Пребиваването на севернокорейска бежанка в Колумбийския университет не се различава от потисническия режим в родината ѝ
Севернокорейска бежанка показа пред Fox News, че се опасява за бъдещето на Съединени американски щати след пребиваването ѝ в Колумбийския университет, чиято атмосфера припомня за дните ѝ под репресивния режим на Ким Чен Ир, предава Insider.
27-годишната Йонми Парк нееднократно е обсъждала с майка си мъчителното бягство от Северна Корея на 13-годишна възраст. В момента тя е американски жител.
През 2016 година Парк се трансферира от южнокорейско висше образователно заведение в Колумбийския университет, намиращ се в Ню Йорк, като в понеделник показа в изявление, че смяната е шокираща.
Тя разказа културата на политическа уместност в институцията от Бръшляновата лига като противоречaща на мисленето - по този начин, както се случва и в родната ѝ страна.
„ Очаквах, че влагам цялото си време и сила с цел да се науча по какъв начин да „ мисля “, само че вместо това, там принуждават хората да възприемат света само както те желаят да го виждате. “, споделя Парк в изявлението. „ Смятах, че Америка е друга, само че за жалост открих доста прилики със Северна Корея, което ме притеснява… “
Мигрантката споделя като образец, че чиновник на университета я е „ смъмрил “ поради това, че е изразила благосклонността си към творчеството на Джейн Остин.
„ Да, споделих, че одобрявам романите ѝ. “, изяснява Парк. Но въпросният чиновник е възразил: „ Но не знаете ли, че това потомство писатели са имали колониално мислене? Те са били расисти и фанатици и подсъзнателно са ви промивали мозъка. “
Според Парк другото нещо, което ѝ прави усещане, че преподавателите питат студентите кои са местоименията, с които избират да бъдат наричани, като в цялата институция употребяват неутрални полови названия.
„ Английският е моят трети език. Научих го на по-късна възраст. Все още се случва да споделям „ той “ или „ тя “, като постоянно бивам преработена да употребявам „ те “. Как, по дяволите, да го включвам в изреченията си? “, споделя Йонми.
„ Там беше безпорядък. Чувствах се като в упадъчна цивилизация. “
„ Дори и в Северна Корея ситуацията не беше толкоз налудничаво. Родината ми е ненормална, само че не и чак толкоз “, добавя севернокорейката.
Парк споделя, ще опитът ѝ в университета я е докарал до заключението, че американските студенти губят способността си да мислят сериозно, като това е нещо, което мощно ѝ е мощно познато от живота в родната ѝ страна.
„ Докато живеех в Северна Корея, безусловно имах вяра, че моят безценен водач гладува “, споделя тя. „ Как е допустимо някой да повярва на това, че е най-дебелия човек на света? Веднъж някой ми сподели негова фотография и сподели: „ Виж, той е най-дебелият човек, другите хора са слаби. “ Чак тогава осъзнах, че в никакъв случай до момента не бях забелязвала това. Защото по този начин и не се бях научила да мисля сериозно. “
„ Ето това се случва в Америка “, сподели Парк.
27-годишната Йонми Парк нееднократно е обсъждала с майка си мъчителното бягство от Северна Корея на 13-годишна възраст. В момента тя е американски жител.
През 2016 година Парк се трансферира от южнокорейско висше образователно заведение в Колумбийския университет, намиращ се в Ню Йорк, като в понеделник показа в изявление, че смяната е шокираща.
Тя разказа културата на политическа уместност в институцията от Бръшляновата лига като противоречaща на мисленето - по този начин, както се случва и в родната ѝ страна.
„ Очаквах, че влагам цялото си време и сила с цел да се науча по какъв начин да „ мисля “, само че вместо това, там принуждават хората да възприемат света само както те желаят да го виждате. “, споделя Парк в изявлението. „ Смятах, че Америка е друга, само че за жалост открих доста прилики със Северна Корея, което ме притеснява… “
Мигрантката споделя като образец, че чиновник на университета я е „ смъмрил “ поради това, че е изразила благосклонността си към творчеството на Джейн Остин.
„ Да, споделих, че одобрявам романите ѝ. “, изяснява Парк. Но въпросният чиновник е възразил: „ Но не знаете ли, че това потомство писатели са имали колониално мислене? Те са били расисти и фанатици и подсъзнателно са ви промивали мозъка. “
Според Парк другото нещо, което ѝ прави усещане, че преподавателите питат студентите кои са местоименията, с които избират да бъдат наричани, като в цялата институция употребяват неутрални полови названия.
„ Английският е моят трети език. Научих го на по-късна възраст. Все още се случва да споделям „ той “ или „ тя “, като постоянно бивам преработена да употребявам „ те “. Как, по дяволите, да го включвам в изреченията си? “, споделя Йонми.
„ Там беше безпорядък. Чувствах се като в упадъчна цивилизация. “
„ Дори и в Северна Корея ситуацията не беше толкоз налудничаво. Родината ми е ненормална, само че не и чак толкоз “, добавя севернокорейката.
Парк споделя, ще опитът ѝ в университета я е докарал до заключението, че американските студенти губят способността си да мислят сериозно, като това е нещо, което мощно ѝ е мощно познато от живота в родната ѝ страна.
„ Докато живеех в Северна Корея, безусловно имах вяра, че моят безценен водач гладува “, споделя тя. „ Как е допустимо някой да повярва на това, че е най-дебелия човек на света? Веднъж някой ми сподели негова фотография и сподели: „ Виж, той е най-дебелият човек, другите хора са слаби. “ Чак тогава осъзнах, че в никакъв случай до момента не бях забелязвала това. Защото по този начин и не се бях научила да мисля сериозно. “
„ Ето това се случва в Америка “, сподели Парк.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ