Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

За евреите Ренесансова Европа от XVI в. се оказва страховита и тясна. Светата инквизиция, почнала да ги преследва в Испания след 1492 година, скоро ги подгонва и из останалите владения на Хабсбургите – в Германия, Португалия и Италия, а по-късно и в Белгия. В тази комплицирана обстановка хиляди хора губят парцела и домовете си и са принудени да бягат по най-различни кътчета на Стария свят. Сред тази човешка покруса обаче едно жена съумява да излезе на напред във времето и употребявайки своя бизнес, благосъстояние и политически връзки, съумява да се трансформира в мотор на някои от най-важните процеси в историята на тогавашна Европа. Нейното име за дълго остава отвън историческите книги и проучвания, само че през 1969 година още веднъж излиза на бял свят с помощта на актуалните изследвания. Докато е жива сменя няколко лични и фамилни имена – Грация Мендес, Беатриче Микеш, Грация Наси, само че съвременниците й, и най-много стотиците евреи, избавени от нея, я назовават „ Ла Дона “ – „ Дамата “.

Грация Мендес се ражда на 20 юни 1510 година в Лисабон, Португалия. Семейството й е отклонение на огромния и състоятелен жанр Бенвенисти – едни от най-богатите евреи в цяла Средновековна Европа. До 1492 година родът Мендес живее в рамките на кралство Арагон, обхващащо дн. североизточна Испания. След въвеждането на Светата инквизиция през същата 1492 година, родителите й – Алваро де Луна и Фелипа Мендес Бенвенисти бягат към Португалия и се заселват в Лисабон. За да избегнат гонене от страна на локалните управляващи, двойката приема католицизма, най-малко за пред света. Както хиляди други евреи в онази ера, семейство Мендес-де Луна изповядва християнската вяра като фасада. Църква се посещава всяка неделя, участва се на всички празници и церемонии. Същевременно скрито, скрити в мазетата на своите домове, тези „ новопокръстени “ евреи продължавали да пазят старите си обичаи и традиции, и да почитат Яхве по своя метод, следвайки предписанията на Талмуда. Първите 10 години от живота на Грация минават без родителите й да разкрият тайната на своя юдейски генезис. Едва когато доближава възрастта за бар мицва, татко й и майка й вземат решение да й опишат истината и да я посветят в ритуалите и обичаите, които фамилията изповядва скрито от обществото. 

Информацията за ранните години на Грация остава нищожна. С оглед на бъдещите й инициативи, явно е, че е била грамотна и е комуникирала на няколко езика. Със сигурност е владеела документално латински и иврита на сефарадските евреи. В добавка е употребила португалски и италиански, а евентуално понаучава и османо-турски към края на живота си. Освен полиглот, Грация е извънредно добра в математиката и счетоводството, което демонстрира, че безспорно получава подготовка и по тази просвета в детството си. Всички тези уроци би трябвало да са се правили от частни учители или от самите родители, защото девойките през XVI в. не са посещавали учебни заведения. 

Животът на младото момиче се трансформира през 1528 година, когато едвам навършила 18 се дами за своя вуйчо Франсиско Бенвенисти-Мендес. Подобен вид фамилни бракове са нормална процедура сред евреите в онази ера, защото подсигуряват запазването на фамилното благосъстояние в рода и надлежно оказват помощ за запазването на тайните религиозни практики. Брачната гала протича на два стадия. Първо се подписан юдейски брак в мазето под дома на Грация, а след това, за пред обществото, е извършена гала в една от основните катедрали на Лисабон. Веднага след брака, Грация е въвлечена в динамичния и спорен свят на бизнеса. 

Франсиско Бенвенисти и брат му Диого уголемяват родовия бизнес на семейство Бенвенисти-Мендес, като се захващат с търговия на три от най-търсените артикули в онази ера – черен пипер, сребро и платове. Само 30 години по-рано, Вашку да Гама е разкрил път към Африка към Индия и Индонезия. С това изобретение Португалия и нейните търговци се оказват главен снабдител на първокласни артикули в Европа. Възползвайки се от забележителното си фамилно имане и родови връзки, Франсиско и Диого построяват лична комерсиална империя в Западна Европа, която скоро надвишава границите на Португалия. Основен детайл от триумфа на фамилния бизнес са връзките с други евреи, пръснати из Европа. Възползвайки се от стабилната диаспора, основаваща се на доверие, както и на скрито запазване на културата, религията, езика и традициите, Бенвенисти-Мендес съумяват да осъществят редица доходоносни покупко-продажби. Към 1535 година фамилията към този момент разполага с пряк достъп до кралските дворове в Брюксел, Лисабон и Париж, както и с Папството. Каква е ролята на Грация в разрастването на бизнес империята е въпрос на хипотези, само че поради че Франсиско й завещава всичките си пари и стопански каузи, може да се допусна, че „ Ла Дона “ е пособия на брачна половинка си и, както е особено за епохата, е водила доста от сметките и счетоводството на фамилния бизнес. 

През 1538 година Франсиско умира, а съгласно наследството му, цялото му положение и бизнес минават в ръцете на Грация, наричана към момента с християнското си име Беатриче. Без да губи хладнокръвие, двадесет и осем годишната доня Мендес поема бизнеса в свои ръце. Първият й ход е дружно с цялото си благосъстояние, щерка си Ана и фамилния антураж да напусне Лисабон и да замине за Антверпен. Причината за смяната е, че през 1536 година по заповед на папа Пий III, Португалия основава собствен клон на Светата инквизиция, който стартира да преследва евреите и еретиците. Нейният вуйчо и бизнес сътрудник Диого Бенвенисти към този момент от няколко години управлява фамилния бизнес в дн. Белгия и посреща своята племенница и снаха. Двамата сплотяват средства и старания и съумяват освен да опазят своята комерсиална империя, само че и да я разширят. Възползвайки се от непрекъснатите войни сред Хабсбургите и Франция, Грация съумява да сътвори канали за избавяне на евреи от лапите на Инквизицията, като в същото време изкусно пази личното си благосъстояние, подкупвайки по едно и също време французите, император Карл V и Папството. За да заздравят фамилните връзки и да запазят личното си благосъстояние, Грация уговаря брак сред вуйчо си Диого и своята по-малка сестра Брианда.

Само пет години по-късно, Диого също умира и двете сестри – Грация и Брианда остават единствени наследници на голямото фамилно благосъстояние и цялата бизнес империя, чийто връзки се простират към този момент до Новия Свят и Далечния Изток. Без да губи своя изострен усет към бизнеса, Грация уголемява своите интервенции за избавяне на сънародниците си от Инквизицията. През 40-те години на XVI в. сред Иберийския полуостров, Белгия, Италия и Османската империя се оформят няколко канала за транспортиране и превеждане на евреи. Грация финансира интервенциите, осигурявайки превоз, заслон, храна и пари за ново начало на бегълците, които сполучливо доближат до владенията на Полумесеца, където евреите не са преследвани, а в противен случай – одобрявани са с удоволствие. Зад този привидно човечен ход на Сюлейман Великолепни се крие много по-прозаична причина – дружно със себе си, евреите придвижват своя бизнес и своите търговски връзки, което се оказва незаместим и скъп тласък за развиването на османската стопанска система. Когато стартират първите гонения против евреите в Иберия през 1492 година и те за пръв път бягат към Османската империя, тогавашният султан Баязид II възкликва „ Какъв простак е този Фернандо – гонейки богатите си жители той отслабва своето кралство и по едно и също време с това прави моята страна по-силна! “

Огромното благосъстояние на сестрите Мендес притегля вниманието на Хабсбургите. За да сложат ръка върху парите на Грация, вездесъщият жанр търси метод да сроди единствената й щерка Ана с някое от своите протежета. По силата на тогавашните закони, след брака всички пари на фамилията ще преминат в ръцете на новия шурей, бидейки единствен мъж в рода. Грация изкусно парира всички опити за налагане на брак, само че в последна сметка вроденият й инстинкт за самозапазване й подсказва, че е време за ново преместване. През 1544 година тя, дружно с околните и прислужниците си, напуща Антверпен и отпътува за Венеция, където се открива. В Сияйната република Грация от дълго време поддържа свои сътрудници и има добре построени връзки и познанства. Въпреки личните си усложнения, „ Ла Дона “ продължава да оказва помощ на своите сънародници да избавят живота и фамилиите си от могъщата Инквизиция. През цялото това време Грация продължава да съблюдава скрито практиките на юдаизма и да поддържа зрелищна фасада на християнско благочестие.

След няколко години във Венеция, на Грация се постанова да се пребори с най-сериозния конкурент в досегашния си живот – сестра й. За евреите в онази ера фамилните раздори са рискови, защото заплашват освен бизнеса им, само че и цялостното им оцеляване. В последна сметка Брианда упорства за по-голям дял в фамилните каузи, предвид на това, че тя въпреки всичко е наследница на дяловете на Диого Бенвенити. Грация, която е по-дейна и инициативна, отхвърля да се помири с второстепенна роля. Споровете сред двете не престават до 1550 година, когато Грация отпътува за град Ферара, където е тържествено призната от локалния херцог Ерколе д‘Есте. За разлика от други италиански градове, Ферара не постанова забрани върху изповядването на юдаизма и Грация за първи път в живота си получава правото свободно да изповядва своята религия. Тя бързо трансформира града в център за сефарадската общественост в Италия. Прави великодушни дарения за локалната синагога и даже отваря печатница, в която стартират да излизат книги на иврит. През 1553 година Грация финансира отпечатването на „ Библията от Ферара “ – особено издание на Стария завет (Танах), написано на наречието ладино, употребявано от иберийските евреи. Книгата и до през днешния ден остава едно от най-ценните и влиятелни издания на Стария завет за целия XVI в.

В средата на 50-те години на XVI в. Грация най-накрая съумява да се споразумее със сестра си Брианда и да поделят дяловете в фамилния бизнес. Междувременно ситуацията в Италия става се по-нагнетена в резултат на Контрареформацията и издигането на нови ордени, ориентирани към опазване на чистата католическа религия. В тази напрегната обстановка Грация още веднъж взема решение да се реалокира. Този път се откъсва изцяло от християнския свят и отпътува за Истанбул, където се открива в средата на XVI в. Използвайки солидните си средства, Грация си купува богата резиденция в квартал Галата. Сърцето на бизнесимперията й се мести дружно с нея. Османците, нетърпеливи да употребяват благосъстоянията на Грация, й дават опция да търгува свободно и да придвижи всичките си активи във владенията на Полумесеца. Сменяйки семейството си публично на „ Наси “, Грация и фамилията й започват за следващ път своите стопански инициативи в нова страна. За да опази благосъстоянието в рода си, Грация урежда брак на щерка си Ана (приела името Рейна) за своя племенник Йозеф Наси. Роденият през 1524 година посланик, търговец и банкер се оказва солидна партия за Грация. Йозеф към този момент има добре построени връзки в османския двор и е непосредствен както със Сюлейман Великолепни, по този начин и с наследника му – Селим II. Благодарение на тези контакти, фамилното благосъстояние пораства, а семейството към този момент има постоянна база, от която може да пренасочи запаси към Западна Европа за възобновяване на поотслабналите си финансови интервенции, станали обект на внимание от страна на Инквизицията. 

Последното огромно начинание на Грация Наси е ръководството на Тивериада, поверено й от Сюлейман Великолепни през 1558 година Грация взема решение да насърчи изселването на евреи към Светите земи, осигурявайки им пари и земи за заселване. Някои откриватели виждат в тази политика най-ранната демонстрация на бъдещата концепция за завръщане на евреите в Палестина. Макар и планът да не се увенчава с необикновен триумф, Грация поставя грижи за всички фамилии, чиято настойчивост й е поверена. До гибелта си през 1569 година, Грация съумява да основе две печатници на иврит в Истанбул, което я прави и първата жена, притежател на печатна преса в историята на Османската империя и една от първите в Европа като цяло. Освен религиозни текстове, Грация подкрепя издаването на разнообразни поуки и тълкувания, като сама е създател на над 10 книги, свързани с юдаизма. 

Бизнес дама, посланик, човеколюбец, филантроп и визионер, Грация Наси е една от най-забележителните дами в Ренесансова Европа и една от дребното еврейки в историята на Стария свят, които съумяват да окажат толкоз огромно въздействие върху развиването на своя народ и изобщо на своята ера. Макар името й да потъва в забвение, днешната историческа просвета, както и израелските културни институции, поставят всички старания за възобновяване на изгубеното й минало и за припознаване на ролята на една жена за развиването на културата и бизнеса в ера на консерватизъм и религиозни гонения, в които да си евреин и да си жена, са били съвсем непреодолими трудности.