Мохамед - една от най-влиятелните личности в историята на човечеството
Със непретенциозен генезис, Мохамед основава и популяризира една от най-големите религии в света и става изключително сполучлив политически лидер. Днес, тринайсет века след гибелта му, неговото въздействие е към момента доста 
мощно и мощно въздействащо.
Мохамед, роден в 570 година, произлиза от Мека, град в Южна Арабия — по това време изостанал регион, надалеч от всевъзможни средища на търговия, изкуство и просвета. Останал сирак на шест години, той израства в скромна среда. Според ислямските предания е бил необразован. Икономическото му състояние се усъвършенства, когато на двайсет и пет годишна възраст се оженва за богата вдовица. Независимо от това, когато наближава четирийсетте, към момента липсват външни признаци, че е забележителна персона. По това време множеството араби били езичници, вярвали в доста божества. Ала в Мека живеели дребен брой евреи и християни и таман от тях Мохамед евентуално възприема визията за един-единствен всесилен Бог, който доминира в цялата Вселена. На четирийсет години Мохамед към този момент е убеден, че този исторически Бог (Аллах) влиза в допир с него (чрез Архангел Гавраил) и го е избрал да популяризира същинската религия.
Три години Мохамед проповядва единствено на близки другари и познати. После, към 613 година, се отдава на обществени проповеди. Когато малко по малко печели последователи, управляващите в Мека стартират да го считат за рисков. Мохамед се усеща заплашен и в 622 година забягва в Медина (град на към 320 километра северно от Мека), където му оферират работа със доста политическо въздействие.
Това бягство, наречено Хегира, е повратна точка в живота на Пророка. В Мека той не е имал доста почитатели. В Медина те са надалеч повече и скоро той добива въздействие, което в действителност го прави безспорен владетел. През идващите няколко години, когато почитателите на Мохамед бързо нарастват, се водят редица борби сред Медина и Мека. Тази война приключва в 630 година и Мохамед се завръща победоносно в Мека като поробител. През останалите две и половина години от живота му арабските племена бързо се приобщават към новата вяра. Когато умира в 632 година, Мохамед е към този момент същински властник на цяла Южна Арабия. Бедуинските племена в Арабия се славят като безстрашни воини. Ала те са малобройни и раздирани от разцепление и междуособни борби, не могат да се мерят с по-големите армии на кралствата, открили се в земеделските региони на север. Обединени от Мохамед за първи път в историята и вдъхновявани от пламенната си религия в едничкия същински Бог, тези арабски бойци се впускат в поредност от най-изумителните завоевания в човешката история.
На североизток от Арабия лежи обширната новоперсийска империя на Сасанидите; на северозапад е Византия, или Източната Римска империя с център Константинопол. Количествено арабите не могат да се съпоставят с съперниците си. Обаче на бойното поле ситуацията е напълно друго и въодушевените араби бързо превземат цяла Месопотамия, Сирия и Палестина. В 642 година Египет бива откъснат от Византийската империя, а персийските войски са смазани при огромните боеве към Кадисия в 637 година и Нехавенд в 642 година
Но даже тези големи завоевания, реализирани под управлението на най-близките другари и приемници на Мохамед — Абу Бакр и Умар ибн ал-Хатаб — не поставят завършек на арабското настъпление. В 711 година арабските армии към този момент са прегазили Северна Африка чак до Атлантическия океан. Оттам те се насочват на север, преброждат Гибралтарския пролив и превземат Кралство Испания. По едно време се породили опасения, че мюсюлманите може да покорят цяла християнска Европа. Обаче в прословутата борба за Тур в 732 година мюсюлманските войски, напреднали доникъде на Франция, са съкрушени от франките. Въпреки всичко за по-малко от един век бедуинските племена, вдъхновявани от словото на Пророка, основават империя, която се простира от Индия до Атлантическия океан и каквато светът не е виждал до тогава. И навсякъде, където мюсюлманските войски стъпват, следва всеобщо приобщаване към новата религия.
Вярно, не всички завоевания остават. Макар че резервират вярата си в Пророка, по-късно персийците си извоюват независимостта от арабите. А в Испания след повече от седем епохи битка християните си възстановяват целия полуостров. Но Месопотамия и Египет, люлки на антична цивилизация, остават арабски и владеят целия северноафрикански бряг. Разбира се, новата религия продължава да се популяризира през вековете надалеч оттатък границите на първичните мюсюлмански завоевания. В наши дни тя има десетки милиони почитатели в Африка и Средна Азия и даже повече в Пакистан, Северна Индия и Индонезия. В Индонезия тази нова религия се оказва сплотяващ фактор. Но на индийския подконтинент спорът сред мюсюлмани и индуси към момента е основна спънка по пътя към единението.
При това състояние по какъв начин би трябвало да се оцени цялостното влияние на Мохамед върху човешката история? Както всички религии, ислямът упражнява голямо въздействие върху битието на своите почитатели. И защото християните в света са почти два пъти повече от мюсюлманите, на пръв взор може да наподобява необичайно, че Мохамед заема по-предно място от Исус. За тази класификация има две основни учредения.
Първо, Мохамед е играл доста по-важна роля за развиването на исляма, в сравнение с Исус за развиването на християнството. Макар че Исус е основал главните етични и морални правила на християнството (доколкото те се разграничават от юдаизма), Свети Павел е този, който създава християнското богословие, той е основният прозелит и създател на огромна част от Новия завет.
А Мохамед е основателят и на ислямското богословие, и на основните етични и морални правила на исляма. Освен това той има основна роля в разпространението на новата религия и в основаването на нейните обреди. На всичко от горната страна той е създателят на мюсюлманското свещено писание — Корана, алманах от Мохамедови прозрения, въодушевени съгласно него свише. По-голямата част от тях са преписвани — повече или по-малко правилно — още до момента в който Мохамед е бил жив, а дълго след неговата гибел са събрани в достоверен алманах. Следователно Коранът отразява значително правдиво Мохамедовите мисли и хрумвания. Такъв обстоен алманах с мисли на Христос не е достигнал до нас. И тъй като Коранът е най-малко толкоз значим за мюсюлманите, колкото Библията за християните, въздействието на Мохамед посредством Корана е голямо. Не е изключено въздействието на Мохамед върху исляма да е по-голямо от общото въздействие на Исус Христос и Свети Павел върху християнството. От чисто верско становище може да се каже, че въздействието на Мохамед върху човешката история е равнозначно на Исусовото.
И още нещо. Мохамед (за разлика от Исус) е водеща фигура както от религиозно, така и от светско становище. Всъщност като тяга на арабските завоевания той може да бъде подложен преди всичко като най-влиятелния политически лидер на всички времена. За доста от значимите исторически събития можем да кажем, че са били неизбежни и щяха да се случат даже без избран политически лидер, които да ги насочва. Например южноамериканските колонии евентуално щяха да извоюват независимостта си от Испания даже в случай че Симон Боливар не се беше родил. Но не може да се каже същото за арабските завоевания. Нищо от този жанр не се е случвало преди Мохамед и няма учредения да считаме, че би станало без него. Единствените сходни триумфи в човешката история са завоеванията на монголите през XIII век, които се дължат основно на Чингис Хан. Макар и по-обширни от арабските, те обаче се оказаха нетрайни и през днешния ден единствените региони, заемани от монголи, са тези, в които те са живели преди времето на Чингис.
Арабските завоевания са нещо напълно друго. От Ирак до Мароко се простира цяла верига арабски народи, обединени освен от вярата си в исляма, само че и от общия си арабски език, история и просвета. Мястото на Корана в мюсюлманското изповедание и фактът, че той е написан на арабски, несъмнено са попречили арабският език да се разпадне на неразбираеми между тях диалекти, което другояче би могло да се случи през миналите тринайсет века. Разбира се, сред арабските страни има разлики и недоразумения, и то обилни, само че частичното разцепление не трябва да ни пречи да забележим значимите детайли на единение, които не престават да съществуват.
Така да вземем за пример нито Иран, нито Индонезия — и двете петролопроизводителки и с ислямско изповедание — се причислиха към петролното ембарго през зимата на 1973/74 година. И не инцидентно всички арабски страни, единствено арабски страни участваха в ембаргото. Както виждаме, арабските завоевания през VII век не престават и през днешния ден да играят значима роля в човешката история. И таман това несравнимо комбиниране на светско и верско въздействие ни дава правото да считаме Мохамед за най-влиятелната фигура в историята на човечеството.
Инфо: www.chetilishte.com
