Седемте основни огледала на есеите
Седемте огледала на сакралното взаимодействие
Първото огледало отразява това, което сме ние самите. Нещо, което вършим, в което бъркаме или с което нараняваме някого.
Второто огледало отразява това, което осъждаме. Това е нещо, от което сме били засегнати или нещо, в което упрекваме някого. Или пък, което сме направили в предишното и не сме си дали прошка. Добре е да знаем, че когато осъждаме някой различен с прочувствен заряд – е доста евентуално да осъждаме самите себе си.
Третото огледало отразява нещо, което сме изгубили, което сме дали или което ни е било взето. Когато забележим нещо, което обичаме в някой различен, то нормално е нещо изгубено, отдадено или което ни е било откраднато в живота. Всяко взаимодействие е със себе си и постоянно се опитваме да си върнем това, което сме изгубили, дали или ни е било взето като деца. Всичко това може да бъде поправено вътре в самите нас.
Четвъртото огледало отразява нашата най-незабравима обич. Тя може да бъде избран метод на живот, загуба или недоизживяно взаимодействие. Често това е предходен живот, в който след някакво прекарване сме си създали неверен извод. И той се пресъздава още веднъж и още веднъж, до момента в който се впише в душата ни като мъдрост.
Петото огледало отразява бащата и майката. Казват, че встъпваме в брак с татко си или с майка си. Също по този начин постоянно ставаме като тях, повтаряйки положителните и не толкоз положителните модели на държание, които сме усвоили като деца. Родителите ни са като Богове за нас, до момента в който сме дребни, и по тази причина ще прехвърляме върху сътрудниците си някои аспекти от връзките ни с тях. Изборът на сътрудник нерядко е учреден на взаимоотношенията ни с нашите татковци и майки.
Шестото огледало отразява търсенето на тъмнината или това, което е известно като тъмната нощ на душата. Това се случва, когато се срещаме с най-големите провокации, с най-големите ни страхове и събираме средства, тъй че да се надигнем пред тях и да ги разгадаем. Най-важното, което би трябвало да запомним е, че душата ни дава тези благоприятни условия, с цел да израстваме и да се развиваме и че не сме жертви.
Седмото огледало отразява метода, по който възприемаме себе си. Другите ще се държат с нас тъкмо по този начин, както ние се държим с нас самите и както се възприемаме. Ако не се почитаме задоволително и считаме, че не заслужаваме да получим обич или в случай че не виждаме хубостта си, другите ще отразяват това и няма да ни правят оценка или да виждат хубостта ни. Ако сме жестоки и студени към останалите хора е доста евентуално и те да се отнасят с нас по този начин. Важно е да се научим по какъв начин да бъдем състрадателни към себе си и да се обичаме и да се приемем такива, каквито сме без да се осъждаме. Запомнете, че единствената причина, който и да е да има власт над нас е, че той има нещо, което ние желаеме. Може би това нещо, без значение дали е обич, наслада или връзка с Висшата мощ е допустимо да бъде открито в самите нас.
Тези седем огледала са просто насоки, които можем да използваме, с цел да определим до каква степен сме стигнали в израстването и себеосъзнаването си. Създаването на едно сакрално взаимодействие изисква да се оправим с бъркотията в нас, да излекуваме раните, които ни пречат да имаме това, които желаеме, и да си върнем назад силата там, където сме я дали непринудено или срещу волята си.
Когато отделим време да работим върху отношението към себе си, първо би трябвало да стартираме да виждаме измененията, които се отрязват назад към нас посредством метода, по който се оправяме с живота си. Ще забележим разликите в интимната ни връзка. Всички взаимоотношения са сакрални, в случай че изберем да ги възприемаме по този метод, само че запомнете, че това със самите нас е най-важното, което имате.
Грег Брейдън
Инфо: https://amaranthp.wordpress.com
