Рок групите, които направиха един хит и живеят от авторски права – феноменът не може да се повтори в настоящата обстановка
Сигурни сме, че мнозина са чували някои от най-великите рок песни в историята и от време на време даже злоупотребяват с по-сериозния плейлист. В това няма нищо неприятно, само че постоянно сме попадали в оня миг, когато търсим други песни на същия реализатор и се оказва, че такива няма или в случай че има, просто не са толкоз доста и не са толкоз положителни, колкото бихме желали.
Това е постоянно събитие в музикалната промишленост и мнозина познават този феномен като „ One hit maker “. Това са най-често тези групи с една единствена сполучлива ария и никакви други опити за надграждане в кариерно отношение. Най-вероятно сте чували за песента „ My Sharona “ от групата Knack, написана през далечната 1979 година Според самите създатели, това парче се ражда тъкмо за 15 минути и в границите на идващите шест седмици е на 1-во място в класацията на „ Billboard Hot 100 “ и това пък оказва помощ за продажбата на всички копия – 500 хиляди в границите на идващите 13 дни от стартирането на шлагера.
Повече от 40 години по-късно, въпросният шлагер продължава да се счита за безспорна класика в другите рок станции и съумява да влезе в най-различни филми, в това число „ The Breakfast club “, разнообразни реклами и други. Knack в никакъв случай повече не съумяват да пуснат втори толкоз запаметяващ се шлагер. Историята просто ги запомня с „ My Sharona “ и всичко като че ли остава вечно в предишното.
И това умерено може да е образеца за основаването на единствено един шлагер, който се трансформира в златна мина. Бъртон Авери може да удостовери, че даже и в този момент тази ария продължава да им носи доходи и по няколко пъти в месеца се получават много положителни чекове. Това надалеч не е единствената ария, която влиза в тази ранглиста.
Спомняте ли си песента „ Where Everybody Knows Your Name “? Това беше шлагерът от „ Бар „ Наздраве “ “ и сигурно е нещо, което сте чували. Сериалът разполагаше с повече от 275 епизода и е дублиран на повече от 40 езика, в това число и български. Що се отнася до стриймване и събаряне (поне легалното такова), още веднъж виждаме много съществени върхове. Песента е написана от Гари Портной през 1982 година През 2012 година създателят е запитан дали продължава да се оправя добре, откакто има подобен шлагер и отговорът е, че след излъчването на сериала, в никакъв случай повече не му се е налагало да работи и се усеща повече от благополучен.
Все отново би трябвало да признаем, че сходни явления са необичайност. Успехът от тези песни може да се равнява умерено и на спечелването на лотарията, в случай че приказваме за приходите. Подобни шлагери могат да се срещнат освен в музиката, Дон МакЛейн – основателят на „ Американски къс “ – публично печели към 300 хиляди $ на година за своя филм, до момента в който Гери Раферти печели към 100 хиляди $ за песента си „ Baker Street “.
Подобен триумф кара и останалите музиканти да вършат тъкмо толкоз положителни песни, само че има един проблем, не сме сигурни какъв брой тъкмо е допустимо да се случи това в сегашното. Музикалната промишленост през днешния ден се въздейства от платформите за стриймване, за които се заплаща по-малко от един цент за пуснакенто на ария, затова би трябвало да се ревизира дали един музикант може да завоюва най-малко минимална заплата от приходите.
Музикалният бизнес продължава да се радва и на една от най-хубавите регулации към сегашния миг. Най-вероятно сте чули за хората от YouTube, които постоянно попадат под ударите на авторското право, до момента в който се пробват да сглобят своя клип. Нека не забравяме и за проблемите с Дунавското хоро на Нова година. Правилата са повече от ясни и ще открием, че огромна част от множеството създатели не печелят доста, когато песента е изрязана и се употребяват единствено дребни елементи. Има два типа отбрана на музикалното творчество – от музикалната компания и за консумирането. Използват се разнообразни оценки за протичащото се, само че постоянно създателят ще остане на последно място в тази линия на възнаграждение.
Всеки път, когато една ария е пусната през стрийм, свалена е или продадена като физическо копие, печелившият е оня, който държи правата. За страдание всички групи подписват контракт с даден лейбъл и парите отиват при него, а не при самия музикант.
Само притежателят на правата може да получава чистата си облага, което е много мъчно за по-голямата част от създателите. Договорите са извънредно ограничаващи, само че правата за консумация са напълно друга история. Те остават в самия основател на песента. При възможното основаване на шлагер, всеки може да получи значителен дял, само че преди този момент ще би трябвало да се прегледа самият контракт с лейбъла, той продължава да участва там.
Творците в предишното са тези, които в този момент могат да се устоят с една ария и нямат потребност от повече натискане. Ако един филм избере музиката на съответна група или едно китарно соло, то облагите стартират да се натрупат от правата на самата ария. Групи като Pink Floyd в миналото съумяват да се изпокарат за пари.
Проблемът със стриймването става още по-неприятен, тъй като през днешния ден има доста по-малък интерес към физическите копия. Една ария в iTunes се прави оценка на към 1.99 $ и основателят ще получи няколко цента. Стриймингът дава отговор за към 84% от всички средства, които се вършат от музика в Съединени американски щати, до момента в който дисковете, плочите и другите музикални носители са едвам 10% от всички продажби, свалената музика е към 5%.
З
а постигането на минималната заплата от авторски права, един музикант ще би трябвало да има месечно стриймване от близо 455 000 пъти или към 5.46 милиона на година, което ще донесе сумата от 14 $ на час. И това при положение, че приказваме за изцяло самостоятелен създател, който не се е обрекъл на договорите.
Причината да откриваме, че банди като The Knack съумяват да реализират сходни триумфи, е с помощта на обстоятелството, че има прекомерно малко лейбъли, които поделят пазара. Изпълнители като Адел и Дрейк могат да се похвалят със съществени доходи от стрийминг платформите, само че те са изключение.
Истината е, че през днешния ден няма нито един реализатор, който умерено може да се пенсионира от приходите на авторските права. По-важното е, че един самостоятелен и надарен музикант има доста по-високи шансове да заобиколи лейбълите и да употребява непосредствено платформата, само че тук към този момент приказваме за качество и усет.
Една тайфа с шлагер сега може да печели към 10 до 50 хиляди $ на шоу, което е много по-добре от чакането на други доходи. Добрата вест е, че един добър създател може да печели повече с още към 300 други метода за докарване на доходи, употребявайки своята музика. Днес един занаятчия на шлагер няма да се пенсионира, само че това не значи, че ще живее оскъдно. Интересното е, че в случай че регистрирате една ария и сте формален притежател на авторски права в Съединени американски щати, лицензът остава до края на живота на самия създател и към 70 години по-късно. Тоест даже внуците ще получават приходите, а по-късно би трябвало да се лицензира още веднъж.
