Съюзът между турския президент Ердоган и либийския премиер Файез ас

Съюзът сред турския президент Ердоган и либийския министър председател Файез ас Сарадж провокира голямо отвращение в целия арабски свят. А тънките сметки, които си прави Ердоган, са прекомерно рисковани.

Тези дни турският президент Реджеп Тайип Ердоган уверено съобщи, че страната му „ допустимо най-скоро " ще стартира да търси природен газ в уречен с Либия регион. Ердоган се базира на съглашение, подписано с либийското държавно управление в Триполи през ноември предходната година, което трансформира морските граници, съществуващи сред двете страни. Според съглашението, част от находищата на открития преди няколко години в Средиземно море природен газ към този момент се намират в турски, а не в либийски води. По този метод Турция се надява да си обезпечи дял в употребата на газовите залежи.

Либийската карта

В разногласието за газовите находища Турция разчита най-вече на Либия. В подмяна на поправените морските граници Анкара поддържа държавното управление на либийския министър председател Файез ас Сарадж, който е изложен на сериозен напън от страна на войските на военачалник Хафтар. Подкрепеното от Хафтар държавно управление в Тобрук завоюва изборите през 2014 година, само че не беше прието от интернационалната общественост. Повечето западни страни, както и Организация на обединените нации, считат Сарадж за единствения легален министър-председател на Либия. Въпреки това той е изправен пред сериозен проблем: Сарадж мъчно може да разчита на военна помощ от чужбина. Единствено Турция и нейният политически съдружник Катар му предложиха поддръжка.
Редакцията предлага
Откакто през лятото на 2017 година няколко страни, водени от Саудитска Арабия, оповестиха протест на Катар, контактите сред Доха и Анкара станаха още по-тесни. Подобно на Турция, и Катар поддържа Мюсюлманското приятелство. От гледната точка на Катар Либия е страна, която индиректно може да се опълчи на Саудитска Арабия и да осуети нейните проекти в района. Затова Катар се пробва по всевъзможен метод да усили разноските, които неговите съперници вършат, с цел да го бойкотират.

Преди няколко дни Саудитска Арабия също разкритикува турския ангажимент в Либия. Външното министерство в Рияд оповести, че кралството осъжда “скорошната ескалация в Либия с турско присъединяване ” и счита, че тя съставлява „ опасност за сигурността и стабилността в Либия, а и за целия район ”.

Подкрепата на Мюсюлманското приятелство е една главните аргументи, заради които Египет мощно се опълчва на наличието на турски войски в прилежаща Либия, споделя Джанан Атилган от фондация “Конрад Аденауер ” в Тунис. Според него, идеологическото напрежение сред Египет и Турция има и политически детайл: " Египет е мощно заинтригуван от това сигурността в Либия да бъде обезпечена по боен метод. Основната грижа на Кайро е да отбрани своите граници, тъй че през тях да не проникват ислямисти и членове на Мюсюлманското приятелство или на други религиозни екстремистки групировки ”, споделя Атилган.

Либиският министър председател Файез ас Сарадж и турският президент Ердоган (12.1. 2020)

Египетските медии, които директно или индиректно се намират под контрола на държавното управление, също подлагат на критика турското наличие в Либия. То е " част от опита на турското държавно управление да разшири властта си над райони, които в миналото са принадлежали на Османската империя ", написа вестник " Ахрам ": С уговорката си в Либия Ердоган поема голям риск поради интернационалния отпор, който се обрисува. Турският президент може да чака освен дипломатическа опозиция, а даже и военна.

Либия - сцена на задочна война ?

Ако подкрепеният от Турция министър председател Сарадж загуби битката за властта в Либия, Ердоган ще загуби надиграването за находищата на природен газ в Средиземно море. Защото договорите сред Турция и Либия ще останат в действие, единствено в случай че държавното управление на Сарадж оцелее. Ако надделее Хафтар, една от първите му задания ще е да разгласи съглашението с Турция за недействително. От правна позиция това няма да е мъчно, тъй като Народното събрание в Тобрук не е давал утвърждението си за турско-либийското съглашение. Освен това съществуват и съществени международно-правни подозрения по отношение на валидността на контракта сред Анкара и Триполи.

„ Всичко зависи от това по какъв начин ще се развият в този момент събитията в Либия ", счита турският специалист Сонер Чагаптай от Вашингтонския институт за близкоизточна политика. " Ако това държавно управление падне, договорът за Средиземно море ще изгуби всякаква стойност. Ето за какво Либия се трансформира във все по-сериозна сцена на задочни войни. "