[Shutterstock] В края на 2019 г. картината изглеждаше съвсем различна.

...
[Shutterstock] В края на 2019 г. картината изглеждаше съвсем различна.
Коментари Харесай

К10: Най-добрите банки на 2019 г.

[Shutterstock] В края на 2019 година картината изглеждаше напълно друга. Българският банков бранш беше минал много обичайно през инспекцията на ЕЦБ, а двете банки, където бяха разпознати проблеми, работеха по проекти за капитализирането си. Разчистването на тези последни спънки пред влизането в чакалнята на еврозоната - валутния механизъм ERM II, изглеждаше по-скоро условност. А упованията бяха това да даде възстановяване на кредитния рейтинг и спомагателен подтик за догонващ напредък - самият той за поредна година се предвиждаше да е над 3%.

Сега тези проекти са в руини. Глобалната пандемия от COVID-19 трансформира плановете за спокойна 2020 година, продължаваща плавните трендове на растеж на кредитирането, в едно от най-големите провокации за бранша от 2009 година насам. Вероятно даже по-голямо и от банковите банкрути през 90-те, защото има риск дълбочината на рецесията и следствията от нея да надминат шока от международната финансова рецесия след краха на Lehman Brothers. Много анализатори обрисуват магнитуд на икономическия трус, надхвърлящ даже Втората международна война, и рисуват паралели с Голямата меланхолия.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Пътят към еврозоната също стана по-трънлив, като ръководещите минаха през валутна миникриза, краткотрайно отсрочване на проектите всичко да е готово до края на април и най-после въпреки всичко поръчка за мощен заключителен спринт и обещания за стремително осъществяване на последното изискване - нарастване на капитала на ПИБ.

Това прави фотографията на банковия бранш в тазгодишната К10 неизбежно остаряла. Класацията, основаваща се на данните за 2019 година, сигурно не отразява толкоз добре настоящата картина в бранша. А в идващите месеци тя ще продължи да се трансформира още по-динамично. Заради наложения кредитен мораториум просрочията в резултат на рецесията няма да проличат изцяло, само че утежняване на портфейлите неизбежно ще стартира да се вижда. А това ще значи удар по финансовите резултати на банките - срив на облагите, а за някои и загуби, които ще почнат да подяждат финансовите им буфери.

Въпреки динамичните процеси и бързо изменящите се данни обаче класацията на " Капитал " дава скъпа информация, тъй като тя демонстрира в какво положение банките влизат в спешен режим. В последните няколко години банкерите залагаха на разнообразни тактики - някои по-консервативно разчистваха балансите си, други се впускаха в агресия и опит да завладеят пазарен дял в положителните години. През цялата си история методологията на К10 е давала бонификация на банките, залагащи на добър микс сред непоклатимост и доходност, и това ни дава убеденост, че по-челните места ще значат възможност за прекосяване с по-малко разтърсвания.

Свиващият се клуб

Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Тази година класацията обгръща 17 банки, или с две по-малко от предходната. Причината за това е траялата вълна консолидации в бранша, която води до уедряване на огромните играчи. Банка Пиреос беше добита и след това влята в Пощенска банка и по този начин към този момент към края на 2019 година не съществуваше в правния мир. Такава е и ориста, очакваща Експресбанк, която през цялата предходна година действа като дъщерна на Банка ДСК. Вливането още не е завършило, само че за задачите на К10 резултатите им се преглеждат комбинирано. Извън това от класацията обичайно е изключена държавната ББР заради особения й статут, а също и клоновете на непознати банки, които не оперират със личен капитал в България и доста от индикаторите са неприложими за тях.

Като се изключи това стесняване, общата ранглиста се резервира много устойчива по отношение на тази от 2018 година В първите пет места няма нито едно разбъркване, а в десетката на мястото на изчезналата Експресбанк се завръща Д банк. Извън топ 10 обичайно динамичността е по-сериозна, като най-мащабното придвижване е спадът с пет места на Общинска банка. След приватизацията й тя поведе странна политика да продаде съвсем напълно портфейла си от ДЦК и да държи над половината от балансовото си число на депозит в Българска народна банка при негативна рента, което мощно подяжда рентабилността й.

В огромна степен се резервира и разделянето челото на класацията да е окупирано от банките с непозната благосъстоятелност, а локалните играчи да са съсредоточени в долната половина. Размерът (възможностите за икономии от мащаба, а също и известността на огромните банки) също продължава да има значение и да слага по-големите по активи институции в по-предни позиции.

Лидерът за 2018 година Уникредит Булбанк резервира позицията си на върха, където е била в пет от деветте издания на К10 до момента. Това се случва, при все това комбинирано ДСК и Експресбанк я изместват от първото място по активи в страната, въпреки и при завършване на действителното обединение след елиминации да няма разбъркване. Уникредит Булбанк задържа и обичайното си лидерско място в подкласацията " Стабилност и риск " с помощта на значителния остатък от капитал, с който оперира.

В другите две има разбърквания. Фокусираната върху потребителско кредитиране Ти Би Ай банк си връща водачеството при индикаторите за успеваемост и доходност. Нейният модел, основан на (в огромната си част) необезпечени краткосрочни заеми с високи лихви, в последните години й носи висока рентабилност, само че и я слага в по-високорискова категория. При сегашната рецесия евентуално той ще бъде подложен на тест.

При индикаторите за динамичност и резистентност ненапълно изненадващо данните отреждат първото място на друга дребна банка - Д банк. В последните години тя залага на не толкоз нападателна тактика, като в доста връзки даже може да наподобява ретро и изоставаща от трендовете на цифровизация. Лихвите по депозити са малко над водачите, а заемите са главно в типичен посоки с фокус да са добре обезпечени с недвижими парцели. Това се отплаща със относително висок растеж на активите от ниска база и устойчиви, въпреки и не блестящи резултати.

Последните спокойни времена

Като цяло 2019 година маркираше солидно показване за банките. Те осъществиха безусловно същата облага като миналата (минимална разлика от 3 млн. лева надолу, която даже теоретично може да се стопи или обърне с одитирането) - 1.67 милиарда лева Продължаващите да се свиват лихвени маржове се компенсираха с растящите размери заеми - изключително за жители, където годишните растежи стигнаха двуцифрени стойности.

И през двете години резултатът беше подсилен и от еднократни резултати. Най-съществените от тях идват от ПИБ - в края на 2018 година резултатът й получи сериозен подтик с помощта на договорката за част от терена на " Кремиковци ". През декември 2019 година също докладът на банката беше декориран с помощта на продажбата на пакет неприятни заеми, само че резултатът е по-скромен.

Върхът на бизнес цикъла несъмнено се отразяваше добре на бранша, компенсирайки рекордно ниските лихви. При доста ниската безработица и бумтящата капиталова интензивност обикновено разноските за обезценки продължаваха да падат - с 60 млн. лева по отношение на миналата година. Ръстът в кредитирането по принцип носи със себе си с изключение на повече лихвени доходи и повече доходи от такси (над 40 млн. лева растеж до 1.1 милиарда лева.), което в допълнение поддържаше банковите резултати.

Какво ще донесе пандемията

Не е мъчно да се планува, че задаващата се икономическа рецесия ще има отрицателен резултат върху банковия бранш. Засега обаче към момента няма никакви данни, на които да се стъпи.

Със сигурност въведеният шестмесечен мораториум ще даде глътка въздух. Заради него банките няма да има потребност всеобщо да записват просрочия по вноски, което автоматизирано да ги залее с неприятни заеми. И надлежно на хартия те ще не престават да записват лихвени доходи, а не загуби от амортизация.

Разсрочването обаче не е панацея. Въпреки мораториума въпреки всичко ще има частично утежняване на портфейла (фалирали компании или пък такива със съществено влошено положение, ще би трябвало да се регистрират като по-рискови и надлежно банките ще би трябвало да заделят хранителни запаси за тях). А също така и след края на мораториума, даже и при осезаемо възкръсване на стопанската система, отново евентуално ще има вълна неприятни заеми - хора, останали без приходи, или компании, които по този начин и няма да се съвземат от шока.

Освен загубите от обезценки банките ще страдат неизбежно и от потисната кредитна интензивност, а и бизнес интензивност, които водят със себе си спад на приходите от банкови такси. Друга огромна незнайна е и до каква степен рецесията ще се отрази на цените на парцелите, което би могло да провокира понижаване на цената на обезпеченията по доста заеми. Някои банки не престават към момента в балансите си да държат основни портфейли парцели, завещание от предходната рецесия, които също ще донесат загуби от преоценки надолу.

Със сигурност в идващите месеци ще следим с нараснало внимание и индикаторите за ликвидност. От години секторът разполага със свръхрезерви и предизвикването беше те да се ръководят по този начин, че да не носят загуби. Затова и ликвидността не беше във фокуса на вниманието, само че при замразените за шест месеца кешови приходи от лихви свободният запас ще почне да изтънява.

След утвърждения от Българска народна банка кредитен мораториум вълната необслужвани заеми, само че банките неизбежно ще се сблъскат със доста утежняване на портфейлите си

Фотограф: Надежда Чипева Добрата вест е, че секторът влиза в спешен режим със солидни буфери - и ликвидни, и финансови. Депозитът на бранша в Българска народна банка е към 16 милиарда лева, от които към 7 милиарда лева са свръхрезерви (над желаните от регулатора). А при потребност Българска народна банка може да освободи и още, като намали % на минималните задължите запаси. Извън това банките разполагат и с още ликвидни активи (най-вече ДЦК), като сумарно ликвидният буфер се прави оценка на внушителните 29 милиарда лева Регулаторно следеното съответствие на ликвидно покритие (LCR) към края на февруари е 264.6% при минимално изискуемо 100%. То се пресмята, като ликвидният буфер се раздели на чистия произлязъл паричен поток в идващите 30 дни (10.9 милиарда лева.).

Що се отнася до капитал, заявените съотношения за адекватност в края на 2019 година на равнище система са с към 5-6 процентни пункта над условията на Българска народна банка. Макар и неравномерно разпределени по банки, това дава близо 4 милиарда лева общо остатък. При потребност регулаторът може да понижи и наложените от него буфери, които сумарно са още над 4 милиарда лева капитал, а и това преди 1.6 милиарда лева облага да влезе като капитал (тъй като Българска народна банка спря разпределянето на дивиденти). При тези стойности секторът би трябвало да може освен да всмуква даже и солидни загуби от рецесията, само че и да има опция да продължи да кредитира умерено при излизането от нея. Методология

Класацията на банките е по редица индикатори, които са разграничени в четири групи: непоклатимост и риск, успеваемост и доходност, резистентност и динамичност и размер. На всеки индикатор след съвещания с банкови специалисти сме дали друго тегло, което да отразява както това до каква степен е важен, по този начин и до каква степен в практиката е килнат от еднократни резултати или счетоводна политика. Опитали сме се да не даваме огромна тежест на индикатори, които зависят от размера на банката (размер на активите, депозитите, кредитите), както и на такива, които банките имат регулаторни или маркетингови тласъци да разкрасяват (лоши заеми, чиста облага, финансови съотношения).

От класацията е изключена държавната Българска банка за развиване, защото тя всъщност не се конкурира с останалите институции (те са й по-скоро клиенти), а организира държавни политики. Освен това тя не оперира и чисто пазарно, доколкото се финансира с имплицитни или експлицитни държавни гаранции. В пресмятане на индикаторите са сумирани финансовите данни на няколко слели се или опериращи като една група банки в последните три години (ОББ и Сибанк, Инвестбанк и ТБ " Виктория ", Пощенска банка и Банка Пиреос, ДСК и Експресбанк). В методологията няма промени по отношение на тази, употребена за миналогодишната ранглиста.

Избраните индикатори са:

Стабилност и риск - общо тегло 45%:

Цена на финансиране (разходи за лихви към привлечени средства) - тегло 20%
Цена на финансиране от семейства - тегло 10%
Цена на заема (приходи от лихви към отпуснати кредити) - 20%
Цена на заема за семейства - 5%
Капитал/активи - тегло 15%
Кредити към депозити - тегло 15%
Дял на привлечени средства от държавно ръководство - 10%
Дял на материални и недоходоносни активи - 5%

Ефективност и доходност - общо тегло 30%:

Нетен лихвен марж (нетен лихвен приход към заеми и вземания) - тегло 30%
Cost-to-income (административни разноски към доходи от лихви, такси и дивиденти) - тегло 30%
Печалба преди обезценки към активи - тегло 20%
Възвращаемост на активите, ROA (печалба към активи) - тегло 10%
Възвращаемост на капитала, ROE (печалба към личен капитал) - тегло 10%

Устойчивост и динамичност - общо тегло 20%:

Нетен лихвен марж* - 20%
Стандартно отклоняване на разноските за амортизация - 20%
Възвращаемост на капитала, ROE* - 15%
Стандартно отклоняване на ROE - 15%
Ръст на активите** - 15%
Марж на чистия приход от такси и комисиони* - 10%
Промяна на капитал/активи** - 5%
* Показателите са класирани по тригодишната им междинна геометрична стойност
** Промяна по отношение на 2018 година

Размер - общо тегло 5%:

Сума на активите
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР