Св. Филотея – една забравена светица
Сега св. Филотея е по-известна в Румъния, а мощите й се намират в остарялата влашка столица Куртя де Арджеш
На 7 декември православните църкви на България и Румъния означават паметта на св. Филотея Търновска, наричана още Темнишка, а за какво не и Българска… Така се стекли събитията, че през днешния ден светицата е доста по-известна в нашата северна съседка, макар че култът към нея е основан в България. Една от аргументите е, че нейните мощи от епохи се пазят в манастира на eпископията в остарялата влашка столица Куртя де Арджеш.
През есента на 2003 година с режисьора Константин Чакъров за осем дни пропътувахме тъкмо 3924 км в Румъния. В резултат от тази особена „ експедиция “ направихме два документални кино лентата за Българска национална телевизия, вторият от които беше отдаден на култовете към св. Петка Търновска, св. Димитър Басарбовски и св. Филотея. След завладяването на остарялата столица Търново мощите на св. Параскева/Петка Търновска поредно обитават във Видин и Цариград, а от 1641 година до през днешния ден – в Яш, престолният град на средновековна Молдова. Димитър Нови, отшелникът от Басарбово, Русенско, е уважаван като настойник на Букурещ. Неговите мощи се озовават там след руско-турската война от 1774 година И по този начин, пазителки на средновековните столици на Влашко и Молдова са две български светици, а небесен покровител на Букурещ е още веднъж български светец! Доколкото за св. Петка Търновска и св. Димитър Басарбовски въпреки всичко се знае повече, дано насочим вниманието си към позабравената през днешния ден св. Филотея. Макар и немного, паметниците, отдадени на тази светица, разкриват забавни страници от нашето средновековно минало, както и силата на българското духовно въздействие в земите на север от Дунав.
Св. Филотея е живяла през ІХ-Х в. в градчето Поливот в Одринска Тракия. Като дете на „ патриция “ Йоан и брачната половинка му Ирина, получава положително обучение. На четиринадесетгодишна възраст е омъжена, само че скоро остава вдовица. Приемайки монашеството, Филотея живее в скромна килия на остров в близкото езеро. Заради качествата є на лечителка и дарбата є да утешава нещастните, при нея идват хора от близо и надалеч. След нейната гибел мощите є са защитавани в църквата „ Света Богородица “ в родния є град. Култът остава местен, заради което съвсем няма отражение в религиозния живот на Византия. Две епохи по-късно, както споделя патриарх Евтимий, „ Българското царство стана доста здраво и мощно, и всичките околни области обхващаше и покоряваше. Тогава в България управляваше царския жезъл добре и дори превъзходно благочестивият и прочут цар Калоян. Като виждаше гръцкото царство напълно изнемогнало, той се нахвърли против него мъжествено, и доста градове и села плени и разори. И като събра всичко хубаво, придвижи го в своя прочут град Търново – целият народ с целия му добитък пресели в своята страна. Като вършеше всичко това, чу и чудесата на преподобната Филотея и доста се разпали сърцето му… След като завоюва целия оня край и го подчини на своята власт, пристигна и там, дето лежеше честното тяло на преподобната, извърши се с неизказана радост… “ Българския цар взема решение да придвижи мощите на светицата в Царевград Търнов. Неговите боляри възкликват: „ Царю, прави скоро, каквото си намислил … и огромна изгода ще принесеш на нашите души, само че и на нашата страна, и нашият град ще получи огромна помощ! “
За средновековния човек сакралните реликви в един град са не по-малко значими от крепостните му стени. Затова през 1195 година цар Асен придвижва в Търново мощите на св. Иван Рилски, а Иван Асен II – тези на св. Петка. Сакралния мавзолей на града обаче е обогатен най-много от цар Калоян, който придвижва мощите на св. Михаил Воин от Потука, св. Иларион Мъгленски, св. Гаврил Лесновски, св. Йоан Поливотски, св. Филотея… Според византийския историк Георги Акрополит след края на така наречен българо-гръцки съюз срещу Латинската империя през 1205-1206 година Калоян депортира „ ромейско “ население от Източна Тракия, а преселниците даже основават свои селища по брега на Дунав. Религиозната върволица с мощите на Филотея се трансформира в проява на могъществото на българската страна: „ Царят заповяда тялото на преподобната да бъде пренесено в славния град Търново с доста почести и страхопочитание. За тая цел бяха отредени 300 определени бойци с шеф някой си Теодор, човек благочестив и почтен, благоверен и правилен като никой различен, смел на война и хубав на ръст… “
Оказва се, че боляринът Теодор страда от катаракта ( “перде “) на лявото око. „ Много средства пръсна по лекари и доста грижи имаше – споделя Евтимий, обаче никаква полза… След като получи от царя разпореждане и събра всичкото си войнство дружно, незабавно се насочи към мощите на светата с старание, с все душа ги целуна, проля доста сълзи от очите си и просеше да получи благосклонност за разваленото си око. И като се разпали от гореща религия, взе лявата ръка на светата и я постави на окото си. И о знамение, ненадейно въпросното перде на окото му изчезна и той с чисти очи ясно гледаше сияйната слънчева светлина… Това знамение се разчу на всички места и всички славеха Бога и преподобната Филотея… “
Мощите на св. Филотея са положени в църквата „ Успение на св. Богородица “, ситуирана покрай фамозната „ Св. Четиридесет мъченици “. През XIX век църквата търпи редица преустройства, само че е изцяло разрушена при огромното земетресение през 1913 година След края на Първата международна война е построена още веднъж, за жал в жанр, друг от типичния за Средновековието. През XIV век Богородичният храм е бил част от девически манастир. Именно по молба на монахините, сред които е имало и представителки на болярството и самата царска фамилия, патриарх Евтимий написа своето житие на светицата. Така или другояче, култът към св. Филотея е основан от Търновската патриаршия. След рухването на остарялата столица под османска власт мощите на св. Филотея са пренесени във Видин и това е мотив митрополит Йоасаф Бдински да напише вълнуващо похвално слово. Уви, не след дълго османските турци превземат и Видин. Тогава светите мощи са отнесени от влашкия воевода Мирчо Стари в Куртя де Аржеш, където се пазят и през днешния ден.
Създаденото в Търново „ публично “ житие на св. Филотея е познато във Влахия, само че по този начин и не се постанова – в противен случай, връх вземат преданията, които най-малко частично са пренесени от България. Според влашката версия светицата е българка, родена в Търново или неговата местност при започване на XIII век. Възпитана е в дух на благочестие от своята майка, само че рано остава сираче. Баща й се дами наново, а злата мащеха товари младото момиче с тежка работа и настройва бащата против него. Малката Филотея е трябвало да му носи храна на полето или в гората, само че заради жалостивото си сърце постоянно раздава част от нея на срещнати по пътя бедняци… При следващия подобен случай, налегнат от гняв, татко? хвърля по нея своята секира. Ранено в крайници, момичето умира от последвалия кръвоизлив едвам на 12-годишна възраст… Ужасен от станалото, нещастният родител се пробва да вземе детето си на ръце, само че тялото не помръдва! Призовава на помощ други хора, а най-сетне идва и самият търновски патриарх. След доста молебствия, които не оказват помощ, архиереят стартира да изрежда имената на разнообразни градове, в които светицата би желала да откри покой. Когато загатва Куртя де Арджеш, мъртвото девойче се изправя. Този подробност демонстрира още един път, че северната граница на Второто българско царство е достигала до Карпатите и че това се е помнело епохи след неговата крах.
Предвид църковния календар, култът към Филотея се „ преплита “ с оня към св. Никола, а паметта на светицата се празнува цели три дни – от 5 до 7 декември. Във Влахия, надлежно в днешна Румъния, св. Филотея е тачена като настойничка на децата и младежите, изключително на девойките. Народната фикция прави българската светица далечна родственица на св. Илия. Известни са няколко случая на процесии с нейните мощи по време на суша. Вярвало се е, че застъпничеството на св. Филотея пред Бога обезпечава богата годишна продукция и отбрана от заболявания по хората, добитъка, посевите, лозята… Интерес буди обрисуване на светицата в румънската иконопис – в съответните „ Ерминии “ (наръчници) е посочено, че тя би трябвало да е облечена „ … в национална българска носия… “
Култът към св. Филотея е измежду показателните образци за духовното лъчение на остарялата столица Търново като сакрален център на българите и едно от най-значителните църковни средища в православния свят през Средновековието. От друга страна, българските следи в днешна Румъния са удостоверение за феномена „ България след България “ във вековете, когато „ Държавата на Духа “ отсъства от политическата карта на Европа и света.
На 7 декември православните църкви на България и Румъния означават паметта на св. Филотея Търновска, наричана още Темнишка, а за какво не и Българска… Така се стекли събитията, че през днешния ден светицата е доста по-известна в нашата северна съседка, макар че култът към нея е основан в България. Една от аргументите е, че нейните мощи от епохи се пазят в манастира на eпископията в остарялата влашка столица Куртя де Арджеш.
През есента на 2003 година с режисьора Константин Чакъров за осем дни пропътувахме тъкмо 3924 км в Румъния. В резултат от тази особена „ експедиция “ направихме два документални кино лентата за Българска национална телевизия, вторият от които беше отдаден на култовете към св. Петка Търновска, св. Димитър Басарбовски и св. Филотея. След завладяването на остарялата столица Търново мощите на св. Параскева/Петка Търновска поредно обитават във Видин и Цариград, а от 1641 година до през днешния ден – в Яш, престолният град на средновековна Молдова. Димитър Нови, отшелникът от Басарбово, Русенско, е уважаван като настойник на Букурещ. Неговите мощи се озовават там след руско-турската война от 1774 година И по този начин, пазителки на средновековните столици на Влашко и Молдова са две български светици, а небесен покровител на Букурещ е още веднъж български светец! Доколкото за св. Петка Търновска и св. Димитър Басарбовски въпреки всичко се знае повече, дано насочим вниманието си към позабравената през днешния ден св. Филотея. Макар и немного, паметниците, отдадени на тази светица, разкриват забавни страници от нашето средновековно минало, както и силата на българското духовно въздействие в земите на север от Дунав.
Св. Филотея е живяла през ІХ-Х в. в градчето Поливот в Одринска Тракия. Като дете на „ патриция “ Йоан и брачната половинка му Ирина, получава положително обучение. На четиринадесетгодишна възраст е омъжена, само че скоро остава вдовица. Приемайки монашеството, Филотея живее в скромна килия на остров в близкото езеро. Заради качествата є на лечителка и дарбата є да утешава нещастните, при нея идват хора от близо и надалеч. След нейната гибел мощите є са защитавани в църквата „ Света Богородица “ в родния є град. Култът остава местен, заради което съвсем няма отражение в религиозния живот на Византия. Две епохи по-късно, както споделя патриарх Евтимий, „ Българското царство стана доста здраво и мощно, и всичките околни области обхващаше и покоряваше. Тогава в България управляваше царския жезъл добре и дори превъзходно благочестивият и прочут цар Калоян. Като виждаше гръцкото царство напълно изнемогнало, той се нахвърли против него мъжествено, и доста градове и села плени и разори. И като събра всичко хубаво, придвижи го в своя прочут град Търново – целият народ с целия му добитък пресели в своята страна. Като вършеше всичко това, чу и чудесата на преподобната Филотея и доста се разпали сърцето му… След като завоюва целия оня край и го подчини на своята власт, пристигна и там, дето лежеше честното тяло на преподобната, извърши се с неизказана радост… “ Българския цар взема решение да придвижи мощите на светицата в Царевград Търнов. Неговите боляри възкликват: „ Царю, прави скоро, каквото си намислил … и огромна изгода ще принесеш на нашите души, само че и на нашата страна, и нашият град ще получи огромна помощ! “
За средновековния човек сакралните реликви в един град са не по-малко значими от крепостните му стени. Затова през 1195 година цар Асен придвижва в Търново мощите на св. Иван Рилски, а Иван Асен II – тези на св. Петка. Сакралния мавзолей на града обаче е обогатен най-много от цар Калоян, който придвижва мощите на св. Михаил Воин от Потука, св. Иларион Мъгленски, св. Гаврил Лесновски, св. Йоан Поливотски, св. Филотея… Според византийския историк Георги Акрополит след края на така наречен българо-гръцки съюз срещу Латинската империя през 1205-1206 година Калоян депортира „ ромейско “ население от Източна Тракия, а преселниците даже основават свои селища по брега на Дунав. Религиозната върволица с мощите на Филотея се трансформира в проява на могъществото на българската страна: „ Царят заповяда тялото на преподобната да бъде пренесено в славния град Търново с доста почести и страхопочитание. За тая цел бяха отредени 300 определени бойци с шеф някой си Теодор, човек благочестив и почтен, благоверен и правилен като никой различен, смел на война и хубав на ръст… “
Оказва се, че боляринът Теодор страда от катаракта ( “перде “) на лявото око. „ Много средства пръсна по лекари и доста грижи имаше – споделя Евтимий, обаче никаква полза… След като получи от царя разпореждане и събра всичкото си войнство дружно, незабавно се насочи към мощите на светата с старание, с все душа ги целуна, проля доста сълзи от очите си и просеше да получи благосклонност за разваленото си око. И като се разпали от гореща религия, взе лявата ръка на светата и я постави на окото си. И о знамение, ненадейно въпросното перде на окото му изчезна и той с чисти очи ясно гледаше сияйната слънчева светлина… Това знамение се разчу на всички места и всички славеха Бога и преподобната Филотея… “
Мощите на св. Филотея са положени в църквата „ Успение на св. Богородица “, ситуирана покрай фамозната „ Св. Четиридесет мъченици “. През XIX век църквата търпи редица преустройства, само че е изцяло разрушена при огромното земетресение през 1913 година След края на Първата международна война е построена още веднъж, за жал в жанр, друг от типичния за Средновековието. През XIV век Богородичният храм е бил част от девически манастир. Именно по молба на монахините, сред които е имало и представителки на болярството и самата царска фамилия, патриарх Евтимий написа своето житие на светицата. Така или другояче, култът към св. Филотея е основан от Търновската патриаршия. След рухването на остарялата столица под османска власт мощите на св. Филотея са пренесени във Видин и това е мотив митрополит Йоасаф Бдински да напише вълнуващо похвално слово. Уви, не след дълго османските турци превземат и Видин. Тогава светите мощи са отнесени от влашкия воевода Мирчо Стари в Куртя де Аржеш, където се пазят и през днешния ден.
Създаденото в Търново „ публично “ житие на св. Филотея е познато във Влахия, само че по този начин и не се постанова – в противен случай, връх вземат преданията, които най-малко частично са пренесени от България. Според влашката версия светицата е българка, родена в Търново или неговата местност при започване на XIII век. Възпитана е в дух на благочестие от своята майка, само че рано остава сираче. Баща й се дами наново, а злата мащеха товари младото момиче с тежка работа и настройва бащата против него. Малката Филотея е трябвало да му носи храна на полето или в гората, само че заради жалостивото си сърце постоянно раздава част от нея на срещнати по пътя бедняци… При следващия подобен случай, налегнат от гняв, татко? хвърля по нея своята секира. Ранено в крайници, момичето умира от последвалия кръвоизлив едвам на 12-годишна възраст… Ужасен от станалото, нещастният родител се пробва да вземе детето си на ръце, само че тялото не помръдва! Призовава на помощ други хора, а най-сетне идва и самият търновски патриарх. След доста молебствия, които не оказват помощ, архиереят стартира да изрежда имената на разнообразни градове, в които светицата би желала да откри покой. Когато загатва Куртя де Арджеш, мъртвото девойче се изправя. Този подробност демонстрира още един път, че северната граница на Второто българско царство е достигала до Карпатите и че това се е помнело епохи след неговата крах.
Предвид църковния календар, култът към Филотея се „ преплита “ с оня към св. Никола, а паметта на светицата се празнува цели три дни – от 5 до 7 декември. Във Влахия, надлежно в днешна Румъния, св. Филотея е тачена като настойничка на децата и младежите, изключително на девойките. Народната фикция прави българската светица далечна родственица на св. Илия. Известни са няколко случая на процесии с нейните мощи по време на суша. Вярвало се е, че застъпничеството на св. Филотея пред Бога обезпечава богата годишна продукция и отбрана от заболявания по хората, добитъка, посевите, лозята… Интерес буди обрисуване на светицата в румънската иконопис – в съответните „ Ерминии “ (наръчници) е посочено, че тя би трябвало да е облечена „ … в национална българска носия… “
Култът към св. Филотея е измежду показателните образци за духовното лъчение на остарялата столица Търново като сакрален център на българите и едно от най-значителните църковни средища в православния свят през Средновековието. От друга страна, българските следи в днешна Румъния са удостоверение за феномена „ България след България “ във вековете, когато „ Държавата на Духа “ отсъства от политическата карта на Европа и света.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ