След 15 часа напрегнати дебати, процедурни хватки и извънредно заседание

...
След 15 часа напрегнати дебати, процедурни хватки и извънредно заседание
Коментари Харесай

Парламентът одобри окончателно новите изборни правила

След 15 часа напрегнати диспути, процедурни хватки и изключително съвещание на Комисията по правни въпроси, депутатите гласоподаваха дефинитивно измененията в Изборния кодекс, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Парламентът не съумя да стартира работа от първия път поради липса на кворум, а дебатът по новите изборни правила започва със скандал, в който депутати от ръководещото болшинство и опозицията си разменяха остри реплики и персонални нападки. Българска социалистическа партия упрекна ръководещите, че са писали измененията в кодекса „ на коляно “, а по-късно ги гласоподават „ на бързо “ и „ на мрачно “. Основание за това им даде провелото се до късно в сряда съвещание на отрасловата комисия, отчетът от което е раздаден на депутатите в четвъртък сутринта, минути преди да преминат към окончателното гласоподаване на текстовете.

„ Днес доста от вас ще натискате копчета, без да знаете какво вършиме. Още довечера ще отидете в медиите, с цел да разказвате за решения, които не знаете. Този парламент има 8% рейтинг и единственото учудващо е, че към момента има 8%, които му имат вяра “, упрекна ръководещите Крум Зарков от Българска социалистическа партия.

Последва изявление на ръководителят на Правната комисия Данаил Кирилов, в което той увери, че по време на дебатите са били деликатно изслушани всички съображения на опозицията.

Напрежението в залата се увеличи откакто на трибуната излезе депутатът от Българска социалистическа партия Явор Божанков, съгласно който българското общество е подложено „ на произвола на една тайфа “. От това обаче се почувства персонално обиден Вежди Рашидов от ГЕРБ. Абе, юноша, комсомолец, не си ли доста дребен да ми викаш тайфа? “, попита той от парламентарната естрада. „ Не съм живял 68 години едно младо момче, което не било във войската, да ми вика тайфа “, продължи Рашидов.

След всичко това напрежението в зала спадна и депутатите заработиха монотонно, приемайки текст след текст. Изненадващо обаче Данаил Кирилов разгласи изключително съвещание на Комисията по правни въпроси, където бяха признати значими промени посредством прегласуване на някои текстове.

Машинно гласоподаване
Пълен поврат претърпя въпросът за въвеждане на машинното гласоподаване. Съгласно новите оферти на идните избори за Европейски парламент страната ни се ангажира да обезпечи гласоподаване с машини в минимум 3 000 изборни секции, а за локалния избор – в 6 000. Оттам нататък новите текстове плануват въвеждане на цялостно машинно гласоподаване във всички изборни секции, само че попадат и някои ограничавания. Машини няма да има в изборни секции с под 300 гласоподаватели, в секциите на плавателни съдове под българско знаме и в секциите, разкрити в лечебни заведения, домове за остарели хора и други профилирани институции за обществени услуги. Машинно гласоподаване не се планува и в секциите в чужбина.

Секциите, в които ще се организира машинно гласоподаване през актуалната година, ще бъдат избрани от ЦИК, само че не по-късно от 12 дни след насрочването на изборите. Комисията ще има и задължението да дефинира такива условия и ред, които да подсигуряват тайната на вота и сигурността на изборния развой и изборните резултати.

До 31 март 2020 година ЦИК би трябвало да одобри и пътна карта за пробното отдалечено електронно гласоподаване.

Без социологически данни в изборния ден
Идеята да падне възбраната за обявяване на социологически данни в изборния ден също претърпя поврат. Предложението за това бе на ГЕРБ, а в претекстовете си те се базират на наложилата се процедура в разнообразни обществени мрежи през целия избирателен ден да се разгласяват междинни данни, което съгласно тях поражда неравнопоставеност. Депутатите от Правната комисия обаче се отхвърлиха от първичното си желание, с което възбраната печатните, електронните и осведомителните медии в изборния ден остава.

Изборни секции отвън страната
Парламентарното болшинството отхвърли предлагането на Движение за права и свободи за връщане на остарелия режим при разкриването на изборни секции в чужбина. По време на дебатите по второ четене за измененията в Изборния кодекс от Движението упорстваха за рухването на лимита от 35 секции в страните отвън Европейския съюз, както и за премахването на правилото за уседналост по време на локалните избори.

Предложенията бяха аргументирани от народен представител Хамид Хамид, съгласно който всички тези ограничавания водят до нарушение на изборни права на българската диаспора зад граница. Той напомни, че тези ограничавания скоро ще обиден и българите във Англия, а повода за това е процедурата по Брекзит. Хамид напомни още, че огромни български общности има още в Турция, Съединени американски щати, Канада и други страни.

Лидерът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ пък акцентира на изказванието, че правилото на уседналост, залегнал в в този момент настоящия Изборен закон, опонира на самата Конституция на страната.

Решения на ЦИК
Новите правила плануват при правосъдна анулация на решение за отменяне на Централната изборна комисия, тя може да постанови ново решение с болшинство повече от половината от членовете ѝ.

Предизборна пропаганда единствено на български

Мнозинството отхвърли следващото предложение на Движение за права и свободи предизборна пропаганда да вкара опция предизборната акция да се води и на различен език, само че с обезпечен превод на българския. От Движението го аргументираха с резолюция на Европейския парламент от 24 март 2009г., отнасяща се до многоезичието като предимство за Европа и обща отговорност на всички страни-членки на общността.

Преференциален избор
Новите текстове плануват, че с цел да може претендент от партийна листа да измести различен, би трябвало да има толкоз получени преференции, които са нужни на един народен представител, евродепутат или общински консултант. Така сметките демонстрират, че за пренареждане на листата за евродепутати да вземем за пример, един претендент би трябвало да събере повече 100 хиляди гласа.

Промените в преференциалния избор бяха препоръчани от Движение за права и свободи и подкрепени от ГЕРБ и НФСБ. Против бяха Българска социалистическа партия, Вътрешна македонска революционна организация и депутати от „ Воля “, а „ Атака “ отсъстваше от залата. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР