Съпредседателят на Продължаваме промяната“ Асен Василев не е нито премиер,

Съпредседателят на „ Продължаваме промяната “ Асен Василев не е нито министър председател, нито вицепремиер, само че се снабди с по-голяма действителна власт и от двамата. Финансовият министър в структурата на българските държавни управления поначало е министър председател в сянка, само че в последните седмици Василев надмина размаха на предшествениците си на поста.

Както се бе зарекъл на партийна колекция още преди да влезе в ръководството, министърът прокара куп промени в устройствения устав на ведомството си, с които не просто размести и „ разчисти “ служителите, само че взе под крилото си цели структури и сътвори няколко нови, съобщи „ Медиапул “.

Истинската административна иновация, която прокарана от Василев съвсем неусетно, е основаването на чисто новата дирекция „ Контрол върху финансовите вложения “. От управническата стратегия на държавното управление се разбра, че концепцията зад това е у нас най-накрая да се вкара финансовото бюджетиране и приемане на многогодишна финансова стратегия на база на разбор „ разходи-ползи “. Това значи страната да възнамерява за години напред инфраструктурните си мегапроекти, а Министерството на финансите да координира процеса.

Новата дирекция, за която Василев е планувал 11 души на щат, ще взе участие в създаването на стратегическите и програмните документи за обществени финансови вложения с национално финансиране, ще прави настоящ мониторинг на плановете, а след това ще прави оценка успеваемостта им.

Всичко това звучи повече от разумно и рационално, тъй като е извънредно несериозно страната да продължава да влага „ на парче “, да изсипва милиарди в края на всяка година по планове с неразбираем асортимент и да няма осмислена национална финансова стратегия. В същото време концепцията на Василев е прекомерно амбициозна за осъществяване поради особеностите на българската администрация и значимият политически въпрос в тази ситуация е по какъв начин ще се подсигурява, че няма да има злоупотреби.

Новата „ финансова “ дирекция в МФ е част от поредност от промени за усилване на властта на институцията, които последователно я трансформират в „ страна в страната “.

Както е известно, актуалното държавно управление няма вицепремиер за еврофондовете. Всички функционалности и цялата администрация, обвързвана с управлението на системата за съгласуваност при ръководството на средствата от Европейски Съюз (включително Националния проект за възобновяване и устойчивост), бе трансферирана от Министерския съвет на непосредствено послушание на Василев. Към МФ бе трансферирано водещото звено в процеса – „ Централното координационно звено “ (47 щата). Министърът на финансите ще дава отговор и за информационната тактика по отношение на еврофондовете.

Съществена смяна към усилване пълномощията на министъра са и препоръчаните промени в Закона за публичните поръчки, с които той ще има спомагателни лостове за съгласуваност на контрола върху търговете. В момента надзорът се реализира от Агенцията за публичните поръчки (която от няколко години насам се води независимо звено към МФ).

Тя избира на лотариен принцип кои поръчки да ревизира. Обикновено се падат най-вече търгове с по-ниска стойност, като за лукс тук там има по някоя за поръчка за милиони левове. Контролни пълномощия има и подчинената на Василев Агенция за държавна финансова ревизия, която обаче работи по-скоро като подизпълнител на прокуратурата.

Реклама

С признатите от държавното управление промени в Закон за обществените поръчки в този момент се предлага основаването на експертен съвещателен съвет към министъра на финансите. Той ще работи като консултативен орган по въпросите, свързани с контролната активност при публичните поръчки. Целта на измененията в Закон за обществените поръчки е ограничение на корупцията и стягането на контрола. Промените се вършат по отношение на поети задължения на страната ни по Националния проект за възобновяване и резистентност, участието ни в Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) и в осъществяване на европейски наставления.

Сред новите структури, основани от Асен Василев с измененията в устройствения устав, е Институтът за стратегически разбори и прогнози (какъвто съществуваше в миналото). Идеята е да се укрепи аналитичният потенциал на администрацията по правенето на стратегически микро- и макроикономически разбори по разнообразни тематики – фискална политика, стопанска обстановка, пазар на труда, опазване на здравето и други

Това обаче отваря необятно вратата и за интервенция на МФ в бъдещия обзор на пенсионната система, да вземем за пример, който би трябвало да се случи през 2024 година и вероятно да докара до промяна (отново съгласно записаното в управническата програма). Доколкото пенсиите от първия дирек у нас към този момент на половина се финансират от налози, МФ има значима дума за протичащото се в бранша, само че салдото на функциите със общественото министерство и Национален осигурителен институт също е значим.

Министърът на финансите има упоритости да задейства и пълномощията си, свързани с финансите на общините. В графата на управническата стратегия за „ Бюджет 2024 “ е планувано да се направи огромна инспекция и финансова ревизия на заемите на общините, изтеглени през последните 5 години (някои от които – безлихвени), които съгласно МФ в множеството случаи са необезпечени и няма изясненост по какъв начин ще бъдат върнати. Целта е „ усъвършенстване на финансовия надзор върху общините и инспекция на настоящата финансова непоклатимост “.

По принцип идването на новата локална власт след изборите в действителност е подобаващ миг, с цел да стартира разплитането на десетките проблеми към финансите на общините – от неналичието на лични доходи, през неприятната концепция за изваждането на събирането на локалните налози и такси от Национална агенция за приходите до фаворизирането на избрани кметове и мачкането на други през държавния бюджет.

В същото време това е мощно политически сензитивен терен и практиката е посочила, че досега централната власт не е съумяла да се отърве от фаворитизма си към избрани общини за сметка на други.

На пръв прочит множеството от концепциите на Василев за административни трансформации наподобяват обосновани – изключително тази за въвеждането на финансово бюджетиране. Истинският въпрос обаче е какво действително ще свърши министърът с цялата спомагателна власт, която си обезпечи, в случай че така и така има големи пълномощия да се разпорежда с държавния бюджет и организациите, които събират налозите в страната.

Защото от време на време зад разумно звучащи и на пръв взор безобидни промени, препоръчани от министъра – да вземем за пример преместването на дирекцията „ Съдебна отбрана “ (за интернационалните арбитражи против държавата) в Министерството на правораздаването, се оказа, че стоят бизнес ползи на избрани лобита за стотици милиони и даже милиарди левове.

От историята и практиката се знае, че всяка несъразмерна централизация на власт не води до нищо положително. За да не се стигне до миг, в който Асен Василев да бъде упрекнат, че „ преяжда “ с власт, Народното събрание незабавно би трябвало да намерения за реципрочни гаранции за бистрота и надзор върху финансовия министър.