Тормозът, когато е "детски"
Аз съм индивидът, който тормозеше като дребен
Аз съм индивидът, който ти изглеждаше презрян
Аз съм индивидът, който те отвращаваше
Аз съм индивидът, на който се подиграваше
Аз съм индивидът, който седеше уединен
Аз съм индивидът, който върви към дома насилствено
Аз съм индивидът, който плашеше до гибел всеки ден
Аз съм индивидът, който стоеше безгласен, обезпокоен
Аз съм индивидът, който носи болежка в очите си
Аз съм индивидът, който постоянно крие сълзите си
Аз съм индивидът, който живя в боязън и принуждение толкоз време
Аз съм индивидът, опустошен от това задължение
Аз съм индивидът, който се давеше в пренебрежение
Аз съм индивидът, който проклинаше свойто рождение
Аз съм индивидът, който мачкаше за развлечение
Аз съм индивидът - от твоето потомство
Аз съм индивидът, чието име не знаеш
Аз съм индивидът, за който нехаеш.
Ти мислиш, че е готино да си яростен,
Но и аз съм Човек - като теб.
Преводът на това стихотворение, написано в памет на една 14-годишна ученичка от Англия, която поставя завършек на живота си след тормоз в учебно заведение, е мой. Работих по него преди повече от 10 години. Беше в основата на акция, която реализирахме с UNICEF, срещу насилието измежду децата в учебно заведение.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Кампанията по данни на организацията беше извънредно сполучлива, а стихотворението, в моя превод, се популяризира и до през днешния ден в мрежата. НО... Насилието и тормозът си стоят. Като боляща, загнила тъкан. Като незарастваща рана.. И без значение че големи международни неправителствени организации взимат отношение и постоянно вършат акции, даже в България, без значение че нито един родител не приема детето си за принудител, без значение че обществото ни сякаш е сензитивно и се вземат своевременни ограничения, тази рана пораства и боли от ден на ден, с всяка минала образователна година.
Докато работех по акцията, към момента нямах дете. Сега синът ми е предстоящ третокласник... И този път като родител, като майка на дете, което елементарно може да попадне в ролята на жертва, само че и да се изяви като агресор, желая още веднъж да приказвам за оня миг, в който една почтена хумореска стопира да бъде почтена. Или в който един елементарен спор се трансформира в тормоз. За този диалог ми оказват помощ и способените препоръки на Тони Тончева, психолог и терапевт с дълготраен опит и процедура към Дирекция " Изпълнение на наказванията " към Министерство на вътрешните работи - Софийски централен затвор.
Какво е тормоз
Като начало да опитаме да дефинираме по-ясно понятието " тормоз ". Разбира се, всички можем незабавно да отбележим явните физически контузии. Но тормозът включва в себе си още незабележими на пръв взор, пасивно-агресивни дейности, които предизвикват също толкоз огромни, а от време на време и непоправими вреди.
Тормозът е повтарящо се нападателно държание, което може да бъде както физическо, по този начин и вербално, релационно, персонално или онлайн. Насилниците постоянно са същински безмилостни. Те тормозят още веднъж и още веднъж жертвата си и това продължава извънредно дълго време. Насилникът може да работи самичък, само че може да бъде и в група с още деца.
Физическият тормоз се показва в удряне, ритване или побутване (дори единствено опасност за това), кражба, скриване или заличаване на персонални движимости, физическо оскърбление.
Вербалният тормоз включва в себе си наричане с обидни имена, прякори, раздразнение, директни обиди или други устни злоупотреби, нарочни неистини по адрес на жертвата и насмешки.
Тормозът може да има изражение в връзките (релационен) . Това включва отвод да се разговоря с жертвата, изключването ѝ от групи или действия, разпространение на неистини и клюки или заставяне на жертвата да прави неща, които не желае, с цел да " заслужи утвърждението на водача ".
Трябва да се означи, че съгласно статистиките момчетата насилници по-често злоупотребяват с физически закани и дейности, до момента в който девойките насилници са по-склонни да тормозят жертвите си с устни форми на принуждение или тормоз посредством отношение. Времето, в което живеем, и свободният достъп до интернет пък са причина за все по-често срещания кибертормоз.
Кибертормозът - виртуалното пребиване
Кибертормоз е, когато някой употребява цифрови технологии – мейли, текстови известия и обществени медии, с цел да заплашва или унижава жертвата си. За разлика от обичайния тормоз кибертормозът не изисква директна борба лице в лице и не се лимитира единствено до няколко очевидеца по едно и също време. Не е нужна физическа мощ или числено предимство. Кибернасилниците са във всевъзможни физическа форма, пол и възраст - съвсем всеки, който има връзка с интернет или мобилен телефон, може да извърши кибернасилие или да упражнява систематичен тормоз, без даже да разкрива същинската си еднаквост. Кибернасилниците могат да изтезават жертвите си 24 часа в денонощието седем дни в седмицата, а тормозът да се реализира на всички места, тъй че на нито едно място, даже в дома си, жертвата да не се усеща сигурна и предпазена. Освен това единствено с няколко клика унижението може да се показа със стотици, или даже с хиляди хора онлайн.
Методите, които децата и младежите употребяват за кибертормоз, са толкоз разнородни, колкото и самата технология, до която имат достъп. Както при издевателството лице в лице, по този начин и при кибертормоза има разлика в методите, до които прибягват насилниците. Момчетата са по-склонни да тормозят посредством изпращане на послания със полов темперамент или такива, с които заплашват с физическо пострадване. Момичетата, въпреки това, по-често популяризират клюки, разкриват секрети или изключват детето, станало обект на издевателството им, от групи в обществени медии, имейли, описи с другари и други сходни. Най-страшното е, че кибертормозът е толкоз елементарен за практикуване, че всяко дете може извънредно бързо да промени ролята си и в случай че през днешния ден е киберагресор, на следващия ден да стане кибержертва.
Независимо обаче дали се реализира в действителния или във виртуалния свят, тормозът води до безусловно аналогични последствията за детето, което е негова жертва.
То се усеща засегнато, ядосано, уплашено, безпомощно, изолирано, без вяра. Срамува се и даже може да усеща виновност, смятайки себе си за отговорно за протичащото се. В значително случаи може и да изиска да посегне на живота си.
Ето за какво от първостепенна значимост е, в случай че едно дете е обект на тормоз, родителите му да схващат за това допустимо най-рано. Това по никакъв начин не е елементарно. Повечето деца не споделят с родителите си, когато някой ги тормози. Колкото по-уплашено е детето, колкото по-дълго време е било обект на тормоз под каквато и да било форма, толкоз по-силно може да се съпротивлява и да отхвърля да показа. Без значение какъв брой болежка може да им аргументи насилникът, децата мълчат, тъй като изпитват позор. В случаите на кибертормоз те могат да се опасяват да вземем за пример, че ще изгубят привилегиите си за достъп до мобилен телефон или компютър. Ето и някои от най-важните предупредителни сигнали за съществуването на тормоз или кибертормоз, за които е добре да следите като родители:
Детето най-вероятно e жертва на тормоз, в случай че:
- необяснимо изгуби интерес към дейностите, които преди този момент са му носили наслаждение
- се отдръпне внезапно от приятелите си и стартира да страни от тях
- има спад в оценките в учебно заведение
- отхвърля да посещава учебно заведение, съответни часове или заобикаля групови действия
- има внезапни промени в настроението, нарушавания на съня и апетита или разнообразни по мощ прояви на меланхолия или тревога
- заобикаля диалозите с вас, потайно е във връзка с мобилния си телефон или компютъра
- се натъжава, ядосва, или се изтощава по време или откакто е бил/а онлайн
- наподобява притеснен/а, когато преглеждате смс, четете мейл или обява в обществените медии.Когато родителите се убедят, че детето им се е трансформирало в жертва, у тях забушуват милион усеща. Родителският инстинкт може да ги накара да зарежат всичко и да тръгнат да се саморазправят с насилника, с родителите му, да създадат на " пух и прахуляк " учителите, да " вдигнат на " ура " шефа на учебното заведение, да пишат до инспектората, омбудсмана и министерството на образованието Това не всеки път ще реши въпроса. Или най-малко няма да го реши трайно. Даже в противен случай - недомислените и постоянно първосигнални дейности могат да задълбочат казуса.
Децата жертви
Ако се окажете родители на дете - жертва на действителен тормоз, съветът на психолога Тони Тончева е първоначално да дадете нужната поддръжка на детето си. Говорете. Слушайте. Обичайте. Обяснявайте. Тормозът работи посредством отменяне и посредством страха от отменяне. Уверете детето си, че вие постоянно ще сте на негова страна, без значение какво се е случило. И въпреки че има доста аргументи, заради които насилниците може да са се насочили тъкмо към него, обяснете му, че те избират хората, които са " разнообразни ", хора, които не се вписват в главната маса, че избират същински забележителни хора. Убедете дребния човек, че това, което в този момент му основава компликации и му наподобява като проклинание – неговият индивидуализъм, по-късно в живота ще му донесе единствено дивиденти. Важно е да напомняте на детето си, че не е единствено. Че доста хора са били унизени в някакъв миг от живота. Но че каквито и да са събитията, в никакъв случай не трябва да се помирява с тях. Бъдете доста търпеливи. Дайте му да разбере, че има доста хора, които могат да му оказват помощ да преодолее казуса, да резервира достолепието и себеуважението си. Ако няма по какъв начин да приказва с вас в дадения миг, то постоянно може да потърси по-възрастен човек, на който да се довери – да вземем за пример треньор или преподавател. Обяснете му, че това не значи, че е показало уязвимост и че изразяването на възприятията може да докара до голяма позитивна смяна в чувствата и мислите му по отношение на обстановката, без значение, че може да не промени незабавно самата обстановка. От огромна значимост е да се опитате да предпазите детето от самообвинения. То не е отговорно за нищо. Независимо какво един принудител може да му наговори, то не би трябвало да се срами или да изпитва виновност от това, което усеща, от това по какъв начин наподобява, по какъв начин се облича или какво е. Опитайте се дружно да погледнете на издевателството от друг ъгъл и го убедете, че насилникът действително е трагичен и отчаян човек, който желае да управлява възприятията на другите, с цел да може и те да се усещат толкоз зле,колкото и той. Както и че никога не би трябвало да му доставя това наслаждение. Съветвайте го да не търси физически спор. Научете го да ръководи напрежението. Потърсете занимания, с които да му помогнете да укрепи душeвността си и да я направи по-устойчива – обичан спорт, медитация, дихателни извършения, разходки измежду природата. Прекарвайте време дружно, като вършиме неща, които му харесват. Насърчавайте го да се събира с другари, за които знаете, че не вземат участие в издевателството над него. И, несъмнено, в случай че е належащо, обърнете се за подпомагане от учебните педагози, или потърсете профилирана помощ от терапевт и психолог.
С кибертормоза обаче обстановката е малко по-различна. Най-добрата отбрана е предварителната защита, по тази причина обяснете на децата си какъв брой е значимо да си деликатен в интернет. За да са в кибербезопасност, децата би трябвало да могат:
- да отхвърлят изрично да препращат известия, с които да упражняват кибертормоз върху някой различен
- да приказват с приятелите си, които тормозят други хора в мрежата, и да им кажат да спрат
- да блокират всякаква връзка с кибернасилниците – да изтриват всички известия, без даже да ги четат
- в никакъв случай да не разгласяват или споделят персонална информация или информация за свои другари онлайн
- в никакъв случай да не споделят интернет паролите си с никого с изключение на с вас
- да приказват умерено с вас за всичко, обвързвано с тяхното онлайн наличие
- да не разгласяват нищо в мрежата, което не биха желали техните съученици да виждат
- да не изпращат известия, когато са ядосани или смутени
- постоянно да бъдат учтиви както в действителен, персонален контакт, по този начин и онлайн.
И въпреки всичко, в случай че детето ви е подложено на тормоз в мрежата, знайте, че никога не трябва да го заплашвате, че ще му вземете телефона или ще му спрете достъпа до компютър. Така с изключение на жертва на кибертормоз детето ви ще се усеща осъдено за нещо, за което не носи виновност. Важно е вие да наблюдавате потреблението на технологиите, даже да срещате съпротивата му. За задачата използвайте приложения за наставнически надзор, създайте филтри на компютъра, с цел да блокирате неуместно уеб наличие или с цел да може да следите онлайн дейностите на детето си. Ограничете достъпа до данните на смарт телефона му. Можете да спрете входящите къси известия. Настоявайте да знаете паролите, които употребява при регистрацията си в уеб страниците, които посещава. Научете общите съкращения, които децата употребяват в чат онлайн, в обществените мрежи и в текстовите известия. Имайте визия с кого комуникира детето ви в мрежата. Прегледайте контактите в телефона му, приятелите и почитателите му в обществените мрежи. Попитайте кой е всеки човек и от кое място го познава детето ви. Насърчавайте го да споделя на вас или на различен приближен възрастен, в случай че получава заплашителни известия, като го уверявате, че това няма да докара до загуба на телефонни или компютърни привилегии. Обяснете му, че без значение какъв брой обидни известия е получило, какъв брой ядосано се е почувствало никога не трябва да им дава отговор. Да го ядоса е била задачата на насилника - в случай че му отговори, би му доставил наслаждение. Но в случай че в текстовете на известията прочетете каквато и да е опасност, безусловно ги запазете и се обърнете към способените органи на Министерство на вътрешните работи.
И децата насилници
Майка съм на предстоящ третокласник и безчет пъти съм се опитвала да си показва личната си реакция, в случай че схвана, че моят наследник тормози някого. Извън персоналния си боязън обаче съзнавам, че самите те, децата насилници, имат потребност от не по-малко схващане и помощ от децата жертви. Според психолога и терапевт Тони Тончева постоянно срещано в практиката ѝ е явлението деца, които са застрашени от тормоз или са обект на подобен, да изберат да се трансфорат в тормозители или съучастници, с цел да спасят себе си.
Със сигурност за всеки родител е мъчно да научи, че детето му е принудител. И най-малко първоначално всеки би отрекъл. Важно е обаче, в случай че в действителност обичат детето си, родителите му да съумеят да пречупят егото си и да създадат верните стъпки за преустановяване на отрицателното държание, преди то да е довело до съществени и дълготрайни последствия за самото дете. Статистически е потвърдено, че при децата, които тормозят други деца в учебно заведение, има по-висок риск от корист с алкохол и опиати на по-късен стадий. Че те са склонни по-често да напущат прибързано учебно заведение, да влизат във физически спорове или да правят вандалски действия. Вероятността като възрастни да имат неоправдателни присъди за разнообразни закононарушения е два пъти по-висока, от тази при връстниците им. Доказано е също, че постоянно децата насилници порастват във възрастни насилници, които тормозят съпрузите си, децата си, сътрудниците си...
Ако детето ви има проблем с контрола и изразяването на мощни страсти като яд, болежка или възприятие на незадоволеност, говорете с терапевт, с цел да му помогнете да се научи да се оправя с тези усеща по здравословен метод. Замислете се дали несъзнателно не сте дали образец за принудително държание, на което синът или щерка ви подражават. Спомнете си дали сте го наказвали физически, дали сте употребявали вербално принуждение към сътрудниците си, или пък сте показвали експанзия пред него, като сте се изказвали обидно към противникови тимове или към участници в уличното придвижване. Помислете също дали не сте унижавали сервитьори, продавачи или таксиметров водач, който прави неточност. Дали не сте разговаряли отрицателно за други възпитаници, родители или учители, тъй че детето ви да мисли, че е задоволително да се употребява вербално малтретиране или кибертормоз, с цел да се плашат други хора. Помислете за всичко, с което е можело да повлияете отрицателно на държанието на детето си, и се пробвайте да го ограничите до най-малко. Ако пък атмосферата у дома не е фактор, допустимо е другари или връстници на вашето дете да предизвикват издевателството и експанзията му. То може би се бори да се " впише в компанията " или да развие връзките си с други деца. Говорете с него. Колкото повече разбирате за живота му отвън дома, толкоз по-лесно ще може да идентифицирате източника на казуса.
Разкажете му какво е тормоз. Малкият човек може и да не схваща какъв брой нездравословно и съществено може да бъде това държание. Насърчавайте съпричастността му, като се постараете да го накарате да огледа на дейностите си от гледната точка на жертвата. Напомнете на детето си, че тормозът и кибертормозът могат да имат и съществени правни последствия.
Постарайте се да контролирате напрежението. Учете детето си на позитивни способи за справяне с него. Агресията и насилието, които демонстрира то, може да са опит за справяне с напрежението. Прекарвайте повече време дружно, дайте му своето внимание, бъдете измежду природата, играйте, вземете му даже домакински любим. Ако е належащо, задайте ограничавания с технологията. Позволете на детето си да знае, че ще го наблюдавате, до момента в който употребява компютър, таблет, смарт телефон, е-поща или изпраща смс-и. В краен случай премахнете достъпа до всевъзможни устройства, до момента в който държанието се усъвършенства. Установете поредни правила. Уверете се, че детето ви схваща вашите правила и наказването за нарушаването им. Децата може да не мислят, че имат потребност от дисциплинираност, само че неналичието на граници изпраща сигнал, че то е неприлично за времето, грижите и вниманието на родителите. И най-важното - не губете вярата в детето си, че ще може да се справите с този проблем! Заедно. Защото всички ние, родителите на възпитаници, разчитаме, един на различен, че децата ни ще прекарват времето си в учебно заведение умерено. Също дружно.
*В публикацията са употребявани данни и материали за 2019 година, предоставени за свободен достъп от Американската фондация HelpGuide, CA на тематика тормозът измежду деца в учебна възраст
Аз съм индивидът, който ти изглеждаше презрян
Аз съм индивидът, който те отвращаваше
Аз съм индивидът, на който се подиграваше
Аз съм индивидът, който седеше уединен
Аз съм индивидът, който върви към дома насилствено
Аз съм индивидът, който плашеше до гибел всеки ден
Аз съм индивидът, който стоеше безгласен, обезпокоен
Аз съм индивидът, който носи болежка в очите си
Аз съм индивидът, който постоянно крие сълзите си
Аз съм индивидът, който живя в боязън и принуждение толкоз време
Аз съм индивидът, опустошен от това задължение
Аз съм индивидът, който се давеше в пренебрежение
Аз съм индивидът, който проклинаше свойто рождение
Аз съм индивидът, който мачкаше за развлечение
Аз съм индивидът - от твоето потомство
Аз съм индивидът, чието име не знаеш
Аз съм индивидът, за който нехаеш.
Ти мислиш, че е готино да си яростен,
Но и аз съм Човек - като теб.
Преводът на това стихотворение, написано в памет на една 14-годишна ученичка от Англия, която поставя завършек на живота си след тормоз в учебно заведение, е мой. Работих по него преди повече от 10 години. Беше в основата на акция, която реализирахме с UNICEF, срещу насилието измежду децата в учебно заведение.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Кампанията по данни на организацията беше извънредно сполучлива, а стихотворението, в моя превод, се популяризира и до през днешния ден в мрежата. НО... Насилието и тормозът си стоят. Като боляща, загнила тъкан. Като незарастваща рана.. И без значение че големи международни неправителствени организации взимат отношение и постоянно вършат акции, даже в България, без значение че нито един родител не приема детето си за принудител, без значение че обществото ни сякаш е сензитивно и се вземат своевременни ограничения, тази рана пораства и боли от ден на ден, с всяка минала образователна година.
Докато работех по акцията, към момента нямах дете. Сега синът ми е предстоящ третокласник... И този път като родител, като майка на дете, което елементарно може да попадне в ролята на жертва, само че и да се изяви като агресор, желая още веднъж да приказвам за оня миг, в който една почтена хумореска стопира да бъде почтена. Или в който един елементарен спор се трансформира в тормоз. За този диалог ми оказват помощ и способените препоръки на Тони Тончева, психолог и терапевт с дълготраен опит и процедура към Дирекция " Изпълнение на наказванията " към Министерство на вътрешните работи - Софийски централен затвор.
Какво е тормоз
Като начало да опитаме да дефинираме по-ясно понятието " тормоз ". Разбира се, всички можем незабавно да отбележим явните физически контузии. Но тормозът включва в себе си още незабележими на пръв взор, пасивно-агресивни дейности, които предизвикват също толкоз огромни, а от време на време и непоправими вреди.
Тормозът е повтарящо се нападателно държание, което може да бъде както физическо, по този начин и вербално, релационно, персонално или онлайн. Насилниците постоянно са същински безмилостни. Те тормозят още веднъж и още веднъж жертвата си и това продължава извънредно дълго време. Насилникът може да работи самичък, само че може да бъде и в група с още деца.
Физическият тормоз се показва в удряне, ритване или побутване (дори единствено опасност за това), кражба, скриване или заличаване на персонални движимости, физическо оскърбление.
Вербалният тормоз включва в себе си наричане с обидни имена, прякори, раздразнение, директни обиди или други устни злоупотреби, нарочни неистини по адрес на жертвата и насмешки.
Тормозът може да има изражение в връзките (релационен) . Това включва отвод да се разговоря с жертвата, изключването ѝ от групи или действия, разпространение на неистини и клюки или заставяне на жертвата да прави неща, които не желае, с цел да " заслужи утвърждението на водача ".
Трябва да се означи, че съгласно статистиките момчетата насилници по-често злоупотребяват с физически закани и дейности, до момента в който девойките насилници са по-склонни да тормозят жертвите си с устни форми на принуждение или тормоз посредством отношение. Времето, в което живеем, и свободният достъп до интернет пък са причина за все по-често срещания кибертормоз.
Кибертормозът - виртуалното пребиване
Кибертормоз е, когато някой употребява цифрови технологии – мейли, текстови известия и обществени медии, с цел да заплашва или унижава жертвата си. За разлика от обичайния тормоз кибертормозът не изисква директна борба лице в лице и не се лимитира единствено до няколко очевидеца по едно и също време. Не е нужна физическа мощ или числено предимство. Кибернасилниците са във всевъзможни физическа форма, пол и възраст - съвсем всеки, който има връзка с интернет или мобилен телефон, може да извърши кибернасилие или да упражнява систематичен тормоз, без даже да разкрива същинската си еднаквост. Кибернасилниците могат да изтезават жертвите си 24 часа в денонощието седем дни в седмицата, а тормозът да се реализира на всички места, тъй че на нито едно място, даже в дома си, жертвата да не се усеща сигурна и предпазена. Освен това единствено с няколко клика унижението може да се показа със стотици, или даже с хиляди хора онлайн.
Методите, които децата и младежите употребяват за кибертормоз, са толкоз разнородни, колкото и самата технология, до която имат достъп. Както при издевателството лице в лице, по този начин и при кибертормоза има разлика в методите, до които прибягват насилниците. Момчетата са по-склонни да тормозят посредством изпращане на послания със полов темперамент или такива, с които заплашват с физическо пострадване. Момичетата, въпреки това, по-често популяризират клюки, разкриват секрети или изключват детето, станало обект на издевателството им, от групи в обществени медии, имейли, описи с другари и други сходни. Най-страшното е, че кибертормозът е толкоз елементарен за практикуване, че всяко дете може извънредно бързо да промени ролята си и в случай че през днешния ден е киберагресор, на следващия ден да стане кибержертва.
Независимо обаче дали се реализира в действителния или във виртуалния свят, тормозът води до безусловно аналогични последствията за детето, което е негова жертва.
То се усеща засегнато, ядосано, уплашено, безпомощно, изолирано, без вяра. Срамува се и даже може да усеща виновност, смятайки себе си за отговорно за протичащото се. В значително случаи може и да изиска да посегне на живота си.
Ето за какво от първостепенна значимост е, в случай че едно дете е обект на тормоз, родителите му да схващат за това допустимо най-рано. Това по никакъв начин не е елементарно. Повечето деца не споделят с родителите си, когато някой ги тормози. Колкото по-уплашено е детето, колкото по-дълго време е било обект на тормоз под каквато и да било форма, толкоз по-силно може да се съпротивлява и да отхвърля да показа. Без значение какъв брой болежка може да им аргументи насилникът, децата мълчат, тъй като изпитват позор. В случаите на кибертормоз те могат да се опасяват да вземем за пример, че ще изгубят привилегиите си за достъп до мобилен телефон или компютър. Ето и някои от най-важните предупредителни сигнали за съществуването на тормоз или кибертормоз, за които е добре да следите като родители:
Детето най-вероятно e жертва на тормоз, в случай че:
- необяснимо изгуби интерес към дейностите, които преди този момент са му носили наслаждение
- се отдръпне внезапно от приятелите си и стартира да страни от тях
- има спад в оценките в учебно заведение
- отхвърля да посещава учебно заведение, съответни часове или заобикаля групови действия
- има внезапни промени в настроението, нарушавания на съня и апетита или разнообразни по мощ прояви на меланхолия или тревога
- заобикаля диалозите с вас, потайно е във връзка с мобилния си телефон или компютъра
- се натъжава, ядосва, или се изтощава по време или откакто е бил/а онлайн
- наподобява притеснен/а, когато преглеждате смс, четете мейл или обява в обществените медии.Когато родителите се убедят, че детето им се е трансформирало в жертва, у тях забушуват милион усеща. Родителският инстинкт може да ги накара да зарежат всичко и да тръгнат да се саморазправят с насилника, с родителите му, да създадат на " пух и прахуляк " учителите, да " вдигнат на " ура " шефа на учебното заведение, да пишат до инспектората, омбудсмана и министерството на образованието Това не всеки път ще реши въпроса. Или най-малко няма да го реши трайно. Даже в противен случай - недомислените и постоянно първосигнални дейности могат да задълбочат казуса.
Децата жертви
Ако се окажете родители на дете - жертва на действителен тормоз, съветът на психолога Тони Тончева е първоначално да дадете нужната поддръжка на детето си. Говорете. Слушайте. Обичайте. Обяснявайте. Тормозът работи посредством отменяне и посредством страха от отменяне. Уверете детето си, че вие постоянно ще сте на негова страна, без значение какво се е случило. И въпреки че има доста аргументи, заради които насилниците може да са се насочили тъкмо към него, обяснете му, че те избират хората, които са " разнообразни ", хора, които не се вписват в главната маса, че избират същински забележителни хора. Убедете дребния човек, че това, което в този момент му основава компликации и му наподобява като проклинание – неговият индивидуализъм, по-късно в живота ще му донесе единствено дивиденти. Важно е да напомняте на детето си, че не е единствено. Че доста хора са били унизени в някакъв миг от живота. Но че каквито и да са събитията, в никакъв случай не трябва да се помирява с тях. Бъдете доста търпеливи. Дайте му да разбере, че има доста хора, които могат да му оказват помощ да преодолее казуса, да резервира достолепието и себеуважението си. Ако няма по какъв начин да приказва с вас в дадения миг, то постоянно може да потърси по-възрастен човек, на който да се довери – да вземем за пример треньор или преподавател. Обяснете му, че това не значи, че е показало уязвимост и че изразяването на възприятията може да докара до голяма позитивна смяна в чувствата и мислите му по отношение на обстановката, без значение, че може да не промени незабавно самата обстановка. От огромна значимост е да се опитате да предпазите детето от самообвинения. То не е отговорно за нищо. Независимо какво един принудител може да му наговори, то не би трябвало да се срами или да изпитва виновност от това, което усеща, от това по какъв начин наподобява, по какъв начин се облича или какво е. Опитайте се дружно да погледнете на издевателството от друг ъгъл и го убедете, че насилникът действително е трагичен и отчаян човек, който желае да управлява възприятията на другите, с цел да може и те да се усещат толкоз зле,колкото и той. Както и че никога не би трябвало да му доставя това наслаждение. Съветвайте го да не търси физически спор. Научете го да ръководи напрежението. Потърсете занимания, с които да му помогнете да укрепи душeвността си и да я направи по-устойчива – обичан спорт, медитация, дихателни извършения, разходки измежду природата. Прекарвайте време дружно, като вършиме неща, които му харесват. Насърчавайте го да се събира с другари, за които знаете, че не вземат участие в издевателството над него. И, несъмнено, в случай че е належащо, обърнете се за подпомагане от учебните педагози, или потърсете профилирана помощ от терапевт и психолог.
С кибертормоза обаче обстановката е малко по-различна. Най-добрата отбрана е предварителната защита, по тази причина обяснете на децата си какъв брой е значимо да си деликатен в интернет. За да са в кибербезопасност, децата би трябвало да могат:
- да отхвърлят изрично да препращат известия, с които да упражняват кибертормоз върху някой различен
- да приказват с приятелите си, които тормозят други хора в мрежата, и да им кажат да спрат
- да блокират всякаква връзка с кибернасилниците – да изтриват всички известия, без даже да ги четат
- в никакъв случай да не разгласяват или споделят персонална информация или информация за свои другари онлайн
- в никакъв случай да не споделят интернет паролите си с никого с изключение на с вас
- да приказват умерено с вас за всичко, обвързвано с тяхното онлайн наличие
- да не разгласяват нищо в мрежата, което не биха желали техните съученици да виждат
- да не изпращат известия, когато са ядосани или смутени
- постоянно да бъдат учтиви както в действителен, персонален контакт, по този начин и онлайн.
И въпреки всичко, в случай че детето ви е подложено на тормоз в мрежата, знайте, че никога не трябва да го заплашвате, че ще му вземете телефона или ще му спрете достъпа до компютър. Така с изключение на жертва на кибертормоз детето ви ще се усеща осъдено за нещо, за което не носи виновност. Важно е вие да наблюдавате потреблението на технологиите, даже да срещате съпротивата му. За задачата използвайте приложения за наставнически надзор, създайте филтри на компютъра, с цел да блокирате неуместно уеб наличие или с цел да може да следите онлайн дейностите на детето си. Ограничете достъпа до данните на смарт телефона му. Можете да спрете входящите къси известия. Настоявайте да знаете паролите, които употребява при регистрацията си в уеб страниците, които посещава. Научете общите съкращения, които децата употребяват в чат онлайн, в обществените мрежи и в текстовите известия. Имайте визия с кого комуникира детето ви в мрежата. Прегледайте контактите в телефона му, приятелите и почитателите му в обществените мрежи. Попитайте кой е всеки човек и от кое място го познава детето ви. Насърчавайте го да споделя на вас или на различен приближен възрастен, в случай че получава заплашителни известия, като го уверявате, че това няма да докара до загуба на телефонни или компютърни привилегии. Обяснете му, че без значение какъв брой обидни известия е получило, какъв брой ядосано се е почувствало никога не трябва да им дава отговор. Да го ядоса е била задачата на насилника - в случай че му отговори, би му доставил наслаждение. Но в случай че в текстовете на известията прочетете каквато и да е опасност, безусловно ги запазете и се обърнете към способените органи на Министерство на вътрешните работи.
И децата насилници
Майка съм на предстоящ третокласник и безчет пъти съм се опитвала да си показва личната си реакция, в случай че схвана, че моят наследник тормози някого. Извън персоналния си боязън обаче съзнавам, че самите те, децата насилници, имат потребност от не по-малко схващане и помощ от децата жертви. Според психолога и терапевт Тони Тончева постоянно срещано в практиката ѝ е явлението деца, които са застрашени от тормоз или са обект на подобен, да изберат да се трансфорат в тормозители или съучастници, с цел да спасят себе си.
Със сигурност за всеки родител е мъчно да научи, че детето му е принудител. И най-малко първоначално всеки би отрекъл. Важно е обаче, в случай че в действителност обичат детето си, родителите му да съумеят да пречупят егото си и да създадат верните стъпки за преустановяване на отрицателното държание, преди то да е довело до съществени и дълготрайни последствия за самото дете. Статистически е потвърдено, че при децата, които тормозят други деца в учебно заведение, има по-висок риск от корист с алкохол и опиати на по-късен стадий. Че те са склонни по-често да напущат прибързано учебно заведение, да влизат във физически спорове или да правят вандалски действия. Вероятността като възрастни да имат неоправдателни присъди за разнообразни закононарушения е два пъти по-висока, от тази при връстниците им. Доказано е също, че постоянно децата насилници порастват във възрастни насилници, които тормозят съпрузите си, децата си, сътрудниците си...
Ако детето ви има проблем с контрола и изразяването на мощни страсти като яд, болежка или възприятие на незадоволеност, говорете с терапевт, с цел да му помогнете да се научи да се оправя с тези усеща по здравословен метод. Замислете се дали несъзнателно не сте дали образец за принудително държание, на което синът или щерка ви подражават. Спомнете си дали сте го наказвали физически, дали сте употребявали вербално принуждение към сътрудниците си, или пък сте показвали експанзия пред него, като сте се изказвали обидно към противникови тимове или към участници в уличното придвижване. Помислете също дали не сте унижавали сервитьори, продавачи или таксиметров водач, който прави неточност. Дали не сте разговаряли отрицателно за други възпитаници, родители или учители, тъй че детето ви да мисли, че е задоволително да се употребява вербално малтретиране или кибертормоз, с цел да се плашат други хора. Помислете за всичко, с което е можело да повлияете отрицателно на държанието на детето си, и се пробвайте да го ограничите до най-малко. Ако пък атмосферата у дома не е фактор, допустимо е другари или връстници на вашето дете да предизвикват издевателството и експанзията му. То може би се бори да се " впише в компанията " или да развие връзките си с други деца. Говорете с него. Колкото повече разбирате за живота му отвън дома, толкоз по-лесно ще може да идентифицирате източника на казуса.
Разкажете му какво е тормоз. Малкият човек може и да не схваща какъв брой нездравословно и съществено може да бъде това държание. Насърчавайте съпричастността му, като се постараете да го накарате да огледа на дейностите си от гледната точка на жертвата. Напомнете на детето си, че тормозът и кибертормозът могат да имат и съществени правни последствия.
Постарайте се да контролирате напрежението. Учете детето си на позитивни способи за справяне с него. Агресията и насилието, които демонстрира то, може да са опит за справяне с напрежението. Прекарвайте повече време дружно, дайте му своето внимание, бъдете измежду природата, играйте, вземете му даже домакински любим. Ако е належащо, задайте ограничавания с технологията. Позволете на детето си да знае, че ще го наблюдавате, до момента в който употребява компютър, таблет, смарт телефон, е-поща или изпраща смс-и. В краен случай премахнете достъпа до всевъзможни устройства, до момента в който държанието се усъвършенства. Установете поредни правила. Уверете се, че детето ви схваща вашите правила и наказването за нарушаването им. Децата може да не мислят, че имат потребност от дисциплинираност, само че неналичието на граници изпраща сигнал, че то е неприлично за времето, грижите и вниманието на родителите. И най-важното - не губете вярата в детето си, че ще може да се справите с този проблем! Заедно. Защото всички ние, родителите на възпитаници, разчитаме, един на различен, че децата ни ще прекарват времето си в учебно заведение умерено. Също дружно.
*В публикацията са употребявани данни и материали за 2019 година, предоставени за свободен достъп от Американската фондация HelpGuide, CA на тематика тормозът измежду деца в учебна възраст
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ