Симеон Матев е асистент по климатология в катедра Климатология, хидрология

Симеон Матев е помощник по климатология в катедра " Климатология, хидрология и геоморфология " на Софийския университет и създател в платформата " Климатека ". С него приказваме за измененията в климата и резултата върху бизнеса и обществото, за това по-студен ли беше месец май и по-топла ли е като цяло зимата, както и по кое време ще имаме гръцки климат в България. Симеон Матев е помощник по климатология в катедра " Климатология, хидрология и геоморфология " на Софийския университет и създател в платформата " Климатека ". С него приказваме за измененията в климата и резултата върху бизнеса и обществото, за това по-студен ли беше месец май и по-топла ли е като цяло зимата, както и по кое време ще имаме гръцки климат в България. Докато си приказваме за световно стопляне, тази пролет сякаш беше по-студена и влажна от нормалното. Защо се получава по този начин?
Трябва да вършим разлика сред времето и климата. Това са две изцяло разнообразни неща. Те зависят от радикално разнообразни фактори. Времето е това, което виждаме сега - температурите, вятъра, преваляванията. Докато климатът е всеобхватно разбиране за това, което се случва дълготрайно. Климатът е резюме на времето сега за интервал от най-малко 30 години.

Глобалното стопляне е реалност, и то научно потвърден - 95% от климатолозите считат по този начин. А основна причина за стоплянето е точно антропогенното влияние.
Реклама А останалите 5%?
Това са така наречен скептици, които отхвърлят световното стопляне - те съпоставят днешния климат с отминали столетия от развиването и еволюцията на Земята, когато в действителност е било по-топло. Това никой не го отхвърля, само че тогава хората не са съществували.

Само че през последните 100 години стоплянето е рекордно бързо.
Важното е, че за доста къс интервал доста внезапно са се трансформирали температурите.
Точно по този начин. Преди такива промени са се случвали не за хиляди и десетки хиляди години, а за стотици хиляди и даже милиони години. А в този момент имаме такава смяна единствено за 100 години. И това е притеснителното. И го усещаме - посредством рисковите събития.

Но в случай че се върнем към по-ниските пролетни температури и преваляванията - те са нещо обикновено. За България най-валежният интервал е от втората половина на май доникъде на юни. Промяна би било, в случай че не вали, както прочее се случваше в предходни години. Това основава много огромни проблеми за селското стопанство.
Реклама
Миналата зима е била най-топлата в инструменталната метеорологична история на България. Или от към 140 години насам. Но за съпоставяне - зимата на 2005-2006 година, въпреки и по-студена, е била с по-малко снеговалежи.

Деца на 7-8 години не са виждали същински сняг, в случай че не са ходили на планина. Реално естествена снежна завивка не е имало от 2017 година Няма ги към този момент типично зимните прояви на времето - виелици, значителни снеговалежи, дълги ледени интервали.
Споменахте по-рано, че измененията в климата и най-много във преваляванията основават съществени проблеми за земеделието. Какво е решението тук?
Промените в климатичните цикли засягат мощно агробизнеса и когато те не се развиват по нормалния сюжет, водят до огромни загуби. Например когато имаме дълги интервали на засушаване, последвани от поройни превалявания. Количеството вода може да е същото на месечна база, само че когато падне вкупом, е по-скоро нездравословно, защото основава наводнения и отнася плодородния пласт на почвата.

Решението за минимализиране на риска е да се търсят по-устойчиви култури, да се чете повече за настъпващите промени и да се прави земеделие с адаптивни растения. Може да се мисли и за различен метод на развъждане на културите - с по-ефективни системи за поливане и опазване на влажността на почвата, защото засушаването може да провали цялата годишна продукция.