Слънчевата система продължава да бъде загадка за мнозина. Дори учените

Слънчевата система продължава да бъде мистерия за мнозина. Дори учените не могат да разгадаят някои от феномените, които се случват в нея. Има хиляди незнайни, които още нямат отговор. Тук ще ви представим първенците в класацията на необяснимите явления в нашата Слънчева система.

Повърхността на Слънцето не е най-горещата му част

Когато погледнем нагоре ние виждаме повърхностният пласт на Слънцето. Той е извънредно парещ – температурата му е към 5500 градуса по Целзий. Но се оказва, че Слънцето има и по-гореща част. Това е по-малко забележимата атмосфера над повърхността, която несмущаемо може да стане от един до 10 милиона градуса по Целзий. Известна е под името короната на Слънцето. Може да я зърнете само до момента в който има слънчево затъмнение. В естественото си положение е извънредно слаба и е незабележима. Знам какво ви пристигна на разум. Как е допустимо тогава да е толкоз по-гореща откакто даже не я виждаме? Няма прецизен отговор на този въпрос. Най-адекватното пояснение са слънчевите изригвания, които трансферират сила си от повърхността към короната на Слънцето.

Нашата Слънчева система е по-различна от множеството звездни системи

Според последните изследвания на астрономите множеството звездни системи имат близки по мярка планети, с орбити на идентични дистанции една от друга. Слънчевата система обаче е изключение. Тя е неповторима сама по себе си. Няма идентични по мярка планети.

Най-простото съпоставяне, което може да се даде, е това: вземете най-голямата и най-малката планета. Сравнете ги. Юпитер е с повече от 28 пъти по-голям диаметър от диаметъра на Меркурий. Тоест можем да поберем над 24 000 планети с размера на Меркурий в Юпитер. Друг фактор, който прави нашата Слънчева система толкоз неповторима е дистанцията сред планетите. Според друга доктрина гравитационното натоварване на Сатурн и планетата Юпитер са повода.

Венера и светлината Ашън

Светлината Ашън е видяна за първи път през 1643 година. Тя е толкоз сложна за хващане, че е по-известна като „ Лох Нес на Венера “.

Представлява хипотетична фина светлина, която може да се види единствено през телескоп. Вижда се единствено от нощната страна на планетата Венера.

Когато Слънцето се отрази в повърхността на Земята, тъмната част на Луната се осветява. Това събитие е наречено „ земна светлина ”. Важи единствено за луни като нашата. Подобно събитие не може да се следи в случай че няма други планети наоколо, тъй като Слънцето няма по какъв начин да доближи до тях. Например Венера няма огромна луна, която да я заобикаля. До в този момент не е имало сполучлив опит някой да снима светлината Ашън, по тази причина някои и са се отказали да потвърдят, че това събитие в действителност съществува.

Светлината Ашън е коментирана в продължение на епохи – от астронома Джовани Батиста Ричиоли  през 17 век до наши дни.

Има ли живот на Марс?

Известно е, че метанът е непряк артикул на живота. Това го прави и толкоз трогателен в очите на учените. Всеки път, когато открият метан на някоя планета, това е скъпо събитие.

Само, че не всеки път метанът значи, че има съществуване на живот, тъй като може да се сътвори и с небиологични средства. Например на Земята има голямо количество метан поради съществуването на живот. На Марс не е по този начин. Но въпреки всичко има метан. И то по продължение на цялата планета. Доста налудничаво.

Още по-странното е по какъв начин количеството метан варира съгласно сезоните. И тук теориите са разнообразни. Възможно е съгласно сезона скалите да всмукват метана на повърхността. Има и друга доктрина, която целия свят разисква от години. Възможно ли е да съществува живот на Марс, пък било то даже бактерии?

Защо бурите на Юпитер имат формата на кошери?

Планетата Земя не е единствената, на която се образуват циклони. Всяка планета, на която има изискванията на влага под облаците и атмосфера имат предпоставката за циклони. На Земята имаме разнообразни наименования на бурите – някъде са известни под името „ урагани “ или „ тайфуни “. Циклоните нормално съставляват спираловидно придвижване напразно по посока от периферията към центъра на „ окото “.

Не на всяка планета обаче е по този начин. Например планетата колос Юпитер: Там бурите имат много странна форма – на шестоъгълници, доста сходни на тези в пчелната пита. Подобно събитие е видяно и на Сатурн през 1988 година. Там циклоните също имат шестоъгълна форма. Тези две планети са много забавни образци за това събитие. И до момента учените не знаят на какво се дължи шестоъгълната форма на циклоните на Юпитер и Сатурн. Можем единствено да гадаем каква е мистерията към тях.

Автор: Божидара Иванова