Просвещението
Шамбала, в превод от санскрит значи „ място за отмора “ или „ място за безмълвие “. Това е митичен парадайс, за който се приказва в античните текстове, в това число Калачакра Тантра и античните трудове на културата Джан Джонг. Според античните трудове тя е съществувала преди тибетския будизъм в Западен Тибет. Според легендата това е земя, където могат да живеят единствено чистите по сърце хора, т.е. тези, които са постигнали прояснение. Съответно митичното будистко царство Шамбала е място, където царуват любовта и мъдростта и където хората не са подвластни на страдалчество, потребност и напреднала възраст.
За Шамбала се споделя, че тя е земята на хилядите имена. Наричали са я Забранената земя, Земята на белите води, Земята на сияйните духове, Земята на живия огън, Земята на живите богове и даже Земята на чудесата.
Индусите я назовават Ариварта (което значи „ Земята на достойните “); китайците я знаят като Hsi Tian, западният парадайс на Hsi Wang Mu. Но в цяла Азия е известно със санскритското си име Шамбала, или Шангри-ла.
Легендата за митичната земя Шамбала
Легендата за Шамбала датира от хиляди години и препратки към митичната земя могат да бъдат открити в разнообразни антични текстове. Писанията на Bön приказват за земя, наречена Olmolungring. В индуски текстове като Вишну Пурана, Шамбала се загатва като родното място на Калки, последното олицетворение на Вишну, за който вярващите настояват, че ще сложи началото на нов Златен век. Будисткият мит за Шамбала е акомодация на по-ранен хиндуистки мит.
Но текстът, в който за първи път се преглежда в детайли Шамбала, е Калачакра. Калачакра се отнася до комплицирано и напреднало езотерично обучение и процедура в тибетския будизъм. Смята се, че Буда Шакямуни е дал учението за Калачакра по молба на Сучандра, краля на Шамбала.
Подобно на доста други концепции в Калачакра, концепцията за Шамбала има външно, вътрешно и различно значение. Това затруднява непосветените да схванат какво в действителност е Шамбала. Според смисъла си Шамбала съществува като физическо място, само че единствено хората със съответната карма могат да я доближат и да я познаят като действителност.
Вътрешните и различните смисли се отнасят до по-финото схващане, на това какво е Шамбала от позиция на личното тяло и разум (вътрешно) и по време на медитативна процедура (алтернативното). Тези два типа алегорични пояснения нормално се предават устно от преподавател на възпитаник.
Както отбелязва 14-ият Далай Лама по време на овластяването на Калачакра през 1985 година в Бодгая, Шамбала не е елементарна страна:
Пророчеството за Шамбала
Концепцията за Шамбала играе значима роля в тибетските религиозни учения и е от изключително значение в тибетската митология за бъдещето. Калачакра пророкува за постепенната деградация на човечеството с разпространяването на идеологията на материализма по земята.
Когато „ варварите “, последващи тази идеология, се обединят под ръководството на злобен крал и решат, че няма какво повече да превземат, мъглата ще се вдигне и ще разкрие снежните планини на Шамбала. Варварите ще атакуван Шамбала с голямата си войска, оборудвана със страшни оръжия. Тогава царят на Шамбала ще излезе от Шамбала с голяма войска, с цел да победи по този начин наречените “тъмни сили ” и да отвори международния Златен век.
Въпреки че Калачакра пророкува бъдеща война, това опонира на обетите на будисткото обучение, които не разрешават насилието. Това е довело някои теолози до символичното пояснение на войната – Калачакра не се застъпва за принуждение против хора, а по-скоро се отнася до вътрешната битка на религиозния практикуващ с вътрешните демонични трендове.
Скритото местонахождение на Шамбала и нейното обединение с непознати вярвания
Легендарната история на Шамбала се основава на чудноват кръг от западняци, които са я комбинирали с непознати легенди и вярвания, с цел да основат комбинация от хрумвания, които постоянно се бъркат с оригинала. В продължение на доста епохи доста откриватели и търсачи на духовна мъдрост тръгнали да търсят митичния парадайс, наименуван Шамбала.
Сред немските нацисти, да вземем за пример, някои сановници са запомнени с окултните си вярвания, за които са изпращали публични експедиции в Тибет. Някои следвоенни нацистки изследвания настояват, че тези експедиции са били изпратени да търсят „ арийски предшественици в Шамбала и Агарти, както и скрити подземни градове под Хималаите “.
Въпреки че мнозина са говорили, че са били там, никой към момента не е дал никакви доказателства за съществуването ѝ или е съумял да дефинира физическото ѝ местонахождение на картата. Повечето източници обаче слагат Шамбала в планинските региони на Евразия.
Древните текстове от Джан Джонг разпознават Шамбала
с долината Сътледж в Пенджаб или Химачал Прадеш, Индия. Монголите разпознават Шамбала с някои долини на Южен Сибир. В алтайския фолклор се счита, че планината Белуха е вратата към Шамбала.
Междувременно актуалните будистки учени стигат до извода, че Шамбала се намира в горното течение на Хималаите в района Маклеодгандж, който в този момент се назовава планината Дхауладхар. Някои митове споделят, че входът към Шамбала е прикрит в далечен зарязан манастир в Тибет и се пази от същества, известни като Пазителите на Шамбала.
За някои фактът, че Шамбала в никакъв случай не е открита, има доста просто пояснение – мнозина имат вяра, че Шамбала е на самия борд на физическата действителност, като мост, свързващ този свят с това, което е оттатък него. Докато мнозина подценяват Шамбала като приказен облик, който е обект на легенди и митове, за други вярата в Шамбала провокира вътрешно предпочитание един ден да открият това необикновено царство.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
