Синът на Розовата долина изобретява реактивните двигатели на модула, с

Синът на Розовата котловина изобретява реактивните мотори на модула, с който на 21 юли 1969 година американските космонавти за пръв път кацнаха на Луната

Изобретателният дух на българина се е проявявал през разнообразни интервали от нашата вековна история. Той е намирал израз в самоковите, в остроумните гайтанджийски чаркове и водни колела, в истинското бутало за парна машина на Никола Тишкович, получило през 1857 година в Париж самопризнание за най-високо достижение на техническата мисъл в тази област, в неповторимите структури на мостовете и постройките на Кольо Фичето. Негов заслужен следовник да вземем за пример е етрополецът Веселин Панайотов, архитект и строител на най-дългия мост в света – 40 км над езерото Пончартрейн в Съединени американски щати.

Такъв е българинът – непретенциозен и популярен, извоювал с труд, кръв и жертви своето място в фамилията на цивилизованите нации.

Между тези наши сънародници, популяризирали през предишните епохи България, е Иван (Джон) Ночев, синът на Розовата котловина, оказал помощ на американците да стъпят на Луната. На 16 юли 1969 година от космодрума “Кенеди ” на полуостров Кейп Канаверал във Флорида започва американският галактически транспортен съд “Аполо 11 ” с тримата астронавти Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин на борда. След 76-часов полет той навлиза в окололунна орбита. Тук Колинс остава на борда на кораба, а Армстронг и Олдрин минават в лунния модул “Орел ”, който се отделя от главния блок и в 22 часа и 17 минути българско време двамата астронавти прилуняват наред модула в Морето на спокойствието. След неколкочасова отмора, на 21 юли (20 юли по американско време – бел.ред.) Армстронг отваря люка и в 4.56 часа стъпва на лунната повърхнина с думите:

“Това е една дребна човешка стъпка, само че голяма крачка на човечеството. ”

Малко по-късно той е последван от Олдрин.

По време на 22-часовия си престой двамата Армстронг и Олдрин слагат върху лунната повърхнина автоматизирана измервателна научна инсталация, благодарение на която организират редица опити и наблюдения. Армстронг напълва два куфара с 28 кг лунни мостри. На 21 юли в 19.54 часа четирите стоманени болта, свързващи двете елементи на лунния модул, се взривяват, като едната част остава на Луната, а другата – “кубическата стаичка ” с двамата дръзновени откриватели, благодарение на ракетен мотор се издига и се скача с “Аполо 11 ”, който поема назад към Земята. Човечеството със спотаен мирис наблюдава тази лунна авантюра. По-късно към Луната летят още пет галактически експедиции. Тогава ние не знаехме, че за този човешки успех има принос и българинът Иван (Джон) Стефанов Ночев. С изобретените от него неповторими реактивни мотори той обезпечава плавното кацане на модула “Орел ” с космонавтите на Луната, а по-късно сполучливото им завръщане и съединяване с очакващия ги в окололунна орбита галактически транспортен съд. За този популярен българин, роден през 1916 година в Карлово, обстойно и необятно, с огромна обич споделя неговата 82-годишна сестра Мария Ночева. Тя живее в Карлово в едноетажна къща, издигната с пари, изпратени от нейния брат. От дребен Иван Ночев се увлича по техниката. Завършва локалното механо-техническо учебно заведение “Братя Евлоги и Христо Георгиеви ”, стажува в казанлъшкия цех “Арсенал ” и по-късно постъпва в Държавната аеропланна работилница в Божурище, където по-големият му брат Ганчо е авиомеханик. По-късно двамата братя поставят основите на авиоремонтната работилница към летището в покрайнините на родния им град.

През 1942 година с група техници Иван изкарва тримесечна специализация в Германия и през есента на същата година е признат за студент в Берлинската политехника.

По време на войната постройката на политехниката е разрушена и той се завръща в България. В началото на 1944 година продължава образованието си в Прага и го приключва във Виена, където получава докторат. Работи на летището във Виена. Късно през нощта една вечер дежурният му сътрудник го разсънва: “Ела, че с двама българи не можем да се разберем! ” Оказва се, че двамата “неразбрани ” българи са Цола Драгойчева и Добри Терпешев, които настойчиво упорстват техният аероплан “Юнкерс ” час по-скоро да излети, тъй като сутринта би трябвало да участват на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия. “А над летището беше паднала гъста мъгла и аз обясних на моите сънародници, че това е невероятно ”. Тази история той по-късно споделя на сестра си. През 1951 година инж. Иван Ночев отпътува за Канада, където престоява пет сложни години. През 1956 година ориста го свързва със Съединените щати и със забуления с секрети и митове аерокосмически колос “Дженерал Дайнамикс Корпорейшън ”. Тук е събран елитът на международната ракетна и галактическа мисъл и се създават най-съвременни самолети и ракетни системи за потребностите на Пентагона и НАСА. През 1962 година доктор инж. Джон Ночев става американски жител и основава лична инженерингова компания в региона на аерокосмическите проучвания, която завоюва челни позиции в американската и международната въздухоплавателна промишленост. Неговите теоретични постановки и калкулации в аеродинамиката се учат в американските колежи и университети. Макар и попаднал в непозната страна, в една социална среда, която има разнообразни критерии за оценяване на човешкия труд, интелектуалец като Джон Ночев съумява да придобие доста материално богатство – едно курортно населено място в Калифорния с 23 къщи, жилища в Сан Диего, вили в Швейцария и Франция и други Всичко това единствено с помощта на личния си труд.

Постигнал огромен престиж и забележително материално богатство, той е на огромна респект в американското общество.

Личен другар е на губернатора на щата Калифорния Роналд Рейгън, станал по-късно президент, на сенатора Бари Голдуостър и други видни персони. С изключително внимание редица институции в Съветския съюз и у нас наблюдават неговите изяви в Съединените щати. Спонтанни са изблиците на “ухажване ” към неговата сестра през седемдесетте години, когато й се позволява да се среща със своя брат в Европа и Съединени американски щати. Лично началникът на Министерство на вътрешните работи в Пловдив й връчва задграничния паспорт и я моли да съобщи най-сърдечни поздрави на своя брат и да му каже, че е “добре пристигнал ” в своята татковина, където ще му бъдат оказани най-големи почести. Преди 10 години, на 13 март 1991 година, в Сан Диего приключва виталният път на този бележит представител на креативния български дух. На неговото заравяне участват трима американски президенти: Картър, Рейгън и Буш. Така името на Иван (Джон) Ночев зае почтено място в съзвездието надарени българи, които със своите научни открития и изобретения са популяризирали родината ни.

Едуин Олдрин се разхожда по лунната повърхнина. Плексигласът на шлема му отразява картината пред него – прилунилия се модул “Орел ” и Нийл Армстронг, който го снима. 30-ата годишнина от покоряването на Луната бе маркирано с пощенска марка, представляваща отпечатък от човешка стъпка на лунната повърхнина.

Източник: segabg.com