Надежди насред неопределеността: Превратите във френскоезична Африка
Сътресенията в Западна Африка е малко евентуално да се разпространят отвън района. Въпреки това, в случай че новите държавни управления не съумеят незабавно да изпълнят обещанията си, може да стартира търсене на различно водачество, до момента в който огромното младо население на Африка търси по-добро бъдеще. Преподавателят в университета Егертън (Кения) Израел Нябури Нядера написа за това в публикация за клуб Валдай.
От 2020 година насам осем държавни управления във франкофонска Африка бяха свалени от военните, което ускори тревожната наклонност на преврати на континента.
За съпоставяне, от 50-те години на предишния век по света са осъществени 486 опита за прелом, 214 от които са осъществени в Африка, от които 106 са сполучливи.
Ако оставим настрани статистиката, постоянно пораждат два въпроса във връзка с превратите.
Първият въпрос е дали те са резултат от вътрешни пропуски, изключително във действието на управническите институции, или разследване от действието на една интернационална система, която става все по-нелиберална.
Може би още по-тревожното е, че тези катаклизми са породени както от вътрешни, по този начин и от външни фактори. Последното изяснява за какво нито Африканският съюз, нито районните стопански общности са съумели да се оправят с заграбването на властта от армията.
Вторият въпрос е дали тези катаклизми могат да решат проблемите, пред които са изправени хората. Новите водачи дават обещание бързо да отстранен социално-икономическите и политически недостатъци на свалените режими.
Те приказват за неприятна сигурност, беднотия, корупция, външна интервенция и липса на развиване. Тези проблеми в действителност са обща линия на доста разрастващи се страни, а в Африка те се трансфораха в съществена спънка за постигането както на Целите на хилядолетието за развиване, по този начин и на Целите за стабилно развиване. Няма подозрение, че тези, които дават обещание да ги решат, евентуално ще получат поддръжка от народа.
Топлият банкет на превратаджиите е индикатор за очакванията на цивилното население, което чака бързо решение на множеството проблеми, разпознати от превратаджиите.
Това се укрепва от харизмата и патриотичния облик на новите водачи, постоянно облечени във военна униформа. Този облик може да се пояснява като секюритизация на проблеми, като че ли е доказателство, че новите военни държавни управления в действителност могат да изпълнят обещаните трансформации.
Може би жителите са стимулирани частично от вярата във военната дисциплинираност, която не чакат от личните си политически водачи.
Освен това военните преврати в исторически проект са съдействали за развиването в доста елементи на света, тъй че поддръжката от страна на жителите не може да се дължи само на доверчивост. Например, когато Гай Юлий Цезар смъкна Помпей, това докара до солидна агресия на Римската империя.
Наполеон и неговите армии също уголемяват френските територии. Въпреки че акциите на Цезар и Наполеон са кървави, те съумяват да укрепят силата и въздействието на своите страни.
В допълнение към тези исторически истории има доста релативно модерни образци за преврати, които са имали позитивни последствия. Например в Индонезия, когато военачалник Сухарто смъкна президента Сукарно, страната съумя да усъвършенства интернационалните си връзки, в това число да се причисли още веднъж към Организация на обединените нации, както и да позволи борбата си с Малайзия.
В Южна Корея превратът от 60-те години на предишния век, воден от военачалник Пак Чунг Хи, сложи основата за бързото икономическо развиване на страната, която се трансформира в един от „ азиатските тигри “.
В Тайван военното държавно управление на Чан Кайши през 1949 година се приписва на икономическото издигане, което също по този начин трансформира острова в един от „ азиатските тигри “.
Но, несъмнено, би било наивно да се има вяра, че всички преврати ще имат позитивен резултат. Всъщност множеството преврати основават властнически режими, които имат доста малко политически или стопански достижения, само че са параноични по отношение на вкопчването във властта.
Режимите на Иди Амин, Робърт Мугабе, Мобуту Сесе Секо и военачалник Сани Абача не направиха доста, с цел да отговорят на упованията на жителите.
Тяхната параноя постоянно е оправдана, като се имат поради добре документираните високи шансове страните, претърпели сполучливи преврати, да се сблъскат с различен прелом. Освен това това важи и за режими, които са имали желанието и способността да реализират смяна.
Опитът на Том Санкара в Буркина Фасо, който беше свален макар ефикасните промени, служи като знак за крехкостта на военните режими.
На този декор има смисъл да зададем три въпроса по отношение на продължаващите катаклизми:
Първо, какви са упованията за последните държавни преврати в страни като Габон (август 2023 г.), Нигер (юли 2023 г.), Буркина Фасо (януари 2022 година и септември 2022 г.), Гвинея (септември 2021 г.), Чад (април 2021 г.) и Мали (август 2020 година и май 2021 г.)?
Необходимо е да се отговори на този въпрос в подтекста на обстоятелството, че множеството от тези страни преди този момент са претърпели военни преврати, както и опити за основаване на „ демократични “ държавни управления, които не са ги извели на резистентен път на икономическо и политическо развиване.
Връщането към военно ръководство и естеството на поддръжката, която получава в гореспоменатите страни, е отражение на неуспеха на определените държавни управления. Това значи, че новите военни държавни управления би трябвало да вземат поради публичното мнение и упования.
Въпросът е какво тъкмо поддържаха жителите - самите превратаджии или обещанията, които те дадоха. В последния случай водачите нямат опция, с изключение на бързо да стартират да извършват обещанията си, в противоположен случай има възможност хората бързо да поддържат някой различен.
Това може да се изясни с демографските промени на континента, които доведоха до повече младежи, в сравнение с възрастни хора. Това потомство има по-малко самообладание и е по-амбициозно от предходните генерации.
Освен това младежите са доста по-информирани и имат по-силни благоприятни условия за готовност с помощта на обществените мрежи.
Второ, новите военни водачи вземат ли поради опита на своите прародители - както техните триумфи, по този начин и неуспехи? Наясно ли са с обстоятелството, че множеството страни в Африка са минали границата от половин век от независимостта си и би трябвало да стартират да поемат отговорност за личната си орис?
Успехът на тези нови военни държавни управления може да зависи от тяхното схващане на проблемите, пред които са изправени техните страни, и способността им да дават на практика решения на тези проблеми.
Както бе упоменато нагоре, някои от проблемите, пред които е изправена франкофонска Африка, мощно засягат публичните страсти - корупцията, безнаказаността и неоколониализмът измежду тях.
Но би трябвало да се означи, че тези проблеми са доста сложни за решение без приобщаващ метод, който включва присъединяване освен на военните, само че и на цивилното население. В последна сметка жителите са тези, които са заинтригувани от бързото реализиране на осезаеми резултати.
Трето, въпросът по какъв начин превратите могат да повлияят на геополитическите трендове в района. От самото начало новите военни държавни управления и Икономическата общественост на Западна Африка (ECOWAS) не са имали най-хубавите връзки, което заплашва или да изолира тези страни районно, или да докара до гибелта на ECOWAS.
В този случай това ще би трябвало да се преглежда не просто като субрегионален проблем, а като покруса от панафрикански мащаб, чиито последици ще би трябвало да бъдат позволени посредством субрегионални общности.
Освен това новите държавни управления евентуално ще търсят нови сътрудници за съдействие, изключително в региона на сигурността и развиването.
Съществуващите връзки дадоха слаби резултати повече от пет десетилетия, тъй че новите играчи, изключително Русия, Китай, страните от Персийския залив, Турция и доста недържавни участници като частни военни компании и неправителствени организации, ще се стремят да запълнят празнината. Очаква се връзките сред френскоговорящите страни и техните обичайни западни съдружници да се влошат.
По този метод е малко евентуално превратите в Западна Африка да се разпространят отвън района. Въпреки това, в случай че новите държавни управления не съумеят незабавно да изпълнят обещанията си, може да стартира търсене на различно водачество. В центъра на тази турбуленция и неустановеност са жителите, които се интересуват на първо място от по-добри вероятности за бъдещето.
Превод: СМ
От 2020 година насам осем държавни управления във франкофонска Африка бяха свалени от военните, което ускори тревожната наклонност на преврати на континента.
За съпоставяне, от 50-те години на предишния век по света са осъществени 486 опита за прелом, 214 от които са осъществени в Африка, от които 106 са сполучливи.
Ако оставим настрани статистиката, постоянно пораждат два въпроса във връзка с превратите.
Първият въпрос е дали те са резултат от вътрешни пропуски, изключително във действието на управническите институции, или разследване от действието на една интернационална система, която става все по-нелиберална.
Може би още по-тревожното е, че тези катаклизми са породени както от вътрешни, по този начин и от външни фактори. Последното изяснява за какво нито Африканският съюз, нито районните стопански общности са съумели да се оправят с заграбването на властта от армията.
Вторият въпрос е дали тези катаклизми могат да решат проблемите, пред които са изправени хората. Новите водачи дават обещание бързо да отстранен социално-икономическите и политически недостатъци на свалените режими.
Те приказват за неприятна сигурност, беднотия, корупция, външна интервенция и липса на развиване. Тези проблеми в действителност са обща линия на доста разрастващи се страни, а в Африка те се трансфораха в съществена спънка за постигането както на Целите на хилядолетието за развиване, по този начин и на Целите за стабилно развиване. Няма подозрение, че тези, които дават обещание да ги решат, евентуално ще получат поддръжка от народа.
Топлият банкет на превратаджиите е индикатор за очакванията на цивилното население, което чака бързо решение на множеството проблеми, разпознати от превратаджиите.
Това се укрепва от харизмата и патриотичния облик на новите водачи, постоянно облечени във военна униформа. Този облик може да се пояснява като секюритизация на проблеми, като че ли е доказателство, че новите военни държавни управления в действителност могат да изпълнят обещаните трансформации.
Може би жителите са стимулирани частично от вярата във военната дисциплинираност, която не чакат от личните си политически водачи.
Освен това военните преврати в исторически проект са съдействали за развиването в доста елементи на света, тъй че поддръжката от страна на жителите не може да се дължи само на доверчивост. Например, когато Гай Юлий Цезар смъкна Помпей, това докара до солидна агресия на Римската империя.
Наполеон и неговите армии също уголемяват френските територии. Въпреки че акциите на Цезар и Наполеон са кървави, те съумяват да укрепят силата и въздействието на своите страни.
В допълнение към тези исторически истории има доста релативно модерни образци за преврати, които са имали позитивни последствия. Например в Индонезия, когато военачалник Сухарто смъкна президента Сукарно, страната съумя да усъвършенства интернационалните си връзки, в това число да се причисли още веднъж към Организация на обединените нации, както и да позволи борбата си с Малайзия.
В Южна Корея превратът от 60-те години на предишния век, воден от военачалник Пак Чунг Хи, сложи основата за бързото икономическо развиване на страната, която се трансформира в един от „ азиатските тигри “.
В Тайван военното държавно управление на Чан Кайши през 1949 година се приписва на икономическото издигане, което също по този начин трансформира острова в един от „ азиатските тигри “.
Но, несъмнено, би било наивно да се има вяра, че всички преврати ще имат позитивен резултат. Всъщност множеството преврати основават властнически режими, които имат доста малко политически или стопански достижения, само че са параноични по отношение на вкопчването във властта.
Режимите на Иди Амин, Робърт Мугабе, Мобуту Сесе Секо и военачалник Сани Абача не направиха доста, с цел да отговорят на упованията на жителите.
Тяхната параноя постоянно е оправдана, като се имат поради добре документираните високи шансове страните, претърпели сполучливи преврати, да се сблъскат с различен прелом. Освен това това важи и за режими, които са имали желанието и способността да реализират смяна.
Опитът на Том Санкара в Буркина Фасо, който беше свален макар ефикасните промени, служи като знак за крехкостта на военните режими.
На този декор има смисъл да зададем три въпроса по отношение на продължаващите катаклизми:
Първо, какви са упованията за последните държавни преврати в страни като Габон (август 2023 г.), Нигер (юли 2023 г.), Буркина Фасо (януари 2022 година и септември 2022 г.), Гвинея (септември 2021 г.), Чад (април 2021 г.) и Мали (август 2020 година и май 2021 г.)?
Необходимо е да се отговори на този въпрос в подтекста на обстоятелството, че множеството от тези страни преди този момент са претърпели военни преврати, както и опити за основаване на „ демократични “ държавни управления, които не са ги извели на резистентен път на икономическо и политическо развиване.
Връщането към военно ръководство и естеството на поддръжката, която получава в гореспоменатите страни, е отражение на неуспеха на определените държавни управления. Това значи, че новите военни държавни управления би трябвало да вземат поради публичното мнение и упования.
Въпросът е какво тъкмо поддържаха жителите - самите превратаджии или обещанията, които те дадоха. В последния случай водачите нямат опция, с изключение на бързо да стартират да извършват обещанията си, в противоположен случай има възможност хората бързо да поддържат някой различен.
Това може да се изясни с демографските промени на континента, които доведоха до повече младежи, в сравнение с възрастни хора. Това потомство има по-малко самообладание и е по-амбициозно от предходните генерации.
Освен това младежите са доста по-информирани и имат по-силни благоприятни условия за готовност с помощта на обществените мрежи.
Второ, новите военни водачи вземат ли поради опита на своите прародители - както техните триумфи, по този начин и неуспехи? Наясно ли са с обстоятелството, че множеството страни в Африка са минали границата от половин век от независимостта си и би трябвало да стартират да поемат отговорност за личната си орис?
Успехът на тези нови военни държавни управления може да зависи от тяхното схващане на проблемите, пред които са изправени техните страни, и способността им да дават на практика решения на тези проблеми.
Както бе упоменато нагоре, някои от проблемите, пред които е изправена франкофонска Африка, мощно засягат публичните страсти - корупцията, безнаказаността и неоколониализмът измежду тях.
Но би трябвало да се означи, че тези проблеми са доста сложни за решение без приобщаващ метод, който включва присъединяване освен на военните, само че и на цивилното население. В последна сметка жителите са тези, които са заинтригувани от бързото реализиране на осезаеми резултати.
Трето, въпросът по какъв начин превратите могат да повлияят на геополитическите трендове в района. От самото начало новите военни държавни управления и Икономическата общественост на Западна Африка (ECOWAS) не са имали най-хубавите връзки, което заплашва или да изолира тези страни районно, или да докара до гибелта на ECOWAS.
В този случай това ще би трябвало да се преглежда не просто като субрегионален проблем, а като покруса от панафрикански мащаб, чиито последици ще би трябвало да бъдат позволени посредством субрегионални общности.
Освен това новите държавни управления евентуално ще търсят нови сътрудници за съдействие, изключително в региона на сигурността и развиването.
Съществуващите връзки дадоха слаби резултати повече от пет десетилетия, тъй че новите играчи, изключително Русия, Китай, страните от Персийския залив, Турция и доста недържавни участници като частни военни компании и неправителствени организации, ще се стремят да запълнят празнината. Очаква се връзките сред френскоговорящите страни и техните обичайни западни съдружници да се влошат.
По този метод е малко евентуално превратите в Западна Африка да се разпространят отвън района. Въпреки това, в случай че новите държавни управления не съумеят незабавно да изпълнят обещанията си, може да стартира търсене на различно водачество. В центъра на тази турбуленция и неустановеност са жителите, които се интересуват на първо място от по-добри вероятности за бъдещето.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ