Ноември ще бъде май – Корнелия и Стефан Янев печелят от редовен кабинет
Сапунката към мандати и съвещания продължава към този момент стотина дни след парламентарния избор на 2 октомври 2022 година По подигравка на ориста неписаният даром за едно държавно управление у нас изтича в предверието на кабинета. В международната история има и по-изявени рекордьори, само че ние да си гледаме родната рогозка.
Така или другояче след четири следващи избори в границите на двайсетина месеца сме се запътили към пето гласоподаване за Народно заседание. И освен поради това, че множеството от анализаторите не дават късмет на мандата, възложен оня ден от президента Румен Радев на Българска социалистическа партия. Впрочем, ето още един мотив за каламбур – петите в класирането ще ни водят към пети вот…
Гамбит или динамит?
По-лековерните сънародници са склонни да се подават на внушенията на избрани манипулатори за съдбовния смисъл на един постоянен кабинет, от който следва тъгата със служебните държавни управления. Всъщност, няма никаква драма!
Канцеларията на „ Дондуков “ №1 не е на автопилот, нe поради това, че Льотчик се е дислоцирал насреща, страната има бюджет и горе-долу обезпечени обществени заплащания, а евро-атлантическото ни пакетиране в „ Коалицията на войната “ не е сложено под подозрение. В същото време двете сякаш сакрални цели – Шенген и Еврото явно ще би трябвало да почакат…
Ето за какво ми се коства, че вътрешната обстановка сега по-скоро мирише на комплициран шахматен гамбит, в сравнение с динамит. Не един и двама анализатори настояват, че с даването на „ утешителния мандат “ на петия детайл от пъзела Румен Радев в действителност има за цел дефинитивно да отстреля така и така грохналата Столетница и съответно Корнелия Нинова, с която явно са в „ студена война “. Независимо от букета и бонбоните „ Мерси ”. Защо? За да разчисти пътя за нов политически план върху руините на „ Позитано “ №20 и да форсира вътрешното недоволство в Българска социалистическа партия против председателката?
Подобна догадка наподобява разумна, само че е прекомерно лесна и обикновена, с цел да бъде изцяло вярна. Нали се сещате за престъпните сюжети, в които ченгето се чеше по главата с думите „ Много е явно, с цел да бъде истина, по-скоро наподобява нагласено… “. Ето за какво предлагам да потърсим под вола теле, като насочим фокуса в друга посока.
Блъфиране по тънка „ алена линия “
Понятието „ червени линии “, което господства в последно време в родния политически лексикон в действителност е един стопроцентов оксиморон. Тоест, нелепост, нонсенс или просто измама. По обикновената причина, че като изключим „ Възраждане “, всички останали парламентарни тимове се подреждат компактно в редицата на „ Американския консенсус “, въпреки че върхушката на „ Позитано “ №20 прави плахи опити да се разкраси в ретро-стил. Само за вътрешна консумация, до момента в който загаснат прожекторите и стартира същинското „ празненство “.
Блъфирането по тънка „ алена линия “ е транспарантно, защото при актуалните „ безпартийни партии “, освен у нас, на процедура са заличени идеологическите Рубикони. След като от координатната система на обществото изчезнаха класическите полюси „ Ляво-дясно “ няма смисъл от откровени и релефни разкази, парадигми и идеологеми.
А с цел да не сме въпреки всичко в безспорен честен и интелектуален вакуум, понякога пораждат „ ценностни “ разломи: суверенитет-глобализъм, Русия- Запад, Европа-Евразия, тръбен-втечнен газ, „ зелена “ – въглеродна сила, „ идентичности “ – ред и обичаи, православие-секти, джендър-човешка природа, лев-евро и така нататък
Реклама
Именно от тази позиция ми се коства, че развяването на „ алените линии “ е безспорна измама. Друга е повода българските политически обединения да блъфират и лавират стане ли въпрос за постоянен кабинет. Защото, в случай че вземем сметалото с огромни дървени топчета, незабавно ще разберем, че парламентарните гласове са изцяло задоволителни, в случай че играчите в действителност имат желание да работят „ на ползу роду “, а не използват клишетата за лична полза.
Конкретно – даже да изключим от сметката неуместните по разнообразни мотиви – ГЕРБ и „ Възраждане “, останалите пет несмущаемо биха могли да намерят „ национално-отговорна “ формула. И поръчките им за „ обществена политика “ са близки, и задължението към Посолствата е паралелен, без значение от нюансите. Не инцидентно Нинова влачи със себе си за всяка по-важна фотография пред знамето Вигенин, първия евро-атлантик на „ Позитано “ №20…
Календар по поръчка
Да приемем, че на 99% мандатът, връчен на Българска социалистическа партия, ще се провали заради „ червени линии “ или „ зелен евро-отпечатък “ в украинско кафяво. Защо въпреки всичко пасиансът не излиза, макар основанията за една дребна българска Ялта сред „ съдружници “ от немай къде но Сталин, Чърчил и Рузвелт по време на Втората международна война? Без да изисквам за знамение ми се коства, че главните играчи калкулират интереса си през призмата на локалния избор.
Тоест, ноември ще бъде май, в случай че заменяем местата на първия и последния есенен месец в популярната строфа на Гео Милев от неговата именита поема „ Септември “. Ето за какво вероятността за избори 2 в 1 добива все по-реални контури. Към края на годината следва постоянният общински и кметски избор, а никак не е изключено парламентарната рулетка да се завърти на луфт още два пъти – през април и юли, с цел да кацне топчето в квадратчето на 11-тия месец. Календар като по поръчка…
При изцяло разрушената партийно-политическа система у нас локалната власт се трансформира в най-важния фактор за владеене и практикуване на националната Власт. По няколко фундаментални аргументи. Първо – в общините са парите по огромните инфраструктурни планове и „ публични поръчки “, финансирани от бюджета и Европейски Съюз.
Второ – по самата си природа локалната администрация е доста по-стабилна от всяко държавно управление, защото не зависи от парламентарни турбуленции и конюнктурни разтърсвания с външен детонатор. Трето – както гласи фолклорът „ кметът, попът и даскалът “ са всьо и вся в по-малките селища, а тази неотразима триада държи ключа към мезето и шубето на гласоподавателите. С морков и сопа, в случай че се налага…
Най-категоричното удостоверение на тези изводи е ГЕРБ, която към този момент близо 15 години съумява да запази, публично или зад кадър, Властта най-много поради железобетонните си позиции в локалните препоръки, изпълкоми и комисии. Независимо от десетките корупционни кавги, СРС-та, „ суджуци “, „ братовчеди “, „ ваксини “ и така нататък
Именно общините и Чиновническата партия са двата кита, върху които като Крали Марко е стъпил Бойко Борисов. А дали е инцидентно, че някои от малцината кметове на Българска социалистическа партия, като тези в Перник и столичната община „ Изгрев “, се конфронтираха с „ Позитано “ №20 за сметка на топлата връзка със съответното държавно управление или заради самостоятелна позиция по значими проблеми? Не, тъй като кметът в забележителна степен самичък си е господар…
Близо е до акъла, че за ГЕРБ, а също по този начин и за „ Продължаваме промяната ” доста по-голям е локалният избор през ноември, в сравнение с кривата равнища на Девети септември на „ Дондуков “ №1 измежду зима и война.
Георги Атанасов, особено за „ Уикенд “, цялостния текст на коментара четете на страниците на вестника
Така или другояче след четири следващи избори в границите на двайсетина месеца сме се запътили към пето гласоподаване за Народно заседание. И освен поради това, че множеството от анализаторите не дават късмет на мандата, възложен оня ден от президента Румен Радев на Българска социалистическа партия. Впрочем, ето още един мотив за каламбур – петите в класирането ще ни водят към пети вот…
Гамбит или динамит?
По-лековерните сънародници са склонни да се подават на внушенията на избрани манипулатори за съдбовния смисъл на един постоянен кабинет, от който следва тъгата със служебните държавни управления. Всъщност, няма никаква драма!
Канцеларията на „ Дондуков “ №1 не е на автопилот, нe поради това, че Льотчик се е дислоцирал насреща, страната има бюджет и горе-долу обезпечени обществени заплащания, а евро-атлантическото ни пакетиране в „ Коалицията на войната “ не е сложено под подозрение. В същото време двете сякаш сакрални цели – Шенген и Еврото явно ще би трябвало да почакат…
Ето за какво ми се коства, че вътрешната обстановка сега по-скоро мирише на комплициран шахматен гамбит, в сравнение с динамит. Не един и двама анализатори настояват, че с даването на „ утешителния мандат “ на петия детайл от пъзела Румен Радев в действителност има за цел дефинитивно да отстреля така и така грохналата Столетница и съответно Корнелия Нинова, с която явно са в „ студена война “. Независимо от букета и бонбоните „ Мерси ”. Защо? За да разчисти пътя за нов политически план върху руините на „ Позитано “ №20 и да форсира вътрешното недоволство в Българска социалистическа партия против председателката?
Подобна догадка наподобява разумна, само че е прекомерно лесна и обикновена, с цел да бъде изцяло вярна. Нали се сещате за престъпните сюжети, в които ченгето се чеше по главата с думите „ Много е явно, с цел да бъде истина, по-скоро наподобява нагласено… “. Ето за какво предлагам да потърсим под вола теле, като насочим фокуса в друга посока.
Блъфиране по тънка „ алена линия “
Понятието „ червени линии “, което господства в последно време в родния политически лексикон в действителност е един стопроцентов оксиморон. Тоест, нелепост, нонсенс или просто измама. По обикновената причина, че като изключим „ Възраждане “, всички останали парламентарни тимове се подреждат компактно в редицата на „ Американския консенсус “, въпреки че върхушката на „ Позитано “ №20 прави плахи опити да се разкраси в ретро-стил. Само за вътрешна консумация, до момента в който загаснат прожекторите и стартира същинското „ празненство “.
Блъфирането по тънка „ алена линия “ е транспарантно, защото при актуалните „ безпартийни партии “, освен у нас, на процедура са заличени идеологическите Рубикони. След като от координатната система на обществото изчезнаха класическите полюси „ Ляво-дясно “ няма смисъл от откровени и релефни разкази, парадигми и идеологеми.
А с цел да не сме въпреки всичко в безспорен честен и интелектуален вакуум, понякога пораждат „ ценностни “ разломи: суверенитет-глобализъм, Русия- Запад, Европа-Евразия, тръбен-втечнен газ, „ зелена “ – въглеродна сила, „ идентичности “ – ред и обичаи, православие-секти, джендър-човешка природа, лев-евро и така нататък
Реклама
Именно от тази позиция ми се коства, че развяването на „ алените линии “ е безспорна измама. Друга е повода българските политически обединения да блъфират и лавират стане ли въпрос за постоянен кабинет. Защото, в случай че вземем сметалото с огромни дървени топчета, незабавно ще разберем, че парламентарните гласове са изцяло задоволителни, в случай че играчите в действителност имат желание да работят „ на ползу роду “, а не използват клишетата за лична полза.
Конкретно – даже да изключим от сметката неуместните по разнообразни мотиви – ГЕРБ и „ Възраждане “, останалите пет несмущаемо биха могли да намерят „ национално-отговорна “ формула. И поръчките им за „ обществена политика “ са близки, и задължението към Посолствата е паралелен, без значение от нюансите. Не инцидентно Нинова влачи със себе си за всяка по-важна фотография пред знамето Вигенин, първия евро-атлантик на „ Позитано “ №20…
Календар по поръчка
Да приемем, че на 99% мандатът, връчен на Българска социалистическа партия, ще се провали заради „ червени линии “ или „ зелен евро-отпечатък “ в украинско кафяво. Защо въпреки всичко пасиансът не излиза, макар основанията за една дребна българска Ялта сред „ съдружници “ от немай къде но Сталин, Чърчил и Рузвелт по време на Втората международна война? Без да изисквам за знамение ми се коства, че главните играчи калкулират интереса си през призмата на локалния избор.
Тоест, ноември ще бъде май, в случай че заменяем местата на първия и последния есенен месец в популярната строфа на Гео Милев от неговата именита поема „ Септември “. Ето за какво вероятността за избори 2 в 1 добива все по-реални контури. Към края на годината следва постоянният общински и кметски избор, а никак не е изключено парламентарната рулетка да се завърти на луфт още два пъти – през април и юли, с цел да кацне топчето в квадратчето на 11-тия месец. Календар като по поръчка…
При изцяло разрушената партийно-политическа система у нас локалната власт се трансформира в най-важния фактор за владеене и практикуване на националната Власт. По няколко фундаментални аргументи. Първо – в общините са парите по огромните инфраструктурни планове и „ публични поръчки “, финансирани от бюджета и Европейски Съюз.
Второ – по самата си природа локалната администрация е доста по-стабилна от всяко държавно управление, защото не зависи от парламентарни турбуленции и конюнктурни разтърсвания с външен детонатор. Трето – както гласи фолклорът „ кметът, попът и даскалът “ са всьо и вся в по-малките селища, а тази неотразима триада държи ключа към мезето и шубето на гласоподавателите. С морков и сопа, в случай че се налага…
Най-категоричното удостоверение на тези изводи е ГЕРБ, която към този момент близо 15 години съумява да запази, публично или зад кадър, Властта най-много поради железобетонните си позиции в локалните препоръки, изпълкоми и комисии. Независимо от десетките корупционни кавги, СРС-та, „ суджуци “, „ братовчеди “, „ ваксини “ и така нататък
Именно общините и Чиновническата партия са двата кита, върху които като Крали Марко е стъпил Бойко Борисов. А дали е инцидентно, че някои от малцината кметове на Българска социалистическа партия, като тези в Перник и столичната община „ Изгрев “, се конфронтираха с „ Позитано “ №20 за сметка на топлата връзка със съответното държавно управление или заради самостоятелна позиция по значими проблеми? Не, тъй като кметът в забележителна степен самичък си е господар…
Близо е до акъла, че за ГЕРБ, а също по този начин и за „ Продължаваме промяната ” доста по-голям е локалният избор през ноември, в сравнение с кривата равнища на Девети септември на „ Дондуков “ №1 измежду зима и война.
Георги Атанасов, особено за „ Уикенд “, цялостния текст на коментара четете на страниците на вестника
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ