Просвещението
Шаманизъм – това е едно остаряло и забравено през днешния ден събитие, което в предишното е било необятно използвано изключително в индианските племена и в някои азиатски страни. В предишното индианските шамани са практикували разнообразни по- тип и степени разнообразни ритуали, с които са давали на своите племена виденията, които са получили и разтълкували.
“Шаманизъм и Вселената ”
Шаманските костюми с техните комплицирани атрибути, тамбури, цветни изображения на многостепенната Вселена разсънват въображението, на всеки един човек докоснал се до техните одежди, които ни придвижват към едно странствуване по мистериозните шамански пътеки до Долния и Горния свят.
В книгата “Религията в историята на народите по света ” – С.А. Токарев се споделя, че шаманизмът се назовава форма на религията (култ към лудостта). Шаманът се различавал по това, че не е единствено обладан от дух, само че и влиза в непрекъсната връзка с него, като може да приканва и освобождава по избор, силата му с цел да служи. Именно тези думи ни разрешават да предположим, че диагнозата, сложена на шаманите, е полуда, нервност и така нататък
Но в действителност, надали цялата тази антична просвета, изразена във фантастични ритуали, украсена със комплицирани и причудливи атрибути, отразени и закрепени във фолклора, е била единствено плод на разпаленото въображение на цяла плеяда от психологично заболели, имащи своя предшественик съвсем в неолита. Всеки шаман е създател на лична действителност, която се основава на неговите видения.
Шаманска болест
Но по какъв начин хората са станали шамани? Шаманският подарък по предписание минава през поколението (от дядо на внук). Смятало се, че духовете сами избират бъдещия шаман, когато той е още в детството. Ако детето се роди с някакво извънредно държание или външния му тип е с нещо по- друг от другите, то тогава това се приемало като знак, че то ще бъде родено за шаман.
В предишното “белязаното ” дете се разболявало от шаманска болест, която продължавала от три до седем години. Болестта се проявявала по разнообразни способи – нервни припадъци, спазми, усвояване на дребни предмети, припадане, кошмари… Смятало се, че в такива моменти душата на бъдещия шаман се отвлича и преражда.
Kак роднините на бъдещия шаман се отнасяли към невероятния подарък на техния наследник, внук? Те се опитвали да защитят “белязаното ” дете, като устоявали на духовете. Методите били разнообразни. Например, дамите покривали с панталоните си детето, което било болно от шаманска болест, или го прекрачвали.
Избраният от духовете трябвало да премине дълготраен тест. В очите на близките той изгубил мозъка си за този път. Всъщност, съгласно неговите съплеменници, душата му пътувала по пътищата на Горния и Долния свят и е била, съпроводена от нравствен асистент, с който посещавали разнообразни божества, получавайки чудодейни блага от тях. Благодарение на тези блага шаманът имал право след това да се обърне към божествата донори с молби за помощ.
Този необикновен костюм
Всеки подробност от костюма на шамана е значим. Например, периферията на шапката, която пада над очите, значи отделяне от всекидневието, отваряне на „ втората ” визия. Ресните на самата носия символизират пътищата на духовете.
Освен това, когато шаманът се върти по време на ритуала, ресните, разпръснати като ветрило, му разрешават да заеме повече място в пространството… Костюмът е основан на изображенията на митологични животни – елен, птица, мечка. Еленът символизира Висшия свят и Слънцето, илюстрирайки мита за небесния лов. Мечката преследвала елена от изток на запад и го настигала. Слънчевият елен умира, само че по-късно възкръсва. Птицата е знак на Висшия свят и душата. С птицата шаманът може да пътува до Долния свят.
Обличайки костюма, шаманът се превъплъщава в разнообразни животни, които му оказват помощ да приказва с духовете. Върху висулките на носията са изобразени животни помощници. На шапката на шамана има специфичен шип, който може да се употребява за разтрошаване на ледени облаци по време на бързо нанагорнище.
Обувките са проектирани по този начин, че да не засядат по калния път на Долния свят, като ресните на шапката ще предпазят лицето от калните буци, които злите духове ще хвърлят върху него. Между другото, старите нганасани (нганасаните са народ в Сибир – бел. ред.) твърдяли, че някои шамани са можели да левитират по време на ритуала, и то много високо.
Има обособени костюми за пътешестване,
както до Горния, по този начин и до Долния свят. Тамбурата… Удряйки по нея, шаманът разсънва целия свят на духовете. В допълнение, тамбуринът играе ролята на планина, на която шаманът прави своите фантастични пътешествия. Всеки детайл от костюма е многофункционален и при нужда трансформира предназначението си.
Трябва да се каже, че облеклото на шамана може да тежи няколко десетки кг.
Основната задача на шамана е да стане представител на хората във финия свят. Такъв представител трябвало да може да договаря с духовете и, в случай че е належащо, да ги измами.
Разбира се, огромни очаквания били предоставени на шамана при лекуването на пациента, само че в случай че изцелението не настъпи, тогава той трябвало да заведе умрелия в отвъдния живот.
Шаманът имал още едно обвързване. Оказва се, че в горния свят, в короната на Световното дърво, като дребни птици живеят детските души. Така че шаманът трябвало да убеди духовете да му дадат тези души и по-късно да ги внуши на бъдещи майки – бездетни дами, които мечтаят за поколение.
Митовете са основани от индивида
Но по какъв начин наподобява самият развой на засрамване? Шаманът седял върху специфична кожа. Първоначално той към момента нямал костюм, като обличането ще стане по-късно. Междувременно той трябвало да влезе в положение на транс, с цел да стане създание с друга природа. Влизането в транс се улеснява от изгарянето на девет разнообразни билки, звука на тамбурата, и бронзовите огледала, в които би трябвало да се огледате.
Шаманът стартира пеенето, което би трябвало да продължи без спиране. Следователно, по време на вдишването на шамана, той се продължава от шамана, чиято роля нормално се играе от брачната половинка му. По време на огромните камлани песента се подхваща от всички седящи. Те като че ли придвижват шамана в пространството на финия свят с гласовете си. По време на ритуала песента се трансформира.
Влизайки в света на мъртвите, шаманът вижда сенките на някои към момента живи хора от неговия лагер, залепени във водата, която изпълва черната дупка, и схваща, че тези хора скоро ще умрат. В края на ритуала шаманът успокоява и освобождава помагащите духове.
Казват, че през днешния ден не са останали същински шамани. Младите хора се пробват да провеждат шамански общества, да провеждат нещо като конгреси, само че прекалено много към този момент е изгубено. Може би ще отнеме доста време, до момента в който този пласт просвета се възроди по естествения си метод. В последна сметка човек самичък основава легенди и ги трансформира, адаптирайки се към равнището на своето схващане.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
