Симеон осъди България в Страсбург заради имотите си
Симеон Сакскорургготски осъди България в Страсбург поради наложения през 2009 година мораториум върху парцелите му, с който му беше неразрешено да се разпорежда и да ги експлоатира, заяви Lex.bg.
Европейският съд по правата на индивида призна, че страната е нарушила правото му на благосъстоятелност и на обективен развой и даде 6 месеца на държавното управление и царя, с цел да се схванат какво обезщетение ще получи за материалните вреди, които са му породени. Сакскобургготски не претендира за морални вреди.
Мораториумът работи към този момент 12 години и към момента не е анулиран. Той визира всички така наречен царски парцели, които бяха върнати на Сакскорургготски и фамилията му след рухването на комунистическия режим.
Имотите на процедура са отнети от наследниците на Борис III и Фердинанд още през 1946 година, когато царското семейство е насила да напусне България. Година по-късно е признат Закон за оповестяване държавна благосъстоятелност парцелите на фамилиите на някогашните царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ). С него се афишират " за благосъстоятелност на Народната Република България всички движими и недвижими парцели, находящи се на територията на България и принадлежащи на фамилиите на някогашните царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, персонално добити и наследени ".
През 1998 година, по време на държавното управление на Иван Костов и на парламентарното болшинство на ОДС, тогавашният основен прокурор Иван Татарчев нападна в Конституционния съд (КС) конфискационния закон от 1947 година Искането му ЗОДСИСБЦ да бъде " анулиран " е подкрепено от всички държавни институции, дали мнения по конституционното дело. Така през 1998 година Конституционен съд единомислещо афишира закона от 1947 година, с който са отнети всички парцели на наследниците на някогашните царе, за противоконституционен.
Въз основа на решението на Конституционен съд Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза подават претенции за възобновяване на собствеността им надлежно до регионални шефове, кметове, общински служби по " Земеделие и гори " и поземлени комисии. Това става още по времето на държавното управление на Костов, като за някои парцели процедурите завършват при ръководството на ОДС (например дворецът " Врана " е върнат на Сакскобургготски през 1999 година и той още тогава подарява на Столичната община голяма част от парка към него), за други реституционните административни процедури не престават и след 2001 година, когато на власт идва Национална движение „Симеон Втори" с водач Симеон Сакскобургготски.
В продължение на от 7 до 10 години той и сестра му необезпокоявано от страната употребяват парцелите. Междувременно след журналистически изявления от 2003 година стартира да се слага под подозрение дали те фактически са били на царското семейство, или са държавни. През 2006 година е основана краткотрайна парламентарна комисия, която установи, че парцелите са реституирани на съображение на решението на Конституционен съд от 1998 година
На власт идва ГЕРБ и на 18 декември 2009 година Народното събрание постанова мораториум върху използването на дворците и горите до " приемането на специфичен закон ". 12 години по-късно подобен в никакъв случай не е бил обсъждан.
Държавата завежда и каузи против Сакскобургготски за връщането на дворците " Врана ", " Царска Бистрица ", " Ситняково ", " Саръгьол " и за 16 500 дка рилски гори.
За развиването на делата следва да се уточни, че царят загуби с влезнали в действие решения " Ситняково ", " Кричим " и " Саръгьол ". И по този начин до момента в който разногласието за " Царска Бистрица " не стигна до Върховния касационен съд (ВКС). По това дело висшите съдии взеха решение да сложат завършек на разногласията измежду юристите и политиците какъв е резултатът от решението на Конституционен съд от 1998 година, като питат самия Конституционен съд. До тогава най-общо Върховен касационен съд приемаше, че решението на Конституционен съд работи отсега нататък и откакто няма специфичен закон за реституцията на царските парцели, те не могат да бъдат възобновени на съображение решението на Конституционен съд.
Конституционния съд излезе с фундаментално тълкувателно решение. С него той за първи път придаде назад деяние на решенията си, с които се афишират за противоконституционни така наречен официални закони и постанови, че те са невалидни от момента на приемането им. А когато са били признати преди влизането в действие на настоящата Конституция - от 1991 година В случая с царските парцели това значи, че законът за конфискацията им от 1947 година е недействителен от 1991 година Освен това Конституционен съд уточни, че актът му, с който разгласен за противоконституционен законът за одържавяването на царските парцели, има отношение единствено във връзка с директните последствия, а по всички останали съдилищата се произнасят " съгласно Конституцията, правилата и разпоредбите на съответното отраслово право ". Т.е. няма потребност от специфичен закон за реституцията на царските парцели.
Така през октомври 2020 година Върховен касационен съд за първи път възприе тезата, че няма потребност от специфичен закон и постанови, че " Царска Бистрица " е на Сакскобургготски и сестра му. Последва и решение на Софийския апелативен съд, с което беше приета собствеността им и за двореца във Врана.
През цялото време до момента в който текат делата, работи мораториумът за предписание, прилагане и строителство във всички царски парцели. Същевременно с него царят и сестра му са задължени да се грижат като положителни стопани за тях. Още след налагането му тогавашния омбудсман Гиньо Ганев го нападна в Конституционен съд, само че съдът не се произнесе по настояването му, защото одобри, че той не може да оспорва конституционосъобразността на решения на Народното събрание, написа dir.bg.
Европейският съд по правата на индивида призна, че страната е нарушила правото му на благосъстоятелност и на обективен развой и даде 6 месеца на държавното управление и царя, с цел да се схванат какво обезщетение ще получи за материалните вреди, които са му породени. Сакскобургготски не претендира за морални вреди.
Мораториумът работи към този момент 12 години и към момента не е анулиран. Той визира всички така наречен царски парцели, които бяха върнати на Сакскорургготски и фамилията му след рухването на комунистическия режим.
Имотите на процедура са отнети от наследниците на Борис III и Фердинанд още през 1946 година, когато царското семейство е насила да напусне България. Година по-късно е признат Закон за оповестяване държавна благосъстоятелност парцелите на фамилиите на някогашните царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ). С него се афишират " за благосъстоятелност на Народната Република България всички движими и недвижими парцели, находящи се на територията на България и принадлежащи на фамилиите на някогашните царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, персонално добити и наследени ".
През 1998 година, по време на държавното управление на Иван Костов и на парламентарното болшинство на ОДС, тогавашният основен прокурор Иван Татарчев нападна в Конституционния съд (КС) конфискационния закон от 1947 година Искането му ЗОДСИСБЦ да бъде " анулиран " е подкрепено от всички държавни институции, дали мнения по конституционното дело. Така през 1998 година Конституционен съд единомислещо афишира закона от 1947 година, с който са отнети всички парцели на наследниците на някогашните царе, за противоконституционен.
Въз основа на решението на Конституционен съд Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза подават претенции за възобновяване на собствеността им надлежно до регионални шефове, кметове, общински служби по " Земеделие и гори " и поземлени комисии. Това става още по времето на държавното управление на Костов, като за някои парцели процедурите завършват при ръководството на ОДС (например дворецът " Врана " е върнат на Сакскобургготски през 1999 година и той още тогава подарява на Столичната община голяма част от парка към него), за други реституционните административни процедури не престават и след 2001 година, когато на власт идва Национална движение „Симеон Втори" с водач Симеон Сакскобургготски.
В продължение на от 7 до 10 години той и сестра му необезпокоявано от страната употребяват парцелите. Междувременно след журналистически изявления от 2003 година стартира да се слага под подозрение дали те фактически са били на царското семейство, или са държавни. През 2006 година е основана краткотрайна парламентарна комисия, която установи, че парцелите са реституирани на съображение на решението на Конституционен съд от 1998 година
На власт идва ГЕРБ и на 18 декември 2009 година Народното събрание постанова мораториум върху използването на дворците и горите до " приемането на специфичен закон ". 12 години по-късно подобен в никакъв случай не е бил обсъждан.
Държавата завежда и каузи против Сакскобургготски за връщането на дворците " Врана ", " Царска Бистрица ", " Ситняково ", " Саръгьол " и за 16 500 дка рилски гори.
За развиването на делата следва да се уточни, че царят загуби с влезнали в действие решения " Ситняково ", " Кричим " и " Саръгьол ". И по този начин до момента в който разногласието за " Царска Бистрица " не стигна до Върховния касационен съд (ВКС). По това дело висшите съдии взеха решение да сложат завършек на разногласията измежду юристите и политиците какъв е резултатът от решението на Конституционен съд от 1998 година, като питат самия Конституционен съд. До тогава най-общо Върховен касационен съд приемаше, че решението на Конституционен съд работи отсега нататък и откакто няма специфичен закон за реституцията на царските парцели, те не могат да бъдат възобновени на съображение решението на Конституционен съд.
Конституционния съд излезе с фундаментално тълкувателно решение. С него той за първи път придаде назад деяние на решенията си, с които се афишират за противоконституционни така наречен официални закони и постанови, че те са невалидни от момента на приемането им. А когато са били признати преди влизането в действие на настоящата Конституция - от 1991 година В случая с царските парцели това значи, че законът за конфискацията им от 1947 година е недействителен от 1991 година Освен това Конституционен съд уточни, че актът му, с който разгласен за противоконституционен законът за одържавяването на царските парцели, има отношение единствено във връзка с директните последствия, а по всички останали съдилищата се произнасят " съгласно Конституцията, правилата и разпоредбите на съответното отраслово право ". Т.е. няма потребност от специфичен закон за реституцията на царските парцели.
Така през октомври 2020 година Върховен касационен съд за първи път възприе тезата, че няма потребност от специфичен закон и постанови, че " Царска Бистрица " е на Сакскобургготски и сестра му. Последва и решение на Софийския апелативен съд, с което беше приета собствеността им и за двореца във Врана.
През цялото време до момента в който текат делата, работи мораториумът за предписание, прилагане и строителство във всички царски парцели. Същевременно с него царят и сестра му са задължени да се грижат като положителни стопани за тях. Още след налагането му тогавашния омбудсман Гиньо Ганев го нападна в Конституционен съд, само че съдът не се произнесе по настояването му, защото одобри, че той не може да оспорва конституционосъобразността на решения на Народното събрание, написа dir.bg.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ