Високата радиация не е пречка за възникване на живот
Скалисти, сходни на Земята планети, обикалящи към най-близки до нас звезди, могат да са подобаващи за живот, съгласно ново изследване, което увеличи вълнението към екзопланетите.
Скоро по-късно обаче, очакванията за живот там бяха смазани от високите равнища на радиация, облъчваща тези светове.
Проксима-б, единствено на 4.24 светлинни години, получава 250 пъти повече рентгеново излъчване от Земята и може да изпита смъртоносни равнища на ултравиолетова радиация на повърхността си. Как може животът да оцелее при такива условия?
Астрономи от Корнелския университет обаче споделят, че животът към този момент е оцелявал при такава жестока радиация и те имат доказателство: Земята.
Лиза Калтенегер и Джак О’Малий-Джеймс показват своята доктрина в ново проучване, оповестено в Месечни вести на Кралското астрономическо общество. Калтенегер е доцент по астрономия и шеф на Института на Карл Сейгън към университета Корнел, в който и О’Малий-Джеймс е теоретичен помощник.
Целият живот на Земята през днешния ден се е развил от елементарни организми, процъфтяващи по време на още по-голямо нахлуване от ултравиолетови лъчи, в сравнение с Проксима-б и други близки екзопланети. Земята преди 4 милиарда години е била безредна, облъчвана от радиация и доста гореща. И въпреки всичко, все пак, животът някак си съумява да се зароди, а по-късно и да се разшири в най-различни форми.
Същото нещо може да се случва и в този миг на някои от най-близките екзопланети, съгласно Калтенегер и О’Малий-Джеймс. Изследователите са моделирали повърхностната UV среда на четирите екзопланети, които са най-близо до Земята, които са евентуално подобаващи за живот: Proxima-b, TRAPPIST-1e, Ross-128b и LHS-1140b.
Тези планети обикалят в орбита към червени звезди – джуджета, които за разлика от нашето Слънце, постоянно се разпалват и къпят своите планети с високоенергийна UV радиация. Въпреки че не е известно тъкмо какви условия доминират на повърхността на планетите, които обикалят към тези огнени звезди, е известно, че такива факли са биологично нездравословни и могат да причинят ерозия в планетарните атмосфери. Високите равнища на радиация предизвикват разновидност на биологични молекули като нуклеинови киселини или даже тяхното заличаване.
О’Малий-Джеймс и Калтенегер моделират разнообразни атмосферни композиции, от такива, сходни на актуалната Земя до „ ерозирани “ и „ аноксични “ атмосфери – такива с доста тънка атмосфера, която не блокира добре ултравиолетовото излъчване, както и такива, без отбрана на озон. Моделите демонстрират, че откакто атмосферите са тънки, а равнищата на озон понижават, по-високо енергийното UV облъчване доближава повърхността на планетата. Изследователите съпоставят моделите с историята на Земята от преди съвсем 4 милиарда години до през днешния ден.
Въпреки, че моделираните планети получават по-висока UV радиация от тази, предавана през днешния ден от нашето Слънце, това е доста по-ниско ниво на радиация от това, което Земята е получавала преди 3,9 милиарда години.
„ Като се има поради, че ранната Земя е била населявана от организми “, пишат откривателите, „ ние демонстрираме, че ултравиолетовото излъчване не би трябвало да бъде ограничителен фактор за установяване на обитаемостта на планетите, които обикалят към звезди от клас М. Най-близките ни прилежащи светове остават забавни цели за търсене на живот отвън нашата Слънчева система. “, пишат учените от университета Корнел.
