Скитите: древните господари на евразийските степи – стотици години преди

Скитите: античните господари на евразийските степи – стотици години преди появяването на смесени хунски, тюркски и монголски групи, понтийската степ е била доминирана от античен ирански (индоевропейски) народ от скотовъдци и ездачи на коне. Тези „ властелини на конете “ са обитавали необятна част от сушата, известна като антична Скития от 8-ми век пр.н.е. Олицетворявайки доста динамичния обсег на номадския метод на живот, те са били известни като скити – превъзходните конници и стрелците от желязната ера.

13. „ Страшните убийци “ от Скития

Скитската ера подхожда единствено на интервала от 7-ми век до 3-ти век прочие н. е.. Но забележителното усещане, оставено от тези войнствени хора, е историческото означение на множеството евразийски степи като Скития, даже хиляда години след възхода и упадъка на номадската група.

Част от това завещание е обвързвано с невероятните военни акции, провеждани от скитите през цялото време на тяхното „ допиране “ до международната сцена. Според Херодот те стартират, като побеждават номадските си братя – кимерийците . А по-късно се оправят с иранските мидийци и всичко това преди 7-ми век пр.н.е

До 7-ми век прочие н. е. скитите също по този начин смело влизат във война с единствената суперсила в региона на Месопотамия – Асирийската империя . Докато асирийските източници премълчават някои от хипотетичните победи на скитите над тях, знае се, че един съответен асирийски цар Асархадон е бил толкоз обезверен в обезпечаването на мир, че даже е предложил щерка си, асирийска принцеса, за жена на скитският цар Партатуа.

Това обаче не стопира скитите да опустошават крайбрежните елементи на Близкия изток, до момента в който не стигат до Палестина и даже до границите на Древен Египет . Там те били подкупени с богати дарове от фараона. По пътя си на връщане част от скитската войска се съюзила с мидийски сили, с цел да обсадят най-сетне асирийската столица Ниневия през 612 година прочие н. е.. По този метод проправили пътя за рухването на Асирия.

Що се отнася до резултата върху популацията на Близкия изток, един древен оракул обобщава злокобната природа на свирепите „ властелини на конете “ от север: “ Винаги са смели, а колчаните им са като отворен гроб. Ще изядат реколтата и хляба ви, ще изядат синовете и дъщерите ви, ще изядат овцете и воловете ви, ще изядат гроздето и смокините ви. “

12. Скитските племена и общество – скитите: античните господари на евразийските степи

Подобно на множеството номадски култури, скитите не са били едно хомогенно племе. Те са били по-скоро разграничени на племенни конфедерации. Дори произходът на скитския народ евентуално обгръща огромен географски регион, вариращ от Евразия и Южен Урал до Западен Сибир и даже Източна Азия. Според антични писатели като Херодот, многочислените племенни групи на скитите могат да се сведат до три огромни племена. Един от тях се отнася до по този начин наречените кралски скити, които се считат за най-могъщите от конфедерациите заради военната си мощ.

Що се отнася до обществото на тези степни номади, нямаме доказателства за строга подчиненост, която се среща в други модерни антични култури. Със сигурност обаче е имало скитски вождове (някои са били наричани царе), които са оглавявали другите племенни конфедерации.

В това отношение, въпреки и да не се състояли от политически централизирано царство, ранните скити представлявали обединен фронт, когато ставало въпрос за войни, отбрана против външни закани и даже ритуални празненства. Освен това археолозите са разкрили доказателства за градски скитски селища. Това допуска, че най-малко част от популацията е имало затънал живот.

11. Армията на скитите: античните господари на евразийските степи

Колкото и да е необичайно социално-политическите резултати от скитските нашествия в Близкия изток могат да бъдат разбрани до известна степен от модерни източници. Историците обаче към момента са озадачени от логистичния и учредителен потенциал на военните на тези номади от далечните степи.

Но може да се допусна, че сходно на множеството номадски общества, по-голямата част от възрастното население е било задължено за военна работа (включително някои от по-младите жени). Тактическото преимущество се изразявало в това по какъв начин по-голямата част от ранните скити са имали конни воини. Те били най-вече леко бронирани с кожени облекла и обикновени шапки.

Носейки оръжия като стрели и копия, издръжливостта, подвижността и неортодоксалните бойни способи, поддържани от тези тълпи от конни стрелци, наподобява се опълчват на по-заседналите бойни тактики на богатите месопотамски цивилизации.

Освен това, леките номадски воини били подкрепени от съществена мощ от ударна конница с тежки брони. Тази мощ нормално се командвала от локалните принцове. Тежката конница поемала смъртоносния удар на бойното поле, откакто обърканият зложелател бил „ омекнал “ от стрелите и от зигзагообразните маневри на леката кавалерия.

10. Скитските воини – стрелците

Според някои учени, самият етимологичен път на термина скит и другите му известни антични разновидности, като асирийския Aškuz и гръцкия Skuthēs , произлиза от *skeud – античен индоевропейски корен със значение „ задвижване, пукотевица “. Така възобновеното скитско име е *Skuda, което главно включва „ стрелец “. Така че от този лингвистичен ъгъл можем да обобщим значително смисъла на стрелбата с лък и лъка в скитското общество.

Археологическите доказателства от богати скитски надгробни могили също поддържат теорията за това по какъв начин скитският боец е бил занаятчия в стрелбата с лък. Майсторството даже се засилвало, когато скитите били на кон – сходно на доста от по-късните армии, излизащи от степите на Централна Азия и Европа.

За страдание, макар че археологията е помогнала за запазването на доста от върховете на стрелите от такива могили, дизайнът на същинския скитски лък е загубен през вековете. Така би трябвало да се направи догадка от изображения и литературни доказателства.

Някои писмени описания загатват по какъв начин скитският лък може да е наподобявал гръцката писмен знак Σ (сигма). Що се отнася до тетивата, разтегливите съставни елементи нормално били направени от конски косми или гъвкави, само че здрави скотски сухожилия.

Повечето антични създатели са съгласни с това, че скитският лък е бил тежък и извънредно корав. По този метод загатват за забележителната мощ и умелост, нужни за боравене с такива оръжия, изключително от кон. Всъщност както съществуващите, по този начин и илюстрираните доказателства допускат проникващата мощ (и забележителния обхват) на тези разновидности на лъкове. А точно с образци за черепи с към момента вградени върхове на стрели и изображения на бронирани воини, пробити от стрели.

Въпреки тежестта на мощния закривен лък, опитните скитски конни стрелци можели да се сравнят със скоростта на пукотевица на своите сътрудници от Близкия изток, с потенциала да отприщят 10-12 стрели в минута. Сега като се има поради, че всеки стрелец е носел към 30 до 150 стрели в борба, скитите са можели изцяло да изстрелят своите мощни стрели в границите на 15 минути след срещата.

9. Конниците на степта – скитите: античните господари на евразийските степи

Бегло споменахме преди по какъв начин кавалерията играела значима роля в скитската войска. Според гръцкия историк и военачалник Тукидид от 5-ти век прочие н. е. скитите биха могли да разполагат армии, наброяващи повече от 150 000 души, в случай че племената им се обединят. Като се има поради естеството на военното положение на скитите, тази цифра може да не е прекомерно пресилена – и забележителна част от броя може да е съставлявала конници.

Например, както може да се разбере от описа на Диодор Сицилийски за гражданската война в края на 4-ти век прочие н. е. в Боспорското царство (древна комерсиална страна, която има както гръцки, по този начин и скитски поданици), една от армиите, командвана от Сатир, същинският правоприемник на боспорския трон, е била формирана от 10 000 конници и 20 000 пешаци (от гръцки, скитски и тракийски произход). Техните противников сили, командвани от Арифарн, имали 22 000 конници, съпроводени от 20 000 пешаци.

В решителна борба конницата още веднъж определила изхода на борбата, като Сатир и неговата бронирана свита от скитски войни побеждават конните полкове на Арифарн и по-късно разрушават вражеските редици. Победените сили трябвало да се укрият в близка цитадела. По създание такива исторически епизоди откриват цената на скитските коне и техните ездачи в бойни сюжети.

Освен това, връщайки се към цифрите, никоя друга войска от класическата ера не се е състояла от толкоз високо съответствие на конници в своите редици. Например, даже по време на епохата на Александър Велики , македонската войска имала съотношения единствено 1:6, когато ставало дума за конница и пехота. За разлика от това, скитите са имали податливост да имат съотношения 1:2 (или даже съответствие 1:1 в някои случаи), като по този метод акцентират склонността към езда в евразийските степи.

8. Бронята с рибена люспа на скитите

Много антични армии са употребявали някои разновидности на гръдна ризница заради общата й успеваемост против дадени оръжия. Скитите не са били изключение, макар че са модифицирали някои детайли на стандартната ризница. Те подреждали металните (или кожените) елементи в бронята сходно на „ рибена люспа “.

Тези части нормално били подредени по подробен метод, тъй че един железен обичай да може да покрие към една трета (или половината) от прилежащия обичай, което води до припокриващ се модел. Тази техника на припокриване също се повтаря по редовете, като по този метод се защищават шевовете и дупките. И защото споменахме зашиването, тези люспи бяха прикрепени към по-мека кожена основа благодарение на скотски сухожилия и кожени струни.

Интересното е, че желанията на скитите към бронята от рибени люспи не се лимитират единствено до нея. Те даже изработили такива сходни на люспи защитни пластове върху своите шлемове, щитове и даже облекла от плат. Така че, до момента в който бронята от рибени люспи била задоволително здрава за множеството обстановки на меле, една от главните аргументи за приемането на този характерен жанр на ризница била вътрешно обвързвана с подвижността, която предложила на носещия.

7. Амазонките и скитите: античните господари на евразийските степи

Така наречените „ амазонки “ се отнасят до жените-войни, нормално свързани с древногръцката митология. Според Херодот, оттатък сензационното описване и митология, тези дами са свързани със скитските групи и идват от географския район Сарматия (днешна Южна Украйна и Южна Русия).

И за негова заслуга, актуалните археолози са съумели да разкрият действителни доказателства, които непосредствено сочат по какъв начин дамите са играли забележителна роля в скитските нападения и завоевания. За тази цел доста откриватели са се възползвали от ДНК проби и други био-археологически научни разбори, с цел да създадат по-задълбочен разбор на жителите на доста скитски гробни могили. За тяхна изненада археолозите открили, че към една трета от всички скитски дами са били заровени с оръжие.

В интерес на истината тези покойници освен са били съпроводени от ножове и кинжали, само че също по този начин са имали белези от военни пострадвания. Казано по-просто, такива открития мощно допускат, че е имало групи от действителни скитски дами, които дават отговор на описанието на античните амазонки.

Както споменахме по-рано, добре „ управляемият “ размер на по-малкия скитски лък е обвързван с вероятен сюжет, при който една жена би могла да борави с това главно оръжие. В това отношение верният етимологичен генезис на думата Амазон може да има своите корени в староперсийски *hama-zan, което значи „ всички дами “ или ирански етноним *ha-mazan – „ воини “.

6. Парадоксът на занаятчийството и войната

Отвъд своята дива жестокост, податливост към обир и прозорливост за продължителна война, скитите показали своя опит в друга област. И това по подигравка на ориста се отнася до тяхната податливост към основаване на очарователни мостри от творби на изкуството и артефакти, направени от злато.

Голяма част от археологическото завещание на скитите идва от техните огромни гробни могили (известни също като кургани). Тези могили се намират в разнообразни области, вариращи от Балканите и Южна Русия до Монголия и даже Сибир.

Достатъчно е да се каже, че гробниците към момента са най-големият източник на скитски златни артефакти. Влиянията са разнородни – с гръцки, урартски (древноарменски), ирански, индийски, китайски и локален темперамент, които играят решаваща роля в развиването на неповторимото и комплицирано „ скитско изкуство “.

По създание майсторството, демонстрирано от многочислените скитски златни артефакти, може да е било изработвано както от гръцки, по този начин и от локални занаятчии. Има обаче един детайл от художествения жанр, който се откроява и той е обвързван с преобладаването на зооморфната символика в скитските златни артефакти.

Просто казано, скитското изкуство, демонстрирано от техните златни предмети, нормално включва голям брой изображения на зверове – в това число елени, лъвове, пантери, коне, птици и даже митични същества (като грифони и сирени). Тези животни постоянно се допълват от изображения на хора, в това число техните лица, тела и от време на време групи от мъже – участващи в подиуми като пердах, пастирство, опитомяване на коне и даже доене на овце.

Друг тематичен детайл, който постоянно се среща в доста от сходните артефакти (открити в западните скитски земи), е обвързван с потреблението на древногръцки претекстове. Това от своя страна се добавя от гръцкия жанр на орнаменти и флорални претекстове. За тази цел гръцкият господ Арес може да е бил част от скитския мавзолей – както споделя Херодот.

5. Гръцката връзка в бронята – скитите: античните господари на евразийските степи

Отвъд обсега на въодушевената направа, до 5-ти век прочие н. е., доста от скитските крале и благородници също избират гръцки шлемове и наколенници с „ непознат “ жанр – евентуално като проява на разцвет.

Археологическите разкопки, които се отнасят до този интервал, са разкрили над 60 очарователни екземпляра от гръцки шлемове (от коринтски, халкидски и атически тип). Те били създадени в континентална Гърция и по-късно превозени през Черно море в сърцето на Скитите през богатите гръцки колонии на Босфора.

Древният обсег самичък по себе си отразява необятна комерсиална мрежа, която включвала освен оръжия и военно съоръжение, само че и плебеи. Освен това самите скити изнасяли доходоносни продукти като зърно, жито, стада и даже сирене в Гърция – през северното Черно море.

4. Скитската просвета и вяра – склонността към канабиса

Склонността на скитите към канабиса е била съвсем именита – както се удостоверява даже от антични източници. Херодот загатва – “ След погребението… слагат три стълба, напрени един до различен и ги покриват с вълнени рогозки… Правят яма в центъра под стълбовете и хвърлят в нея нажежени камъни… вземат семето на конопа и се промъкват под рогозките, като го хвърлят върху нагорещените камъни и като се хвърлят, той тлее и изпуска толкоз доста пара, че никоя гръцка парна баня не може да го надмине. Скитите вият от наслада в парната баня. “

Археологическите доказателства по-скоро поддържат такива сюжети, като една съответна находка се отнася до заравяне на боец, чиято глава е била пробита. Той бил съпроводен от предмет, цялостен с канабис, за “ добър пушек ” даже в задгробния му живот. Освен погребалните ритуали, пушенето на канабис евентуално е било обичано развлечение на благородниците в скитското общество.

През 2015 година съветски откриватели се натъкнаха на „ бонги “ от солидно злато с изящна направа (на фотографията по-горе) в курганна могила, ситуирана в региона на Кавказ. Експертите в допълнение разпознали черен излишък по вътрешната част на един от златните съдове. При по-нататъшен разбор на веществото (от криминалисти) резултатите посочили, че остатъците са формирани освен от канабис, само че и от опиат.

Отвъд въздействието на психоактивните медикаменти върху скитските култури и ритуали, скитската вяра включвала това, което най-добре може да се назова архаична версия на индоиранските религии като индуизма и зороастризма.

Според Херодот, скитският мавзолей включвал божества като Табити – богинята на огнището и топлината, Апи – богинята на земята, Папай – богът на небето и Даргатава – предшественикът бог-цар (син на небе и земя).

3. Сблъсъкът на персите със скитите: античните господари на евразийските степи

След повече от 100 години от дръзки скитски нападения в богатите райони на античния Близък изток, пристигнал реда на номадите да се изправят против гнева на армиите от „ юга “. До края на 6-ти век прочие н. е. Дарий I към този момент е основал могъщата Персийска империя. Тя евентуално е била най-голямата суперсила в античния свят във връзка с следената земна повърхност – разпростряла се от Анатолия и Египет през Западна Азия до границите на Северна Индия и Централна Азия.

И въпреки Дарий постоянно да е жадувал за западните земи на гръцките градове-държави, неговата стратегическа прозорливост убедила „ царя на царете “ да обезпечи северните проходи преди настъпление, ориентирано към Гърция. Така стартира акцията против скитите и съгласно Херодот персийската войска наброявала към 700 000 души. Сега явно, до момента в който тази (невероятна) цифра би трябвало да е била украсена, няма подозрение, че нахлуващите сили са били една от най-големите армии, събирани в миналото в антични времена.

Интересно е, че персийското настъпление евентуално е поело по европейския път, като е пресякло Хелеспонта и по-късно е превзело тракийските позиции преди река Дунав. Те най-сетне пристигнали на Дунав и сполучливо прекосили могъщата река, като закотвили кораби през нейните крайбрежия. Оттук почнало пълномащабното настъпление – опълчване на единствената суперсила от края на 6-ти век прочие н. е. против буйните номадски „ убийци на колоси “ от античния свят.

2. „ Мишка, жаба, птица и пет стрели “ – даровете на скитските царе

За страдание на персите, макар широкообхватните военни промени, инициирани от Дарий, по-голямата част от армията им се състояла от пехотинци. Като се има поради голямото пространство на скитските степи, това се оказало логистична неточност, изключително откакто персите имали нежеланата задача да поддържат огромния си брой войски посредством ненадеждни доставки в непозната земя оттатък Черно Море.

Положението на противопоставящите се скити също не било толкоз елементарно. Повечето от техните съдружници отказали военна помощ – евентуално тъй като доста от тези маргинални номадски племена се страхували да не си навлекат гнева на Дарий.

Въпреки това скитите вземат решение да се възползват от логистичното усложнение на персите, като употребяват тактичност „ удари и бягай “ – удобна за конна война. Така че до момента в който персийските сили постепенно напредвали през земите на скитите, те били унизени на стратегически места и посрещнати с изгорени земи и отровени кладенци.

Вследствие на това персите стартират да се изчерпват с най-важното храна, вода и фураж. Дарий бил заставен да спре тежкото си нахлуване и да сътвори укрепен лагер до северния фланг на Азовско море. Отчаяният персийски император даже изпратил делегат до скитския висш държател, който го попитал – за какво скитите не оферират директна борба? В отговор цар Идантир споделил следното (според Херодот) –

Това е моят метод, персиецо. Никога не се опасявам от мъжете и не тичам от тях. Не съм го правил в минали времена, нито в този момент се опасявам от теб. Няма нищо ново или необичайно в това, което правя; Спазвам нормалния си метод на живот единствено в спокойни години. Сега ще ти кажа за какво не влизам незабавно в борба с теб. Ние, скитите, нямаме нито градове, нито обработваеми земи, което би могло да ни накара, заради боязън да не бъдат завладяни или опустошени, да побързаме да се бием с вас.

Древните източници също загатват по какъв начин Идантир изпратил някои странни подаръка на Дарий. Те включвали – мишка, жаба, птица и пет стрели. И до момента в който персийският император се опитвал да се убеди в положителните поличби, символизирани от тези предмети, един от неговите придворни евентуално тълкувал подаръците по по-недипломатичен (макар и правилен) метод. Той споделил –

Ако вие, персите, не отлетите като птиците, или не се скриете в земята като мишките, или не скочите в езерото като жабите, тогава в никакъв случай повече няма да видите домовете си, а ще умрете под нашите стрели.

Следователно скитите станали по-агресивни в метода си и почнали да вършат нападения в обърканите персийски групи, търсещи храна. Те даже се пробвали да отрежат евентуалните точки за оттегляне на персите (макар и неуспешно) при дунавските мостове. Един съответен епизод също допуска, че номадите съвсем били предложили на персите борба, макар че това евентуално е била ловкост, която била основана, с цел да обиден психически персийския цар.

Във всеки случай, като се има поради опитът му във военните каузи, Дарий ясно осъзнавал, че ситуацията му става нестабилно с всеки минал ден. И по този начин, макар че бил потиснат, той най-сетне решил да направи своето проведено оттегляне назад към Дунава. В резултат на това скитите съумели да реализират стратегическа победа над тази суперсила и траяли да упражняват въздействието си в околните райони още съвсем три века.

1. Пик и мистериозният крах на скитите: античните господари на евразийските степи

През 5-ти век прочие н. е., скитите минават в нахлуване и организират военни акции по западните си граници, изключително в тракийските земи. Около 4-ти век прочие н. е., техният висш цар, 90-годишният Атеас е обединил доста от скитските племена, като по този метод основал Протоскитска империя.

Въпреки това, една такава акция, командвана от Атеас, довела до злополука. Цялата му войска била унищожена от македонците, приближаващи се от юг през 339 година пр.н.е. Но по-малко от десетилетие по-късно, скитите на собствен ред унищожили войска от 32 000 души от македонците и техните съдружници – които смело се били пробвали да нахлуят в Скития тъкмо като персите.

И до момента в който този интервал бележи висшия стадий (или Златния век) на скитите, тяхната аура на непобедимост е потушена, в случай че не и разрушена, от друга номадска група, сарматите . Известни като Sauromatae от гърците, сарматите, формирани от ирански племенни конфедерации и (вероятно) етнически свързани със скитите, минали през Дон, с цел да атакуван и окупират скитските земи.

Почти по същото време гръцките колонии край Черно море счупили оковите на скитската надмощие и почнали още веднъж да утвърждават независимостта си от владетелите на конете. Постепенно в продължение на десетилетия ареалът на скитите намалявал.

Накрая скитите губят властта си над Понтийската степ към 3-ти век прочие н. е., като по този метод оставят след себе си своето завещание под формата на солидни кургани, цялостни с оръжия и артефакти, дружно с впечатляващи златни предмети, отличаващи се с висококачествена направа.