Сега или никога. Когато 007 отдръпна крака си и загуби

„ Сега или в никакъв случай. Когато 007 отдръпна крайници си и загуби равновесие, Авакум се стрелна напред като мълния и сграбчи крайници на англичанина. Дръпна го мощно, а след това го пусна. От силата на личния си ритник сътрудник 007 изхвърча във въздуха. Нададе писклив зов, чиято мощ отслабваше по едно и също време с отдалечаването му, падайки все по-надолу в безкрайна ледена бездна. “

Така приключва романът на Андрей Гуляшки „ Срещу 007 “, в който героят му сътрудник Авакум Захов от контрашпионажа на вездесъщата Държавна сигурност убива през 1967 година фамозния сътрудник Джеймс Бонд в Антарктика, написа „ Уикенд “.

Бонд и духовния му татко Иън Флеминг са от страната на неприятните, до момента в който Захов и Гуляшки, несъмнено, са положителните. Андрей Гуляшки е изтъкнат апологет на социалистическия натурализъм. За своите романи той е прибирал от режима астрономическите за времето си по 30 000 лв. на година, с отвращение рапортува на Държавна сигурност един чиновник.

Само че Гуляшки известно време е измежду любимците на Държавна сигурност. В края на 1966 и първата половина на 1967 година е имало две срещи на писателя с тогавашния вътрешен министър Дико Диков, с цел да се координират напъните за представянето на Държавна сигурност в художествената литература, излиза наяве от секретни документи, съхранявани в този момент в архива на Комисията по досиетата. Там се споделя още, че всички са останали доста удовлетворени от срещите.

Не такава е обаче ориста на различен кръг – този на политическите емигранти, измежду които има изявени писатели и публицисти, чиито гласове и изречените истини от Радио „ Свободна Европа ” и Би Би Си смущават съня на Бай Тошо. Сред тях са Петър Семерджиев, Георги Марков и Димитър Инкьов. Те стават обект на така наречен остри мероприятия на Държавна сигурност – опити за отвличания и убийства, процедура, която Държавна сигурност копира от Комитет за Държавна сигурност (на СССР).

„ Ние би трябвало да организираме по-остри мероприятия. Ако не почнем да организираме някои остри мероприятия, ще съжаляваме. Над (името е заличено от Комисията по досиетата и евентуално става дума за убийството на ръководител на Съюза на българските революционни комитети Борис Арсов, който живее в Дания) би трябвало да се извърши смъртната присъда.

На пръв взор това е черна и мръсна работа, само че за нас тя е благородна ”, отсича през  1970 година тогавашният началник на Комитета по държавна сигурност Ангел Солаков пред чиновниците на Отдел VIII към Първо основно ръководство (ПГУ) на Държавна сигурност. Това е  отделът, отговарящ за тайната пропагандата, дезинформацията, интервенциите за илюзия или влияние и най-много – за мокрите поръчки. Нарежда ултимативно към 15 август на 1-2 страници да се направи лист на острите мероприятия.

„ Уикенд ” прегледа близо 2000 страници, съдържащи 391 документа от 10 архивни фонда на Държавна сигурност и на секретариата на Министерство на вътрешните работи. Сред тях медията ни откри тайния документ, с който се подрежда да се сътвори агентурен уред зад граница с благоприятни условия за осъществяване на остри мероприятия.

В листата попада сътрудник Пикадили – считан за физическия палач в Лондон на писателя-дисидент Георги Марков. На 24 юли 1973 година със секретно решение Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, под което първи автограф поставя Тодор Живков, дава на Първо главно управление (на ДС) правото да прави убийства и отвличания в чужбина. Служителите на „ щита и меча “ чинно извършват нареждането.

Първо главно управление (на ДС) се прицелва в някогашния кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия Петър Семерджиев. След 9 септември 1944 година той е обещаващ партиен кадър, само че кариерата му свършва ненадейно през 1949 година, когато е задържан и наказан като участник в скрит план против властта след политическия развой против Трайчо Костов.

Семерджиев лежи в разнообразни затвори и в лагера „ Белене ”. През 1956 година, след Априлския пленум, на който Живков е одобрен като партиен водач, е освободен, само че не е оправдан. През 1973 година Държавна сигурност му позволява да пътува в чужбина със брачната половинка си Ема Герон, която заема управителен пост в Европейската федерация по спортна логика на психиката.

Той и брачната половинка му обаче емигрират в Израел, защото Герон е българска еврейка. От Ерусалим, където се откриват, Семерджиев стартира да изнася по радио „ Свободна Европа ” значима информация от кухнята на Българска комунистическа партия, до която той е имал достъп. Първо главно управление (на ДС) я прави оценка като „ най-концентрираната антикомунистическа информация ”, предавана от радиото до момента.

Веднага Първо главно управление (на ДС) образува разработка против Семерджиев под псевдонима Ренегат и приготвя проект за „ остро мероприятие ” против него през 1975 година Въпреки че открива неговото местоживеене, маршрут и месторабота, Държавна сигурност не съумява да извърши плануваното му ликвидиране, тъй като не разполага с сътрудник на територията на Израел.

Комитет за Държавна сигурност (на СССР) също не оказва помощ в тази ситуация. Съветските приятели се спотайват, източногерманската загадка работа Щази – също. Междувременно Семерджиев е наказан у нас задочно на 15 година затвор.

На 8 декември.1982 година шефът на Отдел VIII полк. Димо Станков пристъпва към втори вид в интервенция „ Паразити “, с която се прави опит да се компрометира Семерджиев като помощник на полицията. Справката за акцията е изпратена персонално до Тодор Живков.

Две години по-късно е задействана и интервенция „ Инфекция “. Първо главно управление (на ДС) приготвя подправено писмо до управлението на „ Свободна Европа “ и Би Би Си от името на евреин в Израел, с което създателят „ разобличава “ Семерджиев като някогашен сътрудник на фашистката полиция и на Гестапо. Към писмо е приложена и публикация за измяната на Семерджиев, готова от в. „ Еврейски новини “. Поискана е и помощ от Щази – да фалшифицира документи на Гестапо за Семерджиев да бъде преследван от израелските управляващи.

Двете интервенции обаче се провалят. Семерджиев е извънредно внимателен и съблюдава нелегалност. Все отново преди Девети септември той е незаконен и партизанин, както и брачната половинка му, която е скрита под кодовото име Бойка. Дочаква Десети ноември, умира на 24 май 2008 година на 91 година и е заровен в Йерусалим.

Още през 1970 година Първо главно управление (на ДС) потегля да слухти в Радио „ Свободна Европа “. Акцията е с кодово име „ Латерна “, а проектът за навлизане и рекрутиране на сътрудници в радиото е наименуван „ Операция 150 “. Главно настоящо лице е сътрудник Антена – името му е незнайно. Строго секретният проект за деяние против „ вражеския център “ е утвърден от тогавашния зам.-вътрешен министър ген. Мирчо Спасов.

Главното остро мероприятие е ориентирано против писателя Димитър Инкьов, прочут с хумористичните си излъчвания по радиото, които той излъчва с псевдонима Велко Верин.  Първо главно управление (на ДС) го създава с кодовото име „ Бухал “, а задачата е да се докара в страната ни по законен път или да се провежда отвличането му. Инкьов способства най-слушана да бъде програмата „ Весела неделя “, създавайки колоритния облик на Ботуш Каишев.

Той е някогашен партизански воин и сегашен военачалник от Държавна сигурност. Идейно здравият Ботуш Каишев е характерен бай Ганьо, до момента в който неговият внук Каишчо е показан като капризно от кастовите привилегии на алена буржоазия дете.

Реклама

През октомври 1970 година в дома на Инкьов позвънява някогашният партизанин и по това време шеф на новините на Българското радио Владо Мариянов. Той му споделя да пали колата и да идва във Виена, където е отседнал в хотел и има доста значими вести за фамилията му, което е останало в България.

Дори му предлага да отидат в Алпите на ски, където ще има и двама алпинисти. Инкьов се хваща на въдицата на Държавна сигурност, само че на вратата на жилището в Мюнхен застава приятелката му, която след това му става брачна половинка, и не му позволява да тръгне. Това в действителност го избавя от сигурна гибел (виж карето).

На 30 май 1972 година шефът на отдел VIII полковник Димо Станков подрежда да се разработят и проведат мероприятия за управлението, възпитанието, инспекцията и заангажиране на сътрудник Пикадили, откри „ Уикенд “ в секретния списък. Зад този псевдоним се крие италианецът с датски паспорт Франческо Гулино. Агентът е извикан в София. Преминава особено образование и даже се среща с тогавашния шеф на Първо главно управление (на ДС) ген. Васил Коцев. Задачата му е да ликвидира обект „ Скитник “ – псевдоним, с който Държавна сигурност създава писателя Георги Марков.

Още през 1975 година Държавна сигурност желае братска помощ от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за изобретяване на устройство револвер, което изстрелва отрова в целта. Оръжието на  покушението става нарицателно като „ Българския чадър “. Навръх рождения ден на Тодор Живков –  7 септември 1978 година, сътрудник Пикадили причаква Марков на моста „ Ватерло “ в Лондон и го прострелва със сачма, съдържаща отровата рицин.

Георги Марков споделя по какъв начин се е сблъскал със инцидентен минувач, който си изпуска чадъра, взема такси и изчезва. Писателят споделя, че е усетил леко убождане. Ддатски документален филм, излъчен наскоро, разказва Гулино като фашист със полови отклонения, търговец на творби на изкуството, скришен сътрудник и патогенен измамник. Нещо повече, филмът разкрива и връзките му с две западни секрети служби (виж карето).

През 1979 година е поканен на разходи на Държавна сигурност в София и награден с орден. В идващите години е „ латентен сътрудник “, само че Държавна сигурност продължава да го финансира и кани на почивки у нас.

Всъщност Георги Марков нарушава неписано табу за режима – да не се подлага на критика генералният секретар на Българска комунистическа партия Тодор Живков. Писателят си разрешава да направи това сред ноември 1977 година и януари 1978 година, когато „ Свободна Европа “ излъчва 11 излъчвания от непубликуваната му книга „ Задочни репортажи за България “, отдадени на срещите и мненията му за Първия, които същински вбесяват диктатора, изключително откакто Бай Тошо пада в кална локва по време на лов и декларира: „ Виждали ли сте изкалян общоприет секретар? “.

През юни 1977 година Държавна сигурност претърпява една от най-тежките промени през цялата си история – офицерът от Първо главно управление (на ДС) Владимир Костов и брачната половинка му Наталия желаят политическо леговище във Франция. Костов по това време е сътрудник на Българска национална телевизия в Париж. Това става на 27 юни 1977 година, в деня, в който Политбюро подпечатва новата нападателна политика против „ вражеската ” емиграция. Костов е наказан задочно на гибел от боен съд.

През август 1978 година, броени дни преди интервенцията на против Георги Марков, Първо главно управление (на ДС) прави несполучлив опит да извърши присъдата против Владимир Костов. На една от спирките на парижкото метро той получава удар в гърба, като вижда чужд мъж да се отдръпва в навалицата. Вдига температура, само че няколко дни по-късно се възвръща.

В средата на септември, като се популяризира новината, че от тялото на ненадейно умрелия Георги Марков е извадена микроскопична сачма, Костов се обръща към полицията и постъпва в болница. Направена му е интервенция в наличието на двама следователи от Скотланд ярд. От тялото му е извадена същата дребна сачма, както при Георги Марков, която детективите взимат и занасят в Англия.

При направения относителен разбор идентичността сред двете сачми е доказана, както и съставът на сплавта, от която са направени – 90% платина и 10% иридий, с цел да не бъде изхвърлена от тялото. В случая с Костов лекарите одобряват, че той оцелява евентуално, тъй като сачмата е попаднала в мускулните тъкани, а не покрай кръвоносни съдове и отровата не е могла да се разпръсне.

Парадоксалното в тази ситуация с Владимир Костов е, че негов водещ офицер е полк. Димо Станков, който поради сполучливите остри мероприятия, с изключение на началник на отдела е повдигнат и до зам.-началник на Първо главно управление (на ДС). След бягството на Костов е разжалван, само че след това отново възобновен. Станков още през 1975 година подрежда да се прочистят досиетата, като това да се прави и за всяка последваща година. Накрая последният шеф на Първо главно управление (на ДС) до 1989 година ген. Владимир Тодоров, признава пред съда през 1992 година, че е наредил заличаване на досието „ Скитник ” на ГеоргиМарков. Останалите архиви  през януари 1990 година по заповед на тогавашния вътрешен министър ген. Атанас Семерджиев потеглят към пещите на „ Кремиковци “.

Ела си, полковник ще те създадат

Приятелката на писателя Димитър Инкьов неотложно го кара да се обади на службата за сигурност на радиостанцията след позвъняването от Мариянов. От радиото му споделят, че го чакат не двама алпинисти, а шестима души, като един ТИР с българска регистрация е паркиран до хотела, ситуиран единствено на 8 км от границата с Унгария.

Веднага отсрочва заминаването си за Виена. В това време резидентурата на Централно разузнавателно управление на САЩ в Мюнхен е в вдигната по паника. Подготвен е  специфичен екип от базата Рамщайн, където се намира основната квартира на американските Военновъздушни сили за Европа, удостовери пред „ Уикенд “ един от някогашните основни резиденти на Централно разузнавателно управление на САЩ в Мюнхен, който гостува преди години в София.

По дипломатически път американците желаят позволение от управляващите във Виена да нападат сътрудниците на Държавна сигурност, само че австрийците отхвърлят с претекста, че алпийската република е неутрална страна. Агентите на Държавна сигурност чакат писателя-дисидент осем дни. Накрая Димитър Инкьов се обажда на  Мариянов и му споделя, че са разкрити и че австрийците няма да ги арестуват. Тогава Мариянов го удря на молба: „ Митко, върни се, другарите като цар ще те посрещнат, другарят Живков е споделил – да се върне, той е надарен, да разобличи капитализма. Ще кажем, че си бил наш сътрудник, който е работил в „ Свободна Европа ”, полковник ще те създадат, ела си ”.

Гулино – разузнавач на две западни служби

Датски документален филм на журналиста Улрик Скоте, излъчен този март, разкрива невероятни детайлности за живота на италианеца Франческо Гулино. От лентата излиза наяве, Държавна сигурност въобще не е познавала добре своя сътрудник Пикадили. Според  Скоте съществува информация от високопоставени италиански източници, че Гулино не се е озовал инцидентно в България, а е имал връзки с италианските секрети служби.

Скоте разкрива и улики, че компанията за импорт и експорт „ Мондиал ”, в която Гулино е работил като водач на камион, пътуващ сред Италия и Турция през 60-те години на предишния век, е била близка до турската екстремистка организация „ Сивите вълци ”. 

Скоте счита, че Франческо Гулино е направил самопризнания пред датската загадка работа PET и ѝ е предал значими информации – обстоятелства, които към момента изследва. В подмяна е получил опцията да живее несмущаван в австрийския град Велс и да получава датската си пенсия напълно публично – посредством консулството. Гулино умира на 17 август 2021 година Няма улики за насилствена гибел на сътрудник Пикадили, който тогава е на 75 година