През 1218 г. един млад изгнаник се завръща в България,

През 1218 година един млад заточеник се завръща в България, с цел да промени хода на историята., първородният наследник на Иван Асен I, с поддръжката на войски от Галицко-Волинското княжество, съветски бойци и кумански съдружници, съумява да завладее Търново и да възвърне династията на Асеневци.

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков разкрива забавни събития от този интервал.

В книгата може да се запознаете по какъв начин той не е единствено владетелят, пристигнал да отмъсти – неговото ръководство бележи ерата на политическа непоклатимост, стопански напредък и териториално уголемение, което трансформира Второто българско царство в най-мощната страна на Балканите . С военни победи, стратегически бракове и умела дипломация, Иван Асен II реализира това, което малко на брой преди него са могли – възвръща България като водеща мощ в Европа.

Публикуваме целия материал на доктор Петков без редакторска интервенция:

„ Иван Асен ІІ е първородният наследник на цар Иван Асен I и малолетната Елена. В годините на детство си Иван Асен става очевидец освен на гибелта на своя татко, само че и в следствие на своите чичовци. На 17-годишна възраст дружно с по дребния си брат Александър Асен, като кандидати за короната им се постанова да се избавят с бягство на север. Стигат до Галицко-Волинското княжество, прилежащо на Киевска Рус. Княз Дончак им оказва гостолюбие, като ги удостоява с офицерски длъжности във войската си. С течение на времето те се издигат до командири на сотни /ескадрони/.

Иван Асен наяве показва благосклонностите си към дъщерята на княза Алисия и те стартират постоянно да се срещат. Иван и споделя за хубостите на България, като даже и дава обещание, в случай че се ожени за него, един ден да я заведе в тази страна като кралица. Двамата се харесват и той желае благословията на княз Дончак да му я даде за брачна половинка. Ражда им се щерка – Мария. Благодарение на брака си през 1217 година с дружините, които той и брат му Александър командват /800 конници/, получава благословията на тъста си, да отидат в България и с тяхна помощ да си върне бащиния трон. Освен тях Иван Асен съумява да притегли на своя страна и дружини от съветски бойци – бродници, волжски българи, българи-кипчаци от северното черноморие и Крим.

Без да губи време, още същата година Иван Асен повежда войска от хиляда лодки по теченията на реките Сирет, Прут и Днестър, към столицата Търново. По време на прехода към него се причисляват и отряд кумани, като правилни съдружници на татко му. След като минава и се открива на българския бряг, болярите, които не утвърждават политиката на Борил, заемат страната на Иван Асен и също се причисляват с въоръжени подразделения към армията му. Иван изпраща делегат до Борил с искане непринудено да му съобщи властта с обещанието, че ще резервира живота и имуществото му.

Борил връща пратеника, като декларира, че за него има единствено две благоприятни условия – или да се върне там, откъдето е пристигнал, или в случай че толкоз доста му се желае да живее в България, двамата с брат си да станат коняри в царската конюшня. Братята атакуват Търново и след седеммесечна блокада го завладяват. Иван се възкачва на престола и прибавя към името си Асен II, с цел да се знае, че е правоприемник на татко си цар Иван Асен I. Втори човек в страната става неговия брат Александър, който получава купата “севастократор ”, а Алисия приема православното име Анна и става българска кралица. Ражда им се и втора щерка Белослава. Цар Иван Асен II и кралица Анна /наричана Рускинята/ заживяват щастливо в търновския замък.

За българския цар обаче държавните ползи са по-важни от фамилната идилия. През 1221 година маджарският крал Андраш II прочут и като Рицаря на Ерусалим останал с 3500 бойци се завръща от Петия несполучлив кръстоносен поход в светите земи. По прелиминарен проект изтощената войска се предвижва през Антиохия, Икония, Константинопол и България. В Константинопол императрицата Йоланта Андраш II, като кралска съюзница и тъща, им оказва добър банкет, даже ги увещава да останат за по-дълго в столицата, само че те отхвърлят под претекст, че всички са изморени от дългия преход и бързат, с цел да се завърнат по-скоро по родните си места.

За това, откакто се доставят с хранителни запаси за няколко дни, не престават пътя си на север. Когато обаче стигат до българската граница, която тогава е по южното Средногорие, граничните принуди стопират армията му и отхвърлят свободното прекосяване през България. Тогава Андраш II схваща, че към този миг българската корона не принадлежи на унгарския им съдружник Борил, а на Иван Асен II. И защото няма задоволително благоприятни условия да води война, той предлага на българския цар злато и скъпоценности, против които да получи позволение за прекосяване. Започват договаряния, които се водят в неравностойни за двете страни позиции. Унгарският крал бърза да прибере изтощената си и недоволна от похода войска на своя територия, където също не липсват проблеми, а българският цар договаря на лична земя и разполага с задоволително време за отсрочване, до момента в който не реализира преференциални за себе си условия. В писанията на архидякон Тома Сплитски е записано че:

“След като минал ромейските земи, крал Андраш дошъл в България, където българският цар Иван ІІ Асен го задържал и не му разрешил да си замине, до момента в който не му заречен с цялостна сигурност, че ще му даде една от седемте си дъщери за жена. ”

По време на договарянията Андраш II му дава обещание да го ожени за една от дъщерите си, само че българският държател упорства като зестра да получи и областите Белград и Браничево, заграбени няколко години по-рано от унгарците. Притиснат от събитията, Андраш се съгласява с поставените му условия. Бракът обаче не може да се реализира бързо, защото унгарската принцеса е римокатоличка, а Иван Асен – православен. Проблем, който може да бъде позволен единствено с благословението на патриарха в Търново и от главата на Римокатолическата черква.

В последна сметка е реализирано съглашение, изгладнялата и изнервена войска на краля минава свободно през българска територия. Започват продължителни договаряния с посредничеството на Латинската империя, които не са изключително благосклонни за българския държател, защото единствено няколко години по-рано на процедура унията с Рим е прекъсната от цар Борил. Иван Асен ІІ мощно се интересува от този брак освен от сантиментални аргументи, само че и от чисто политически. Българският трон се сродява с унгарския и този на Латинската империя, което обезпечава на България значимо място в интернационалните връзки. С цел да помогне за разрешаване на казуса крал Андраш написва писмо до папа Хонорий III с молба да благослови брака. Иван Асен също ползва към молбата писмо, в което твърди папата в най-искрените си усеща.

Дипломатическите процедури се проточват до края на 1220 година, само че след дълги размисли, политическите съображения надвиват над верските и папата дава благословията си българският държател да вземе за жена междинната щерка на Андраш II – 17-годишната Анна Мария Арпад. Когато идва на българска територия, директно преди сватбата, Анна е въведена в православието, приемайки името Мария. И по този начин през януари 1221 година женитба се състои, новата българска кралица прегръща изключително ревниво новата религия.

Доказва го във времето освен като издига голям брой църкви и обители, само че и участва постоянно на богослуженията. Бившата към този момент кралица Анна е изпратена в манастир, където приема монашеското име Анисия, а децата и Мария и Белослава остават да живеят в двореца, като заварени дъщери на кралица Мария, която пък дава обещание да се грижи за тях като за лични. Брат му Александър не е склонен с този брак, защото познава Анна от юношеските си години и е бранш с нея. По този мотив царят се оправдава:

“Не беше заслужено да изпратя рускинята в манастир, само че с това придобихме територии, за които другояче трябваше да водим борби, в които ще загинат хиляди българи. ”

Веднага след сватбата областите Белград и Браничевоса са върнати под българско ръководство. С този брак българският държател освен затвърждава другарските връзки на страната с Унгарското кралство и Латинската империя, наследени от Борил, само че и реализира спокойно териториално уголемение за сметка на част от изгубените изконни български земи. След брака България получава опцията за следващ път да възобнови добросъседските си връзки с латинците.

По това време наследникът на умрялата през 1219 година императрица Йоланта Робер дьо Куртене е определен за латински император и се придвижва с армия от Франция към Константинопол, с цел да заеме престола си. След като прекарва известно време на посетители у сестра си в Унгария, Робер се насочва на юг с желание да премине през България. В своята “Римувана хроника ” френският стихотворец от XIII век Филип Мускес написа, че Робер е арестуван известно време на българската граница – тъкмо както през 1219 година се случва на шурей му /унгарския крал/, макар че бракът сред Иван Асен и унгарската принцеса Анна-Мария е организиран, точно по отношение на нуждата Робер дьо Куртене да минава свободно през българските територии. След няколкодневен престой по границите латинският император получава единодушие персонално от Иван Асен ІІ.

В знак на опрощение войските му са подсигурени с храна и фураж. През целия път в българска територия той не инцидентно е придружаван от българския държател. Целта е следващото възобновяване на българо-латински контракт. След този флирт Иван Асен освен получава назад от латинците Филипополско херцогство /Пловдивската област/, само че придобива и самочувствие. България към този момент има обща граница с ръководената от латинския васал и негов роднина диктатор Алексий Слав – Македонска област и територии, които по това време са в областта на въздействие на рисково засилващата се през последното десетилетие Епирска страна – Родопска област.

Начело на Епир от 1214 година е Теодор Ангел Комнин Дука – деятелен държател и сръчен политически състезател. По негово време епирската страна отбелязва стремглав и впечатляващ напредък – през 1216 година войските му непрестанно атакуват региона Македония, трайно се заселват в Дирахион, като даже пленяват новия латински император Пиер дьо Куртене граф д’ Оксер /1217/. През 1222 година завладяват Серес от латинските войски, изпратени от император Робер против него, а две години по-късно овладява и Солун, ликвидирайки по този метод латинското кралство, основано от Бонифаций ди Монферато. Всички опити на враговете на Теодор Комнин да лимитират размаха на дейностите му се провалят, а триумфите му дават самочувствие.

Притеснен от това през 1222 година Цар Иван Асен II взема решение да затвърди позициите си към Солунското кралство, като подписа династичен брак, сред брата на епирския диктатор Мануил Комнин с първата си щерка Мария Асенина. На път за Кавала, където е дворецът на Мануил, Мария посещава манастира, в който е заточена майка й Анна Рускинята. Срещата е вълнуваща. Мария кани майка си да я придружи в новия й живот, само че тя отхвърля, тъй като желае да преживее остатъка от живота си в своята втора татковина България. През 1224 година Теодор Комнин се афишира за ромейски василевс, само че тъй като вселенският патриарх Герман II резидира в Никея, той насочва прозбите си към солунския митрополит Константин Месопотамит да го короняса. Последният изрично отхвърля.

Тогава охридският архиепископ Димитрий Хоматиан прави церемонията. Този акт е ярка проява на крайната цел на Теодор Комнин – да стане възстановител и император на Византия, за което се смятал заслужен освен заради триумфите си, само че заради произхода си от семействата Комнини, Ангели и Дука. Но за константинополския трон има още един ромейски кандидат – никейският василевс. Владетелят на Никея Теодор I Ласкарис, шурей на Алексий ІІІ Ангел, които е разгласен за автократор още през 1208 година и в продължение на 18 години настойчиво отстоява ту с оръжие, ту с дипломатически средства гръцките земи в Мала Азия, както и правото да се назовава ромейски император.

След неговата гибел и последвалата къса безредица Никейската империя оглавява неговия шурей Йоан ІІІ Дука Ватацес, не по-малко деятелен, само че много по-дипломатичен от Теодор Комнин василевс. Така от двете страни на Босфора през 20-те години на XIII век се издигат две мощни сили, чиято цел е една и съща, чието съревнование по абсурден метод продължавало живота и дългата мъка на Латинската империя. В интервала 1225–1227 година епирските войски последователно овладяват останалата част от Македония, Централна и Беломорска Тракия, а в края на този интервал прогонват от Адрианопол никейците, които го владеят от скоро. По същото време сред България и солунския император е подписан контракт. Епирският държател доста добре осъзнава, че без съглашение с България не може умерено да продължи настъплението си на изток, както и да рискува тила си, което би сложило под въпрос главната цел в неговата политика.

Ето за какво българо-епирският контракт има за цел както да подсигурява тила на солунския император, по този начин и да обезпечи българския неутралитет в борбата му за Константинопол. По този метод България се трансформира във значим антилатински съдружник на Солунската империя, даже Иван Асен ІІ да не поеме ангажимент да спомага против латинците с военна мощ. Веднага би трябвало да се означи, че сключването на контракта от българска страна би следвало да се пояснява, като отвод на Иван Асен ІІ от българските територии, отпаднали при Борил и владени по това време от Солунската империя. Днес, като знаем развръзката, е ясно, че българският цар в действителност не се е отказвал от тези земи. Очевидно по времето на сключване на контракта обаче Иван Асен имал избран интерес да сътвори у солунския император сходно усещане.

През 1228 година опциите на Теодор Комнин се усилват още повече. Преди всичко при започване на годината умира латинският император Робер дьо Куртене, оставяйки за собствен правоприемник 10-годишния си брат Бодуен II. Едва ли може да се счита, че промяната на пълнолетния, само че изцяло некадърен Робер с малолетния Бодуен II в допълнение отслабват позициите на Латинската империя, още повече като се има поради, че ръководството минава изначало в ръцете на властната и енергична регентка Мария дьо Куртене, а по-късно – у много гъвкавия и ловък байул Нарийо дьо Туси.

Положението на латинците е толкоз влошено, че единствено радикална интервенция в тяхна изгода би могла да избави Константинополската империя от Теодор Комнин, който през същата година завладява Виза на 110 км от латинската столица. По това време умира и сръбският крал Стефан Неман II и на престола се възкачва Стефан Радослав, който е женен за дъщерята на Комнин –Анна. По този метод въздействието на солунския държател се настанява и в Сърбия, а тилът му се укрепява още повече. Непосредствената акция за завладяването на Константинопол от епирците е към този момент единствено въпрос на време. Точно това време се стреми да печели и байулът дьо Туси, който в продължение на две години /1228 и 1229 г./ развива трескава дипломатическа активност. Целите на латинското регентство са две – да отсрочи колкото е допустимо решителното нахлуване на неприятелите /Ватацес и Комнин/ и да обезпечи мощни съдружници. Точно с тази цел е подписан и договорът, който през 1228 година латинците подписват с България разказан от Марино Сануто:

“…за по-голяма изгода е подписан контракт и с клетва е одобрено, че дъщерята на загорския крал, мъж прочут и всесилен по това време в тези земи, ще встъпи в брак с невръстния, посредством което роднинство Балдуин се надява на огромни каузи, както и значително да укрепи своята власт. Преди упоменатият император заречен на Балдуин да отвоюва със своя народ и със свои лични средства цялата земя на Романската империя, която предшествениците му били изгубили в областите на Запада. ”

Чрез сключването на този контракт латинците вбиват чеп сред България и Солунската империя, като се пробват да основат проблеми в тила на Теодор Комнин, с цел да го отклонят от Константинопол най-малко за известно време. Същевременно се водят и договаряния с Йоан Ватацес, а също и с иконийския султан Ал аддин Кай Кубад I, съглашението, с който би трябвало да заплаши тила на Никейската империя, попречвайки й да работи срещу Латинската, по същия метод, по който договорът с България би трябвало да скове дейностите на Теодор Комнин.

През 1228 година император Робер дьо Куртене стартира дипломатическа игра. Притисната от запад и от изток от враждебното православно обграждане на Епир и Никея, Латинската империя вижда в лицето на цар Иван Асен II единствената авторитетна персона – държател на страна, обвързвана посредством уния с Рим, която може да стабилизира ситуацията в Империята и в същото време да стане неин евентуален съдружник, разтрогвайки българо-епирският съюз. Изхождайки от тези позиции, рицарските барони оферират трона на империята на цар Иван Асен II, като оженят малолетния император за дъщерята на българския държател Елена, с което на процедура трансформират българския цар в аставник на Балдуин II.

Целта е да скара царя с диктатор Теодор Комнин, който желае да възвърне Византия. Независимо от неяснотите, свързани с претекстовете на Иван Асен ІІ по българо-латинското сплотяване, въпреки всичко е изцяло ясно, че тази договореност съставлява нарушаване на съглашението, обвързано с контракт, който Иван Асен II подписва със солунския император, защото неговият смисъл е българската страна да резервира неутралитет в епирско-латинския спор, а смисълът на латинското предложение е тъкмо противоположно – Иван II Асен да поеме задължението да води война с Теодор Комнин. Иван Асен се съгласява с предлагането.

Въпросът е отправен до компетенцията на папа Григорий IX, които с някогашния йерусалимски крал Жан дьо Бриен изготвят обстоен план за съглашение. На 9 април 1229 година в гр. Перуджия /Италия/ българският държател обвързва с контракт поетите задължения, съгласно който в една от клаузите е щерка му Мария да се ожени за Бодуен II, до момента в който самият Жан дьо Бриен получи купата император и цялата власт в Латинската империя до пълнолетието на шурей си. Всъщност не е изключено регентството да има желание да денонсира контракта с България, откакто реализира преследваната посредством него цел.

Надали някой може да каже осведомен ли е бил Иван Асен II за клопките, които му слагат латинците, подписвайки този контракт, само че даже и да е бил осведомен това надали е трансформирало с нещо неговите планове и дейности, защото българската политика се ръководела от лични ползи и не представлявала елементарна функционалност от балканската политическа обстановка. Солунският император обаче явно узнава за договарянията в Италия и бърза да вземе спомагателни ограничения за усилването си. През 1229 година той стартира интензивни договаряния за съюз с немския император Фридрих II Хоенщауфен, с което и двамата си навличат папска анатема. “

Очаквайте идната неделя втората част с още исторически обстоятелства за цар Иван Асен II, показани от доктор Румен Петков.

За още вести вижте

Присъединете се към нашия 

Българската историята с Румен Петков: Цар Борил – предателят, който смъкнаха и ослепиха