Синът ни отказва да поеме отговорност за живота си
Синът ни упреква нас, че не сме му обезпечили прекрасен дом. Не желае самичък да поеме отговорност за живота си.
Дълго време живяхме чартърен. Когато синът приключи учебно заведение, най-сетне успяхме да си купим личен дом. Това беше едностаен апартамент, само че в добър регион на града. Постепенно правехме усъвършенствания по него – нова дограма, ледник, нови тапети. Всичките ни пари влагахме в този апартамент.
Но в този момент имаме различен проблем. Синът ни е на 28 години и към момента живее с нас. Не е женен. Обвинява нас за това, тъй като не сме му обезпечили порядъчен дом. Не мога да приема сходни искания. Родителите ни също не са ни дали нищо, всичко сме постигнали сами.
Синът ни работи, само че не изкарва доста пари. Ние също нямаме спестявания, макар че сме работили през целия си живот. Съпругът ми е преподавател, а аз – библиотекарка. Тази година, след карантината, някогашен съученик му предложи да замине с него в Чехия. Много от приятелите на сина ми отпътуваха в чужбина, с цел да печелят пари. Някои към този момент си купиха жилища. Съученикът му отива за трети път. Синът ни отхвърли.
Вижте още: Дъщеря ми не приема щастието ми
Не мога да го принудя, само че въпреки всичко се възмутих и споделих, че е време да порасне, а не да чака всичко наготово. Синът ми се обиди и не приказва с мен и татко му.
Майка ми живее на село. Къщата не е неприятна, само че няма работа. Синът неведнъж ни намекваше, че би трябвало да отидем да живеем при нея, освобождавайки жилището за него.
Не издържахме и си тръгнахме. Но не считам, че е прав. Той би трябвало самичък да се грижи за себе си.
