Александър Македонски и завладяването на Египет
След поредност свирепи победи Александър Македонски бил подготвен да тръгне против Египет: една от най-великите империи, познати на света. Египетските фараони били считани за богове на земята и солидни пирамиди, храмове и монументи били издигнати, с цел да се засвидетелства тяхната популярност. Гърците немеели пред египетската просвета, само че Александър бил още по-впечатлен: концепцията, че великият държател може да бъде и господ, го обсебила. След двегодишни сражения Александър се насочил във вътрешността в сушата, към Мемфис.
Египтяните откровено желаели да отхвърлят персийското владичество. Предали се без пердах и посрещнали Александър с отворени прегръдки. При неговото властване религиозните и културни практики в Египет били позволени. В подмяна, египетските жреци дали на Александър Македонски купата “фараон. ” Това бил значим преломен миг: Александър повярвал, че той в действителност е господ.
През 331 година преди Христа Александър Македонски поел на епическо странствуване до оракула да търси доказателства за божествеността си. Разстоянието е към 500 километра. Той бил ситуиран на релативно равно плато, което било заобиколено отвред с пясъчни дюни. Това би трябвало да е било известно средище. Сигурно е имало път, само че той елементарно се губел. През деня жегата била изпепеляваща, а през нощта ставало необикновено студено. Пясъчните стихии били чести и от време на време видимостта била по-малко от една ръка разстояние. След една ужасна пясъчна стихия Александър и хората му в действителност се изгубили. Според легендата обаче били избавени от две птици, които им посочили пътя до невероятния оазис на и до храма на Зевс.
Посещението на оракула е една от най-завладяващите истории през цялата древност. Александър влезнал в храма самичък, а хората му останали извън. Той излязъл от храма и всички се втурнали към него: “Александър, Александър, какво попита? ” Той отвърнал: “Няма да ви кажа. ” “Но ние го чухме да те назовава “син на Зевс ”? ” “Добре, приемете това за истина, в случай че желаете. ” Личният му историк популяризирал вестта. Александър позволил версията за произхода му да се популяризира, защото тя потвърждавала по-раншните му съмнения, евентуално събудени от приказките на майка му, че той бил освен това от човек.
Оттук нататък правилният писар на Александър Македонски, Калистoн, наричал господаря си “бог на земята. ” Египтяните затвърдили това разбиране като изографисали лика му по стените на най-светите храмове. В Луксор Александър е изобразен по какъв начин с вдигнати ръце уважава божествения си отец: господ Амoн. Но за Александър не било задоволително да бъде фараон или живо провидение. Той бил решен да победи отколешния си зложелател, Дарий, един път вечно.
