След безпрецедентния теч на лични данни от Националната агенция за

...
След безпрецедентния теч на лични данни от Националната агенция за
Коментари Харесай

Как да потърсите правата си за изтеклите лични данни

След невиждания теч на персонални данни от Националната организация за приходите (НАП), при който по публични данни са публикувани ЕГН, пароли, банкови сметки и други на над 4 млн. български жители, въпросът по какъв начин пострадалите да потърсят правата си остава. Досега след закъснение организацията пусна единствено услуга, посредством която може да се получи информация или по-точно удостоверение, доколкото течът визира съвсем всеки деен жител, че за него има някакви данни във файловете. Но не е ясно какви. От Национална агенция за приходите настояват, че единствено за 189 индивида данните са такива, че ще бъдат известени персонално, с цел да подхващат бързи дейности с персоналните си документи. Граждани обаче към този момент се провеждат да търсят отговорност от Национална агенция за приходите.Става дума за комплицирана юридическа материя и е значимо да знаете защо може да се подават тъжби в Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) и Национална агенция за приходите, какви компенсации могат да се търсят и по какъв начин, какви са възможностите на потърпевшите да получат правдивост. " Дневник " заключи препоръките на юристи и експерти по отбрана на персоналните данни*.

1. Директни дейности към Национална агенция за приходите

Пловдивският юрист Ясен Крайчев е подхванал няколко стъпки, описа той пред " Дневник ". Внесъл е искане в Национална агенция за приходите да бъде известен кои са личнитете му данни, които са изтекли. Институциите са задължени по регламента GDPR да осведомят пострадалите както за съответното нарушаване, по този начин и за ограниченията, които вземат, за предотвратяването му. Според юрист Крайчев е добре жителите да изискат от данъчните такава информация.

Паралелно с това юристът е пратил на Национална агенция за приходите покана за непринудено осъществяване да бъде заплатен със символичния 1 лев за претърпени неимуществени вреди. " Вредите се показват в: терзания, произлизащи от основателни подозрения за вероятни злоупотреби с персоналните ми данни; 10 дни липса на публична информация по отношение на това какви мои персонални данни не са били опазени, макар достъпността им в интернет пространството; изгубено време в смяна на пароли, пин кодове на дебитни и кредитни карти, съвещания със експерти в областта на сигурността; терзания, че безграничен и незнаен брой трети лица имат достъп до мои персонални данни, включително адрес и финансова информация и други ", написа в жалбата му, предоставена на " Дневник ". Към нея той е приложил номера на поръчката си, с която приложението на Национална агенция за приходите го уведомява, че има изтекли негови данни.

" На съображение член 82, алинея 1 от Общия правилник за отбрана на персоналните данни имам право на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, породени от нарушавания на регламента от страна на админ на персонални данни. Ето за какво Ви поканвам в тридневен период от приемане на актуалната покана да ми изплатите обезщетение в размер на 1 (един) лев за нанесените неимуществени вреди заради допускането на приключване на мои персонални данни ", написа юристът до Национална агенция за приходите и показва банковата си сметка. Досега приходната организация не го е обезщетила.

Но в случай че решите да извършите същите стъпки - може да ползвате тези формулировки за настояванията си.

2. Жалба в Комисията за отбрана на персоналните данни

Тя се подава в период от 6 месеца от узнаването на нарушаването, само че не по-късно от 2 години от осъществяването му. Възможностите са персонално, по пощата с противоположна квитанция, по факс или по електронен път с електронен автограф. На уеб страницата на комисията има образцов пример на тъжба. В нея се разказва нарушаването, осъществено против жалбоподателя - оптимално в детайли плюс искане Национална агенция за приходите да бъде задължена да даде на КЗЛД информация за това какви персонални данни на съответния жалбоподател са били обект на хакерската офанзива и са изтекли в интернет, поучават юрист Деница Люнчева и Юлия Пригонча.

Комисията би трябвало да се произнесе с решение и да санкции Национална агенция за приходите. Ако жалбоподателят не е удовлетворен, може да апелира пред административния съд.

" Важно е да се означи, че КЗЛД не присъжда компенсации за вреди на жалбоподателите. За тази цел е належащо засегнатото лице да се обърне към съда ", показват Люнчева и Пригонча.

Решението на КЗЛД е потребно за тези, които имат намерение да водят каузи за обезщетение. Актовете на регулатора, с които се открива нарушаване, имат материална доказателствена мощ пред съда.

3. Дело за обезщетение в съда

Ако към този момент е подадена тъжба в КЗЛД, би трябвало да се изчака тя да се произнесе и тогава да се подава иск в съда. По тези каузи се дължи държавна такса.

Вредите, които може да се претендират, са както имуществени (загуби или пропуснати ползи), по този начин и неимуществени (причинени болки и премеждия, в това число душевен такива) и би трябвало да са директна и непосредствена последица от увреждането, без значение дали са породени отговорно от длъжностно лице, поучава юрист Люнчева.

Адвокат Димо Господинов конкретизира какви вреди могат да се посочат: имуществени – да вземем за пример кражба на идентичност, уволняване от работа, машинация и така нататък, или неимуществени – неудобството от това сътрудниците ти да знаят какъв брой пари получаваш, да стане обществено известно, че играеш хазарт и така нататък

По време на процеса на Национална агенция за приходите ще се падне тежестта да потвърди, че преди случая е взела всички нужни и съответни ограничения за сигурност на данните, като покаже и механизма, по който ги е взела, в това число разбори, оценки на риска и оценки на въздействието.

4. Множество искове против Национална агенция за приходите

Според юрист Николай Хаджигенов искове би трябвало да се подадат от колкото се може повече хора. Той приказва за голям брой самостоятелни искове, които съдът би обединил в един развой. " Множество искове в резюме значи в границите на един развой против един ответник и с една и съща фактическа конюнктура да се предявят искове от голям брой ищци ". Според него групови искове са вероятни, само че не изключително смислени, тъй като в границите на подобен иск не може да се осъди Национална агенция за приходите на самостоятелно обезщетение, а единствено да се откри, че е осъществено нарушаване.

" Непозволено увреждане е нанесено на всеки един от съвсем 5 000 000 български жители, като вредите от него могат да бъдат репарирани по правосъден ред. Ще бъдат претендирани единствено неимуществените вреди, доколкото в един толкоз всеобщ иск имуществените вреди ще би трябвало да бъдат доказвани самостоятелно по съображение и размер и това ще обезсмисли всичко, защото процесът ще продължи безпределно ", показва той.

Адвокатът е сметнал какъв брой би коствало сходно начинание на всеки просител - 100 лева при цена на желае 1000 лева, като разноските ще бъдат претендирани от ответника.

5. Колективен иск за отбрана на персоналните данни

Колективният иск е най-често споменаваният по форумите, само че хората явно не си дават сметка, че резултатът от него не може да е приемането на самостоятелни компенсации.

При подобен иск съдът може единствено: Да откри нарушаването, неговата противоправност и виновността на нарушителя. Да го осъди да прекрати нарушаването – да вземем за пример Национална агенция за приходите да предприеме ограничения за осведомителна сигурност при обработването на персонални данни. Да осъди нарушителя да поправи последствията от нарушавания групов интерес – нормално осведомителни акции. Да осъди нарушителя да обезщети вредите, породени на груповия интерес, изяснява юрист Димо Господинов.

" Внимание, тук се обезщетява груповият интерес, което значи, че парите от компенсацията се разходват за цели в социална изгода от умишлен комитет на повредените лица. Те не се прибират в джоба, а би трябвало да отиват за коригиране на последствията от нарушавания групов интерес тогава, когато колективът няма доверие на нарушителя, че може да ги поправи самичък ", коментира юристът.

Адвокат Господинов предлага групови искове за отбрана на персонални данни, когато:

• Има данни за голям брой повредени, нарушителят отхвърля да ги компенсира непринудено и желаеме да ги улесним с еднократно доказване на нарушаването от името на всички, а в следствие всеки самостоятелно да си получи обезщетение.

• КЗЛД е сезирана, само че бездейства или работи несъответстващо.

Според юриста " за всеки повреден, имайки едно решение по групов иск " зад тила си ", е задоволително единствено да потвърди пред съда, че е претърпял някакви вреди от нарушаването, без да го потвърждава самото него и виновността на нарушителя. Това е голямо практическо облекчение, тъй като можем да си представим дали ще е по силите на всеки обособен индивид да потвърждава пред съда, че Национална агенция за приходите не са приложили съответни ограничения за осведомителна сигурност, което е довело до теча на персонални данни ".

Въпроси по тематиката и мнения, препоръки или в случай че сте подхванали стъпки и има развиване - може да пишете във форума под публикацията или на [email protected].

*Публичните източници, употребявани в текста, са публикацията на юрист Деница Люнчева и Юлия Пригонча, ръководител на Управителния съвет на Асоциация за отбрана на персоналните данни, в news.lex.bg, публикацията на юрист Димо Господинов в gglaw.bg, блогът на юрист Николай Хаджигенов, информация от блогъра Валентин Стойков и от адвокатЯсен Крайчев, който е ръководител на сдружението " Правна сигурност на потребителите и персоналните им данни ".

Всичко, което би трябвало да знаете за: Изтичането на персонални данни от Национална агенция за приходите (125)

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР