[Shutterstcok] Един от основните вододели между хората е отношението им

[Shutterstcok] Един от главните вододели сред хората е отношението им към книгите. Отдавна не съм срещала човек, който да изпитва позор, че не чете. Но пък всекидневно се сблъсквам с хора, които изпитват ирационална горделивост от това, че разтварят страници и гълтам думи. Чувстват се някак по-специални, даже когато цялата им библиотека е от посредствена литература. И имат право – естетическата оценка на литературата се възпитава поредно. Количествените натрупвания на прочетено слово съвсем сигурно ще доведат до качествени промени в отношението към литературната стойност на книгите. Това важи с особена мощ за децата.
Конкурентна ли е детската брошура

Днешните деца порастват в среда, изобилстваща от всякаква литература, откриваема на всички места, безотговорно и безразборно налагана от маркетинг, учебно заведение и другари. Всъщност има някакъв бездънен поколенчески абсурд – за децата през днешния ден е повече от естествено да четат, само че от ден на ден не понасят това, което са чели родителите им.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики И това е обяснимо – най-младото потомство, наречено Z, е първото, родено във вихъра на софтуерния взрив. Роди се с умни машинки в ръцете си, а книгите за децата Z са това, което радиото беше за нас, поколението X – нещо симпатично, само че не жизненоважно. Информацията, която ние извличахме от книгите, те получават като софтуерно цунами, тя ги залива отвред. Всъщност една от главните функционалности на литературата – да осведоми – към този момент е изключена. Книгите не са източник на познания. Знанията – условно правилни - са в интернет.

Киното и малкия екран пък превзеха територията на заниманието – остросюжетните образни произведения доста по-лесно се вписват в бързия темп на актуалния живот. Лесносмилаема приятност за очите и страстите, насищане на естественото любознание към живота на другите и подредена в лесни формули фикция – леснодостъпното кино и многочислените сериали напълно замениха книгите по тази линия.

Как тогава писаното слово да се пребори с толкоз доста и толкоз изобилна конкуренция? За него остава единствено една, само че немаловажна и основна функционалност, в действителност тъкмо тази, която трансформира книгите в " опиат " - съпреживяването, развихрянето на въображението и най-много - съучастието, сътворчеството на читателя.

Когато дете чете книга, то напълно се разпознава с нейните герои. Те се появяват в съзнанието му – единствено негови, лични, неповторими. Детето изживява историите в книгите доста по-дълбоко и интимно, в сравнение с във филмите, където е единствено наблюдаващ на към този момент построени от някой различен безапелационни облици. Книгата разрешава да се преведат думите в знаци, оставят опция за интерпретация, която в действителност е съвсем толкоз креативна, колкото и актът на написването. Единственият метод да научим децата да четат е да ги оставим да творят, четейки.

Старанието на просветителната система да пречи на този развой

Още с букварчето децата получават текстове, които са надалеч от техния свят – високотехнологичен, бърз и цветен. Те се оказват затворени в визиите – извънредно остарели прочее – на техните родители, даже на техните прадеди. Едни и същи стихчета, песнички и приказки – Дора Габе, Ангел Каралийчев, Ран Босилек. В по-горните класове – Вазов, Елин Пелин, Славейков. Системата е зациклила в някакъв миг отпреди 70 години и не се и пробва да се раздвижи. Сякаш нищо не е писано след изброените класици. Най-модерното предложение за включване в учебниците са " Задочните репортажи " на Георги Марков, писани преди половин век. Тук-там се появяват стихчета и къси текстове от модерни създатели, само че някои от тях срещат толкоз мощен отпор от зомбирани родители, че от време на време изчезват от страниците на учебниците, преди още да са отпечатани.
Никога не бих си разрешила да отхвърля потребността от познаване на класиката. Тя е градивният материал за разбиране на актуалната литература, тя носи кодовете, без нея не е допустимо да се схванат множеството съвременни текстове. Но застопоряването само в литература, писана за друго време и за друга действителност, е пагубно.

Родителите, които желаят децата им да развият обич към книгите, не би трябвало да разчитат на учебното заведение за това. И персоналният образец не е задоволителен. Не бива да забравяме – съжителстваме с младежи, които са от друго тесто, съвсем извънземни са за нас. Те не познават свят без технологии и не припадат по хартиеното тяло. За тях то е по-неестествено от таблета, по-трудно е. Любовта към него се ражда на друго равнище и по други правила.

Носталгията по " моите детски книги "

Сантиментът на личните ни мемоари ни кара да имаме вяра, че в случай че не повторят нашите стъпки в литературното откривателство, децата ни ще изгубят нещо свръхценно. Спомням си по какъв начин настойчиво настоявах огромната ми щерка да прочете " Сърце " на Едмондо де Амичис, книга, която ме беше разплакала в миналото. Тя отхвърли. Реших да си напомня за какво толкоз доста обичах тази книга и я препрочетох. Повече в никакъв случай не я предложих на детето си. Разбрах, че в подтекста на моето напълно друго детство, а и заради незадоволителния избор от детски книги тогава, съм приписала на този слаб детски разказ качества, каквито той няма. Децата ми, които са от породата на доста четящите, не харесаха и " Тримата мускетари ", който беляза ранния ми пубертет. За сметка на това гълтаха " Нарния " и " Хари Потър " с озлобление. Влюбиха се в Пипи Дългото чорапче, само че не схванаха Том Сойер. А " Чичо Томовата барака " въобще не се вписа в житейската им идея за безспорна приемливост.

Трябва да сме наясно – нашето детство си е наше, не на децата ни и те няма и не трябва да го повтарят. Включително и във връзка с книгите, които го белязват. Днес достъпът до литература е голям. Пазарът бълва голямо количество детски книги, а тийнейджърските романи оформиха личен род. Във времената, когато растяха родителите на днешните деца, YA потокът не съществуваше. Заместваха го откраднати от библиотеката на родителите любовни и сантиментални романчета без особени качества, само че пък доста подобаващи за вилнеещите промени в пуберското схващане.

Всъщност в рецептата за възпитаване на книжна обич най-важно е неналичието на принуждение. Децата имат извънреден нюх и инстинкт за открития. Те знаят най-добре кое и чие слово ще се впише по натурален път във въображението им, знаят и по какъв начин да го открият. Вътрешната детска " осведомителна система ", улеснена от технологиите, също работи прелестно – има моди и трендове, които те познават, а ние, родителите, не. Понякога някоя книга се трансформира в шлагер ненадейно. Преди няколко години чух от устата на младеж " Не можеш да се наречеш четящ човек, в случай че не си чел " Вината в нашите звезди ". Почувствах се недоинформирана, въпреки и да я бях чела - поради пренебрежението, с което я завърших. Литературният ми усет я отхвърли, само че дали не съм пропуснала нещо значимо? Дали пък не става дума за ново схващане на литературата, отвън нещата, които съм учила като лингвист? Дали не става дума за качествена смяна, която новото потомство читатели носи?

Тяхната модерна библиотека

Трябва да оставим на децата си опция да открият книгите сами. Да им осигурим елементарен достъп до тях, да ги превърнем по едно и също време в премеждие и избавление от ежедневното. В момента българското книгоиздаване е обърнало особено внимание на детската литература. Издателство " Лист " да вземем за пример настойчиво продължава една изключителна поредност – серията " Детски шедьоври от велики писатели ". Ако детето прочете приказка от Джеймс Джойс да вземем за пример, някой ден ще прочете и неговия опус гранде " Одисей ". Издателства като " Точица " и " Рибка " са се специализирали в издаване на модерна детска литература с високо качество, съобразена с новите детски потребности, жива и необикновена. Издателствата " Фют " и " Пан " имат големи каталози с детска литература – класическа, с положителни преводи и добре систематизирани поредици. Избор има. Детето има късмет да откри своите книги, да построи обич към тях по натурален път. Но би трябвало да стигне до това с невидимата поддръжка на възрастните – доста невидима и доста постоянна.

Отскоро на българския пазар се появи и услуга, от дълго време позната на Запад – аудиокниги на български и британски. Ефектът от сходно запознаване със словото е двоен – запълва свястно времето, в което децата са на открито, задълбочава познанието за езика (не единствено родния), построява на няколко пласта отношение към речта. Аудиокнигите подтикват отношението към литературата – не изискват застопоряване на силата на децата в неподвижно четене и им разрешават да съчетаят технологиите с речта. Слушането е базов способ за образование, а аудиокнигите са ненасилствен метод да се задълбочи просветителното равнище на децата.

Живеем във време, когато литературата трансформира формата и границите си. Тя е пъстра и многолика, а децата ни са по-подготвени от нас да одобряват новите ѝ форми. Всъщност, в случай че се откажем от закостенялата си визия за книгите като прашни кубчета досада, като цитадела, която би трябвало да бъде обсадена и преодоляна, можем да научим доста от тях,. Книгите са обич - нея би трябвало да подарим на децата си. А всяко принуждение, даже с видимо добра мотивация, убива тъкмо любовта.