Сделката за НИС: Как ще се отрази върху енергийната сигурност в Западните Балкани
Унгарската петролна компания МОЛ води договаряния и има изгледи да купи от съветската " Газпром петрол " сръбската петролна компания НИС. Защо Русия реши да продаде своя дял навръх Унгария, откакто администрацията на Доналд Тръмп наложи наказания на Москва, с цел да спре финансирането на експанзията в Украйна - диалог с белградския анализатор Сречко Джукич.
- Кажете какво значи, че унгарската петролна компания МОЛ купува сръбската нефтена компания НИС от съветския " Газпром петрол "?
- Покупката на НИС за унгарската нефтена компания значи огромна крачка за целия район. Унгарската нефтена компания ще стане най-голямата компания в района. Тя ще има под собствен надзор освен Унгария, а и Словакия, която управлява посредством нефта. Тя управлява и Хърватия и ето в този момент, придобива и Сърбия, а Сърбия до момента посредством НИС участва в някои прилежащи страни. С други думи унгарската нефтена компания ще бъде най-голямата в района.
- Виждаме, че Сърбия усилва с 5% своя дял. Това може ли значително да промени нещата в тази обстановка?
- Не, това въобще не трансформира обстановката в НИС. Тези 5% биха могли да имат някаква роля за връзките вътре в НИС, в случай че е належащо да се одобри някакво решение с мнозинство на 2/3 от акционерите, само че това се случва доста рядко в фирмите. Това е акт да се задоволи обществото в страната, че ето и ние нещо придобихме, спечелихме, купихме. Друг смисъл няма и, несъмнено, за тези 5% или колкото са там, Република Сърбия, т.е. страната, да взе участие в делба на облагата, в случай че компанията преуспява. Иначе Сърбия не получава и не усилва правото си на взимане на решения. Знае се кой е същинският притежател. Който има повече акции, той взема решение. Този, който има 50+ една акция той взема решение.
- Г-н Джукич, за какво Русия толкоз дълго не искаше да продаде НИС на Сърбия?
- Тя изобщо не е желала да продаде НИС на Сърбия. За това не е ставало и дума.
- Защо?
- Защо ли? Русия искаше да задоволи ползите си колкото може повече. Очевидно за нея Унгария е с преимущество, тъй като е член на НАТО и Европейския съюз. Аз бих желал да обърна внимание, че сега Русия строи огромна атомна електроцентрала в Унгария " Пакш 2 ". Стойността на вложенията в плана мисля, че се доближават до 20 милиарда евро. Второ, Унгария съумя посредством Европейския съюз да обезпечи доставките за петрол да продължат още една-две години и, трето, унгарската нефтена компания е надалеч по-голяма от сръбската. Ако сръбската нефтена компания има потенциал 4 милиона или 4,8 милиона тона, унгарската петролна компания е два пъти по-голяма и тя участва и в Хърватия. Така че, без значение от продажбата, съветската страна разчита и на някаква вероятност и явно я вижда повече с Унгария, в сравнение с със Сърбия.
- А дали в това, че Русия дълго време не е желала да продаде НИС на Сърбия, виждате ли в политически детайл?
- Вижте, първо, това сръбското държавно управление беше доста колебливо и не е упорствало НИС да се продаде на Сърбия, по правото на първия съгласно броя на акциите. Сърбия е втора след Русия, има и дребни акционери, жители, с 10 - 12%. По право и по поредност първият покупател би трябвало да бъде Сърбия. Правителството на Александър Вучич и самият той въобще не упорстваха за това. Те чисто и просто имат почит, а аз бих споделил, че този почит в действителност е боязън. Дали от Русия или от съветските дейности, само че те и Александър Вучич даже изключваха всяка опция за национализация или даже на конфискация. Така че това е една история, която съответствува с историята за връзките на настоящата сръбска власт и Москва. Ще видите, че реакцията на сръбската власт за обстоятелството, че руснаците продават НИС, нашата компания, на унгарците и част от нея на Обединените арабски емирства, нашата власт е изцяло удовлетворена.
- Как анализирате казаното единствено преди няколко дни от съветския министър на външните работи Сергей Лавров, че сред Москва и Вашингтон има връзка по отношение на Балканите. Как можем да го тълкуваме? Дали Русия и Съединени американски щати могат да се договарят непосредствено по въпросите за Балканите?
- Да, аз мисля, че те се договарят. Тези контакти са актуализирани след срещата сред Путин и Тръмп в Аляска и там са реализирани крупни преговори, които се отнасят до Украйна, до Венецуела, до Балканите. Бих могъл даже да кажа, че съществуват твърди контракти, условно казано, като " Ялта 2 ". Това, което е споделил Лавров, не е без съображение, а по-скоро удостоверява контактите, които се откриват и споразуменията, които съществуват, в смисъл за разбирателството сред Вашингтон и Москва или сред Москва и Вашингтон. Най-добрият очевидец на всичко това е Украйна, която е жертва от тези преговори, реализирани в Аляска. След това жертва е и Венецуела, тъй като във Венецуела е участвал и Китай, само че Китай не е бил осведомен какво ще се случи там. По същото време, когато е осъществено отвличането на Мадуро, там е била на посещаване китайска делегация на високо равнище. Министърът на външните работи на Китай е разговарял с Мадуро един - два часа преди отвличането му. Следователно, всичко това не би могло да се случи без предварителна сделка сред Москва и Вашингтон. А дали и Балканите ще бъдат обхванати от Вашингтон и Москва и по кое време, това ще забележим. Разбира се, това значително зависи и от Европа. Все отново Балканите са в Европа, в границите на Европа и в НАТО, без значение от всички приказки, без значение от това, което прави Тръмп, с цел да подкопае европейското единение и да отслаби НАТО.
- Добре. Според тази сделка и връзките, съществуващи сред Москва и Вашингтон, къде ще бъдат Балканите?
- Ако се съди по това, което Тръмп предприе през последните месеци, с цел да изтика съветската сила, петрол и газ, от Балканите, а образци за това са НИС, Лукойл в България и Румъния. И слагането на условия пред Сърбия, че в случай че пусне съветския газ, следват наказания, т.е. мита от 500%. От всичко това могат да се създадат някои изводи; дали ще бъде по този начин, дали докрая по този начин ще се събере пъзела, зависи от доста други точки и в Европа и по-широко отвън Европа и несъмнено, зависи от самите европейски страни по какъв начин ще се слагат. Ние виждаме в този момент в Давос, че редица страни се опълчват на диктата, който се открива от Вашингтон, диктат, сходен на този, който в миналото идваше от Москва.
- Кажете какво значи, че унгарската петролна компания МОЛ купува сръбската нефтена компания НИС от съветския " Газпром петрол "?
- Покупката на НИС за унгарската нефтена компания значи огромна крачка за целия район. Унгарската нефтена компания ще стане най-голямата компания в района. Тя ще има под собствен надзор освен Унгария, а и Словакия, която управлява посредством нефта. Тя управлява и Хърватия и ето в този момент, придобива и Сърбия, а Сърбия до момента посредством НИС участва в някои прилежащи страни. С други думи унгарската нефтена компания ще бъде най-голямата в района.
- Виждаме, че Сърбия усилва с 5% своя дял. Това може ли значително да промени нещата в тази обстановка?
- Не, това въобще не трансформира обстановката в НИС. Тези 5% биха могли да имат някаква роля за връзките вътре в НИС, в случай че е належащо да се одобри някакво решение с мнозинство на 2/3 от акционерите, само че това се случва доста рядко в фирмите. Това е акт да се задоволи обществото в страната, че ето и ние нещо придобихме, спечелихме, купихме. Друг смисъл няма и, несъмнено, за тези 5% или колкото са там, Република Сърбия, т.е. страната, да взе участие в делба на облагата, в случай че компанията преуспява. Иначе Сърбия не получава и не усилва правото си на взимане на решения. Знае се кой е същинският притежател. Който има повече акции, той взема решение. Този, който има 50+ една акция той взема решение.
- Г-н Джукич, за какво Русия толкоз дълго не искаше да продаде НИС на Сърбия?
- Тя изобщо не е желала да продаде НИС на Сърбия. За това не е ставало и дума.
- Защо?
- Защо ли? Русия искаше да задоволи ползите си колкото може повече. Очевидно за нея Унгария е с преимущество, тъй като е член на НАТО и Европейския съюз. Аз бих желал да обърна внимание, че сега Русия строи огромна атомна електроцентрала в Унгария " Пакш 2 ". Стойността на вложенията в плана мисля, че се доближават до 20 милиарда евро. Второ, Унгария съумя посредством Европейския съюз да обезпечи доставките за петрол да продължат още една-две години и, трето, унгарската нефтена компания е надалеч по-голяма от сръбската. Ако сръбската нефтена компания има потенциал 4 милиона или 4,8 милиона тона, унгарската петролна компания е два пъти по-голяма и тя участва и в Хърватия. Така че, без значение от продажбата, съветската страна разчита и на някаква вероятност и явно я вижда повече с Унгария, в сравнение с със Сърбия.
- А дали в това, че Русия дълго време не е желала да продаде НИС на Сърбия, виждате ли в политически детайл?
- Вижте, първо, това сръбското държавно управление беше доста колебливо и не е упорствало НИС да се продаде на Сърбия, по правото на първия съгласно броя на акциите. Сърбия е втора след Русия, има и дребни акционери, жители, с 10 - 12%. По право и по поредност първият покупател би трябвало да бъде Сърбия. Правителството на Александър Вучич и самият той въобще не упорстваха за това. Те чисто и просто имат почит, а аз бих споделил, че този почит в действителност е боязън. Дали от Русия или от съветските дейности, само че те и Александър Вучич даже изключваха всяка опция за национализация или даже на конфискация. Така че това е една история, която съответствува с историята за връзките на настоящата сръбска власт и Москва. Ще видите, че реакцията на сръбската власт за обстоятелството, че руснаците продават НИС, нашата компания, на унгарците и част от нея на Обединените арабски емирства, нашата власт е изцяло удовлетворена.
- Как анализирате казаното единствено преди няколко дни от съветския министър на външните работи Сергей Лавров, че сред Москва и Вашингтон има връзка по отношение на Балканите. Как можем да го тълкуваме? Дали Русия и Съединени американски щати могат да се договарят непосредствено по въпросите за Балканите?
- Да, аз мисля, че те се договарят. Тези контакти са актуализирани след срещата сред Путин и Тръмп в Аляска и там са реализирани крупни преговори, които се отнасят до Украйна, до Венецуела, до Балканите. Бих могъл даже да кажа, че съществуват твърди контракти, условно казано, като " Ялта 2 ". Това, което е споделил Лавров, не е без съображение, а по-скоро удостоверява контактите, които се откриват и споразуменията, които съществуват, в смисъл за разбирателството сред Вашингтон и Москва или сред Москва и Вашингтон. Най-добрият очевидец на всичко това е Украйна, която е жертва от тези преговори, реализирани в Аляска. След това жертва е и Венецуела, тъй като във Венецуела е участвал и Китай, само че Китай не е бил осведомен какво ще се случи там. По същото време, когато е осъществено отвличането на Мадуро, там е била на посещаване китайска делегация на високо равнище. Министърът на външните работи на Китай е разговарял с Мадуро един - два часа преди отвличането му. Следователно, всичко това не би могло да се случи без предварителна сделка сред Москва и Вашингтон. А дали и Балканите ще бъдат обхванати от Вашингтон и Москва и по кое време, това ще забележим. Разбира се, това значително зависи и от Европа. Все отново Балканите са в Европа, в границите на Европа и в НАТО, без значение от всички приказки, без значение от това, което прави Тръмп, с цел да подкопае европейското единение и да отслаби НАТО.
- Добре. Според тази сделка и връзките, съществуващи сред Москва и Вашингтон, къде ще бъдат Балканите?
- Ако се съди по това, което Тръмп предприе през последните месеци, с цел да изтика съветската сила, петрол и газ, от Балканите, а образци за това са НИС, Лукойл в България и Румъния. И слагането на условия пред Сърбия, че в случай че пусне съветския газ, следват наказания, т.е. мита от 500%. От всичко това могат да се създадат някои изводи; дали ще бъде по този начин, дали докрая по този начин ще се събере пъзела, зависи от доста други точки и в Европа и по-широко отвън Европа и несъмнено, зависи от самите европейски страни по какъв начин ще се слагат. Ние виждаме в този момент в Давос, че редица страни се опълчват на диктата, който се открива от Вашингтон, диктат, сходен на този, който в миналото идваше от Москва.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ