Рецидивисти: ГЕРБ и БСП сеят корупция в общините
След 10 години отсрочване на създаването на общи устройствени проекти на общините (ОУПО) ГЕРБ и Българска социалистическа партия оферират следващо отсрочване на условието във всяка българска община да се знае къде са регионите за живеене, кои терени са за озеленяване, кои за инфраструктура и индустриална активност, което е чудесна причина за старите корупционни практики, от които се устоя партийният уред в локалната власт.
Изискването за това беше записано в Закона за устройство на територията (ЗУТ) още в края на 2012 година Мотивът за приемането на тези промени преди десетилетие бяха противозаконните градежи, най-много по Черноморието, като с тях трябваше да се приключи практиката да се получават позволения за строителство на апетитни терени. Кметовете пък бяха застрашени с високи санкции, в случай че незабавно не стартират процедурите по изработването на Общ устройствен план.
Промените в началото е трябвало да влязат в действие на 1 януари 2016 година Този период е отлаган няколкократно от Народното събрание и за последно е 1 януари 2023 година Сега депутати от ГЕРБ и Българска социалистическа партия оферират ново удължение до 1 януари 2025 година с два законопроекта, чийто смисъл е еднакъв.
Мотивът на вносителите е, че общините се затрудняват да проведат процедурите по възлагането и утвърждението на устройствените проекти поради обжалвания, продължителните публични разисквания, неналичието на изходни данни в някои от случаите.
Гласуването, в случай че се стигне до него, ще е следващият тест за опцията да се образуват разнообразни болшинства в настоящия парламент.
Около десетилетие след измененията в Закон за устройство на територията почти една трета от общините в страната към момента не са приели изискваните Общ устройствен план, а безразборното строителство, основано на подробните устройствени проекти (ПУП) при липса на Общ устройствен план, може да продължи още две години.
По последни данни на Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ), предоставени на „ Дневник “, 85 от 265 общини в България – или една трета от всички, към момента нямат утвърдени Общ устройствен план.
Девет от тях са по Черноморието – Аврен, Белослав, Царево, Поморие, Каварна, Долни Чифлик, Бяла (Варненско), Приморско, Аксаково. Без Каварна, където кметът е от Вътрешна македонска революционна организация, всички останали черноморски общини се управляват от ГЕРБ.
Още десетина пък са в съседство с национални паркове, като Габрово, Дупница, Самоков, Карлово и други, които също съвсем всички се ръководят от партията на Бойко Борисов.
Някои от останалите изчезнали Общ устройствен план би трябвало да уредят бъдещото развиване на региони наоколо до естествени паркове или зони от европейската мрежа „ Натура 2000 “ като да вземем за пример родопските общини, измежду които Батак (кметът е от БСП) и Смолян (ГЕРБ).
Сред по-големите общини, които към момента нямат общи устройствени проекти, са Плевен (кметът е самостоятелен, само че подсилен от Съюз на демократичните сили, който е в коалиция с ГЕРБ на национално равнище), Хасково (ГЕРБ), Враца (ГЕРБ), Габрово (ГЕРБ), Смолян (ГЕРБ), Дупница (ГЕРБ), Разград (БСП), Петрич (ГЕРБ), Първомай (БСП), Чирпан (ГЕРБ) и други И измежду по-малките общини без Общ устройствен план множеството са ръководени от ГЕРБ.
От Министерство на регионалното развитие и Националното съдружие на общините в Република България (НСОРБ) обявиха пред „ Дневник “, че поддържат предлагането за отсрочване влизането в действие на измененията в Закон за устройство на територията до 1 януари 2025 година
Според сдружението удължаването на периода ще даде действителна опция на общините да приключат процедурите по одобрение на Общ устройствен план за териториите си и да избегнат рестриктивните мерки в устройствените и капиталови начинания, които биха били наложени от 1 януари 2023 година
От 2015 до момента Министерство на регионалното развитие обезпечава към 4.2 млн. лева на година за финансово подкрепяне на общините за изработването на планове на Общ устройствен план. Министерството реализира също методическо управление, съгласуваност и надзор при тяхното възлагане, разработване, координиране и одобрение. От ведомството показват, че финансовото подкрепяне ще продължи и през 2023 година
Сдружението на общините упорства с изключение на за удължение на периодите и анексиране на споразуменията с Министерство на регионалното развитие, да се ускорят и съгласувателните процедури, изключително тези по реда на Закона за запазване на околната среда, Закона за биологичното многообразие и Закона за културното завещание, които съгласно сдружението доста забавяли одобряването на проектите.
„ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ са срещу
Депутатът от „ Продължаваме промяната “ Йордан Терзийски, който е член на комисията по районна политика, разяснява, че по-скоро би трябвало да се подложи на полемика къде е казусът в продължение на доста години огромна част от общините да нямат Общ устройствен план и по какъв начин може Народното събрание и държавното управление да спомогнат и ускорят този развой.
Реклама
По думите му без подобен разбор формалното удължение на периодите не им оказва помощ. Допълва, че има и общини, които имат Общ устройствен план, само че се нуждаят от актуализация.
Според него проблемите са доста – постепенно и тежко координиране на проектите с министерствата на културата и околната среда; синхронизирането с разширяващите се предпазени територии по Закона за предпазените територии по време на разработване, координиране и одобрение на плановете; обжалванията и други
„ Общ устройствен план би трябвало да е стратегически дълготраен проект, определящ цели и насоки за развиване на района. Не би трябвало процесът на изработването му или неналичието му да са предпоставки за основаване на механизми за въздействие и да основават предпоставки за корупция “, уточни Терзийски.
От своя страна депутатът от „ Демократична България “ Йордан Иванов, който също е член на отрасловата комисия, разяснява, че следващото удължение на периода обезсмисля закона. Подчертава, че 10 години общините не са си свършили работата, като по този метод се санкционират тези общини, които са спазили закона.
„ На първо място се разрушава правилото на справедливостта, тъй като се санкционират общините, които са си свършили работата, които са изпълнили условията на закона, и дават на недобросъвестните да продължат порочните практики.
Иначе, несъмнено, че това провокира проблеми с безсистемно строителство, което в последна сметка занижи качеството на живота в българските райони “, означи Иванов.
Запитани дали „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “, поради изразените позиции, ще гласоподават срещу предложенията на ГЕРБ и Българска социалистическа партия, Иванов означи, че ще обсъдят въпроса в парламентарната група, само че „ като че ли е разумно да гласуваме по този начин, само че нямаме взето решение, ще го обсъдим “. Терзийски сподели, че щели да преценяват по какъв начин да гласоподават, като „ по-важно е това отсрочване да не продължава до безспир “.
„ Дневник “ потърси, само че не съумя да получи мнения от членове на районната комисия в Народното събрание от Движение за права и свободи и „ Български напредък “, както и от ръководителя ѝ – представител на „ Възраждане “.
Липсата на Общ устройствен план основава изискване за корупция
Експертът по териториално устройство и някогашен заместник-министър на околната среда в предходното съдружно държавно управление Тома Белев означи, че следващото отсрочване на влизането в действие на текстовете за наложителни Общ устройствен план не взема решение въпроса. Според него е явно, че някои общини нямат потенциал или предпочитание да одобряват свои проекти и даде за образец черноморските общини.
„ Според мен с удължаването на периода депутатите е добре да предложат и решение – напълно уместно е (след като множеството Общ устройствен план се финансират с доминиращ дял от държавата) Министерство на регионалното развитие да води процеса за изработването им и да ги приема на Национален експертен съвет по устройство на територията и районна политика и да ги дава към този момент подготвени на общинските препоръки за одобряване “, разяснява Белев, който е и изявен природозащитник.
Съгласен е, че част от общините избират да нямат Общ устройствен план, което по думите му основава изискване за корупция. Не счита, в контраст на Терзийски, че има мудни процедури по екологични оценки. „ Те са толкоз малко, че за разлика от процедурите по Закона за биологичното многообразие там няма закъснение.
Обжалванията на Общ устройствен план или на мненията на техните екологични оценки зависи от качеството на самите документи – не мисля, че има доста образци за обжалване на мнения за екологични оценки на Общ устройствен план, аз персонално се сещам за 1-2 през последните 10 години “, разяснява Тома Белев.
Изтъкна, че неналичието на Общ устройствен план е от интерес за предприемачи, привикнали да печелят въз основата на връзки с властта и искащи да прокарват плановете си, освен това в интензивен порядък.
Попита за какво в Царево няма Общ устройствен план и посочи, че общината има план, има отчет за екологична оценка, отчет за оценка за съгласуемост. „ Няма, тъй като кметът Георги Лапчев не желае да има. Защото като има, ще бъде регистрирано въздействието, няма да може да строи и няма да получава корупционни благоприятни условия “, акцентира Белев.
Запитан дали съществуването на Общ устройствен план стопира опциите за застрояване на терени с предстояща бърза възвръщаемост, той отговори негативно, като посочи, че няколко общини, които са си приели проектите в този интервал, в последните години са ги променяли неведнъж.
Даде образец с община Родопи, в която през предходната година е имало 60 промени на Общ устройствен план. И въпреки всичко по думите на Белев в случай че дадена община има утвърден Общ устройствен план, това основава известни ограничавания пред реализирането на разнообразни планове, които са в прорез с общото богатство.
Изискването за това беше записано в Закона за устройство на територията (ЗУТ) още в края на 2012 година Мотивът за приемането на тези промени преди десетилетие бяха противозаконните градежи, най-много по Черноморието, като с тях трябваше да се приключи практиката да се получават позволения за строителство на апетитни терени. Кметовете пък бяха застрашени с високи санкции, в случай че незабавно не стартират процедурите по изработването на Общ устройствен план.
Промените в началото е трябвало да влязат в действие на 1 януари 2016 година Този период е отлаган няколкократно от Народното събрание и за последно е 1 януари 2023 година Сега депутати от ГЕРБ и Българска социалистическа партия оферират ново удължение до 1 януари 2025 година с два законопроекта, чийто смисъл е еднакъв.
Мотивът на вносителите е, че общините се затрудняват да проведат процедурите по възлагането и утвърждението на устройствените проекти поради обжалвания, продължителните публични разисквания, неналичието на изходни данни в някои от случаите.
Гласуването, в случай че се стигне до него, ще е следващият тест за опцията да се образуват разнообразни болшинства в настоящия парламент.
Около десетилетие след измененията в Закон за устройство на територията почти една трета от общините в страната към момента не са приели изискваните Общ устройствен план, а безразборното строителство, основано на подробните устройствени проекти (ПУП) при липса на Общ устройствен план, може да продължи още две години.
По последни данни на Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ), предоставени на „ Дневник “, 85 от 265 общини в България – или една трета от всички, към момента нямат утвърдени Общ устройствен план.
Девет от тях са по Черноморието – Аврен, Белослав, Царево, Поморие, Каварна, Долни Чифлик, Бяла (Варненско), Приморско, Аксаково. Без Каварна, където кметът е от Вътрешна македонска революционна организация, всички останали черноморски общини се управляват от ГЕРБ.
Още десетина пък са в съседство с национални паркове, като Габрово, Дупница, Самоков, Карлово и други, които също съвсем всички се ръководят от партията на Бойко Борисов.
Някои от останалите изчезнали Общ устройствен план би трябвало да уредят бъдещото развиване на региони наоколо до естествени паркове или зони от европейската мрежа „ Натура 2000 “ като да вземем за пример родопските общини, измежду които Батак (кметът е от БСП) и Смолян (ГЕРБ).
Сред по-големите общини, които към момента нямат общи устройствени проекти, са Плевен (кметът е самостоятелен, само че подсилен от Съюз на демократичните сили, който е в коалиция с ГЕРБ на национално равнище), Хасково (ГЕРБ), Враца (ГЕРБ), Габрово (ГЕРБ), Смолян (ГЕРБ), Дупница (ГЕРБ), Разград (БСП), Петрич (ГЕРБ), Първомай (БСП), Чирпан (ГЕРБ) и други И измежду по-малките общини без Общ устройствен план множеството са ръководени от ГЕРБ.
От Министерство на регионалното развитие и Националното съдружие на общините в Република България (НСОРБ) обявиха пред „ Дневник “, че поддържат предлагането за отсрочване влизането в действие на измененията в Закон за устройство на територията до 1 януари 2025 година
Според сдружението удължаването на периода ще даде действителна опция на общините да приключат процедурите по одобрение на Общ устройствен план за териториите си и да избегнат рестриктивните мерки в устройствените и капиталови начинания, които биха били наложени от 1 януари 2023 година
От 2015 до момента Министерство на регионалното развитие обезпечава към 4.2 млн. лева на година за финансово подкрепяне на общините за изработването на планове на Общ устройствен план. Министерството реализира също методическо управление, съгласуваност и надзор при тяхното възлагане, разработване, координиране и одобрение. От ведомството показват, че финансовото подкрепяне ще продължи и през 2023 година
Сдружението на общините упорства с изключение на за удължение на периодите и анексиране на споразуменията с Министерство на регионалното развитие, да се ускорят и съгласувателните процедури, изключително тези по реда на Закона за запазване на околната среда, Закона за биологичното многообразие и Закона за културното завещание, които съгласно сдружението доста забавяли одобряването на проектите.
„ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ са срещу
Депутатът от „ Продължаваме промяната “ Йордан Терзийски, който е член на комисията по районна политика, разяснява, че по-скоро би трябвало да се подложи на полемика къде е казусът в продължение на доста години огромна част от общините да нямат Общ устройствен план и по какъв начин може Народното събрание и държавното управление да спомогнат и ускорят този развой.
Реклама
По думите му без подобен разбор формалното удължение на периодите не им оказва помощ. Допълва, че има и общини, които имат Общ устройствен план, само че се нуждаят от актуализация.
Според него проблемите са доста – постепенно и тежко координиране на проектите с министерствата на културата и околната среда; синхронизирането с разширяващите се предпазени територии по Закона за предпазените територии по време на разработване, координиране и одобрение на плановете; обжалванията и други
„ Общ устройствен план би трябвало да е стратегически дълготраен проект, определящ цели и насоки за развиване на района. Не би трябвало процесът на изработването му или неналичието му да са предпоставки за основаване на механизми за въздействие и да основават предпоставки за корупция “, уточни Терзийски.
От своя страна депутатът от „ Демократична България “ Йордан Иванов, който също е член на отрасловата комисия, разяснява, че следващото удължение на периода обезсмисля закона. Подчертава, че 10 години общините не са си свършили работата, като по този метод се санкционират тези общини, които са спазили закона.
„ На първо място се разрушава правилото на справедливостта, тъй като се санкционират общините, които са си свършили работата, които са изпълнили условията на закона, и дават на недобросъвестните да продължат порочните практики.
Иначе, несъмнено, че това провокира проблеми с безсистемно строителство, което в последна сметка занижи качеството на живота в българските райони “, означи Иванов.
Запитани дали „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “, поради изразените позиции, ще гласоподават срещу предложенията на ГЕРБ и Българска социалистическа партия, Иванов означи, че ще обсъдят въпроса в парламентарната група, само че „ като че ли е разумно да гласуваме по този начин, само че нямаме взето решение, ще го обсъдим “. Терзийски сподели, че щели да преценяват по какъв начин да гласоподават, като „ по-важно е това отсрочване да не продължава до безспир “.
„ Дневник “ потърси, само че не съумя да получи мнения от членове на районната комисия в Народното събрание от Движение за права и свободи и „ Български напредък “, както и от ръководителя ѝ – представител на „ Възраждане “.
Липсата на Общ устройствен план основава изискване за корупция
Експертът по териториално устройство и някогашен заместник-министър на околната среда в предходното съдружно държавно управление Тома Белев означи, че следващото отсрочване на влизането в действие на текстовете за наложителни Общ устройствен план не взема решение въпроса. Според него е явно, че някои общини нямат потенциал или предпочитание да одобряват свои проекти и даде за образец черноморските общини.
„ Според мен с удължаването на периода депутатите е добре да предложат и решение – напълно уместно е (след като множеството Общ устройствен план се финансират с доминиращ дял от държавата) Министерство на регионалното развитие да води процеса за изработването им и да ги приема на Национален експертен съвет по устройство на територията и районна политика и да ги дава към този момент подготвени на общинските препоръки за одобряване “, разяснява Белев, който е и изявен природозащитник.
Съгласен е, че част от общините избират да нямат Общ устройствен план, което по думите му основава изискване за корупция. Не счита, в контраст на Терзийски, че има мудни процедури по екологични оценки. „ Те са толкоз малко, че за разлика от процедурите по Закона за биологичното многообразие там няма закъснение.
Обжалванията на Общ устройствен план или на мненията на техните екологични оценки зависи от качеството на самите документи – не мисля, че има доста образци за обжалване на мнения за екологични оценки на Общ устройствен план, аз персонално се сещам за 1-2 през последните 10 години “, разяснява Тома Белев.
Изтъкна, че неналичието на Общ устройствен план е от интерес за предприемачи, привикнали да печелят въз основата на връзки с властта и искащи да прокарват плановете си, освен това в интензивен порядък.
Попита за какво в Царево няма Общ устройствен план и посочи, че общината има план, има отчет за екологична оценка, отчет за оценка за съгласуемост. „ Няма, тъй като кметът Георги Лапчев не желае да има. Защото като има, ще бъде регистрирано въздействието, няма да може да строи и няма да получава корупционни благоприятни условия “, акцентира Белев.
Запитан дали съществуването на Общ устройствен план стопира опциите за застрояване на терени с предстояща бърза възвръщаемост, той отговори негативно, като посочи, че няколко общини, които са си приели проектите в този интервал, в последните години са ги променяли неведнъж.
Даде образец с община Родопи, в която през предходната година е имало 60 промени на Общ устройствен план. И въпреки всичко по думите на Белев в случай че дадена община има утвърден Общ устройствен план, това основава известни ограничавания пред реализирането на разнообразни планове, които са в прорез с общото богатство.
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ