка Турция от северните райони на Сирия.
Междувременно в Турция се водят разногласия за това дали да се блокират Босфора и Дарданелите. На 28 февруари две съветски фрегати, снабдени с крилати ракети и неведнъж взели участие във военни интервенции в Сирия, гладко минаха Босфора и Дарданелите към Средиземно море. Това демонстрира, че Москва държи конците в своите ръце.
В комплицираните връзки сред Турция и нейните западни сътрудници назрява още един спор. На 28 февруари Европейската комисия се сблъска с въпроса дали Европа не е застрашена от нова бежанска вълна от Турция. Според анализаторите Путин се държи, като последовател на силовата политика, на който е безразлична ориста на хората. Явно Путин желае да предизвика нови миграционни потоци, с цел да окаже напън върху Европейски Съюз и най-много към този момент върху Германия.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ