Скучно ли ви е? Ето защо е полезно да сте отегчени на работа
Скучно ли ви е на работа? На всички се случва.
Скуката нападна тогава, когато желаеме да се занимаваме с някаква удовлетворяваща активност, само че просто не намираме сили да го създадем.
Заетостта не е противоотрова – може да сте по едно и също време доста заети и до прекаленост отегчени, написа в разбор по тематиката Harvard Business Review.
Още като деца бързо осъзнаваме, че скуката не е занимателна, а с напредването на възрастта я възприемаме като загуба на време или пропусната опция да създадем нещо по-продуктивно (или най-малко по-интересно).
В най-хубавия случай, скуката се счита за неприятно до непоносимо прекарване, а в най-лошия - за положение, което провокира надълбоко възприятие за безсмислие.
Освен това, когато изпитваме дискомфорт от скуката, времето ни тече постепенно, че може да направи работните часове и седмици безкрайни.
Като се има поради това, не е изненадващо, че скуката постоянно провокира мощно предпочитание да се избяга от обстановката (или работата), която я провокира.
В днешния свръхсвързан свят това бягство е единствено на една ръка разстояние. На върха на пръстите си откриваме свят от данни, настоящи вести, излъчвания и истории, известия от другари и семейство или гифчета, мемета и видеоклипове, които ни оказват помощ да избегнем възприятието за досада - най-малко на незадълбочено равнище.
Изследванията демонстрират, че потреблението на смарт телефони освен разсейва мозъка, само че предлага пристрастяваща доза допамин, който краткотрайно заменя дискомфорта от скуката на драго сърце. Това чувство обаче е кратковременно, защото безсмисленото скролване води до дълготрайно понижаване на общото психологично здраве и качеството на живот.
Следващият път, когато почувствате, че на работното място ви е скучно, спрете за малко, преди да вземете телефона си. Всъщност, скуката има своите преимущества, отбелязва Harvard Business Review.
Плюсове и минуси на скуката на работното място
Скуката има отрицателна известност. На работното място тя постоянно се преглежда като контрапродуктивно положение, което разпалва дискомфорт, обезсърчение или неистово предпочитание денят да свърши.
Скуката на работното място се свързва с вземането на рискови решения, скъпоструващи неточности и злополуки, провокирани от нехайство или липса на фокус - и това без да се брои умората.
Скуката може да подтикне и към други типове проблематично държание, като да вземем за пример " киберзабавяне " (т.е. сърфиране в интернет, което не е обвързвано с работата) и хлапашки прочувствени реакции.
Продължителното отдаване на монотонни действия може да провокира даже халюцинации. Скорошно изследване откри и че има връзка сред скуката на работа и прегарянето, както и понижаване на удовлетвореността и увеличение на желанието за овакантяване.
От друга страна, настоящи проучвания демонстрират, че скуката – когато към нея се подхожда градивно, има своите " светли страни ".
Моментите на досада могат да предложат пауза или къс отдих за мозъка и тялото ви в свят, основан да разсейва, претрупва и свръхстимулира.
Чувството на досада може да сътвори пространство за творчество, нови хрумвания и нововъведения. Продължителната досада може да ви накара да се замислите и да се запитате: " На прав път ли съм? Правилно ли действам? "
Как да превърнете скуката в изгода
Ако се научите да работите по-добре със скуката си и я употребявате за нещо положително, това може да ви помогне да се възползвате от светлите ѝ страни.
Ето по какъв начин:
Признайте си. Когато почувствате, че се появява неприятното чувство за досада, избягвайте да действате незабавно.
Фактът, че сте забелязали, че ви е скучно, значи, че сте съумели (за кратко) да устоите на желанието неотложно да се впуснете в безсмислено скролване. Забелязването и назоваването на скуката открива опция да развиете своята резистентност и капацитета си да употребявате скуката за позитивни цели.
Най-важното е в припадък на досада да не вземате бързи решения (като да вземем за пример да напуснете работа) като метод да избягате от дискомфорта.
Дешифрирайте. Не всички скучни прекарвания са едни и същи - проучванията демонстрират, че другите " типове " досада се демонстрират по друг метод в тялото и мозъка, като пораждат друго държание.
Дешифрирането на това кои видове изпитвате може да ви помогне да съставите проект за деяние за справяне със скуката или да предотвратите нейното ескалиране или замъгляване при вземането на решения.
Запитайте се какво ви споделя скуката. Възможно ли е просто да се нуждаете от микропочивка, тъй като сте работили прекомерно дълго без пауза и сте се изморили? Или може би дилемите ви стават монотонни и губите мотивация и сила.
Помислете с какво съответно сте отегчени: вашата позиция, естеството или формата на работата, или вероятностите за бъдещето на вашата работа?
Можете ли да разшифровате модел с характерен тип работа, който разпалва това неприятно възприятие? Това може да бъде мотив да обмислите задачите и полезностите си, както и дали чувствате, че се движите напред или сте " заклещени ".
Видове досада
Съществуват пет научнообосновани типа досада.
Безразлична. Това е един от по-положителните типове досада. Тя може да се усеща като релаксация или възприятие на радостна отмалялост и отразява общо равнодушие към (и отдръпване от) външния свят.
Този вид досада може да помогне за стимулиране на почивката и възобновяване, изключително през натоварените дни.
Блуждаеща. Тази е малко по-неприятна и е един от най-често срещаните типове. Появява се, когато не сте изцяло ангажирани с дадена задача или активност и мозъкът ви стартира да се разсейва. То може да се прояви като блуждаещи мисли или като неведение какво да извършите, с цел да измененията обстановката, само че предпочитание да се измъкнете по някакъв метод от нея.
Търсеща. Този вид отразява безпокойствие и интензивно търсене на различни дейности и разпръскване, с цел да се облекчи отрицателното прекарване (напр. посредством други действия, занимания в свободното време, ползи и хобита).
Макар и противен, този вид досада разпалва интензивност и блян към смяна и постоянно има позитивни резултати, като творчество, нововъведения и личностно израстване.
Реактивна. Реактивното досада поражда в обстановки, в които от индивида се изисква да извършва повтаряща се или досадна задача (като да вземем за пример да бъде заклещен на дълга и неефективна среща без опция за бягство).
Това е насочен към деяние и надълбоко противен тип досада, който провокира безпокойствие и незадоволеност, които могат да бъдат изразени по нападателен метод по отношение на другите или по отношение на скучното прекарване.
Преживяващите го могат настойчиво да фантазират за други благоприятни условия и да изпитват предпочитание да създадат смяна или да избягат бързо.
Апатична. Свързана е с възприятие на индиферентност, липса на мотивация и прочувствено отделяне от действия или събития, които нормално са стимулиращи или приятни.
Апатичната досада не е безусловно съпроводена от възприятие на незадоволеност или безпокойствие, а по-скоро от възприятие на неангажираност и равнодушие.
Тя може да възникне вследствие на продължителен стрес, меланхолия или други проблеми с психологичното здраве и може да докара до възприятие на безизходност и беззащитност.
Хората, които изпитват апатична досада, имат чувството, че минават през придвижванията на живота без същинска цел или наслаждение.
Време за решения
Въз основа на типа на скуката, решете какво да извършите по въпроса.
Може би скуката ви просто ви разрешава да се отпуснете и да релаксирате след интервал на интензивна работа. А може би ви споделя нещо за самата ви позиция.
Всички позиции имат избрани детайли, които са монотонни, изнервящи или просто скучни, и от време на време тези задания би трябвало да бъдат изпълнени, с цел да се стигне до " положителните неща ".
Ако сте непрекъснато отегчени, пробвайте се да употребявате това, с цел да катализирате смяна. Тя може да включва да вземем за пример промени във типа, разнообразието, сложността или значимостта на дилемите ви.
Може съзнателно да избегнете скуката, като търсите, предвиждате и подкрепяте нови хрумвания в работата, което също може да увеличи вашите лидерски качества и капацитет.
Размишленията също могат да противодействат на възприятието за безсмислие, което може да изпитвате, когато ви е скучно.
Култивирайте съзнателна досада
Моментите на досада могат да ви оказват помощ да се отпуснете от забързания и свръхсвързан свят и да ви дадат опция просто да бъдете в сегашния миг.
Използвайте ги за позитивни планове, а не за безсмислено разпръскване, да вземем за пример като отделите миг да се заемете с друга активност, която намирате за симулираща, или просто умишлено да позволите на дискомфорта да премине.
Тъй като скуката може да провокира порив към творчество, бихте могли даже да я включите като неструктурирано време в работната си рутина, да вземем за пример преди да се изисква от вас да въвеждате нововъведения, да оферирате нови хрумвания и да бъдете в най-хубавата си форма.
Макар че скуката може да бъде неприятно чувство, тя предлага и опция да се замислите за своите ползи, полезности и цели.
Когато разпознаете типа на скуката и идентифицирате аргументите, които я пораждат, можете да предприемете стъпки за справяне с тях и да намерите нови способи да се ангажирате със света към вас.
Работата с отегчението може също по този начин да ви помогне да развиете креативност, резистентност и дарба да се адаптирате към нови обстановки.
Така че вместо да се пробвате да избягвате или да игнорирате скуката си, помислете за работата с нея като за скъп инструмент за личностно развиване и метод да водите по-пълноценен живот, добавя Harvard Business Review.
Скуката нападна тогава, когато желаеме да се занимаваме с някаква удовлетворяваща активност, само че просто не намираме сили да го създадем.
Заетостта не е противоотрова – може да сте по едно и също време доста заети и до прекаленост отегчени, написа в разбор по тематиката Harvard Business Review.
Още като деца бързо осъзнаваме, че скуката не е занимателна, а с напредването на възрастта я възприемаме като загуба на време или пропусната опция да създадем нещо по-продуктивно (или най-малко по-интересно).
В най-хубавия случай, скуката се счита за неприятно до непоносимо прекарване, а в най-лошия - за положение, което провокира надълбоко възприятие за безсмислие.
Освен това, когато изпитваме дискомфорт от скуката, времето ни тече постепенно, че може да направи работните часове и седмици безкрайни.
Като се има поради това, не е изненадващо, че скуката постоянно провокира мощно предпочитание да се избяга от обстановката (или работата), която я провокира.
В днешния свръхсвързан свят това бягство е единствено на една ръка разстояние. На върха на пръстите си откриваме свят от данни, настоящи вести, излъчвания и истории, известия от другари и семейство или гифчета, мемета и видеоклипове, които ни оказват помощ да избегнем възприятието за досада - най-малко на незадълбочено равнище.
Изследванията демонстрират, че потреблението на смарт телефони освен разсейва мозъка, само че предлага пристрастяваща доза допамин, който краткотрайно заменя дискомфорта от скуката на драго сърце. Това чувство обаче е кратковременно, защото безсмисленото скролване води до дълготрайно понижаване на общото психологично здраве и качеството на живот.
Следващият път, когато почувствате, че на работното място ви е скучно, спрете за малко, преди да вземете телефона си. Всъщност, скуката има своите преимущества, отбелязва Harvard Business Review.
Плюсове и минуси на скуката на работното място
Скуката има отрицателна известност. На работното място тя постоянно се преглежда като контрапродуктивно положение, което разпалва дискомфорт, обезсърчение или неистово предпочитание денят да свърши.
Скуката на работното място се свързва с вземането на рискови решения, скъпоструващи неточности и злополуки, провокирани от нехайство или липса на фокус - и това без да се брои умората.
Скуката може да подтикне и към други типове проблематично държание, като да вземем за пример " киберзабавяне " (т.е. сърфиране в интернет, което не е обвързвано с работата) и хлапашки прочувствени реакции.
Продължителното отдаване на монотонни действия може да провокира даже халюцинации. Скорошно изследване откри и че има връзка сред скуката на работа и прегарянето, както и понижаване на удовлетвореността и увеличение на желанието за овакантяване.
От друга страна, настоящи проучвания демонстрират, че скуката – когато към нея се подхожда градивно, има своите " светли страни ".
Моментите на досада могат да предложат пауза или къс отдих за мозъка и тялото ви в свят, основан да разсейва, претрупва и свръхстимулира.
Чувството на досада може да сътвори пространство за творчество, нови хрумвания и нововъведения. Продължителната досада може да ви накара да се замислите и да се запитате: " На прав път ли съм? Правилно ли действам? "
Как да превърнете скуката в изгода
Ако се научите да работите по-добре със скуката си и я употребявате за нещо положително, това може да ви помогне да се възползвате от светлите ѝ страни.
Ето по какъв начин:
Признайте си. Когато почувствате, че се появява неприятното чувство за досада, избягвайте да действате незабавно.
Фактът, че сте забелязали, че ви е скучно, значи, че сте съумели (за кратко) да устоите на желанието неотложно да се впуснете в безсмислено скролване. Забелязването и назоваването на скуката открива опция да развиете своята резистентност и капацитета си да употребявате скуката за позитивни цели.
Най-важното е в припадък на досада да не вземате бързи решения (като да вземем за пример да напуснете работа) като метод да избягате от дискомфорта.
Дешифрирайте. Не всички скучни прекарвания са едни и същи - проучванията демонстрират, че другите " типове " досада се демонстрират по друг метод в тялото и мозъка, като пораждат друго държание.
Дешифрирането на това кои видове изпитвате може да ви помогне да съставите проект за деяние за справяне със скуката или да предотвратите нейното ескалиране или замъгляване при вземането на решения.
Запитайте се какво ви споделя скуката. Възможно ли е просто да се нуждаете от микропочивка, тъй като сте работили прекомерно дълго без пауза и сте се изморили? Или може би дилемите ви стават монотонни и губите мотивация и сила.
Помислете с какво съответно сте отегчени: вашата позиция, естеството или формата на работата, или вероятностите за бъдещето на вашата работа?
Можете ли да разшифровате модел с характерен тип работа, който разпалва това неприятно възприятие? Това може да бъде мотив да обмислите задачите и полезностите си, както и дали чувствате, че се движите напред или сте " заклещени ".
Видове досада
Съществуват пет научнообосновани типа досада.
Безразлична. Това е един от по-положителните типове досада. Тя може да се усеща като релаксация или възприятие на радостна отмалялост и отразява общо равнодушие към (и отдръпване от) външния свят.
Този вид досада може да помогне за стимулиране на почивката и възобновяване, изключително през натоварените дни.
Блуждаеща. Тази е малко по-неприятна и е един от най-често срещаните типове. Появява се, когато не сте изцяло ангажирани с дадена задача или активност и мозъкът ви стартира да се разсейва. То може да се прояви като блуждаещи мисли или като неведение какво да извършите, с цел да измененията обстановката, само че предпочитание да се измъкнете по някакъв метод от нея.
Търсеща. Този вид отразява безпокойствие и интензивно търсене на различни дейности и разпръскване, с цел да се облекчи отрицателното прекарване (напр. посредством други действия, занимания в свободното време, ползи и хобита).
Макар и противен, този вид досада разпалва интензивност и блян към смяна и постоянно има позитивни резултати, като творчество, нововъведения и личностно израстване.
Реактивна. Реактивното досада поражда в обстановки, в които от индивида се изисква да извършва повтаряща се или досадна задача (като да вземем за пример да бъде заклещен на дълга и неефективна среща без опция за бягство).
Това е насочен към деяние и надълбоко противен тип досада, който провокира безпокойствие и незадоволеност, които могат да бъдат изразени по нападателен метод по отношение на другите или по отношение на скучното прекарване.
Преживяващите го могат настойчиво да фантазират за други благоприятни условия и да изпитват предпочитание да създадат смяна или да избягат бързо.
Апатична. Свързана е с възприятие на индиферентност, липса на мотивация и прочувствено отделяне от действия или събития, които нормално са стимулиращи или приятни.
Апатичната досада не е безусловно съпроводена от възприятие на незадоволеност или безпокойствие, а по-скоро от възприятие на неангажираност и равнодушие.
Тя може да възникне вследствие на продължителен стрес, меланхолия или други проблеми с психологичното здраве и може да докара до възприятие на безизходност и беззащитност.
Хората, които изпитват апатична досада, имат чувството, че минават през придвижванията на живота без същинска цел или наслаждение.
Време за решения
Въз основа на типа на скуката, решете какво да извършите по въпроса.
Може би скуката ви просто ви разрешава да се отпуснете и да релаксирате след интервал на интензивна работа. А може би ви споделя нещо за самата ви позиция.
Всички позиции имат избрани детайли, които са монотонни, изнервящи или просто скучни, и от време на време тези задания би трябвало да бъдат изпълнени, с цел да се стигне до " положителните неща ".
Ако сте непрекъснато отегчени, пробвайте се да употребявате това, с цел да катализирате смяна. Тя може да включва да вземем за пример промени във типа, разнообразието, сложността или значимостта на дилемите ви.
Може съзнателно да избегнете скуката, като търсите, предвиждате и подкрепяте нови хрумвания в работата, което също може да увеличи вашите лидерски качества и капацитет.
Размишленията също могат да противодействат на възприятието за безсмислие, което може да изпитвате, когато ви е скучно.
Култивирайте съзнателна досада
Моментите на досада могат да ви оказват помощ да се отпуснете от забързания и свръхсвързан свят и да ви дадат опция просто да бъдете в сегашния миг.
Използвайте ги за позитивни планове, а не за безсмислено разпръскване, да вземем за пример като отделите миг да се заемете с друга активност, която намирате за симулираща, или просто умишлено да позволите на дискомфорта да премине.
Тъй като скуката може да провокира порив към творчество, бихте могли даже да я включите като неструктурирано време в работната си рутина, да вземем за пример преди да се изисква от вас да въвеждате нововъведения, да оферирате нови хрумвания и да бъдете в най-хубавата си форма.
Макар че скуката може да бъде неприятно чувство, тя предлага и опция да се замислите за своите ползи, полезности и цели.
Когато разпознаете типа на скуката и идентифицирате аргументите, които я пораждат, можете да предприемете стъпки за справяне с тях и да намерите нови способи да се ангажирате със света към вас.
Работата с отегчението може също по този начин да ви помогне да развиете креативност, резистентност и дарба да се адаптирате към нови обстановки.
Така че вместо да се пробвате да избягвате или да игнорирате скуката си, помислете за работата с нея като за скъп инструмент за личностно развиване и метод да водите по-пълноценен живот, добавя Harvard Business Review.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ