Сега най-важното е незабавно да излетите за София. Указанията са

„ Сега най-важното е неотложно да излетите за София. Указанията са ви дадени от фюрера. Ако не съумеете да повлияете на регентите, организирайте прелом и поставете за деспот Цанков. Той няма да ни подведе! “ Това подрежда външният министър на Третия райх Йоахим декор Рибентроп на своя първи посланик в България Адолф-Хайнц Бекерле, пусна ретро бомба „ Уикенд “.

Посланикът е с генералско звание – обергрупенфюрер от Щурмабтайлунг – шурмовите отряд на нацизма. Двамата са имали среща с Хитлер в бърлогата му в „ Волфшанце “ в Източна Прусия на 25 август 1944 година Тя стартира в 23 часа вечерта, продължава три часа и половина, като в два от тях Хитлер държи много налудничава тирада. Седи изкривен, опрял треперещи ръце на коленете си. Това разкрива свръхсекретен протокол от разпита в злокобния московски затвор „ Лубянка “ на посланика военнопрестъпник, с който „ Уикенд “ разполага, а превратът в София е умислен на 8 против 9 септември 1944 година

Хитлер е в суматоха. На 23 август 1944 година в Букурещ е свалено от власт със скрит план държавното управление на протежето му маршал Йон Антонеску. Регентите княз Кирил, Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов пък са му пратили писмо, в което го твърдят в своите верноподанически усеща, само че дружно с това показват, че България към този момент не е в положение да носи тежестите на войната.

Регентите молят Хитлер да им позволи България да излезе от войната и показват, че една такава стъпка ще им даде опция да се разправят с недоволните детайли в самата страна и по подобен метод да „ оздравят България “.

Фюрерът диктува на своя стенограф отговор, цялостен с нормалните демагогски изказвания за мощта на Третия райх, който ще се бори до цялостна победа. Заедно с това Хитлер плаши регентите, че по този начин предават себе си и своите довереници в ръцете на съветските болшевики.

„ Стенографът излезе и Хитлер се обърна към мен. Повишавайки неприятно предрезгавелия си глас, той изиска от мен да осъществя неотложно напън върху регентите, а в случай че това не помогне, да извърша бунт и да установя военна тирания “, признава дипломат Бекерле пред руския старши действен прокурист на Следствения отдел на Второ основно ръководство на Министерството на държавна сигурност на Съюз на съветските социалистически републики майор Копелянски.

Нещо повече, фюрерът подрежда неотложно в региона на Скопие да бъде трансферирана една дивизия от войските на Секретен сътрудник, която да подкрепи пуча в София, а в това време основната роля в заговора е отредена на Черния капитан. Така е именуван командващият Пета войска в Скопие генерал-майор Константин (Коце) Стоянов поради присъединяване му в репресиите против левите и опозиционни сили след атентата в черквата „ Света Неделя “ през 1925 година

Рибентроп подрежда на Бекерле да държи стеснен контакт с немското командване на Балканите. Казва му, че последната дума ще имат военните, които най-добре ще дефинират периода и проекта за метежа. Бекерле стремително се свързва с шефа на Абвера у нас – военното разузнаване на Райха, митичният доктор Ото Делиус. Те изготвят проект, в който заповедта до ген. Стоянов предава по телефона лидерът на крайнодясната фашистка организация „ Ратник “ проф. Асен Кантарджиев.

Според проекта Черния капитан се връща в София на 4 септември, с цел да провежда пуча, като да смъкна определеното преди два дни държавно управление на Константин Муравиев и направи Александър Цанков министър председател.

Заговорът обаче се проваля и на 6 септември Стоянов е подложен под домакински арест по заповед на министъра на войната генерал-лейтенант Иван Маринов. В къщата си на ул. „ Раковски “, където в този момент е музеят на Яворов, Стоянов се самоубива.

Съпругата му Кина също поставя завършек на живота си, като след погребението на мъжа си се качва на една висока кооперация и скача от нея. В това време доктор Делиус, който поради бомбардировките е преместил бюрото на Абвера от София в Чамкория (Боровец), изчезва от България дружно с целия си списък и остава Бекерле да се оправя самичък.

Посланикът на Райха 10 дни след Девети септември стяга куфарите дружно с дипломатическата задача и потегля да бяга през границата с Турция. Официално се знае, че е хванат на 19 септември край Свиленград, без обаче да са ясни детайлностите. „ Уикенд “ откри в руския списък секретната шифрована депеша за залавянето му. Тя е с № 0190.

Две потери са пратени по следите на Бекерле, дипломатическата и военната задача на Райха у нас. След данни, получени от българин от Добрич, със аероплан „ Дъглас “ е изпратена група на СМЕРШ. Под това стряскащо име –  „ СМЕРть Шпионам “ (Смърт на шпионите), измислено персонално от диктатора Йосиф Сталин, се крие една от най-зловещите руски секрети контраразузнавателни служби. Веднага от Бургас е пратена друга група с коли.

„ Служителите на СМЕРШ, пристигайки в 19 часа на 18 септември9 в Свиленград, не заловиха немското посолство. Последното евентуално поради отвод на визи от турското държавно управление е тръгнало към Гърция. По предписание на старшия на група е спряно придвижването по жп линията. В 21,15 ч. влакът е арестуван на спирка Раковски от групата на СМЕРШ “, написа в шифрованата депеша. Веднага е хванат Бекерле дружно с още петима дипломати от задачата.

На първо място Сталиновата загадка работа търси доказателства за съучастието и на немските дипломати във войната против Съюз на съветските социалистически републики. В това отношение човек като Бекерле е тъкмо това, което би трябвало на СМЕРШ. Той е хванат като последния наместник на Хитлер в София. Преди това е бил началник на полицията във Франкфурт и в окупирания Лодз.

През март 1945 година Бекерле споделя за тайните контракти с българите, на които Хитлер дава обещание югославски и гръцки територии: „ Бях инструктиран от Хитлер да упорствам за безостатъчно осъществяване на всички немски претенции, без да жегвам възприятието за чест на цар Борис… Направих всичко допустимо за изостряне на връзките сред България и Русия, за да предизвикам боен конфликт сред двете страни. “

Бекерле е изцяло прям в признанията си. Без да го питат, той дава на разпитващите го и други детайлности за работата си в България: „ По разпореждане на Химлер (най-влиятелният след Хитлер в Третия райх и директен отговорник за Холокоста – бел. ред.) реализирах изселването на 14 000 до 15 000 евреи от Македония и Тракия. По мое искане те бяха превозени в Полша. По-нататъшната им орис ми е незнайна. ”

Изключително цинично е, че ориста на тези хора не интересува препоръките. Офицерът не пита Бекерле за какво е пратил хиляди хора на гибел. През март 1943 година с присъединяване на Бекерле евреите от Тракия, Македония и Пиротско са отведени в концлагера Треблинка, оцеляват единствено към 200 от тях.

Преследването на евреите не е тематика за Сталин. Неговите сатрапи желаят да изкопчат колкото се може повече имена, най-много на руснаци, които в действителност или хипотетично са работили за германците. При Сталин ловът на шпиони се изражда в фикс идея.

Още повече, че шефът на Абвера адмирал Вилхелм Канарис изготвя особено за България проект, против който Москва е хвърлила шпионските си мрежи. В началото на март 1940 година в София под прикритието на търговски аташе – консултант по стопанските въпроси, идва разузнавачът майор Ото Вагнер с псевдоним доктор Делиус. Задачата му е да построи Бюро на Абвера у нас заради съществуването на руско посолство с „ раздут личен състав “, британски служби и съмнения по отношение на курса на страната ни.

Реклама

Делиус доста бързо намира достъп до висшите кръгове. Следвайки инструкциите на Канарис, той построява структурите си из България – към момента неутрална страна, като влиза в контакт с шефа на военното разузнаване полковник Никола Костов.

Постепенно щабът на Абвера, който се настанява в постройка на бул. „ Патриарх Евтимий “ 57 в София, се уголемява с шифровчици и експерти, откриват се резидентури и „ метеорологически станции “ (радиоцентрали) във Варна, Бургас, Харманли, Пловдив и Свиленград.

След нападението на Третия райх над Съюз на съветските социалистически републики на 22 юни 1941 година, Абверът в България е в стихията си. Д-р Вагнер завързва тясно съдействие с началника на отдел „ А “ към Дирекция на полицията и чудовище за комунистите Никола Гешев. Тайната полиция на Райха – Гестапо, и Абверът са профилирани. Първите дружно с Гешев преследват незаконните бойни групи на Българска комунистическа партия и руските шпиони у нас, а хората на Делиус са се фокусирали против английската резидентура.

Политическият хайлайф, даже цар Борис III, също попада под наблюдението на Абвера. В немските архиви се пазят голям брой документи за монарха. В началото на 1944 година по заповед на Химлер за България е основана специфична конструкция, водена от офицер от Секретен сътрудник, чиято цел е да бъде покрай националистическите кръгове и организации в Царството. Според показанията на Бекерле службата у нас е ръководена от Франц Обермайер в съдействие с доктор Вагнер и даже е подготвяла независимостта на Македония отпред с Ванче Михайлов и уверени български националисти.

Земеделският водач и трибун инж. Георги Вълков понася първи удара на Абвера в София. Той е татко на някогашния външен министър и посланик Виктор Вълков и на известната журналистка Ивайла Вълкова – и двамата към този момент покойници. Вълков-баща е роден на 28 октомври 1897 година във гр. Велико Търново.

Завършва инженерство в Чехословакия и е един от най-близките сподвижници на доктор Г.М. Димитров в Български земеделски народен съюз „ Александър Стамболийски ”. От 1928 година е шеф на вестник „ Пладне ”. Той е съперник на политиката на доближаване с Третия райх. Свързва се с представителите на тайните служби на Англия. До интернирането му на 22 февруари 1941 година в лагера „ Гонда вода ” съумява да сътвори разследваща група. От 5 октомври 1941 година, изплъзнал се от полицията, стартира да подава разследваща информация съвсем всеки ден.

Три дни по-късно се получават донесения на брата на Георги Вълков, който служи във варненския гарнизон. Земеделският водач е предаден от журналиста Христофор Янев, някогашен сътрудник на американския вестник „ Чикаго дейли нюз ”, който е сътрудник на доктор Делиус. На 3 ноември разследващия отдел на щаба на войската и хората на доктор Делиус в взаимна интервенция арестуват Георги Вълков. Осъден е на гибел от боен съд и обесен на 10 април 1942 година в Софийския затвор.

Изненадващо през 1961 година – пет години, откакто Тодор Живков се е утвърдил като едноличен водач на власт,  Държавна сигурност стартира къде ли не да търси доктор Делиус. „ Уикенд “ откри в архива на Комисията по досиетата 4 свръхсекрени и незнайни до момента документа, с които Държавна сигурност желае помощ от Министерството на държавна сигурност на Германска демократична република (Щази).

Вероятната причина е, че Делиус е бил доста непосредствен с Гешев и взел със себе си листата с най-ценните агенти-провокатори на полицейски началник. Подозренията, които към момента витаят, са, че Бай Тошо е бил специфичен сътрудник в Обществена сигурност. Тогавашният МВР-шеф Георги Цанков написа три писма на съветски език до шефа на Щази министър Ерих Милке.

Държавна сигурност е разкрила, че Ото Делиус и Ото Вагнер са едно и също лице, родено на 14 април 1898 година в град Манхайм. По други данни е роден през 1986 година във Фрайбург на 12 февруари. Успяла е да откри един от псевдонимите му – Фрей, и че Абверът в България е имал 180 разузнавачи и е разкрила множеството от тях.

Държавна сигурност даже засича Делиус във Щварцвалд при родственици и във Франкфурт на Майн. Прехваща през май 1949 година писмо до българския юрист Васил Атанасов, живеещ в Западен Берлин, с което той прави опит да го вербува да събира сведения за хора, заемащи виновни постове в Германска демократична република, само че българинът отхвърля.

Нещо повече, Държавна сигурност написа на Щази, че Делиус към този момент е полковник от запаса е и началник на IV отдел – работещ против Народна република България, на разследващата работа, ръководена от военачалник Гелен. Райнхард Гелен е генерал-майор от Вермахта и шеф на интервенциите на Източния фронт. След войната е вербуван от Централно разузнавателно управление на САЩ, основава западногерманското разузнаване и е първият му президент.

Отговорите на Щази липсват в архива на Държавна сигурност, внезапно секва и ползата на Държавна сигурност към персоната на доктор Делиус. Немски историци загатват, че всичко към тъмното минало на Тодор Живков е покрито от западногермански политици, които през войната са били освен членове на Националсоциалистическата немска работническа партия на Хитлер, само че са служили в Секретен сътрудник. С други думи, имали са сходна орис с тази на Живков.

Разузнавачът се крие под 5 имена

Ото Вагнер се крие под пет псевдонима – доктор Делиус, доктор Фрей, Куно, Кара и Хофман. От 1936 до 1939 година работи в териториалното поделение на Абвера в Саарбрюкен. През 1940 година е назначен за шеф референтура „ Ост “ („ Изток “), група ЗФ в ръководство „ Чужбина “, чието главно обвързване е осъществяването на разследващи интервенции против Съюз на съветските социалистически републики, някои от страните на Балканите и Близкия изток.

След бягството му от София през май 1945 година е засечен в Щутгарт, а в следствие много изненадващо се предава на французите. Следите от този момент му се губят. Не е ясно дали е погубен или е съумял да се избави.

Дипломатът заплатен с 5600 дойче марки

Адолф Хайнц Бекерле е роден на 4 февруари 1902 година във Франкфурт на Майн в фамилията на пощенски служител. През 1927 година приключва стопанска система, след което се включва интензивно в националсоциалистическата партия и паравоенното й формирование „ Щурмабтайлунг “. Избран е за народен представител, управлява щурмоваците в Хесен.

През 1934 година става началник на полицията във Франкфурт. През 1937 година доближава най-високото звание в „ Щурмабтайлунг “ – обергрупенфюрер. От 1941 година е дипломат на Третия райх у нас.  Съветски боен съд го праща за 25 година в лагер. На 13 октомври 1955 година е освободен като неамнистиран боен нарушител. Това става след спогодба на канцлера Конрад Аденауер в Москва.

Получава обезщетение от 5600 дойче марки. От 1956 до 1966 година работи като чиновник. През ноември 1966 година е задържан за присъединяване в депортирането на евреите.

Делото против него е прекъснато на 27 юни 1968 година, защото не може да бъде изправен пред съда заради заболяване. Умира на 3 април 1976 година във Франкфурт.