Селските стопани у нас дълго отглеждат законно мак и хашишНаркоманите

Селските стопани у нас дълго отглеждат законно мак и хашиш Наркоманите в България се броят на пръсти след Втората международна война, комунистите вадят пръчката
 

Вече 34 години (от 1988 насам) България отбелязва в края на юни Международния ден за битка със злоупотребата и незаконния трафик на наркотични субстанции. Борбата на българските управляващи против незаконното извличане и разпространяване на опиатите се води с изменчив триумф през годините, а войната против тях става все по-продължителна. Факт обаче е, че в много дълъг интервал в историята на страната ни ръководството на страната освен не преследва, само че даже предизвиква популацията да създава опиати, споделя доктор Димитър Гюдуров, учител в Нов български университет и създател на огромното проучване " Българите и опиатите. Производство и търговия. 1879-1944 ".

Държавата е първият възложител

След Освобождението от османско господство и до края на Първата международна война страната се вписва идеално в общата международна политика към упойващите субстанции, като развъждането на сънотворен мак и добиването на опиат е неразделна част от българската стопанска система. След края на войната и въведените от Обществото на народите (ОН - предшественика на ООН) ограничаващи ограничения за търговията с опиатите се появява и проведената контрабанда към черните пазари, изпитващи апетит за този тип опиати. Между 1919 и 1944 година обществото ни също е въвлечено, от българи и непознати жители, в международната мрежа за произвеждане и незаконна търговия с опиат, хероин и хашиш.

Изследването на доктор Гюдуров има за цел да наблюдава легалното произвеждане на упойващи субстанции, контрабандата с тях и предварителната защита на българските управляващи против незаконното им извличане и разпространяване.

На въпроса от по кое време датира държавната интервенция у нас, първо за поощряване на производството на опиати, Д-р Димитър Гюдуръв напомня, че на 3 март 1883 година със незабавно писмо на финансовия министър по това време Григор Начович се уведомяват окръжните шефове за решение на Министерския съвет, утвърдено от Обикновеното национално заседание (ОНС), за развъждането на сънотворен мак, неговото култивиране и добиването на опиат (афион).

Целта на признатото решение е да се насърчи популацията в България, да отглежда сънотворен мак и да извлича от него опиат.

По този метод, вторият кабинет на Драган Цанков поставя началото на една нова икономическа политика на българската страна, която с времето придобива неимоверно значение за препитанието на част от популацията и попълването на хазната с задгранична валута за закупуването на животоспасяващи медикаменти за популацията.

От окръжното на Начович излиза наяве, че от МФ са уверени във знанията и уменията на българските селяни в култивирането на аграрни насаждения, заради това отглежданият в страната мак и добиван афион може да надмине по качество всеки един опиат на международния пазар, както се случва с доста други артикули на българското селско стопанство.

Данъчните облекчения

Населението, което засява нивите си с мак и стартира да добива афион, се освобождава за 10 години от заплащането на десятък. Допълнително вносът на макови семена от Османската империя и износът на опиат от България се освобождават от митнически такси, а на производителите се подсигурява награда от 5000 лв., в случай че съумеят да получат премия от интернационално ревю. Безспорно българските селяни се предизвикват от страната да отглеждат сънотворен мак и добиват опиат, като  засетите площи се концентрират в регионите на Лом, Ихтиман, Пловдив, Дупница и Кюстендил.

Цялата продукция от афион със приблизително наличие на морфин от 8% до 12% е за експорт и се изкупува най-вече от английски търговци.

Българските селяни са заинтригувани от концепцията на арменските и гръцките търговци да се захванат с развъждането на индийски коноп и добиването на хашиш.

Първоначално азиатското растение се популяризира в Пловдивска и Станимашка (Асеновградска) околии, само че след сполучливото обработване и положителната и качествена годишна продукция стартира да се отглежда в Ямболско, Сливенско, Бургаско и други региони. Гарантираното изкупуване на продукцията от търговците и високите доходи са повода, която води до годишното засяване на няколко десетки хиляди декари с канабис в страната.Смолата от растението има от жълтеникаво-кафяв до тъмнокафяв цвят и се назовава хашиш в България, само че се именува и " индийски катран ", " техрури ", " хорас ", " киф ", " банг ", " есрар ", " шира ", " джамби " и други

Първите заводи за морфин

През 1931 година в София се основава първата легална фабрика за упоителни субстанции и от този миг нататък в контрабандата на хероин участва и подобен създаден в България. Създаденото акционерно сдружение " Първа българска фабрика за произвеждане на алкалоиди - С.О.Ф. " е със седалище в Красно село, София, и с главен капитал от 600 000 лв.. Много бързо и за къс интервал от време са издадени разрешителни за работа на още заводи за преправка на опиати. Със законно позволение за работа от октомври 1932 година е " Фабрика за химически артикули и алкалоиди " на Исак и Бенямин Анави, която публично създава кодеин и морфин от опиат. Санитарните управляващи обаче се усъмняват в легалната активност на фабриката и я затварят със заповед от 4 август 1933 година.

В Радомир " Фабрика за фармацевтични и химически творби и алкалоиди - Стефан Лазов и Синове " е с позволение за инсталиране на техника за произвеждане от май 1932 година, само че без позволение за действие и работи незаконно до февруари 1933 година Преработва 570 кг опиат и при затварянето на постройката от престъпна полиция е иззет 12,596 кг хероин.

В София през август 1932 година е открита Лаборатория за фармацевтични и други артикули " Лабор ". В Княжево стартира да действа фабрика " Химически творби - Петър Дечев ", която е с позволение за произвеждане от 1933 година, само че работи през множеството време незаконно. Фабрика " Фармацевтични артикули - Ст. Младенов " стартира работа през септември 1932 година и публично обработва 146 кг опиат и 13,700 кг. морфин. Тя е под непрекъснатото наблюдаване на престъпна полиция заради съмнения за незаконен експорт. Последна в листата е лаборатория за химически и фармацевтични творби " Устрем " край София в Царибродски квартал до тухларната на братя Димови, само че не действа през обсъждания интервал.

Здравните управляващи се намесват през втората половина на 30-те години на предишния век.

Преди 1 век: Само 1 българин на морфин

В отчетите на Главната дирекция на националното здраве (ГДНЗ), която от 1936 година организира годишно анкета и събира сведения за разпространяването на токсикоманията в страната, се показва, че в страната корист с наркотични субстанции съвсем отсъства от публичния живот и до оня миг има единствено 8 души, а при започване на Втората международна война са регистрирани още трима, само че всичките са с фикс идея по морфин и един по кокаин. В Обществото на народите повече не демонстрират интерес към съществуването на зависимости от опиат и опиумни деривати в България, само че дали тъй като те отсъстват, или по друга причина, няма по какъв начин да се разбере от наличната документи.

Д-р Димитър Гюдуров разяснява, че в анкетата на ГДНЗ, заимствана от ОН се вижда една уязвимост. Проучването за използването на опиати обгръща популацията от 15 до 64 година, само че хората надхвърлили тази възрастова граница не влизат в статистиката. Поради това може да се допусне, че лица към горната статистическа граница припалват понякога по някоя друга цигара тютюн, подправен с опиат или хашиш, с цел да облекчат хронични болки. Това индиректно се удостоверява от едно от най-често изтъкваните оправдания на български контрабандисти при задържане от полицията, което гласи, че " опиумът е за лечение на ревматизма или други болежки ".

Опиумът - знак за бързи пари

В историческите извори не се намират доказателства за привързаност на необятен кръг лица или обособени групи към хашиш, опиат, морфин и хероин. В българските показа и публични стандарти опиатът е за продажба, а не за приложимост, тъй като носи финансова облага и нищо повече. Опиатите участват в българското обществено пространство само като знак на бързо замогване, което трансформира обществения статус на търговеца или контрабандиста, само че не и на земеделския производител. Афионът за разлика от розовото масло, тютюна и алкохола, другите три конвертируеми контрабандни артикули на епохата, има едва отражение върху българската просвета и интелектуален хайлайф.

Наркоманията като обществен проблем и културен феномен не съществува в България. Опитът до 1944 година да бъдат открити български музиканти, писатели, общественици и интелектуалци опиомани или поклонници на хашиша, морфина и хероина " наподобява жертван на неуспех ". Управляващите в София в междувоенния интервал се причисляват към интернационалните старания за предварителна защита против незаконното произвеждане и трафик на нездравословните дроги, само че в политиката на държавните управления се виждат известни недостатъци.

Основната е  неналичието на правосъдно гонене на контрабандистите.

При комунизма - лекуват наркоманите с бой

и налагане на присъди с отнемане от независимост. Главна дирекция на националното здраве разчита, че санкцията от 5000 лева е задоволителна да откаже от повторни дейности трафикантите на дрога, само че размерът на паричната глоба е незабележим на фона на облагата. Дирекция на полицията счита, че възпитателният бой в арестите респектира непознатите и български жители, хванати за противозаконна продажба на хашиш, опиат, морфин и хероин. Боят като средство за вкарване в правия път се използва от българската полиция и по отношение на други лица - непознати разузнавачи, контрабандисти на алкохол, тютюн и добитък, фалшификатори, мошеници, крадци, сутеньори и други, за които обаче следват и присъди със затвор.

Запитан какво се случва с опиатите във времената на комунистическия режим (1944-1989 г.), Гюдуров акцентира, че производството на опиат, опиумни деривати и търговията с тях не изчезва след преврата на 9 септември 1944 година.

Опиумният протокол от 1953 година постанова ограничение, контролиране и възбрана на развъждането на сънотворен мак, производството, свободната интернационална търговията на едро и използването на опиат. Подписан е в Ню Йорк на 23 юни 1953 година и според наредбите му единствено седем страни - България, Гърция, Индия, Иран Турция, Съюз на съветските социалистически републики и Югославия - получават позволение за произвеждане на опиат за експорт. В тоталитарна България българската диря в производството и търговията на упойващи субстанции попада под полезрението на Държавна сигурност. След средата само че 60-те години на предишния век България се отхвърля от развъждането на сънотворен мак.

Контролът потегля от Шанхай

Кога, по какъв начин и за какво тъкмо се постанова страните да стартират да се борят с казуса? От по кое време има законодателство против използването и контрабандата с опиати?

Д-р Димитър Гюдуров е изследвал с детайлности историята на тези старания във времената до Втората международна война. Той споделя, че първият опит за основаването на правова основа и кодификация на интернационална система за надзор над опиатите е изработен през февруари 1909 година в китайския мегаполис Шанхай. По английска и американска самодейност са прегледани проблемите с използването на опиат, морфин и хероин. Това съглашение, известно като Решения на Международната комисия за опиума, е в основата на Хагската интернационална спогодба от 1912 година.

Конференцията в Хага се организира от 1 декември 1911 година до 23 януари 1912 година В нея вземат участие представители на Англия, Съединени американски щати, Русия, Германия, Италия, Франция, Австро-Унгария, Япония и други Заседаващите страни одобряват и първия интернационален контракт за надзор над опиатите - Международна спогодба за опиума.

Тя съдържа шест глави с двадесет и пет члена и обгръща ограниченията против опиума и морфина, прегледани още на диалозите, извършените две години по-рано в Китай, само че също по този начин и контрола над хероина и кокаина. Въпреки голямото й значение за контролиране производството, търговията и разпространяването на упойващи субстанции в международен мащаб, Хагската конференция на процедура има лимитирано влияние.

Това се дължи на голям брой фактори, само че главните са другите ползи и позиции на договарящите се страни. Британската, Руската империя и Персия отхвърлят да съкратят култивирането и добива на опиумен мак. Всъщност единственото цялостното съгласие, което страните реализират, е да открият надзор върху производството на опиат, само че не и да го лимитират до приложимост за медицински и научни цели. Освен това, макар че страните се съгласяват последователно да лимитират пушенето на опиат, те не реализират единодушие за одобряването на общ проект за деяние.

Златният четириъгълник

Недостатък на Хагската конференция за опиума е и неналичието на делегати от балканските страни, които до една създават опиат с високо наличие на морфин.

Въпреки това в глава VI от конвенцията е планувана опцията тя да бъде подписана и от неприсъстващи на договарянията страни, като България, Гърция, Сърбия и Турция, които са главните производители на опиат в Европа и могат да бъдат избрани за " златния четириъгълник " на континента. Балканските страни обаче отхвърлят да се причислят към интернационалното съглашение. Така от 34 страни, произвеждащи, изготвящи и употребяващи упойващи средства, единствено 8 ратифицират конвенцията. Превенцията против опиатите в Европа и света е разграничена в своето развиване на три стадия с обрисувани хронологични граници - от средата на ХIХ в. до годините преди Първата международна война, междувоенният интервал или ерата на Обществото на народите и времето от края на Втората международна война до ден сегашен. Характерна специфичност на първия интервал е резервираността на множеството страни към текстовете на интернационалните конвенции, което на процедура ги прави неприложими на интернационално ниво, а държавните управления се осланят повече на вътрешните си законови практики и подписаните двустранни договорености.

На 13 юли 1931 година е подписана Конвенцията за ограничение на производството на опиат.

Новото съглашение е утвърдено даже и от огромните производители на наркотични препарати Франция, Англия, Швейцария, Германия и така нататък Международната незаконна активност е повода за свикването на нова конференция и подписването през 1936 година на Конвенция за битка с незаконната търговия на опиат и нездравословни наркотични субстанции. Спогодбата е първата в света, която обгръща противозаконната търговия с опиати и обвързаните с нея закони, като разпространяването на опиати отвън откритите регламенти се признава за интернационално закононарушение. Основните слабостите на конвенцията произтичат от събитията, че главните ревизионистични сили Германия и Япония напущат ОН през 1933 година и не вземат участие в разискването и гласуването на текстовете и, Съединени американски щати отхвърлят да я ратифицират, подписана е единствено от тринадесет страни и влиза в действие през първите месеци на Втората международна война. Българската страна е страна по всички конвенции.