Шест икономически центъра концентрират 70% от производството в България
Шестте най-големи стопански центъра в страната, заформени към София и регионалните градове Пловдив, Варна, Стара Загора, Русе и Бургас, концентрират 70% от националното произвеждане. Това демонстрира на Института за пазарна стопанска система " Икономическите центрове в България ". На картата на страната обаче се открояват още 10 по-малки сходни стопански мотора, които концентрират в себе си индустриална интензивност и са притегателна мощ за служащи от околните до тях обитаеми места, с които образуват самобитни агломерации.
Акцент в проучването е, че въпросните центрове не се лимитират от административно-териториалното разделяне на България, а обвързваните между тях общини постоянно надвишават рамките на дадена област или регион за обмисляне. Така анализът на процедура обрисува нови вътрешни граници в страната, които се основат напълно на естествените стопански процеси.
Проучването стъпва на точни критерии и необятен обсег от данни, в това число такива от последното броене, доклади на предприятията, данни за вложенията и заетостта. На тази база се обрисуват общо 16-те стопански зони, които събират в себе си към три четвърти от популацията на страната и 80% от общата продукция, по данни към 2021 година
Реклама
" Считаме, че този разбор на центровете и метод на мисленето за необятни капиталови и стопански зони може да служи за основа на отключване на спомагателен капацитет на районното развиване ", съобщи при представянето на проучването Петър Ганев, старши откривател в ИПИ. " Тук приказваме за това къде е капацитетът - къде се получава партньорство, завихряне, какво го предизвика и по какъв начин да го създадем на други места ", изясни той задачата на плана.
Отвъд границите
Ядрата в откроените центрове, 29 на брой, са водачи по произвеждане и открити работни места и притеглят огромен брой служащи от прилежащи общини. В тяхната външна страна пък попадат общо 103 общини, които са тясно свързани стопански с някое от ядрата, в това число посредством ежедневна трудова миграция. Прави усещане, че по отношение на предходното сходно проучване на института от 2017 година икономическите центрове се уголемяват и обгръщат от ден на ден общини.
Изтъкването на тези центрове обаче не значи, че останалата част от страната е " икономическа пустиня ", акцентират анализаторите. Големи предприятия има да вземем за пример в региона на Средногорието и Етрополе, само че на тези места липсва икономическата съгласуваност и концентрацията, присъща за " центровете ".
Взаимодействията сред ядро и индустриална външна страна, или сред две близки по население и мащаб стопански ядра, има усилващ резултат, който трансформира районната карта, изясняват икономистите. Водещите центрове печелят от комбинацията сред прелест и многообразие на огромния град и развиването на промишленост и логистика в необятната външна страна.
Реклама
В множеството от най-големите стопански центрове водеща роля има преработващата индустрия. Изключение е зоната към столицата, където стопанската система се господства от търговията и ИТ бранша, както и тази към Стара Загора, където водеща е енергетиката. Регионът " Пловдив - Марица - Раковски " се откроява с максимален растеж на добавената стойност за последното десетилетие - 113%. Като съществени проблеми в множеството центрове обаче, изключително в десетте по-малки, се обрисува човешкият капитал - влошаваща се демография и проблеми с образованието и квалификацията.
Свързани публикации " Идеал стандарт - Видима " ще стане част от немската Villeroy & Boch 20 септември 2023, 08:47 Защо вложенията ни заобикалят 8 септември 2023, 09:12 Интервю | Икономическият министър: Индустриалните зони би трябвало да са профилирани 7 септември 2023, 09:02 Пет тренда за стопанските системи на общините в Стара Загора 30 юли 2023, 15:43
Акцент в проучването е, че въпросните центрове не се лимитират от административно-териториалното разделяне на България, а обвързваните между тях общини постоянно надвишават рамките на дадена област или регион за обмисляне. Така анализът на процедура обрисува нови вътрешни граници в страната, които се основат напълно на естествените стопански процеси.
Проучването стъпва на точни критерии и необятен обсег от данни, в това число такива от последното броене, доклади на предприятията, данни за вложенията и заетостта. На тази база се обрисуват общо 16-те стопански зони, които събират в себе си към три четвърти от популацията на страната и 80% от общата продукция, по данни към 2021 година
Реклама
" Считаме, че този разбор на центровете и метод на мисленето за необятни капиталови и стопански зони може да служи за основа на отключване на спомагателен капацитет на районното развиване ", съобщи при представянето на проучването Петър Ганев, старши откривател в ИПИ. " Тук приказваме за това къде е капацитетът - къде се получава партньорство, завихряне, какво го предизвика и по какъв начин да го създадем на други места ", изясни той задачата на плана.
Отвъд границите
Ядрата в откроените центрове, 29 на брой, са водачи по произвеждане и открити работни места и притеглят огромен брой служащи от прилежащи общини. В тяхната външна страна пък попадат общо 103 общини, които са тясно свързани стопански с някое от ядрата, в това число посредством ежедневна трудова миграция. Прави усещане, че по отношение на предходното сходно проучване на института от 2017 година икономическите центрове се уголемяват и обгръщат от ден на ден общини.
Изтъкването на тези центрове обаче не значи, че останалата част от страната е " икономическа пустиня ", акцентират анализаторите. Големи предприятия има да вземем за пример в региона на Средногорието и Етрополе, само че на тези места липсва икономическата съгласуваност и концентрацията, присъща за " центровете ".
Взаимодействията сред ядро и индустриална външна страна, или сред две близки по население и мащаб стопански ядра, има усилващ резултат, който трансформира районната карта, изясняват икономистите. Водещите центрове печелят от комбинацията сред прелест и многообразие на огромния град и развиването на промишленост и логистика в необятната външна страна.
Реклама
В множеството от най-големите стопански центрове водеща роля има преработващата индустрия. Изключение е зоната към столицата, където стопанската система се господства от търговията и ИТ бранша, както и тази към Стара Загора, където водеща е енергетиката. Регионът " Пловдив - Марица - Раковски " се откроява с максимален растеж на добавената стойност за последното десетилетие - 113%. Като съществени проблеми в множеството центрове обаче, изключително в десетте по-малки, се обрисува човешкият капитал - влошаваща се демография и проблеми с образованието и квалификацията.
Свързани публикации " Идеал стандарт - Видима " ще стане част от немската Villeroy & Boch 20 септември 2023, 08:47 Защо вложенията ни заобикалят 8 септември 2023, 09:12 Интервю | Икономическият министър: Индустриалните зони би трябвало да са профилирани 7 септември 2023, 09:02 Пет тренда за стопанските системи на общините в Стара Загора 30 юли 2023, 15:43
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ