Възможно ли е Бог да има реално физическо местоположение във

Възможно ли е Бог да има действително физическо местонахождение във Вселената? Именно тази провокативна концепция популяризира Майкъл Гийен – някогашен физик от Харвард, който твърди, че „ небето “ може да се намира оттатък границата на наблюдаемата Вселена.

Според неговите сметки Бог би се намирал на към 439 милиарда трилиона километра от Земята – число, което звучи не просто като галактическо, а като напряко немислимо.

Важно конкретизиране: самият Гийен признава, че това е спекулативна доктрина, а не научно доказателство, написа IFLScience.

Какво е „ галактически небосвод “ и за какво е толкоз значим?

За да разберем концепцията му, би трябвало да си напомним едно основно разбиране във физиката – галактически небосвод. Ние можем да следим във Вселената единствено светлината, която към този момент е достигнала Земята. Именно това образува така наречен наблюдаема Вселена.

Ако Вселената беше статична и не се разширяваше, с течение на времето щяхме да виждаме от ден на ден далечни обекти. Но действителността е друга: Вселената се уголемява. И точно това трансформира разпоредбите на играта.

Законът на Хъбъл и границата, която в никакъв случай няма да преминем

Според закона на Хъбъл, колкото по-далеч е една вселена, толкоз по-бързо тя „ се отдалечава “ от нас, поради разширението на пространството сред обектите.

Гийен показва, че на несъмнено разстояние разширението прави по този начин, че от наша позиция далечните обекти като че ли „ се отдалечават “ със скоростта на светлината.

Той слага тази граница на към 439 милиарда трилиона километра – т.е. там, където скоростта на отдалечаване доближава 300 000 км/с, скоростта на светлината.

И прави заключението: в случай че зад този небосвод има „ друга “ част от Вселената, тя може да остане постоянно недостъпна и невидима за нас.

Къде е Бог в тази доктрина?

Тук Гийен прави примес сред космология и религиозна интерпретация. Той комбинира концепцията за галактическия небосвод с текстове от Библията, съгласно които небето е населявано от безсмъртни и нематериални същества.

Според неговата логичност: в случай че има „ скрита галактика “ оттатък хоризонта; в случай че тя е невидима и недостижима за човека; и в случай че времето там се държи по друг начин; то е „ допустимо “ точно там да се намира Бог/небето.

Но учените показват: това не е „ място “

Проблемът е, че съгласно научния консенсус, галактическият небосвод не е действителна физическа стена или съответна точка, където „ времето стопира “.

Хоризонтът зависи от наблюдаващия – разнообразни цивилизации във Вселената биха имали друга наблюдаема Вселена.

Светлина от обекти „ зад хоризонта “ не е наложително невъзможна да доближи до нас – просто може да е толкоз отдалечена и мощно „ разтегната “ (червено отместване), че да бъде съвсем невъзможна за засичане.

Затова учените са безапелационни: галактическият небосвод не може да се употребява като географска координата, където „ се намира Бог “.

В последна сметка, даже създателят признава, че изказванията му излизат отвън рамките на науката – тъй като се базират на неправилна интерпретация на космологичен модел и третират границата на наблюдаемата Вселена като „ физическо местонахождение “. Но провокацията е реалност: теорията поражда въпроса, който мнозина си задават от епохи: допустимо ли е „ небето “ да е просто „ част от Вселената, която човек в никакъв случай няма да види “?