Изчезнал животински вид се завърна у нас след 66-годишно отсъствие
Сивият жерав още веднъж гнезди в България след 66-годишно неявяване.През 2023 година екип на Сдружение за дива природа БАЛКАНИ и WWF правят серия от наблюдения в региона на Драгоманското тресавище, с които потвърждават, че сивият жерав още веднъж гнезди у нас.
Завръщането на жеравите в България се дължи на продължителни старания за възобновяване на влажната зона след пресушаването ѝ през ХХ в. Това е доказателство, че, въпреки да лишава време и средства, съживяването на унищожени от индивида влажни зони се увенчава с триумф.
Екипът от орнитолози на СДП БАЛКАНИ, под управлението на доцент доктор Петър Шурулинков, наблюдава завръщането на жерава от 2010 година насам. Присъствие на възрастни птици през гнездовия интервал в региона на Драгоманското тресавище е установявано неколкократно за последните пет години, което разреши да се допусна гнездене на типа.
През лятото на 2022 година е записана фамилна група от 2 възрастни и 2 млади птици, които тази пролет се завръщат. През май младите птици изчезват, а възрастните се виждат все по-трудно, което е обикновено, когато двойката пази гнездото, яйцата и дребните. На 11 юни тази година специалистите документират първото новоизлюпено малко на сиви жерави в България от 1957 година насам.
" Опазването на типа е извънредно огромно предизвикателство, защото птиците са доста чувствителни към човешко наличие и действия. Гнездото се строи на земята от трева, измежду масиви тръстика и по-рядко папур, а дребните са гнездобегълци, т.е. напущат гнездото незабавно след излюпването. Това прави яйцата и дребните уязвими от наземни хищници, пожари и други ", пояснява доктор Гиргина Даскалова, част от изследователския екип.
“Обръщаме се към необятната общност с молба за схващане и поддръжка, с цел да съхраним Драгоманското тресавище, неговото биоразнообразие и емблематична птица като жерава. "
Причината типът да изчезне от фауната на страната е унищожаването на влажните зони, които обезпечават подобаващи условия за изхранване и развъждане на потомство. За финален път 20 размножаващи се двойки са следени в Баташкото тресавище, преди то да бъде залято при построяването на язовир Батак. От Драгоманското тресавище сивите жерави изчезват в интервала 1900-1907 г.
“Доказването на гнездене в страната е голям природозащитен триумф и е резултат от провежданите природозащитни действия за възобновяване и поддържане на Драгоманското тресавище от СДП БАЛКАНИ, подкрепени от научните познания и способи на водещи орнитолози ", казва Симеон Гигов, част от екипа, документирал завръщането на жеравите в България.
През 90-те помпената станция, която пресушава Драгоманското тресавище, стопира да работи и в естествената територия стартира още веднъж да се задържа вода. Оттогава СДП БАЛКАНИ работи за възобновяване на блатото и подобряването на изискванията за гнездене на редица блатни типове като огромния воден бик, огромната бяла чапла, ръждивата чапла, тръстиковия блатар, белооката потапница, мустакатия синигер и други Сдружението изкупува част от земите в и към блатото и подписва контракти за стабилно прилагане на ливадите, където се хранят жеравите.
През 2011 година Карстов комплекс “Драгоманско тресавище " е разгласен за влажна зона от международно значение според Рамсарската спогодба.
Работата по запазване на влажната зона продължава и сега, като активността на СДП БАЛКАНИ и WWF е подкрепена от интернационалния план WaterLANDS (финансиран по програмата на Европейски Съюз “Хоризонт 2020 " ), който има за цел възобновяване на шест влажни зони в цяла Европа. Ремонт на изгорялата посетителска инфраструктура на Драгоманското тресавище е измежду плануваните действия, само че усложнените бюрократични процедури забавят процеса. Двете природозащитни организации работят дружно с община Драгоман за възобновяване на наколната пътека, пишат на уеб страницата на WWF.
Завръщането на жеравите в България се дължи на продължителни старания за възобновяване на влажната зона след пресушаването ѝ през ХХ в. Това е доказателство, че, въпреки да лишава време и средства, съживяването на унищожени от индивида влажни зони се увенчава с триумф.
Екипът от орнитолози на СДП БАЛКАНИ, под управлението на доцент доктор Петър Шурулинков, наблюдава завръщането на жерава от 2010 година насам. Присъствие на възрастни птици през гнездовия интервал в региона на Драгоманското тресавище е установявано неколкократно за последните пет години, което разреши да се допусна гнездене на типа.
През лятото на 2022 година е записана фамилна група от 2 възрастни и 2 млади птици, които тази пролет се завръщат. През май младите птици изчезват, а възрастните се виждат все по-трудно, което е обикновено, когато двойката пази гнездото, яйцата и дребните. На 11 юни тази година специалистите документират първото новоизлюпено малко на сиви жерави в България от 1957 година насам.
" Опазването на типа е извънредно огромно предизвикателство, защото птиците са доста чувствителни към човешко наличие и действия. Гнездото се строи на земята от трева, измежду масиви тръстика и по-рядко папур, а дребните са гнездобегълци, т.е. напущат гнездото незабавно след излюпването. Това прави яйцата и дребните уязвими от наземни хищници, пожари и други ", пояснява доктор Гиргина Даскалова, част от изследователския екип.
“Обръщаме се към необятната общност с молба за схващане и поддръжка, с цел да съхраним Драгоманското тресавище, неговото биоразнообразие и емблематична птица като жерава. "
Причината типът да изчезне от фауната на страната е унищожаването на влажните зони, които обезпечават подобаващи условия за изхранване и развъждане на потомство. За финален път 20 размножаващи се двойки са следени в Баташкото тресавище, преди то да бъде залято при построяването на язовир Батак. От Драгоманското тресавище сивите жерави изчезват в интервала 1900-1907 г.
“Доказването на гнездене в страната е голям природозащитен триумф и е резултат от провежданите природозащитни действия за възобновяване и поддържане на Драгоманското тресавище от СДП БАЛКАНИ, подкрепени от научните познания и способи на водещи орнитолози ", казва Симеон Гигов, част от екипа, документирал завръщането на жеравите в България.
През 90-те помпената станция, която пресушава Драгоманското тресавище, стопира да работи и в естествената територия стартира още веднъж да се задържа вода. Оттогава СДП БАЛКАНИ работи за възобновяване на блатото и подобряването на изискванията за гнездене на редица блатни типове като огромния воден бик, огромната бяла чапла, ръждивата чапла, тръстиковия блатар, белооката потапница, мустакатия синигер и други Сдружението изкупува част от земите в и към блатото и подписва контракти за стабилно прилагане на ливадите, където се хранят жеравите.
През 2011 година Карстов комплекс “Драгоманско тресавище " е разгласен за влажна зона от международно значение според Рамсарската спогодба.
Работата по запазване на влажната зона продължава и сега, като активността на СДП БАЛКАНИ и WWF е подкрепена от интернационалния план WaterLANDS (финансиран по програмата на Европейски Съюз “Хоризонт 2020 " ), който има за цел възобновяване на шест влажни зони в цяла Европа. Ремонт на изгорялата посетителска инфраструктура на Драгоманското тресавище е измежду плануваните действия, само че усложнените бюрократични процедури забавят процеса. Двете природозащитни организации работят дружно с община Драгоман за възобновяване на наколната пътека, пишат на уеб страницата на WWF.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ