Съпругът ви не е получил очакваното повишение и е депресиран.

Съпругът ви не е получил предстоящото покачване и е депресиран. Ракът на гърдата на приятелката ви се е върнал. Като подкрепящ сътрудник и другар, вие чувствате болката им. Но научните проучвания демонстрират, че за тази угриженост плащате и съответната цена.

Емпатията – способността да се усеща и споделя страстта на друго лице, виждайки нещата през неговите очи, играе решаваща роля за сплотяването на хората. Това е насладата, която изпитвате на сватбата на другар или болката, която чувствате, когато станете очевидец на нечие страдалчество.

(Women on the Bridge, 1902, Edvard Munch)

„ Емпатията е главната стъпка за създаване на фамилиарност във взаимоотношенията “, споделя Робин Стерн, асоцииран шеф на Центъра за прочувствена интелигентност  в Университета Йейл. „ Когато някой се усеща чут и забелязан от теб, тогава се появява доверието “, прибавя тя.

Но тази видимо позитивна страст може да има и неподходящи последици, изключително в случай че се чувствате толкоз мощно погълнати от възприятията на различен човек, че пренебрегвате личните си усеща и потребности. Стърн споделя, че тези, които постоянно дават приоритет на страстите на другите, са по-податливи на тревога и имат по-високо равнище на меланхолия.

„ Когато приказваме за съчувствено безсилие, нормално мислим за тези, чиито специалности изискват да се оказва помощ на другите, като медицински сестри, лекари, обществени служащи, само че на всички нас ни се постанова също да влизаме в сходна роля, без значение дали става дума за болен родител, дете или другар, който минава през тежък интервал. “, споделя Джамил Заки, помощник по логика на психиката в Университета в Станфорд. „ Да се грижим и поддържаме тези, които ни интересуват, е измежду нашите най-ценни и значими функции, само че също по този начин е и нещо, което ни гълтам: въпреки всичко всички желаеме да се поставяме грижи за другите, само че без да изгубим себе си. “

В изследване, оповестено предходната година в списание " Здравна логика на психиката ", откривателите разгледаха резултата от родителската съпричастност върху 247 двойки родители и юноши. Чрез кръвни проби, въпросници и водене на ежедневни дневници, учените откриха, че родителската съпричастност е мощно обвързвана с по-доброто психическо и физиологично благоденствие при подрастващите. Родителите в изследването, които  също са имали мощно съчувствени родители, имат доста по-високо равнище на самочувствие и по-дълбоко чувство за цел и смисъл в живота, в сравнение с тези, които са имали родители с по-ниски равнища на съчувствените качества.

Но с тук свършват положителните вести. Колкото по-емпатичен е родителят, толкоз по-вероятно е той да страда от продължителен инфекциозен развой. Учените считат, че „ родителите, които елементарно се ангажират с паниките и битките на другите, стават уязвими, поради спомагателната тежест, с която се товарят и обвързваното с това консумиране на спомагателни физиологични запаси, помагайки на другите. “

Има ли здравословен метод да бъдеш съчувствен?

Психолозите разказват съпричастността по три метода: можете да мислите, можете да чувствате, можете да действате.

С когнитивната съпричастност разбирате какво мисли и усеща някой различен, също както се свързвате с героите на разказ, когато четете или пък, когато виждате гледната точка на другия по време на бизнес договаряния. Когнитивната емпатия е сходство на две съзнания, което ни дава психическото чувство по какъв начин работи мисълта на другия. Подобен метод на конфигуриране към различен човек освен ни дава схващане за неговата позиция – той ни споделя по какъв начин да поддържаме връзка с него допустимо най-добре: какво има най-голямо значение за него, какви са моделите му за света и даже това какви думи да използваме или да заобикаляме в диалога.

С прочувствената съпричастност в действителност, обувате обувките на различен човек и усещате цялата гама от страстите и прекарванията му. С нейна помощ ние усещаме това, което усеща и другият човек в една мигновена физическа връзка. Тази емпатия зависи от различен тип внимание: настройването към прочувствените потребности на другите хора значи да разчетем мимиката, гласа и други невербални знаци за това по какъв начин те се усещат във всеки един миг. Изследванията демонстрират, че този тип емпатия зависи от нашето конфигуриране към личните ни прочувствени сигнали, които автоматизирано отразяват непознатите страсти. Това е емпатията, която оставена неконтролирана, може да докара до прегаряне и цялостно безсилие.

И съществува съчувствената угриженост, която влиза в деяние постоянно когато някой показва загрижеността си за различен човек. Този тип емпатия е част от мозъчната верига на родителската обич – връзката посредством сърцето. Той намира място и в работния развой: може да го забележите, когато един водач демонстрира на хората, че ги поддържа, тъй че да му се доверят и да бъдат свободни да поемат опасности, вместо да поддържат безвредна отбранителна позиция. Това е тази съпричастност, която се появява, когато се чувствате загрижени за страданието на различен човек, с желанието да помогнете на нуждаещия се, само че без да потъвате в страстите му.

Коя позиция ще заемем, когато реагираме на страданието на някой различен, може да засегне нашето лично здраве и благоденствие. В едно проучване на списание   " Експериментална обществена логика на психиката ", откривателите слагат задача на 200 студента, които би трябвало да работят като помощници на свои връстници, които минават през персонална рецесия. Всеки участник бе помолен да прочете персонално есе, описващо тежестта на  собствен сътрудник от финансовите битки и напрежението от поемането на грижата за по-малък брат, след гибелта на майката.

Докато четат текста, една трета от доброволците са помолени да помислят по какъв начин се усеща това лице (емпатична загриженост), останалите са помолени да си показват по какъв начин биха се чувствали, в случай че са на мястото на засегнатото лице (емоционална емпатия). Контролната група бива помолена да остане незасегната и справедлива.

След това учените мерят участниците за разнообразни физиологични прояви, в това число равнищата на хормоналния стрес, сърдечната периодичност и кръвното налягане. Те открили, че тези, които са се сложили в обувките на другия човек, са имали доста по-високи равнища на „ бий се или бягай “ реакция, като че ли и те самите минават през това стресиращо прекарване.

Водещият откривател Анеке Буфон отбелязва: „ С течение на времето хроничното активиране на стресовия хормон кортизол може да докара до редица съществени здравни проблеми като сърдечно-съдови болести, което е изключително значимо за здравните експерти, които се сблъскват с болката и страданията на другите всекидневно. “

„ Хората одобряват, че съпричастността е обвързвана с позитивни изгоди за здравето, само че за първи път имаме физически доказателства, че не всяка съпричастност е идентична и че нейните позитивни или негативни резултати зависят от метода, по който я приемате “, споделя Буфон.

(Death in the sickroom, 1893, Edvard Munch)

„ Невро-научните проучвания върху емпатията демонстрират, че в случай че сте съпричастен към човек, който изпитва болежка, тревога или меланхолия, вашият мозък ще покаже активизиране на сходни схеми в личния ви мозък “, отбелязва Ричард Дейвидсън, професор по логика на психиката и психиатрия в Университета на Уисконсин в Медисън.

Емпатията, въпреки това, задейства друга част от мозъка, региона, обвързвана с мотивацията и премията. Така че, прочувствената съпричастност може да ви аргументи болежка и безсилие, само че съчувствената угриженост ще породи у вас предпочитание да помогнете.

„ Въпреки че е допустимо да изпитвате и трите типа емпатия едновременно, прочувствената емпатия постоянно е вход към страданието “, споделя Дейвидсън. „ Това не значи, че не може да имате комбинация от страсти, само че чувството за болката и страданието на другия е предпоставката за съчувствието. “

Психолозите споделят, че можем да се научим да контролираме нашата емпатия, както и другите страсти, и даже да преобразуваме несъразмерната прочувствена съпричастност в по-малко стресиращо съчувствие. " Може да усещаш страданието на другия, само че не е нужно да оставаш там ", споделя Стърн.

Един от методите за поддържане на съпричастността в норма е посредством „ състрадателна медитация “, споделя Дейвидсън.

„ Представете си ваш непосредствен, който е болен или минава през стресиращо събитие. След това си го представете, че е освободен от това страдалчество. Повтаряйте си безшумно мислено фразата: „ Бъди благополучен и се освободи от болката. “, прибавя Дейвидсън.

„ Изместването на фокуса от бедата и паниките върху благополучието и щастието на индивида, в действителност пренасочва пътя на нашия мозък от мъчителната емпатия към по-благоприятните области на съчувствие. Този развой ни оказва помощ да се отделим от страданието му “, прибавя той. „ Изследванията демонстрират, че тези елементарни извършения фактически имат резултат върху дейностите ни в действителността, което усилва вероятността да сме по-полезни. “

Трансформирането на първичната прочувствена съпричастност в съчувствена угриженост, не значи, че ви е грижа по-малко за индивида. В края на краищата, отразяването на прочувственото положение на различен човек не е толкоз потребно, тъй като каква помощ ще му окажете, в случай че и вие също страдате?

Източник: washingtonpost.com
Картини: Edvard Munch ~ Wikimedia Commons