Просвещението
Сигналите от околната среда (реалността), които възприемаме със сетивата си, нямат присъщо психическо значение, тъй като нашият мозък им придава смисъл. Тазгодишните квалификации по шах донесоха нов поврат. Пулсът на играчите се излъчвал онлайн посредством програмен продукт и изкуствен интелект, тъй че феновете да могат да усетят страстите на играчите по време на мача.
Но допустимо ли е да се дефинират страстите на човек единствено по един удар на сърцето? Ако личното ви сърце бие ускорено в гърдите ви, това значи ли, че сте уплашени? Ядосани? Развълнувани или сте изпълнени с наслада?
Що се отнася до психическото значение на вашия пулс, научно обоснованият отговор е, че зависи от обстановката, тъй като физическите сигнали, идващи от вътрешността на тялото, нямат психическо значение. Определеният пулс не демонстрира съответно прочувствено положение. Не може да се каже, че да речем 100 удара в минута са благополучие, а 150 удара в минута са яд.
Пулсът с двете страсти може да бъде физически еднакъв. По-точно, сърдечната периодичност може да варира сред другите прояви на яд, както и сред гнева и щастието. Същото важи за всеки скок на кортизол, всяка струйка допамин и всяка друга електрическа и химическа смяна в тялото ви. Единствената разлика е до каква степен мозъкът ви придава значение на физическите сигнали в избран подтекст.
Физическите сигнали нямат присъщо психическо значение
Същото важи и за физическите сигнали от външния свят. Когато едно дърво падне в гората и се блъсна в земята, само че в близост няма никой, то не издава тон. Но това води до смяна във въздушното налягане.
Тази смяна става значима за вас единствено като тон, когато доближи сетивните повърхности навътре в ухото ви (кохлея), произвеждайки различен физически сигнал, който пътува до мозъка ви, където се среща с голям брой други сигнали, които показват знанията ви за падащите дървета и за това по какъв начин те звучат.
Човек не чува с ушите си, а с мозъка си.
Ако същата смяна във въздушното налягане се приложи към гръдния панер, а не към кохлеята, може да почувствате тупкане в гърдите си, вместо да чуете тон.
Светлинните талази съществуват и във физическия свят, без значение дали човек участва в него или не. Но „ цветът “ е характерност, основана от вашия мозък, който преплита тези сигнали с други, основани от самия него. Следователно изказвания като: “Розата е алена ” вярно ще звучи по този начин: “Възприемам дължината на вълната на светлината, отразена от розата, като алена. ” Червеникавостта не е в розата.
Светлинните талази, открити от сензорната повърхнина на окото ви (ретината), модулират сигналите по оптичния нерв, които се сблъскват с други сигнали в мозъка ви, който по-късно се връща към минали прекарвания и придава на тези входящи сигнали психическо значение, което вие възприемате като розата е алено, рубинено или различен тип алено.
Моделирайки мозъка си
Вашият мозък непрекъснато ръководи моделите на вашето тяло, до момента в който се движи в пространството. Вие опознавате този свят единствено посредством кохлеята, ретината и други датчици на вашето тяло. Техните сигнали, както и тези, идващи от тялото ви, непрекъснато удостоверяват или поправят сигналите, идващи в мозъка ви.
От всичко това идва изумителното умозаключение, че не можете обективно да възприемате света или даже личното си тяло. Винаги възприемате света от избрана субективна позиция и нито една позиция не е безспорната истина.
Вътрешният модел на вашия мозък се образува от доста сензорни входове от вашето минало, получени от тялото, към което е прикован света, който го заобикаля, и други хора, които са били покрай вас и са обитавали този свят. Техните думи и дейности циментирали концепциите за вашата просвета в мозъка ви, позволявайки на мозъка ви да види аленото в розата, да чуе, по какъв начин дърветата падат и да разбере, че туптящото ви сърце е наслада в една обстановка и горест в друга.
Тази концепция, наречена релационна стойност, ни е позната от квантовата физика.
Както Карло Ровели красиво изяснява в последната си книга Heligoland, природата е изпълнена не с непрекъснати обекти, а с връзки сред количествата. Когато един електрон не взаимодейства с нищо, той няма физически свойства. Електронът има единствено позиция в пространството или скорост по отношение на нещо друго.
Същото важи и за сигналите, идващи към сетивните повърхности на вашето тяло, без значение дали произлизат вътре или отвън тялото ви. Те стават психически значими единствено по отношение на електрическата и химическата интензивност на вашия мозък – мозъкът, който непрестанно основава културно богат вътрешен модел на вашето тяло, до момента в който се движи по света.
Някои прекарвания, като да вземем за пример представянето на бъдещето и повторното прекарване на събитията от предишното, са напълно построени от сигнали в мозъка ви. Дори някои чувства са напълно основани от вашия мозък. Пример за това е чувството за влага. Кожата ви няма датчици за влага, тъй че за какво се чувствате мокри, когато плувате или ви хване дъждът?
Вашият мозък конструира това чувство, като комбинира физическите знаци от сетивните повърхности на температурата и докосването и ги преплита с други знаци, които сплотяват знанията ви за това, какво е чувството за влага.
Вашият мозък основава смисъла
Всичко, което виждате, чувате, помирисвате или вкусвате, всичко, което вършиме, поражда от комплицирана мрежа от преплетени сигнали, а някои от най-важните сигнали се намират единствено във вашия мозък.
Вашият мозък не прави разлика сред характерностите на света и тялото, тъй като той построява функционалности за основаване на смисъла. Някои инженерни функционалности са по-близки в детайлите до необработените сензорни данни, като линии, ръбове и цвят.
Учените ги назовават физически характерности. Психичните знаци са по-абстрактни. Когато оценявате красива картина, хубостта не е в картината, тъй като тя се основава в мозъка ви. Когато ядете вкусна храна, усетът не е в храната, тъй като тя се основава в главата ви.
Значението на връзката също е основно за разбирането по какъв начин работят страстите.
Ако гледате международен шахматен мач и видите навъсен състезател, може да наподобява, че улавяте гнева на лицето му, само че в действителност възприемате този шахматист като сърдит. Това прекарване се основава в мозъка ви посредством осмисляне на сензорни знаци, които сами по себе си нямат обективно прочувствено значение.
Нацупените устни, зачервената кожа и, несъмнено, биещото сърце не са прочувствени по природа. Тези физически сигнали получават единствено прочувствено значение по отношение на другите сигнали, някои от които се основават на вашите минали прекарвания, които са били програмирани в мозъка ви от други хора във вашата просвета. В този комплициран подтекст, намръщеното лице на гросмайстора може да значи яд (около 30% от времето, демонстрират проучвания), само че същото изражение може да значи, че той се концентрира.
Ако някои от тези хрумвания ви наподобяват неинтуитивни, значи не грешите толкоз доста. Релационното значение (което е, че вашето прекарване на света споделя толкоз доста за вас, колкото и за света) единствено по себе си не е „ краен релативизъм “.
Това е натурализъм, който се разграничава от нормалната дихотомия сред материализма (реалността съществува в света и вие сте просто зрител) и идеализма (реалността съществува единствено в главата ви). Това е, в случай че щете, самопризнание, че действителността, в която живеете, е отчасти основана от вас.
Вие сте архитектът на личния си опит.
Значението не е безпределно гъвкаво, само че е доста по-гъвкаво, в сравнение с хората биха си помислили.
Промяна на вашия мозъчен модел
И по този начин, какво значи всичко това за всекидневието? Ако физическите сигнали от вашето тяло и света към вас имат смисъл единствено във връзка със сигналите, основани в мозъка ви, това значи, че имате малко повече отговорност, в сравнение с можете да си визиите за това, по какъв начин възприемате света и по какъв начин действате в него. В по-голямата си част основаването на смисъл се случва автоматизирано и отвън вашето схващане.
Когато сте били дете, други хора са формирали средата, която е захранвала опита в мозъка ви, залагайки вътрешния модел на вашето държание. Вие, несъмнено, не сте виновни за смислите, които генерирате, само че като възрастен имате способността да предизвикате тези смисли и даже да ги измененията. Това е по този начин, тъй като вашият мозък непрестанно поправя вътрешния си модел, създавайки опция за нови смисли с всеки нов набор от сигнали, които среща.
За да повлияете на вътрешния си модел, би трябвало старателно да търсите нови смисли.
Можете да срещнете хора, които мислят и работят друго от вас. Новият опит, който получавате, ще се прояви като сигнали в мозъка ви и ще се трансформира в суровина за бъдещите ви прекарвания. Така вие ще имате прочут избор, по какъв начин мозъкът ви схваща биещото сърце, без значение дали то е сърцето на първенец по шах или вашето лично.
Нямате безграничен избор в това отношение, само че всеки човек има малко повече, в сравнение с може да си показа. Поемайки тази отговорност, вие си давате повече независимост на деяние в това, по какъв начин автоматизирано създавате смисъла и по какъв начин контролирате действителността и живота си.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
