Писмо от 85-годишна жена до нейната дъщеря
„ Скъпа!
Днес съм на 85 и желая да споделя с теб една значима мисъл, която научих в живота си.
Сега си на 60 и щях да се веселя, в случай че някой ми беше изпратил такова писмо преди 25 години... Сега чета от ден на ден и повече - и все по-малко избърсвам прахуляк.
Мога да седнал съм на верандата с часове и да се любувам на гледката - в този момент не ми пука, че в градината има бурени.
Все още работя, само че не поучавам никого, да отделя прекалено много време за това, времето със фамилията е доста по-важно...
На живота би трябвало да се радвате, а не просто да го „ изтърпите “.
Удивително е какъв брой ясно стана мисленето ми в този момент, когато нищо не може да се поправи...
Започнах да употребявам всички най-красиви покривки, чаршафи и комплекти всеки ден, а освен по „ специфичен мотив “.
Когато отида в хранителния магазин, обличам най-красивите си облекла.
Разбрах, че не би трябвало да очаквам „ специфичен мотив “, с цел да употребявам най-обичания и безценен парфюм. Такова необикновено чувство: да ухаеш, когато отиваш в банката или на доктор.
Вече не се нервирам на всички дребни неща, които толкоз постоянно ми разваляха настроението преди: незавършени домашен отговорности, неприветливи касиери в супермаркета или капещото казанче в тоалетната.
Няма повече идната седмица или някой ден в живота ми.
В момента върша най-интересните неща.
Всяка заран се запитвам: " Какво бих направила през днешния ден, в случай че сигурно знаех, че на следващия ден няма да се събудя? " Това е отрезвяващо.
Сега се обаждам на децата си по-често и се пробвам да се оправдавам при всяка опция за нещо в диалог с моите другари.
Опитвам се да се любувам на всяко малко нещо, като дете, да споделям по-често на хората какъв брой съм им признателна и просто да лаская това, което ми харесва в тях.
Годините, които всеки от нас изживява, са подарък, а не нещо, което сякаш към момента „ имате “.
Никой не ни подсигурява нищо, даже на следващия ден. Никой не ни дължи нищо. Всяка стъпка е единствено наш избор.
Може би животът ни се оказа изцяло друг от този, за който сме мечтали в детството.
Но до момента в който сме тук, нищо не ни пречи да танцуваме.
Нищо с изключение на нас самите! "
Днес съм на 85 и желая да споделя с теб една значима мисъл, която научих в живота си.
Сега си на 60 и щях да се веселя, в случай че някой ми беше изпратил такова писмо преди 25 години... Сега чета от ден на ден и повече - и все по-малко избърсвам прахуляк.
Мога да седнал съм на верандата с часове и да се любувам на гледката - в този момент не ми пука, че в градината има бурени.
Все още работя, само че не поучавам никого, да отделя прекалено много време за това, времето със фамилията е доста по-важно...
На живота би трябвало да се радвате, а не просто да го „ изтърпите “.
Удивително е какъв брой ясно стана мисленето ми в този момент, когато нищо не може да се поправи...
Започнах да употребявам всички най-красиви покривки, чаршафи и комплекти всеки ден, а освен по „ специфичен мотив “.
Когато отида в хранителния магазин, обличам най-красивите си облекла.
Разбрах, че не би трябвало да очаквам „ специфичен мотив “, с цел да употребявам най-обичания и безценен парфюм. Такова необикновено чувство: да ухаеш, когато отиваш в банката или на доктор.
Вече не се нервирам на всички дребни неща, които толкоз постоянно ми разваляха настроението преди: незавършени домашен отговорности, неприветливи касиери в супермаркета или капещото казанче в тоалетната.
Няма повече идната седмица или някой ден в живота ми.
В момента върша най-интересните неща.
Всяка заран се запитвам: " Какво бих направила през днешния ден, в случай че сигурно знаех, че на следващия ден няма да се събудя? " Това е отрезвяващо.
Сега се обаждам на децата си по-често и се пробвам да се оправдавам при всяка опция за нещо в диалог с моите другари.
Опитвам се да се любувам на всяко малко нещо, като дете, да споделям по-често на хората какъв брой съм им признателна и просто да лаская това, което ми харесва в тях.
Годините, които всеки от нас изживява, са подарък, а не нещо, което сякаш към момента „ имате “.
Никой не ни подсигурява нищо, даже на следващия ден. Никой не ни дължи нищо. Всяка стъпка е единствено наш избор.
Може би животът ни се оказа изцяло друг от този, за който сме мечтали в детството.
Но до момента в който сме тук, нищо не ни пречи да танцуваме.
Нищо с изключение на нас самите! "
Източник: iwoman.bg
КОМЕНТАРИ