Състав от съдии да ръководи разследването срещу главния прокурор и

Състав от съдии да управлява следствието против основния прокурор и други негови „ висши “ сътрудници, като самото то да се прави от органи на изпълнителната власт.

Такова необичайно и извънредно коренно предложение направиха от неправителствената организация „ Антикорупционен фонд “, посредством подадено в Народното събрание мнение по плана за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) на ръководещите, които желаят основаването на нова фигура на прокурор, проверяващ „ обвинител №1 “, написа " ".

Проектът на ГЕРБ и Обединени патриоти закупи необятна социална популярност малко преди празниците, а рецензиите към него не бяха спестени от юристите. Сега обаче в мнението си до Народното събрание от „ Антикорупционният фонд “ в допълнение разбуниха духовете, предлагайки модел, който на процедура е противоконституционен.

Още по-скандалното в тази ситуация е, че концепцията за законодателна корекция, с която да се конституира „ правосъден състав, който да проверява основния прокурор “, при осъществено от него закононарушение, е на настоящия арбитър от Софийския градски съд (СГС) Емил Дечев и действително е заимствана от страна на „ Антикорупционен фонд “ точно от него.

Интерес будят и описаните в мнението на организацията други възможности за това кои съдии ще могат да влязат в този екип, а точно това да са апелативни, висши, конституционни или пенсионирани съдии.

Във връзка с множеството въпросителни към препоръчаните хрумвания и най-много по отношение на сходството им с конституционните правила в България, „ Правен свят “ се обърна за коментар към някогашния парламентарен арбитър и сегашен учител в Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ проф. Пламен Киров.

„ Съдиите въздават правораздаване, а не проверяват. Подобна концепция е неуместна. Да, в Италия, да вземем за пример, има фигурата на съдия-следовател, само че това е напълно друго нещо.

Той се назовава арбитър и въобще не е арбитър. Това, че някъде има нещо и сме чули, че го има, ние да хванем и да го препишем излиза отвън конституционните рамки и правила, върху които е конструирана и действа правосъдната власт и в частност – съдът “, разяснява професорът.

Проф. Киров беше безапелационен, че не би следвало да има второ мнение по въпроса, че такава концепция, в този й тип е в несъгласие с Конституцията. „ А когато има несъгласие с Конституцията не може да се схване, без да се промени самата Конституцията.

Ако измененията Конституцията и има политическа воля за това, може да извършите всичко и да въведете различен модел. Но по този начин, в границите на актуалната уредба, да ангажирате съда да се занимава с следствие, ей Бога ми….малко излиза отвън рамките на естественото, с цел да не се показвам жестоко.

Това е същото, когато преди време ставаше въпрос за това съдът да може да реализира надзор когато прокурорът каже, че няма задоволително данни да се образува досъдебно произвеждане. Вие представяте ли си съдът да каже: „ Не, не - има данни за осъществено закононарушение. Вземи и внеси обвинителен акт “.

Тогава съдът незабавно може да бъде упрекнат в това, че има обвинителен уклон. Значи съдът да каже, че има данни за осъществено закононарушение, би трябвало да бъде импортиран обвинителен акт, а след това ще каже: „ Аз ще прегледам този спор сред отбрана и обвиняване и ще го реша независимо “.

Той към този момент съдът ще е се е заел с обвинителна теза и ще би трябвало да се търси различен състав, който да прегледа едно такова наказателно произвеждане. Това е парадокс, а камо ли съдът да се занимава с следствие и да надзирава следствие, да му дава насоки “, съобщи още някогашният парламентарен арбитър.

Относно другите възможности показани от „ Антикорупционен фонд “ за това кои съдии да могат да влизат в групата на „ проверяващите основния прокурор “, проф. Киров разяснява: „ От птичи взор, защото не съм го разгледал в елементи, мога да кажа, че за мен такова предложение е в несъгласие с Конституцията.

Всеки може да установи такова несъгласие и не е належащо да си професор за това. Това пък да се ангажира Конституционният съд и конституционни съдии с сходно следствие, който въобще е отвън правосъдната власт, не желая да го разясня.

Това е несериозно. Който и да е арбитър не може да се занимава с тези неща, още по-малко Конституционният съд “, приключи професорът.