[Shutterstock] До неотдавна беше ясно – частните училища са за

[Shutterstock] До наскоро беше ясно – частните учебни заведения са за свръхбогатите деца, държавните – за всички останали. Тази формула през днешния ден обаче към този момент не важи. Частното обучение става все по-достъпно за хората от междинната класа. Витае някаква сантиментална аура към частните учебни заведения, налагана по-скоро от западния модел. В страните с обичаи частното обучение е синоним на качествено обучение. Смята се (основателно там, безпричинно тук), че платените учебни заведения разполагат с по-добри фрагменти, че вниманието към децата е по-голямо, че се поддържат стандарти, недостъпни за претъпканите и смазани от администрация и недостиг държавни учебни заведения.

Имам неповторим опит в това отношение – и двете ми деца минаха в разнообразни стадии от образователния си живот и през частни, и през държавни школа. Видях разликите, плюсовете и минусите и на двете действителности. И не мога да дам преимущество на нито един от двата разновидността.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Има няколко мита, свързани с частното обучение, които наложително би трябвало да бъдат развенчани. Повечето учебни заведения отвън държавната система са дребни и по нищо не наподобяват на тези няколко известни огромни частни институции у нас, които към този момент над 20 години градят обичаи и име. Няма да приказваме за колосите в частното обучение като Американския лицей, " Дарби ", " Света София " и още едно-две от този сан, тяхната известност е ясна.

Има една обща наклонност – множеството по-малки частни учебни заведения са основани от амбициозни родители педагози, които са поискали да обезпечат на личните си отрочета положително обучение, друго от общоприетото. Във времето на експанзивното бизнес разгръщане и относително лесната процедура по предоставяне на позволения преди двайсетина години внезапно се нароиха голям брой дребни учебни заведения, ситуирани в някогашни независими жилищни здания в Бояна и други покрайнини на София. В класовете имаше не повече от 3-4 деца.

С времето базата на тези учебни заведения се пооправи, реалокираха се в по-солидни пространства в някогашни институции, само че броят на децата не порасна значително, нито пък настъпиха съществени промени в учителския състав.

За да избегна обобщенията, ще споделя личния си опит. Голямата ми щерка стартира първи клас в тъкмо такова учебно заведение – в двуетажна постройка в Бояна, с 3-ма съученици в класа. Предимството на началното обучение в сходна среда е, че учителят има време да обърне внимание персонално на всяко дете. Недостатъкът – че липсва конкуренция, няма конкуренция и предпочитание за себедоказване, което е един от главните тласъци в тази възраст. Децата учат целодневно, систематично и остават с усещането, че това е естественият метод за прекосяване през цялата просветителна система.

Малката ми щерка стартира първи клас в сходни условия, само че в една от постройките на Висшето транспортно учебно заведение. Имаше също 3-ма съученици, едно от децата беше щерка на учителка в същото учебно заведение. Тясната обществена среда сътвори интензивно и мъчно преодолимо напрежение в дребното детско общество. Другите деца се сплотиха против нея по някакви си техни детски аргументи. Тя беше отхвърлена и унизена, а това се отрази на отношението ѝ към ученето. Тормозът – много натурален за детските връзки – е по-лесно реализуем в по-голям клас, където има късмет да бъде открита равновесна точка сред враждуващите " групички " . Това се видя 2 години по-късно, когато я реалокирах в държавно школо и тя си сътвори другари по натурален път. Тогава и образователният развой се трансформира в наслаждение. Някъде по това време открих, че учителите на всички места – и в частното, и в държавното учебно заведение – имат еднакъв способ на деяние и той се изчерпва с цялостно игнориране на дребните детски неразбирателства. Колкото до самото образоване на децата, учебниците и стратегиите са едни и същи, държавният контрол под формата на изпити важи и за частните учебни заведения по същите правила. Няма късмет децата да научат освен това, тъй като това е риск, който не трябва да се поема – по този начин има заплаха да излязат отвън наложената от министерството сковаваща изпитна рамка и надлежно да понижат рейтинга на учебното заведение (вместо да го повишат).

Същото продължава и в по-горните класове. Между 5 и 7 клас правилото на частните учебни заведения е същият, само че в по-малките от тях няма задоволително учители, които да покрият независимо всички предмети, и постоянно се случва физическо и география да вземем за пример да са поверени на еднакъв възпитател.

В държавните учебни заведения в същия интервал децата са събрани в паралелки от по 25 души и са подложени по едно и също време на напрежението от смяната (в 5 клас) и на напрежението от идното външно оценяване (в 7 клас). Грешно е да се счита, че частното учебно заведение дава преимущество при кандидатстване за гимназия. Отново влиза в действие парадоксът, че множеството (и разнообразни от условията на системата) познания дават по-малко благоприятни условия за справяне с изпитите. Задължително е придържането към спуснатата от министерството стратегия с всички нейни ограничавания и правила, което изравнява напълно частното и държавното обучение. По-малкият брой деца в частното учебно заведение обаче оказва помощ за по-концентрирано справяне със дилемите още в клас. От друга страна, в държавното учебно заведение преподават тъкмо хората, които ревизират изпитните работи. Двата метода на образование – мощно персонализираният и обобщаващият – дават отражение неизбежно.

В държавното учебно заведение скоростта на преподаване и задълбочаването в материала зависят от усреднените качества на децата. В огромен клас това допуска незадоволително време за занятие с изоставащите и незадоволително внимание към напредналите. Уравниловката смачква надарените. В частното учебно заведение само количеството деца в клас е фактор да се подходи персонално към качествата и потребностите на всяко дете. Шансът да бъдат видяни уменията и да се преодолеят рестриктивните мерки е по-голям. Ако учителят е добър.
Подборът на личен състав в частните учебни заведения не е изключително друг от този в държавните. Илюзия и мит е, че заради по-високите заплати в частните школа работят по-добри учители. Представителите на специалността са едни и същи и в двата типа учебни заведения.

Малката ми щерка влезе в частна гимназия (вече несъществуваща). Там се нагледахме на учители, влизащи в час по пантофи и предъвкващи яхния от кутия напряко на катедрата. Малкото пространство на учебното заведение докара до такава степен, че децата чуваха прелестно по какъв начин учителите ги одумват в учителската стая, наскърбяват ги зад тила им и срутват самочувствието им. Изтърпяхме единствено един период и избрахме държавния вид.

Там пък се оказа, че свръхнатоварените учители не съумяват да запомнят имената на учениците, класовете се сменят със свръхкосмическа скорост и процесът на преподаване се механизира до степен на убийствена досада. Да не приказваме за неналичието на диференциран метод – в случай че си възпитаник отвън общоприетия модел, в случай че се опитваш да мислиш отвън заложените схеми, държавната просветителна система ще те смаже необмислено и безпощадно.

Частните гимназии следват един общ модел – в тях знанията на учениците не са главен център на тежестта. Важно е да се реализира висок рейтинг на учебното заведение в класациите след матурите, с цел да се привлекат нови възпитаници (и приходи) през идващите години. Затова напъните са съсредоточени върху постигането на добър триумф и сполучливо минаване на матурите. Не че в държавните посоката на мислене е друга, само че въпреки всичко традициите на преподаване там са живи. Това е нашенски абсурд, на Запад просветителните обичаи и модерното мислене имат по-добър синхрон в частните институции.

Трябва да мине дълго време, може би още няколко десетилетия, преди частните учебни заведения в България да спрат да мислят повече за вероятния си банкрут, в сравнение с за просветителното равнище. Учителската специалност евентуално още дълго ще бъде измежду презрените поприща – не толкоз поради ниските заплати, колкото поради сбърканата система, в която учениците са единствено средство за по-високи доходи. Вината не е в личностите, а в конюнктурата – повече деца в учебно заведение значи повече бюджет за учебното заведение.

Опитът ми с двата вида учебна организация ми разреши да изведа няколко съществени маркера, които да дефинират от частно или от държавно учебно заведение се нуждае детето. Изберете частното, в случай че:

- Детето би трябвало да бъде защитено от мощно конкурентна среда. Много по-вероятно е да попадне измежду деца на неговото равнище, само че дребният им брой ще понижи чувството за непрестанно съревнование.

- Държите на дисциплината. В дребни училищен колективи вътрешната дисциплинираност се следи и съблюдава по-лесно. Децата в дребни групи са по-склонни да не демонстрират експанзия и не се опълчват по този начин гневно на разпоредбите.

- Държите да научи език. Основната разлика сред държавните и частните учебни заведения е в образованието по езици. В частните доста по-често се срещат положителни езикови преподаватели, средата подготвя към другарство на непознат език, отделя се съществено внимание на тъкмо това образование. В държавните учебни заведения език съвсем не може да бъде теоретичен – учителите по този предмет не доближават, а назначените постоянно са даже под равнището на децата, които вървят на езикови курсове.

- Разчитате на непрекъсната връзка с учителите и желаете да имате въздействие при взимането на решения за детето ви във връзка с просветителния развой. Родителите заплащат непосредствено в частното учебно заведение, това им дава съществено право на глас, с което нормално шефовете се преценяват. Контролът, който родителите имат в такава институция, е непостижим с този в държавното учебно заведение.

- Разчитате на извънкласни занимания. В частното учебно заведение има повече благоприятни условия за извънкласна активност поради съществуването на повече средства. Допълнителни изяви в спорт, изкуство и просвета може да се открият и в огромната мрежа от държавни учебни заведения, където отиват и главната част от парите по европейски планове, само че равнището на частните клубове по ползи е доста по-високо.

- Искате децата по едно и също време да имат действителни оценки и висок триумф. Има една упорита митологема, че децата в частните учебни заведения получават по-добри оценки, тъй като парите на родителите устоят учебното заведение. Това изрично не е правилно. Но е правилно, че е доста по-лесно да се реализира по-висок триумф в частното учебно заведение, тъй като може да се следва личен метод при изпитването и да се откри метод детето да задълбочи знанията си.

Изборът ви би трябвало да падне върху държавно учебно заведение, в случай че желаете:

- По-добра социализация за детето си. Микрообществото, което се основава в държавните учебни заведения, е отражение на това, в което ще попадне детето, когато порасне. В такава среда то се учи на автономия, на оцеляване и на справяне с проблеми. По-големият брой деца основава умения за другарство и развива емпатията.

- По-добра база. Училищата, свързани с страната, разполагат с повече класни стаи, спортни зали и профилирани кабинети. Имат и място за свободното време на децата – учебен двор, басейни на доста места.

- По-добро включване на децата в учебния живот. В държавните просветителни институции има построена система за включване на децата в неофициални училищен организации, организират се взаимни мероприятия – концерти и базари, в които всички деца взимат присъединяване.

- Опазване от чувство за елитарност и всепозволеност. В държавните учебни заведения все по-рядко се усещат класовите и финансовите разлики сред децата. Положението на родителите в обществото не е фактор, децата поддържат връзка по други правила. Докато в частното се основава общественост, основана върху принадлежността към избрана класа, в държавното границите са размити и това работи възпитателно.

- Елитна и въздействаща пред работодателите тапия. Повечето държавни учебни заведения съществуват от доста години и хората, които са ги приключили преди време, пазят сантимента си към родното школо. Дипломата от елитно държавно учебно заведение отваря порти по-лесно от тази в частна гимназия, най-малко към този момент.