Феномен: Как се генерират 3 млн. продажби от една шапка?
След като приключва Университета на Сан Диего през 2009 година с тапия по британска литература, Джанеса Леоне си намира работа като бавачка и стартира да учи за изпита за банкет във факултета по право. Тогава посещава Париж и това трансформира живота й.
В магазин за облекла втора ръка прашна черна шапка федора от 40-те години на предишния век хваща окото й и тя я купува за 10 евро. От вътрешната страна на шапката тя намира буквите на шапкаря.
Оказва се, че е италианец, както и фамилията на Леоне, и има същото фамилно име като нея. “Помислих си, че може би по някакъв метод това е пътят, който би трябвало да последвам,” спомня си тя.
Осем години по-късно 30-годишната Леоне управлява компанията за шапки Janessa Leoné, която продава 24 модела дамски шапки в над 450 магазина по целия свят, включително Barney’s, Nordstrom и в личен магазин в Кълвър Сити, Калифорния, отворен през предходната година.
Знаменитости, като Лив Тайлър, Криси Тийгън, Джесика Алба и Лупита Нионго, носят нейни шапки. Алба избира сламения модел Panton на цена от 275 $, до момента в който Тийгън избира струващия 187 $ черен модел Stephen.
Приходите на компанията са на път да надвишават 3 млн. $ през 2017 година, съгласно Леоне.
През 2015 година тя бе включена в класацията на Forbes за млади бизнесмени в категорията Изкуство и жанр.
Тъй като не е учила фешън дизайн и бизнес, Леоне се обръща за съвет към своя татко, който е счетоводител. Той я поучава да не взема пари назаем. В продължение на две години тя живее в дома на родителите си, работи като бавачка и съумява да спести 10 000 $.
Докато бебето, за което се грижела, спяло, тя проучвала бизнеса с шапки. “Нямах концепция от кое място да стартира,” споделя тя.
След безплодна среща с компания, произвеждаща бейзболни шапки в Лос Анджелис и голям брой позвънявания до разнообразни заводи за каубойски шапки в Тексас, тя намира цех в Канада, който може да създава нейните шапки федора.
По съвет на татко си тя харчи 2 000 $ за първата партида произвеждане, като пришива перото и кожената облицовка сама.
Чрез обща позната тя се среща с Хилари Кър, създател на Clique Media, която има стилния уебсайт WhoWhatWear. Отново по съвет на татко си Леоне употребява 5% от своите 10 000 $ за шапки, които подарява на фешън редактори, включително и на Кър, която пък се свързва с нейни познати в Elle и Vogue, препоръчвайки да отразят прохождащата шапкарка.
Две седмици по-късно - през юли 2012 година, от Barney’s виждат новината и вършат поръчка.
Леоне към момента прави дизайна на всички шапки сама. За разлика от множеството от сътрудниците си в стилната промишленост, тя се опазва от вземането на отговорности и твърди, че работи на облага през цялото време.
Извън рамките на Instagram, Фейсбук, реклами в Гугъл и нюзлетър, който разпраща на клиентите си, тя съвсем не употребява различен маркетинг.
Година след началото на бизнеса канадската фабрика към този момент е прекомерно дребна за нея. Тя пробва със цех в Тексас, след което намира различен наоколо до Ню Йорк в град, който не желае да назове, с цел да не се издава пред съперниците й.
“Подкрепям локалното произвеждане,” споделя тя. “Не желая ниските цени да движат един артикул, а когато производството ти е в чужбина, е мъчно да го контролираш.”
В магазин за облекла втора ръка прашна черна шапка федора от 40-те години на предишния век хваща окото й и тя я купува за 10 евро. От вътрешната страна на шапката тя намира буквите на шапкаря.
Оказва се, че е италианец, както и фамилията на Леоне, и има същото фамилно име като нея. “Помислих си, че може би по някакъв метод това е пътят, който би трябвало да последвам,” спомня си тя.
Осем години по-късно 30-годишната Леоне управлява компанията за шапки Janessa Leoné, която продава 24 модела дамски шапки в над 450 магазина по целия свят, включително Barney’s, Nordstrom и в личен магазин в Кълвър Сити, Калифорния, отворен през предходната година.
Знаменитости, като Лив Тайлър, Криси Тийгън, Джесика Алба и Лупита Нионго, носят нейни шапки. Алба избира сламения модел Panton на цена от 275 $, до момента в който Тийгън избира струващия 187 $ черен модел Stephen.
Приходите на компанията са на път да надвишават 3 млн. $ през 2017 година, съгласно Леоне.
През 2015 година тя бе включена в класацията на Forbes за млади бизнесмени в категорията Изкуство и жанр.
Тъй като не е учила фешън дизайн и бизнес, Леоне се обръща за съвет към своя татко, който е счетоводител. Той я поучава да не взема пари назаем. В продължение на две години тя живее в дома на родителите си, работи като бавачка и съумява да спести 10 000 $.
Докато бебето, за което се грижела, спяло, тя проучвала бизнеса с шапки. “Нямах концепция от кое място да стартира,” споделя тя.
След безплодна среща с компания, произвеждаща бейзболни шапки в Лос Анджелис и голям брой позвънявания до разнообразни заводи за каубойски шапки в Тексас, тя намира цех в Канада, който може да създава нейните шапки федора.
По съвет на татко си тя харчи 2 000 $ за първата партида произвеждане, като пришива перото и кожената облицовка сама.
Чрез обща позната тя се среща с Хилари Кър, създател на Clique Media, която има стилния уебсайт WhoWhatWear. Отново по съвет на татко си Леоне употребява 5% от своите 10 000 $ за шапки, които подарява на фешън редактори, включително и на Кър, която пък се свързва с нейни познати в Elle и Vogue, препоръчвайки да отразят прохождащата шапкарка.
Две седмици по-късно - през юли 2012 година, от Barney’s виждат новината и вършат поръчка.
Леоне към момента прави дизайна на всички шапки сама. За разлика от множеството от сътрудниците си в стилната промишленост, тя се опазва от вземането на отговорности и твърди, че работи на облага през цялото време.
Извън рамките на Instagram, Фейсбук, реклами в Гугъл и нюзлетър, който разпраща на клиентите си, тя съвсем не употребява различен маркетинг.
Година след началото на бизнеса канадската фабрика към този момент е прекомерно дребна за нея. Тя пробва със цех в Тексас, след което намира различен наоколо до Ню Йорк в град, който не желае да назове, с цел да не се издава пред съперниците й.
“Подкрепям локалното произвеждане,” споделя тя. “Не желая ниските цени да движат един артикул, а когато производството ти е в чужбина, е мъчно да го контролираш.”
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ