Седяхме с дъщеря ми и плакахме. Бяхме изоставени. И двете.

Седяхме с щерка ми и плакахме. Бяхме изоставени. И двете. С разлика от два дни. Тя – от приятеля си, аз – от брачна половинка ми. И двамата са страхливци. Не се осмелиха даже в лицето да ни го кажат. Лени получи известие в обществената мрежа. Аз – SMS. Есемес! След 20 години брак. Жалък есемес! Дори се оказах недостойна за диалог.

Съпругът пристигна два часа след SMS-а. Събра си облеклата и си потегли. Мачото на Лени изчезна два дни по-рано, когато вкъщи нямаше никой. Час плакахме. После започнахме да решаваме какво да вършим.

– Да сменим бравата. Моят простак взел ключовете с него. Заедно с облеклата.
Помислих си. Лени е права. Сменихме я.

– Мамо, дано всичко да изхвърлим? И на баща, и на моя простак?

Събрахме нещата. Сложихме ги в чували. Изхвърлихме ги. Прегледахме съдовете. Двама души не се нуждаят от звук тенджери и тигани. Раздадохме ги на съседите.

Инструментите на брачна половинка ги продадохме. В знак на независимост. Всяка вечер гледахме филм. Ядохме сладолед. Правихме си салати. Разхождахме се. У дома е тишина и успокоение. Сметките за жилището прелестно ни изненадаха. Тоалетната постоянно е свободна. Продуктите започнаха да излизат три пъти по-евтино. Взехме си коте.

Първата тъга свърши. Изоставиха ни и толкоз. Трябва да се живее. Лени е още млада. Тя е единствено на деветнадесет години. Аз съм на четиридесет. Животът занапред стартира. Подадох молба за бракоразвод. Съпругът ми напусна моя апартамент в подмяна на заричане да му върна колата. Похвали ми се и с новата му дама. Която е по-голяма от нашата щерка единствено с три години. Имало семейство – няма семейство. Случва се.

Времето оказа помощ. Шест месеца по-късно Лени отиде на среща. Аз работих. Разведох се. Престанах да мисля за някогашния си брачен партньор. Фитнес. Добър коафьор. Шефовете правят оценка желанието ми за работа. Съпругът се върна. И половин година не е минало от формалния бракоразвод. С облеклата се върна. Не е оценила младата госпожица четиридесетгодишния мъж.

При нас по какъв начин е. Мъжът си потегли? Те изостави? Пие? Те бие? Не работи? Жената е отговорна за всичко. Сама му е разрешила.

Не го пуснах. Дъщеря ми ме поддържа, не желае да знае предателя – татко си. Но всички към мен чакат да трансформира решението си.

Грешат. Ние сме непознати. Ние сме разведени. Няма някогашни деца, само че пък някогашни съпрузи – нормална процедура.

– И си подготвена да забравиш всичките двадесет години брак, поради една неточност? – учудва се някогашният брачен партньор.

Готова съм. Но да науча за идния бракоразвод посредством SMS известие: „ Трябва да се разведем, обичам друга ” – не мога да простя. Не беше задоволително самоуверен, с цел да седнем и да поговорим. Гледайки ме в очите. А ме заряза…като момиченце. И това е след двадесет години брак. Не. Няма да простя.