Владо Бучковски: В Договора се говори за „съвместна история, но никъде не е казано, че е българска“
Скопие. Бившият македонски министър председател Владо Бучковски, който към този момент повече от една година е специфичен представител на Скопие за България, съобщи в изявление пред Радио „ Свободна Европа “ , че в Договора за другарство и добросъседство фактически попада терминът „ взаимна история “, само че, по думите му, не и че тя е българска, както настояват българските политици.
РСЕ: Професор Бучковски, като македонски договарящ с България, откакто чухте позициите на новото държавно управление в София, че договарянията ще бъдат разширени и по други тематики, само че че няма отстъпка от алените им линии, оптимист ли сте за разрешаването на въпроса?
Аз съм представител на държавното управление, вземам участие повече в ролята на медиатор за разговора, а нашето Министерство на външните работи публично води договаряния. Относно изказванията на новия български министър-председател Кирил Петков мога да кажа, че са обнадеждаващи, само че бих изчакал до първата публична среща на новия ни министър председател Димитър Ковачевски и Петков. Това посещаване беше оповестено след издигането на новото ни държавно управление. Надявам се, че можем да чакаме посредством сформирането на работни групи да се срещат доста по-интензивно и имам вяра, че това ще бъде пътят, който ще докара до взаимно задоволително решение.
Споменахте и двамата нови министър-председатели... двете страни в този момент влизат в договаряния с нови държавни управления. Ще помогне ли или ще попречи в смисъл, че има нови хора на позициите, които да отворят още веднъж тематики, които предходните може да са затваряли под някаква форма до момента?
Не. Мисля, че българското Министерство на външните работи, което осем месеца се ръководеше от служебния министър Светлан Стоев, беше в цялостна съгласуваност с техния президент Румен Радев и новият министър доста добре знае до каква степен е стигнала в търсенето на взаимно задоволително решение.. Той ще продължи оттова, откъдето сме стигнали, а това е открит разговор по пакета, препоръчан от българска страна пет плюс едно. Това, което ме окуражава, е изявлението на министър-председателя Петков, в което той загатва, че македонските червени линии, които са преведени в резолюцията, която беше призната в нашия парламент, би трябвало да се съблюдават.
Казахте, че несъмнено имаме обща история с България, а не споделена. Това е в несъгласие с позицията на македонския тим в историческата комисия и позицията на президента Стево Пендаровски. Какво се схваща под термина обща история?
Мисля, че поредното съблюдаване на Договора за другарство и съдействие е пътят, който ще ни докара до взаимно задоволително решение. И по този начин, терминът обща история е употребен в съглашението, аз не го изобретявам. Съвместната историческа комисия би трябвало да построи пътя към общо бъдеще от тази обща история, като натъртва на хората и събитията, които ни свързват.
Всъщност фактът, че комисията е работила до момента и го енаправила сполучливо в три исторически интервала, или несъмнено за петте исторически персони, за които са постигнали съглашение до момента, единият е разказът, който ще бъде употребен за празнуване от македонска и българска страна, а другата е по какъв начин ще се хармонизират учебниците в Македония и България посредством текстовете, които ще се хармонизират от тези наши и български специалисти. Знаете ли, тук не виждам огромни алтернативи. Нашите позиции ще бъдат по-силни, в случай че се придържаме към съглашението.
Да, само че алтернативата породи, откакто доста български политици твърдяха, че имаме обща история и че тя е българска...
Това го няма в контракта. Мисля, че в случай че създадем разбор какво подразбира българската страна и какво разбираме ние под „ обща история “, това е препъни-камъкът. През последните 12 месеца в действителност се сблъсках в многочислени публични и неофициални контакти, че действително един от проблемите след подписването на съглашението през 2017 година, е, че българската и македонската страна започнаха да поясняват по друг метод понятието обща история. Второ, считам, че упованията от българска страна, че тази взаимна експертна комисия ще завърши работата си бързо и качествено, бяха нереалистични. Мисля, че в случай че към това прибавим и страха си, че като настояваме акцента в осъществяването на съглашението да бъде дело на експертната комисия, стигаме до позицията, пред която се изправихме през последните 12-13 месеца след блокадата от българска страна.
Мисля, че имаме потребност от нова методология и по тази причина съм оптимист, че това, което предлага българският министър председател Петков, ще бъде изходът за това по какъв начин бързо да възстановим взаимното доверие, да засилим съдействието и в последна сметка да създадем по-свободно пространство за взаимна историко-образователна комисия без политически напън, с цел да продължи работата си. Мисля, че на всички ни е ясно, че тя не може да свърши работата в идващите шест месеца, което българският министър председател Петков даде време като рамка, което съгласно мен от нашата позиция ни прави още по-оптимистични, че можем да свършим работата, която би трябвало да свършат комисиите и да го приключим преди края на този период от шест месеца.
И този шестмесечен интервал би трябвало да се ползва и за историческата комисия?
Очевидно е, че зад тила ни е година непродуктивна работа, без публични изводи, комисията се забави към текста, който трябваше да бъде координиран за цар Самуил, правеха се няколко опита да се отвори тематиката за Гоце Делчев и несполучливо, тъй че имаме и това би трябвало да се заключи като изгубена година...
Нереалистично ли е да се чака прогрес в комисията след шест месеца?
Аз не чакам, дай Боже да ме опровергаят на идната среща през февруари. Затова одобрявам това предложение на българския министър председател Петков. Фокусът както на нашата, по този начин и на българската общност би трябвало да бъде върху други области, в които можем обективно, доста по-бързо и по-ефективно да работим за използването на Договора за другарство и съдействие. Ако фокусът остане единствено върху комисията по исторически и просветителни въпроси, съгласно мен отново ще имаме проблеми.
Превод и редакция: Иван Христов
РСЕ: Професор Бучковски, като македонски договарящ с България, откакто чухте позициите на новото държавно управление в София, че договарянията ще бъдат разширени и по други тематики, само че че няма отстъпка от алените им линии, оптимист ли сте за разрешаването на въпроса?
Аз съм представител на държавното управление, вземам участие повече в ролята на медиатор за разговора, а нашето Министерство на външните работи публично води договаряния. Относно изказванията на новия български министър-председател Кирил Петков мога да кажа, че са обнадеждаващи, само че бих изчакал до първата публична среща на новия ни министър председател Димитър Ковачевски и Петков. Това посещаване беше оповестено след издигането на новото ни държавно управление. Надявам се, че можем да чакаме посредством сформирането на работни групи да се срещат доста по-интензивно и имам вяра, че това ще бъде пътят, който ще докара до взаимно задоволително решение.
Споменахте и двамата нови министър-председатели... двете страни в този момент влизат в договаряния с нови държавни управления. Ще помогне ли или ще попречи в смисъл, че има нови хора на позициите, които да отворят още веднъж тематики, които предходните може да са затваряли под някаква форма до момента?
Не. Мисля, че българското Министерство на външните работи, което осем месеца се ръководеше от служебния министър Светлан Стоев, беше в цялостна съгласуваност с техния президент Румен Радев и новият министър доста добре знае до каква степен е стигнала в търсенето на взаимно задоволително решение.. Той ще продължи оттова, откъдето сме стигнали, а това е открит разговор по пакета, препоръчан от българска страна пет плюс едно. Това, което ме окуражава, е изявлението на министър-председателя Петков, в което той загатва, че македонските червени линии, които са преведени в резолюцията, която беше призната в нашия парламент, би трябвало да се съблюдават.
Казахте, че несъмнено имаме обща история с България, а не споделена. Това е в несъгласие с позицията на македонския тим в историческата комисия и позицията на президента Стево Пендаровски. Какво се схваща под термина обща история?
Мисля, че поредното съблюдаване на Договора за другарство и съдействие е пътят, който ще ни докара до взаимно задоволително решение. И по този начин, терминът обща история е употребен в съглашението, аз не го изобретявам. Съвместната историческа комисия би трябвало да построи пътя към общо бъдеще от тази обща история, като натъртва на хората и събитията, които ни свързват.
Всъщност фактът, че комисията е работила до момента и го енаправила сполучливо в три исторически интервала, или несъмнено за петте исторически персони, за които са постигнали съглашение до момента, единият е разказът, който ще бъде употребен за празнуване от македонска и българска страна, а другата е по какъв начин ще се хармонизират учебниците в Македония и България посредством текстовете, които ще се хармонизират от тези наши и български специалисти. Знаете ли, тук не виждам огромни алтернативи. Нашите позиции ще бъдат по-силни, в случай че се придържаме към съглашението.
Да, само че алтернативата породи, откакто доста български политици твърдяха, че имаме обща история и че тя е българска...
Това го няма в контракта. Мисля, че в случай че създадем разбор какво подразбира българската страна и какво разбираме ние под „ обща история “, това е препъни-камъкът. През последните 12 месеца в действителност се сблъсках в многочислени публични и неофициални контакти, че действително един от проблемите след подписването на съглашението през 2017 година, е, че българската и македонската страна започнаха да поясняват по друг метод понятието обща история. Второ, считам, че упованията от българска страна, че тази взаимна експертна комисия ще завърши работата си бързо и качествено, бяха нереалистични. Мисля, че в случай че към това прибавим и страха си, че като настояваме акцента в осъществяването на съглашението да бъде дело на експертната комисия, стигаме до позицията, пред която се изправихме през последните 12-13 месеца след блокадата от българска страна.
Мисля, че имаме потребност от нова методология и по тази причина съм оптимист, че това, което предлага българският министър председател Петков, ще бъде изходът за това по какъв начин бързо да възстановим взаимното доверие, да засилим съдействието и в последна сметка да създадем по-свободно пространство за взаимна историко-образователна комисия без политически напън, с цел да продължи работата си. Мисля, че на всички ни е ясно, че тя не може да свърши работата в идващите шест месеца, което българският министър председател Петков даде време като рамка, което съгласно мен от нашата позиция ни прави още по-оптимистични, че можем да свършим работата, която би трябвало да свършат комисиите и да го приключим преди края на този период от шест месеца.
И този шестмесечен интервал би трябвало да се ползва и за историческата комисия?
Очевидно е, че зад тила ни е година непродуктивна работа, без публични изводи, комисията се забави към текста, който трябваше да бъде координиран за цар Самуил, правеха се няколко опита да се отвори тематиката за Гоце Делчев и несполучливо, тъй че имаме и това би трябвало да се заключи като изгубена година...
Нереалистично ли е да се чака прогрес в комисията след шест месеца?
Аз не чакам, дай Боже да ме опровергаят на идната среща през февруари. Затова одобрявам това предложение на българския министър председател Петков. Фокусът както на нашата, по този начин и на българската общност би трябвало да бъде върху други области, в които можем обективно, доста по-бързо и по-ефективно да работим за използването на Договора за другарство и съдействие. Ако фокусът остане единствено върху комисията по исторически и просветителни въпроси, съгласно мен отново ще имаме проблеми.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ